№ 270
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000711 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от В. Г. Б., чрез
пълномощника му адвокат Л.Д.-М., против постановеното решение №260299
от 01.07.2021 г. по т.д.№104/2020 г. по описа на Окръжен съд П..
С посоченото решение е отхвърлен предявеният от В. Г. Б. срещу ЗД Е.
АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
54 600 лв., съставляваща разлика между определеното му и изплатено от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 400 лв. и
претендираното от него следващо му се такова в размер на 70 000 лв., ведно
със законната лихва от 24.08.2019 г. до окончателното изплащане, за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, състояло се
на 11.09.2019 г. в гр.П., причинено от М.Х.Р. при управление на МПС - И.Н. с
рег.№*********, което към датата на ПТП е било с валидна задължителна
застраховка Гражданска отговорност по полица ************* при ЗД Е. АД.
1
С решението са присъдени и разноски.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, с
което е отхвърлен предявеният от него иск, като счита същото за неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, немотивирано и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Не е съгласен с изводите на съда относно причинените
му травми в резултат на ПТП, възстановителният период, рехабилитационни
процедури, жизнеността му и приложението на критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД, като е изложил подробните си съображения. Моли да
се отмени отхвърлителното решение и му се присъди претендираната сума.
Претендира и разноските.
Ответникът – застрахователното дружество е подал отговор срещу
въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Не е съгласен с
оплакванията в нея. Заявява, че поддържа възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца. В тази връзка посочва, че ищецът е
предприел и пресичане на пътното платно, без да се съобразява със
светлинните сигнали, т.е. на червено, което става ясно от анализа на приетата
по делото автотехническа експертиза, както и предприемането на косо
пресичане спрямо автобуса, без да се съобразява с положената маркировка,
попадайки в т.нар.сляпа зона за водача на едрогабаритното превозно
средство. Моли да се потвърди постановеното решение, а ако се достигне до
отмяната му определеният по справедливост размер бъде намален съобразно
приносът на пострадалия.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на ищеца на 02.07.2021 г., а въззивната жалба
срещу него е подадена по пощата на 16.07.2021 г., което е в срока на закона –
чл.259, ал.1 от ГПК. Същата е от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа по същество
съобразно оплакванията, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД и
понятието справедливост, както и с приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД
относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия по направено
възражение от ответното застрахователно дружество.
2
Следва да се има предвид, че ищецът е пострадал при ПТП от
11.07.2019 г. в гр.П., причинено от М.Х.Р. при управление на МПС - И.Н. с
рег.№*********, което към датата на ПТП е било с валидна задължителна
застраховка Гражданска отговорност по полица ************* при ЗД Е. АД.
За случая е образувано НОХД №839/2021 по описа на Районен съд П.,
приключило с влязло в сила на 15.05.2021 г. решение, с което М.Х.Р. е
признат за виновен за възникналото ПТП и причинената средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горната
и част, като му е наложено административно наказание. Ищецът е предявил
претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение с
писмо/обратна разписка, като е образувана щета №*********/26.08.2019 г., по
която е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 400
лв.
Ищецът твърди в исковата молба, че не е съгласен с така
определеното обезщетение, което е занижено, като уведомил за това
застрахователя с писмо от 15.01.2020 г. Посочва, че следствие ПТП, което се
е състояло на пешеходна пътека, е претърпял пертрохантерно счупване,
закрито, фрактура пертрохантерика фем. Синистра, като при лечението му
била извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, фемур. В резултат на това претърпял болки и страдания, периодът
на възстановяването му бил изключително бавен и труден, поради
обстоятелството, че е на осемдесет годишна възраст. Изпитал страх и
безспокойство от хода на процеса по възстановяването му, поради това, че е
несигурен с неясен изход, че няма да може да се предвижва самостоятелно за
неопределен период от време, както и от опасността да остане на легло.
