Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 633 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство „А.з.к.н.п.з.“
ООД срещу Решение № 98 от 20.07.2018 г., постановено по гр.д. № 767/2017 г. по
описа на РС- гр. Своге, с което първоинстанционният
съд е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД против М.Т.Г.
за признаване за установено, че ответницата дължи заплащане на сумата от 450
лева-главница – отпусната сума по Договор за паричен заем № 2623281 от
19.08.2016 г. между „И. А. М.“ АД и М.Т.Г.,
ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението по
заповедното производство до окончателното заплащане; 75,30 лева-договорна лихва
за периода 19.09.2016 г. – 16.06.2017 г.; неустойка за неизпълнение на
задължение - 325, 10 лева. С постановеното решение са оставени
без разглеждане исковите претенции, в частта, с която се иска признаване за
дължимо от ответницата М.Т.Г. заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на
задължението от 27, 00 лева и законна лихва за забава върху непогасената
главница – от 21, 89 лева за периода 16.06.2017 г. – 29.08.2017 г. и прекратено
производството в тази част.
Постановено решение е обжалвано от ищеца в
частта, в която иска е отхвърлен, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че първоинстанционния
съд неправилно е приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия, тъй като същият се счита уведомен с връчването на
уведомлението с исковата молба. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Посочва, че към исковата молба има приложено пълномощно от страна на
„И. А.М.“ АД, с което упълномощава „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведоми
длъжниците за прехвърляне на вземанията, така и
Уведомление до длъжника за цесията с особено искане уведомлението за цесията да
бъде връчено на ответника, заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
Намира за неправилен извода на съда, че
копието на пълномощно, с което цедента е предоставил
право на цесионера да уведоми длъжниците
за сключената цесия не следва де се приеме като заверен препис. Посочва, че
завереният препис от документ има сила на официално заверен препис. Съдът е
изключил заверения препис от доказателствения
материал без същия да е бил оспорен в хода на процеса. По същество моли
постановеното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде
признато за установено, че М.Т.Г. дължи сумите, претендирани
с исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника
по жалба М.Т.Г. не изразява становище.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска „А.з.к.н.п.з.“ ООД, в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ООД е предявил
срещу М.Т.Г., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответницата М.Т.Г. му дължи вземанията, за които
е издадена заповед № 793 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.09.2017
г. по ч. гр.д. № 604/2017 г. по описа на РС-Своге, както следва: сумата
–главница 450,00 лева, задължение по договор за паричен заем, сключен на
19.08.2016 г. между „И. А. М.“АД и М.Г., като
впоследствие вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, 325,10 лева
неустойка за неизпълнение на задължение, и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата
125 лева разноски по делото, от които 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 25, 00 лева държавна такса. Претендира разноски по делото.
В постъпилият отговор от ответника М.Т.Г.
се посочва, че същата е в тежко здравословно състояние и желае разсрочване на
дължимите вноски.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От приложеното ч.гр.д. № 604/2017 г. по
описа на РС-Своге се установява, че на осн. чл. 410
от ГПК на 11.09.2017 г. е разпоредено по искане на
ищеца издаване на заповед № 793/11.09.2017 г. за претендираните
суми.
От договор за паричен заем № 2623281 от
19.08.2016 г., сключен между „И. А. М.“ АД
/заемодател/ и М.Т.Г. /заемател/ се установява, че
заемодателят е предал на заемателя сумата от 450, 00
лева, за срок от 10 месеца, с размер на месечна погасителна вноска от 52,53
лева.
С рамков договор за прехвърляне на
парично задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., „И.
А. М.“ АД прехвърля н.
„А.з.к.н.п.з.“ ООД свои ликвидни изискуеми вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора. От приложението се установява, че е прехвърлено
вземането спрямо М.Т.Г. в общ размер на 894, 83 лева към 01.07.2017 г.,
главница 450, 00 лева, 75,30 лв. договорна лихва, 352,10 лева неустойка и 17,43
лева лихва за забава.
От приложеното пълномощно с нотариална
заверка на подписите, рег. № 1943 от 14.02.2017 г., на нотариус М. Е., рег. № 140 на
НК, се установява, че К.К. М., в качеството
на Изпълнителен директор на „И. А. М.“ АД е
упълномощил „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведоми от името на „И. А. М.“ АД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които „И.
А. М.“ АД е цедирало /прехвърлило/, съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения, сключен на 30.01.2017 г. между „И. А. М.“ АД като Цедент и „А.з.к.н.п.з.“
ООД като Цесионер, включени, в което и да е подписано приложение № 1 между страните,
което е станало неразделна част от рамковия договор за цесия.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено
на последния от предишния кредитор. По делото не са представени доказателства, обективиращи изявление на цедента
по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника-
ответник. Депозирането на искова молба от цесионера
обаче, придружена с документи, обективиращи цесията, следва
да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. Акцентирането
в закона на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да
бъде извършено именно от цедента не означава, че
валидно е само извършеното лично от цедента
съобщаване. Налице е валидно съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено
от цедента лице, като няма пречка това
лице да е и цесионерът. Ще е налице валидно
съобщаване и в случая, когато то е извършено от цесионера,
действащ по пълномощие на цедента, тъй като не се
касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да
бъде извършено само и единствено от стария кредитор. Не може да се игнорира
института на упълномощаването като способ и начин да се постигне в крайна
сметка целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже валидно длъжника
към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да
се приеме, че съобщение, извършено от цесионера, като
пълномощник на цедента, е правно валидно, действително
и поражда правните си последици. Няма пречка, в хипотезата когато цесионера действа като пълномощник на цедента,
уведомяването да се извърши и с подаването на исковата молба.
