Р
Е Ш Е Н И Е
№
2210
гр. Пловдив, 01 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия
Й. Русев адм. дело № 2135 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В.Д.К., ЕГН **********, срещу
Заповед № РД-09-1458/03.12.2013г., издадена от кмета на община Марица, с която на
основание чл.225а, ал.1 и ал. 2 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж,
представляващ: „Масивна сграда“, находяща се в ПИ № 11845.502.911 по КК на с.
Войводиново, община Марица, област Пловдив с административен адрес- ***, с.
Войводиново.
В жалбата се навеждат доводи за
нищожност и алтернативно за незаконосъобразност на административния акт. Твърди
се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и с акта се осъществява дискриминация към
малцинствена група. Сочи се, че в обекта живее цялата фамилия и няма друг
жилищен имот или възможност да строи.
Ответникът – кмет на община Марица, чрез процесуален
представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни
лица от Община-
Марица, при която се установил незаконен строеж, реализиран в ПИ с
идентификатор 11845.502.911 по КК на с.Войводиново, община Марица и
представляващ „Масивна
сграда“ с тухлени стени, върху каменни основи с ширина 4,70м., дължина 7,60м. и
височина 2,20м. Покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди.
Проверката
била обективирана в Констативен акт /КА/ № 9 от 05.07.2013г., с който е установено,
че земята е частна общинска собственост, а строежът е пета категория и изпълнен
от В.К..
Описано
в КА е, че строежът не може да се характеризира и като търпим по смисъла на §16
и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ, няма и одобрени инвестиционни проект и разрешение
за строеж.
Съставена
е окомерна скица на строежа. Констатираното е било определено като нарушение на
разпоредбите на чл. 148, ал.1. Актът е бил връчен лично на В.К..
Процесната
заповед е издадена на 03.12.2013г. и е била съобщена на адресата на 12.12.2013г., според отбелязването в нея.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Жалбата в частта
й относно твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
издаването й при съществени нарушения на формата и
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта му, съдът намира за недопустима. Същата е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес, но е
просрочена. Видно от отбелязването в самата Заповед № РД-09-1458/03.12.2013 г.
на Кмета на Община Марица е съобщена лично на В.Д.К. на 12.12.2013г.
Жалбата е
подадена на 12.07.2019 г. – значително след изтичане на законоустановения 14 -
дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което в частта й относно
твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед същата се явява просрочена
и поради това – недопустима. Правото на жалбоподателката да оспори
законосъобразността на процесната заповед с искане за отмяната й е
преклудирано, поради което оспорването в тази му част следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото частично да се прекрати.
В останалата му
част, съдържаща оплакване за нищожност на процесната заповед, оспорването е
допустимо, доколкото съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове
могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. Разгледано по същество, оспорването в тази му част е неоснователно.
Според възприетите в правната теория и практика
критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени
нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл. 146 АПК. Липсата на
компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или
по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и
съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до
нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен, поради противоречие с материалния закон, би бил само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало
нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или
когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че
в случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на
оспорената заповед.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. В чл. 223, ал. 1 от ЗУТ е
предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория Кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава
заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. С оглед
цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Спазено е и
изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с
посочване на фактически и правни основания за издаването й. В същата се
съдържат фактически констатации, установени в предхождащия я констативен акт,
връчен лично на жалбоподателката без да са направени възражения по него.
Не се установява при издаването на заповедта да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Жалбоподателката е уведомена за започналото производство по премахване на
незаконния строеж. Началото на това производство е поставено с Констативен акт
№ 9 от 05.07.2013 г., връчен лично на жалбоподателката. Следва да се посочи, че
дори и при хипотетично споделяне на това твърдение (каквото в случая не може да
се приеме), подобно съшествено нарушение на
административно-производствените правила при издаване на заповедта би било
основание за незаконосъобразност на същата, но не и за нейната нищожност.
Наред с горното,
не може да се приеме, че липсва волеизявление на административния орган. В
случая то е ясно и разбираемо изразено, при липса на каквито и да е съмнения
относно разпоредените с акта последици.
Съдът счита също,
че в случая не се установява пълна липса на предпоставките за издаване на
оспорената заповед, визирани в хипотезата на приложимата правна норма. Не може
да се приеме, че заповедта е лишена от всякакво законово основание или че не
може да бъде издадена въз основа на никакъв закон, нито че правните последици
от нея са нетърпими от правовия ред, за да се направи извод за нейната
нищожност.
По изложените
съображения оспорването в частта му относно твърдяната нищожност на оспорената
заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.
Макар
и не ясно формулирано, с жалбата се прави твърдение за осъществена
дискриминация с оспорената заповед и нарушаване на основите човешки права на
жалбоподателката.
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. въвежда забрана за всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на посочените в закона признаци. Пряка дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Неравното третиране според нормата на § 1, т.7
от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В
случая не се установява право на жалбоподателя да построи процесната жилищна
сграда, която е изградена в разрез с правилата на ЗУТ. Т.е. не е налице
накърнено със заповедта право, което да е засегнато от издадената заповед.
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. В случая не са представени
доказателства - евентуално статистически данни, според които разпоредбите на
ЗУТ и практиката по прилагането му относно премахването на незаконно
строителство да засягат предимно ромската общност, както се твърди в жалбата.
Също така мерките по премахване на незаконно строителство са оправдани с оглед
постигането на целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗУТ: чрез устройството на
територията да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за
живеене, труд и отдих на населението, като премахването на незаконното
строителство е една необходима и подходяща мярка за постигане на тази цел.
Предвид горното съдът намира, че не са налице условията по чл. 73 от Закона за
защита на дискриминация за отмяна на заповедта, като издадена в нарушение на
Закона за защита от дискриминация.
По твърдяното нарушение на Европейската
Конвенция за правата на човека и основните свободи, съдът приема следното:
Член
8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на
жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност
на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения.
Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а
именно - ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно
демократично общество и да преследва една от изброените цели - да е в интерес
на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние
на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая с издаването
на процесната заповед за премахване на незаконен строеж се държи сметка и за
правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда,
която да гарантира устойчивото развитие на града, т.е. за правата и свободите
на другите граждани в квартала и населеното място. Интересите на
жалбоподателката следва да се охранят в дадения със заповедта 7-дневен срок за
доброволно изпълнение, в който може да организира осигуряването на друго
жилище, а ако са налице и условията за това и със съдействието на социалните
служби. Т.е. правата по ЕКПЧ следва да се съобразят при изпълнението на
заповедта. В този ред на мисли по делото се съдържа информация / писмо на л.
46/, видно от което с решение от месец април 2004г. Общински съвет-Марица е
предоставил на жалбоподателката възможност за отстъпено право на строеж на имот
УПИ XX-общ., кв. 21 по плана на с.Войводиново. В.К. не е спазила срока за
сключване на договор с общината и през 2007г. ОбС-Марица
е отнел правото на строеж.
Исканията
за узаконяване на строежа, да не бъде премахвана постройката, а същата да бъде
узаконена и жалбоподателката да бъде настанена в друго жилище, следва да се
оставят без разглеждане като неподведомствени.
По разноските.
При този изход на
делото на ответника се следват разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на искане в тази насока съдът не присъжда
такива.
Водим от горното Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.К., ЕГН **********,
срещу Заповед № РД-09-1458/03.12.2013г., издадена от кмета на община Марица,
като неснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/