Решение по дело №888/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 393/13.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 4494/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-012600/16.06.2020 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че са събрани достатъчно доказателства за установяване на нарушението, а представените допълнително документи, въз основа на които е отменено наказателното постановление, са антидатирани. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът в производството, „Елитис мегастор“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК **** изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че нарушението, за което е било санкционирано дружеството, е било отстранено веднага след установяването му. В същото време в наказателното постановление липсвали съществени реквизити, засегнали правото на защита на дружеството. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 03-012600/16.06.2020 г., с което на „Елитис мегастор“ ЕООД на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Според констатациите на районния съд от фактическа страна, санкцията е наложена заради неизпълнението на предписание на контролен орган, дадено в т. 3 от Протокол № ПР2001026/07.02.2020 г., съгласно което дружеството като работодател е било длъжно да начисли и изплати разликата до уговореното трудово възнаграждение за работа през м. 11.2019 г. на Т.Х.Т., работник склад в ТЦ Бургас, със срок на изпълнение 17.02.2020 г. При последваща проверка било установено, че работодателят не изпълнил предписанието, тъй като не начислил и не изплатил до пълния размер уговореното месечно трудово възнаграждение на лицето. Нарушението било извършено на 18.02.2020 г. Съдът е констатирал, че срещу дружеството е издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда и дружеството е санкционирано по чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда за това, че не е изплатило в срок трудовото възнаграждение на същото лице за извършената работа през м. 11.2019 г. Съдът е приел, че след като отговорността на дружеството е ангажирана по чл. 415в, ал. 1 от КТ, тоест самият административнонаказващ орган е приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици, то няма основание да се счита, че не са изпълнени дадените предписания за същото. Съдът е посочил още, че от описанието на нарушението в наказателното постановление не може да се установи на какви доказателства се крепи твърдението на органа за неизпълнение на дадените предписания, тъй като в него се твърди единствено, че от представената документация е видно, че възнаграждението не е начислено и изплатено до пълния размер. В него не се съдържат конкретни данни какви документи са представени впоследствие, което е нарушило правото на защита на дружеството. Не са били обсъдени и възраженията на дружеството, което е възприето от съда като съществено процесуално нарушение. Съдът е отбелязал още, че според представената пред него писмена декларация с нотариално заверен подпис на Т. Т. не е имало некоректно и незаконосъобразно изплащане на трудовото му възнаграждение, съответно, че не е осъществен съставът на административното нарушение. По тези съображения е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Правилни са констатациите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на обстоятелствата, от които административнонаказващият орган е направил извод за неизпълнение на дадените предписания в т. 3 от Протокол № ПР2001026/07.02.2020 г. Съответно е законосъобразен и изводът, че това е нарушение на правото на защита на дружеството, привлечено към отговорност, както и че това препятства съдебния контрол спрямо постановлението. Самото предписание също не съдържа достатъчно данни относно изплатената и неизплатената част от възнаграждението на Т., поради което не могат да бъдат проверени твърденията на административнонаказващия орган за неизпълнение на предписанието. Предвид тези съществени процесуални нарушения и установеното обстоятелство, че за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ спрямо същото лице и за същия период дружеството е санкционирано по чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът е формирал правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход от производството, претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 393/13.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 4494/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на „Елитис мегастор“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК **** сумата 600 (Шестстотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: