№ 40
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450100652 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
От „А1 БЪЛГАРИЯ” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, чрез
пълномощник адв. И. Й., е постъпила искова молба с искане да се признае за
установено, че „НИКСИ-КОМ“ ЕООД, ЕИК:*********, от с. Зверино, общ.
Мездра, ул. ”Никола Войновски” №38А със законен представител Ж. И.-
управител, дължи на ищеца сумата от 216,54 лв. (двеста и шестнадесет лева и
0.54 ст.)-за месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М4501095 за периода 28.07.2018 – 27.12.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/- неустойка за
неизпълнение на договор М4501095, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които
по ч.гр.д. №425/2021г по описа на МРС е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК №260201 от 30.03.2021г. Претендират се разноски в заповедното
и настоящото производство.
Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника, и в
срока по чл. 131 ГПК от същия е постъпил отговор на исковата молба, в който
1
оспорва иска.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 422
ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 219 ал. 1 ГПК ищецът по делото е поискал привличане на
трето лице помагач, като едновременно с това е предявил на основание чл.
219 ал. 3 ГПК, обратен иск срещу третото лице помагач, с който моли третото
лица помагач да бъде осъдено да заплати на ищеца сумите предмет на
исковата молба.
С протоколно определение от открито с. з. на 17.09.2021 год. съдът е
конституирал лицето Я. Ж. И. ................ като трето лице помагач на страната
та ищеца, и е приел за съвместно разглеждане в процеса предявеният от
ищеца обратен иск против третото лице помагач при условията на
евентуалност.
Назначения особен представител на третото лице помагач е подал
отговор, в който оспорва обратния иск изцяло, като неоснователен и
недоказан. Твърди, че молбата против неговия доверител е неоснователна,
тъй като задължено лице е първоначалния ответник по делото. Тежестта за
доказване на обстоятелствата посочени в обратния иск е върху ищцовата
страна.
Правното основание на обратния иск е чл. 59 ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, с оглед събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че „НИКСИ-КОМ“ ЕООД е сключило с
„А1 България“ (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) договор за
използване на мобилни услуги партида *********, ID на договор М4501095.
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
2
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
С Приложение № 1 от 25.01.2018 г. за срок от две години е активиран
мобилен план Мтел М клас 3XL за номер ********** със стандартна месечна
такса 40 лв. без ДДС и промоционална такса с 12.5% отстъпка- 35 лв. без ДДС
До юли 2018г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял
да плаща. По договора са издадени 5 фактури/ конкретно посочени в исковата
молба/ на обща стойност 216.54 лв. Поради неизпълнение на задълженията си
по договор М4501095 за заплащане на използваните мобилни услуги същият е
прекратен считано от 23.01.2019 г. на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по вина на
абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на
действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката
е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за
мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM
карти, считано от датата на прекратяване на договора- 23.01.2019 г. до
изтичане на посочения в договора срок - 25.01.2020 г. за всеки мобилен
номер. За неустойката е издадена сметка ********* от 23.1.2019 г. на
стойност 480,00 лв., в която са начислени 12 месечни такси по 40 лв. за номер
********** със срок на договора 25.01.2018 г. -25.01.2020 г. За
горепосочените суми е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. По ч.гр.д №425/2021г по описа на МРС е издал
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №260201 от 30.03.2021г, с която е
осъден ответника да заплати на ищеца сумите, посочени в заповедта. С
възражение ответникът-длъжник е оспорил вземането, поради което с
разпореждане заповедния съд е дал указания за предявяване на иск по чл. 415
от ГПК в едномесечен срок. С гореизложеното ищецът обоснова правния си
интерес от предявяване на настоящия иск. В законоустановения срок и на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за
3
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
В отговора си процесуалният представител на ответника твърди, че
сключилият договора Я. Ж. И. е бил управител на дружеството до 14.05.2015
год., след което е заличен. Към момента на сключване на договора –
25.01.2018 год., същия не е имал качеството да представлява дружеството.
Горното се установява и от справка в ТРРЮЛНЦ.