Счита, че справедлив размер за обезщетение на причинените му
неимуществени вреди се явява сумата от 70 000 лв. Претендира разликата
между изплатеното му обезщетение и следващото му се обезщетение, ведно
със законната лихва от 24.08.2019 г. – датата на получаване от застрахователя
на първоначалното уведомление от увреденото лице съобразно направеното
уточнение на този момент в допълнителната искова молба.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба, като в
отговора си посочва, че ищецът е участвал в ПТП в качеството си на
велосипедист, както и е направил възражение за съпричиняване на
3
вредоносния резултат от страна на ищеца- не се е движил най-близко до
дясната граница на платното за движение, с което е нарушил чл.80,т.2 от
ЗДВп, превозвал е предмети, които пречат на управлението на превозното
средство, с което е нарушил чл.81,т.4 от ЗДвП, при извършване на маневра
заобикаляне на престрояващо се МПС не е контролирал непрекъснато
велосипеда, който управлява, с което е нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП. Счита,
че е неоснователна претенцията за законна лихва, тъй като е изплатил
обезщетение, не е поставен в забава, тъй като не е била представена
информация за банкова сметка, по която да изпълни валидно, като това е
станало валидно едва на 17.01.2020 г.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства,
разпитани са свидетели, както и е изслушана комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза за механизма на ПТП и
причинените увреждания.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлото в сила решение по НОХД,
приложено по делото, е задължително за настоящия съд относно извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Към исковата молба са приложени констативния протокол за ПТП,
изготвеният албум от посетеното ПТП, протоколи за разпит на свидетели от
досъдебното производство, медицински експертизи, вкл. епикриза, които не
са оспорени от ответната страна.
Във връзка с установяване възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат е разпитан като свидетел М.Х.Р. – водачът на автобуса,
с който е ударен пострадалия ищец. От показанията му се установява, че бил
спрял в най-дясната лента за движение на пътното платно с три ленти за
движение. Като светнал сигнал зелено потеглил, преминал през цялата
пешеходната пътека и в един момент видял едно колело - триколка с
багажник отпред, на който имало дъски. След като това забелязване и в
последния момент вече с лявата част на автобуса бутнал колелото в задната
му част. Колелото се движило от лявата част на автобуса, извън пешеходната
пътека, леко в диагонал.
В тази връзка е разпитана и свидетелката М.Д. на страната на ищеца,
която не била очевидец на ПТП, но участвайки като водач в движението със
собствения си автомобил, около половин минута след ПТП се отзовала на
4
мястото му. От показанията и се установява, че автобусът бил на
пешеходната пътека, предната му част застъпвала пешеходната пътека, като
пострадалият бил не на повече от 60-70 см от него. Имало доста голям
спирачен път – повече от 60-70 см. Пешеходната пътека била на линията на
кръстовището.
От констатациите на експертизата се установява най-вероятният
механизъм на ПТП - водачът М.Х.Р. при управление на МПС - И.Н. е
навлязъл в кръстовище, по същото време велосипедистът В.Б. е предприел
косо движение на платното в посока запад изток, отляво на дясно пред
автобуса, който пресичал пътните ленти в зоната на кръстовището. Настъпил
удар в предната лява част на автобуса и в дясната задна страна на
велосипеда. От техническа гледна точка основни причини за настъпването на
ПТП са, че велосипедистът се е движил на платното за движение по начин и
място, които не са били безопасни, а именно: пресичайки косо платно за
движение в кръстовище в условията на ограничена видимост от автомобили,
без да се съобрази с хоризонталната и вертикална маркировки за пътните
превозни средства, както и че водачът на автобуса не е реагирал своевременно
на опасността от удар с велосипедиста. Установява се мястото на удара на
платното за движение. Велосипедът е бил с поставен в задната му част
светлоотразителен триъгълник, а по предните му колела имало
светлоотразителни елементи. В предния кош имало надлъжно поставени
дървени летви, които са захванати с колани към рамата на велосипеда.
Посочва се, че понятието „сляпа зона“ не следва да се прилага при обзорност
за водача напред спрямо движението на автобуса, като са разграничени
различни хипотези за водача.