В настоящият случай, упълномощаването на ищеца като цесионер да извърши вместо цедента
съобщаване з.прехвърляне на вземането, е учредено с представеното към исковата
молба пълномощно
с нотариална заверка на подписите, рег. № 1943 от 14.02.2017 г., на нотариус М. Е.,
рег. № 140 на НК, прието като доказателство по делото /стр.21/.
Именно с оглед на това упълномощаване „А.за к.н.п.з.“ ООД е изпратило до ответника приложеното към исковата молба
/стр.6/ уведомление за цедиране на вземането. Неправилен е извода на първоинстанционния
съд, че приложеното пълномощно не следва да се кредитира, тъй като е в заверен
препис. Разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представяне на писмено доказателство в
заверено от страната, която го представя копие. Ако съдът или противната страна
поискат оригинала, защото неговата истинност се оспорва, той трябва да бъде
представен в оригинал. Ако оригинала или официално заверения препис не се
представят, документът се изключва от доказателствените
средства по делото, защото сам по себе си няма никаква доказателствена
стойност. Следователно, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото става при изрично
искане на страна по делото за представяне на оригинала на документа и
непредставянето му в дадения срок. В този смисъл решение по гр. дело № 536/2010
г. ВКС, второ г. о., поставено по реда на чл. 290 ГПК.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че ответницата е валидно уведомена с
получаването на препис от исковата молба, към която е приложен и
договора за цесия и пълномощното, по силата на което цесионерът
е изрично упълномощен да извърши сам от името на цедента
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Доколкото към
исковата молба са приложени всички документи, касаещи цедиране
на вземането е неправилен извода на първоинстанционния
съд, че уведомяването на длъжника не е
настъпило в хода на процеса.
Ефектът
на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил
пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера,
като титуляр на спорното материално право- този смисъл Решение № 3/16.04.2014г.на
ВКС по т.д. № 1711/2013г.
Извън гореизложеното, длъжникът
може да възразява успешно з.липсата на уведомление само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или н.овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в производството и съответно не са ангажирани доказателства в тази
насока.
С
оглед изложеното въззивната жалба н. „А.з.к.на п.з.“
ООД се явява основателн.и
следва да се уважи в обжалваната част, като решение № 98 от 20.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 767/2017 г. по описа на РС- гр. Своге, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК н. „А.за к.на п.з.“ ООД против М.Т.Г. за признаване за установено, че
ответницата дължи заплащане на сумата от 450 лева-главница – отпусната сума по
Договор за паричен заем № 2623281 от 19.08.2016 г. между „И. А. М.“ АД и М.Т.Г., ведно със законната лихва, считано от
момента на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното
заплащане; 75,30 лева-договорна лихва за периода 19.09.2016 г. – 16.06.2017 г.;
неустойка з.неизпълнение на задължение -
325, 10 лева следва да бъде отменено и исковата претенция уважена.
С оглед изхода н.делото М.Т.Г. следва да
бъде осъдена да заплати н. „А.за к.на п.з.“ ООД разноски в размер н.350, 00
лева за първоинстанционното производство / с включени
разноски за заповедното произв./ и 190, 00 лева з.въззивното производство.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 98 от 20.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 767/2017 г. по описа на РС- гр. Своге, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК н. „А.за к.на п.з.“ ООД против М.Т.Г. с ЕГН:********** *** за признаване за
установено, че ответницата дължи заплащане на сумата от 450 лева-главница –
отпусната сума по Договор за паричен заем № 2623281 от 19.08.2016 г. между „И. А. М.“ АД и М.Т.Г., ведно със законната лихва, считано от
момента на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното
заплащане; 75,30 лева-договорн.лихва за периода
19.09.2016 г. – 16.06.2017 г.; неустойка з.неизпълнение на задължение - 325, 10 лева, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.Г. с ЕГН:********** *** дължи н. „А.за
к.на п.з.“ ООД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р. А. и Т. К., заплащане на сумата от 450 лв. /четиристотин и
петдесет/ лева-главница – отпусната сума по Договор за паричен заем № 2623281
от 19.08.2016 г. между „И. А.М.“ АД и М.Т.Г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.09.2017 г. /момента на подаване на
заявлението по заповедното производство/ до окончателното заплащане; 75,30 лв.
/седемдесет и пет лева и тридесет ст./ -договорна лихва за периода 19.09.2016
г. – 16.06.2017 г.; 325, 10 лв. /триста двадесет и пет лева и десет ст./ - неустойка
за неизпълнение на задължение.
Решение № 98 от 20.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 767/2017 г. по описа на РС- гр. Своге, в частта, в която
са оставени без разглеждане исковете за
признаване за дължимо от ответницата М.Т.Г. заплащане на разходи за
извънсъдебно събиране н.задължението от 27, 00 лева и законна лихва за забава
върху непогасената главница – от 21, 89 лева з.периода 16.06.2017 г. –
29.08.2017 г. не е обжалвано.
ОСЪЖДА М.Т.Г. с ЕГН:********** *** да заплати н. „А.за к.на п.з.“ ООД, ЕИК: ……….,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. А. и Т. К.разноски за първоинстанционното
производство в размер на сумата от 350,00 лева /триста и петдесет/ и за въззивното производство в размер на 190,00 лв. /сто и
деветдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.