С оглед горното, съдът намира следното:
Чл. 301 ТЗ установява презумпцията, че при действие без
представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването и търговския оборот се е
рационализирал. Сключената сделка, макар без представителна власт, обаче е
действителна. Ако иска да я лиши от правно действие, търговецът изрично
трябва да й се противопостави. Това той трябва да направи веднага след
узнаването, че е сключена сделка от негово име. Законодателят не е
ограничил периода от време, през който това узнаване следва да се
осъществи. При липса на такова ограничение следва да се приеме, че
потвърждаване на действие без представителна власт по смисъла на чл. 301
ТЗ може да се извърши от търговеца без ограничение във времето относно
момента на узнаването. А от този момент на узнаването следва законовото
изискване да се противопостави веднага. В случая след безспорния момент на
узнаването, с получаване от „НИКСИ КОМ“ на съобщение по чл. 410 и сл. от
ГПК на 05.04.2021 година, е постъпило възражение, че претендираната сума
не се дължи - налице е противопоставяне, спазен е и срока на чл. 414 от ГПК.
При това положение, по аргумент на противното от разпоредбата на
чл. 301 ТЗ, следва да се приеме, че след направеното противопоставяне от
страна на ответника по първоначалния установителен иск същото е
основателно и той не дължи сумите предмет на заповедта. Иска против него
ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение предявеният при условията на евентуалност, ако бъде
отхвърлен първоначалния иск, осъдителен иск от ищеца „А1 България“
против третото лице помагач Я. Ж. И. ................, сключил процесния договор
без представителна власт, съдът намира същия за основателен.
По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза,
4
заключението на която неоспорено от страните и прието от съда като вярно
обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че процесните
фактури приложни по делото са осчетоводени при ищеца по партида на
„НИКСИ КОМ“ ООД. В счетоводството на „НИКСИ КОМ“ процесните
фактури не са заведени и не са осчетоводени. Не са отразени и записани в
дневника за покупки по ДДС за ползване на данъчен кредит. По издадените
фактури има извършени плащания на каса на мобилния оператор. По
издадените фактури за периода от месец 07.2018 г. до месец 12.2018 г.
общото задължение е в размер на 216.54 лв., а неустойката е в размер на
480.00 лв. Размера на дължимата по договора неустойка за мобилна услуга
изчислена съгласно приложението, с която е активирана и за която срокът на
действието не е изтекъл е в размер на 480.00 лв. Сумата от 216.54 лв. е
дължима съгласно 5 броя фактури с №№ *********/01.09.2018 г.;
*********/02.10.2018 г.; *********/01.11.2018 г.; *********/03.12.2018 г. и
*********/02.01.2019 г.
Съдът намира че безспорно ответникът по обратния иск се е обогатил
с горните суми неоснователно и дължи връщането им на ищеца. Предявения
обратен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан. На ищеца се
следват и направените деловодни разноски в исковото производство,
съобразно списъка инкорпориран в молбата на лист 99 от делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ” EАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район „Илинден”, ул.
„Кукуш“ № 1, чрез пълномощник адв. И. Й., иск против „НИКСИ-КОМ“
ЕООД, ЕИК:*********, с който моли съдът да признае за установено, че
„НИКСИ-КОМ“ ЕООД, ЕИК:*********, от с. Зверино, общ. Мездра, ул.
”Никола Войновски” №38А със законен представител Ж. И.-управител,
дължи на ищеца сумата от 216,54 лв. (двеста и шестнадесет лева и 0.54 ст.)-за
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М4501095
за периода 28.07.2018 – 27.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата
от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/- неустойка за неизпълнение на
5
договор М4501095, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които по ч.гр.д.
№425/2021г по описа на МРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК №260201 от 30.03.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Я. Ж. И. ................, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район
„Илинден”, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 216,54 лв. (двеста и шестнадесет лева
и 0.54 ст.)-за месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М4501095 за периода 28.07.2018 – 27.12.2018 г., дължима съгласно 5 броя
фактури с №№ *********/01.09.2018 г.; *********/02.10.2018 г.;
*********/01.11.2018 г.; *********/03.12.2018 г. и *********/02.01.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в
съда – 29.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 480.00 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/- неустойка за неизпълнение на договор
М4501095, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.03.2021 г., до изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски в размер на 625.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6