Установява се и състоянието на ищеца – пертроханерно счупване на
лява бедрена кост, което довело до трайно затрудняване движението на
долния ляв крайник, контузия на долната част на гърба и таза, довела болки
без разстройство на здравето, които са в пряка причинно следствена връзка с
произшествието. При посоченото счупване лечението е оперативно,
изразяващо се във фиксиране на фрактурата чрез метална остеосинтеза, като
нормално възстановителният период обхваща 3-4 месеца. След този период
би следвало да има пълно възстановяване. През първите два месеца не бива да
има натоварване на крака, като не могат да се извършват обичайните
ежедневни дейности, като къпане и преобличане. Няма медицински данни за
5
други съпътстващи заболявания, които да са способствали за травматичните
увреждания, както и за дегенеративни изменения, водещи до проблеми с
равновесието.
Съдът кредитира изводите на експертизата, като компетентни,
изготвени от специалисти и също така неоспорени от страните. Следва да се
възприеме посоченият механизъм на ПТП, а и посочените причини за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка. На тази основа следва да се
прецени възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, направено с отговора срещу исковата молба, а именно, че ищецът
не се е движил най-близко до дясната граница на платното за движение, с
което е нарушил чл.80,т.2 от ЗДвП, превозвал е предмети, които пречат на
управлението на превозното средство, с което е нарушил чл.81,т.4 от ЗДвП,
при извършване на маневра заобикаляне на престрояващо се МПС не е
контролирал непрекъснато велосипеда, който управлява, с което е нарушил
чл.20,ал.1 от ЗДвП. Не следва да се обсъждат допълнително наведените
основания за съпричиняване във въззивната жалба, а именно, че ищецът е
пресичал на червен сигнал, че не се е съобразил с разположената в близост
пътна маркировка М8 – М8.2 при предприемането на косо пресичане спрямо
автобуса, попадайки в т.нар.сляпа зона за водача на едрогабаритното
превозно средство. Съгласно чл.367 от ГПК, съответстващ на общия ред по
чл.131 от ГПК, е предвидено, че отговорът задължително следва да съдържа
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. В
случая ответникът е направил своето възражение в отговора си, както и е
изложил обстоятелствата, свързани с него. Допълнително въведените
обстоятелства във въззивната жалба не могат да се обсъждат. Същите са
преклудирани по силата на чл.370 от ГПК, съответстващ на общия ред по
чл.133 от ГПК, уреждащ последиците от това действие. Липсва и позоваване
на особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно чл.80,т.2 от ЗДвП, водачът на велосипед е длъжен да се
движи възможно най-близко до дясната граница на платното за движение.
Именно това правило не е спазено в настоящия случай, което води до извод за
съпричиняване от страна на велосипедиста. Този извод съответства на
установения механизъм на ПТП, съгласно който велосипедистът пресичал
пътните ленти в зоната на кръстовище от запад на изток, от ляво на дясно
6
пред автобуса. Т.е. той е тръгнал да пресича на пешеходна пътека косо, не е
участвал в движението като пешеходец /да пресече, бутайки велосипеда/, а
като водач на пътно транспортно средство, каквато характеристика
несъмнено притежава велосипеда /пътно превозно средство, което се
предвижва по пътя с колела и движи с мускулната сила на лицето, което го
управлява/. Участвайки в движението в това си качество и неспазвайки
посочената разпоредба, той е допринесъл за настъпването на ПТП и на
вредоносния резултат. Ето защо е основателно възражението на ответника за
съпричиняване в тази му част. Тъй като с висока степен на риск и на
опасност следва да се приеме 30 % съпричиняване от страна на
велосипедиста. Останалите наведени обстоятелства за съпричиняване в
отговора срещу исковата молба не се установяват по делото.
Разпитан по делото на страната на ищцата е свидетелят М. Б.а,
дъщеря на ищеца. От показанията и се установява, че е посетила баща си в
болницата веднага след ПТП. Той бил зашеметен, не можел да осъзнае какво
се е случило, но с течение на времето започнал да разбира. След като го
изписали от болницата се наложило да посещават хирург в частна болница за
превръзки и махане на конците от операцията, като всичко ставало мъчно и
трудно – пътували до П., използвали инвалидна количка. Тежкото състояние
продължило два месеца, след това започнали да го раздвижват - първо с
проходилка, после с бастун. Сега продължава да ходи с бастун. Преди баща и
бил голям живец, помагал на децата си, гледал все да свърши нещо. След
катастрофата се сринал и сега децата му се грижили за него.
Така събраните показания от страна на ищеца са непротиворечиви и
непосредствени. Не са оборени от ответната страна. Ето защо следва да бъдат
кредитирани от съда при изграждане на изводите му наред с медицинските
констатации от изготвената експертиза. Въз основа на тях се установяват
твърдяното увреждане в исковата молба, довело до причиняване на средна
телесна повреда на ищеца, необходимостта от оперативна интервенция с
метална остеосинтеза, неговия интензитет и продължителност около 3-4
месеца, възстановяването на ищеца, неговата жизнеспособност и настъпилата
промяна, изпитаните болки и страдания, включително и че с оглед 80-
годишната му възраст ищецът се е страхувал да се остане на легло.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди
7
– по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинено увреждане, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, как се е възприело от
ищеца и се е отразило върху психиката и емоциите му. От значение са и
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната.
Преценявайки всички тези обстоятелствата, съдът намира, че
справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, се
явява сумата от 25 000 лв. След приспадане с 30% съпричиняване / - 7 500 лв./
се получава сумата от 17 500 лв. Тази сума следва да бъде заплатена на
ищеца, като обезщетение за неимуществени вреди – причинените му болки и
страдания.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено частично, като на ищеца се присъди още сумата от 2 100 лв.,
представляваща разликата между заплатено от застрахователя обезщетение
15 400 лв. и определеното от съда 17 500 лв. при отчитане на съпричиняване
от страна на ищеца. В останалата част - претенцията за разликата над 17 500
лв. до 70 000 лв. следва да се отхвърли, като обжалваното решение в тази част
следва да бъде потвърдено.
Върху присъденото обезщетение се дължи законната лихва на
основание разпоредбата на чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, предвиждаща покриване на
лихвите от страна на застрахователя в рамките на застрахователната сума.
Началният момент, от който се дължи, е посочен в чл.429,ал.3 от КЗ. Това е
по-ранната измежду двете дати - датата на уведомяване от застрахования за
настъпилото застрахователно събитие или датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. В случая се съдържат само
данни за втората дата на предявяване на застрахователната претенция от
ищцата, която е 26.08.2018 г. съгласно приложеното писмо/обратна разписка,
удостоверяващо връчването на поканата до застрахователя. Ето защо,
законната лихва е дължима, считано от тази дата.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за две инстанции по приложени списъци по чл.80 от
8
ГПК, но съразмерно уважената част, или сумата от 348,56 лв. На ответника
по същия принцип съразмерно отхвърлената част, или 913,45 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260299 от 01.07.2021 г. по т.д.
№104/2020 г. по описа на Окръжен съд П. в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от В. Г. Б. срещу ЗД Е. АД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2100 лв., съставляваща разлика между
определеното му и изплатено от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 400 лв. и претендираното от него
следващо му се такова в размер на 70 000 лв., както и в частта за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Е. АД да заплати на В. Г. Б. сумата от 2 100 лв.
съставляваща разлика между определеното му и изплатено от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 400 лв. и
претендираното от него следващо му се такова в размер на 70 000 лв., за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, състояло се
на 11.09.2019 г. в гр.П., причинено от М.Х.Р. при управление на МПС - И.Н. с
рег.№*********, което към датата на ПТП е било с валидна задължителна
застраховка Гражданска отговорност по полица ************* при ЗД Е. АД,
ведно със законната лихва от 24.08.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260299 от 01.07.2021
г. по т.д.№104/2020 г. по описа на Окръжен съд П. в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от В. Г. Б. срещу ЗД Е. АД иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер разликата над 2100 лв. до
54 600 лв., съставляваща разлика между определеното му и изплатено от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 400 лв. и
претендираното от него следващо му се такова в размер на 70 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД Е. АД да заплати на В. Г. Б. направени разноски за две
инстанции в размер на 348,56 лв.
ОСЪЖДА В. Г. Б. да заплати на ЗД Е. АД направени разноски за две
9
инстанции в размер на 913,46 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10