Решение по дело №9/2019 на Районен съд - Тервел

Р Е Ш Е Н И Е

№

                       От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 25.07.2019 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 25.07.2019 година

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на     двадесети  май, през две хиляди и деветнадесета  година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански 

При участието на секретаря Иванка Чукачева    и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия....................... гр.дело No9 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид  следното :

      Предявен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

 

                 Гр. Дело №9 / 2019 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №67 от 11.01.2019 година   предявена от Д.Е.Я.  с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв.Х.Т.Х. от ДАК, с адрес ***, офис10  срещу Д.Д.Н.  с ЕГН **********  постоянен и настоящ с адрес ***,  в качеството си на издател на запис на заповед,   издаден на 01.09.2018г.  в с.Воднянци, общ.Добрич, с падеж на предявяване,  предявен на 20.10.2018г. с място на плащане с.Воднянци, общ.Добрич.

Предявен  е   положителен  установителен иск , с правно основание чл. 124 от ГПК  във вр. С чл. 422 ал. 1 от ГПК като  по същия се претендира  да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента  на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК  по което е образувано ч. гр. Дело №621 / 2018  година по описа на Тервелски районен съд , в полза на  ищеца  съществува парично  вземане против ответника,както следва :

 В  полза на  ищеца   съществува парично вземане против ответника в размер на сумата от 5000,00/ пет  хиляди / лева  , представляваща парично задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника на 01.09.2018 година  в село Воднянци , общ. Добрич , с  падеж на 20.10.2018 година в   същото  село ,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда – 30.10.2018 година .

 

С    Разпореждане №  31 от  14.01.2019 година , съдът изиска и  приложи към делото    ч. гр. Дело №621/ 2018  година по описа на ТРС .

     Със   същото , съдът   разпореди  препис  от исковата молба и от приложенията към нея да се изпрати на ответника по гр. дело №9 2019  година  по описа на Тервелски районен съд- Д.  Д.  Н.  с ЕГН **********  постоянен и настоящ с адрес ***- по реда на чл. 131 от ГПК .

Книжата са връчени на ответника на  28.01.2019 година .

По делото е  постъпил  писмен отговор от  ответника – вх. № 478 от 25.02.2019 година . С дадения писмен   отговор ответника   оспорва  така предявения срещу  него  положителен  установителен иск , в  цялост приема  иска за  неоснователен , като  излага   подробни съображения.

Прави  доказателствени  искания, съдът  да  допусне   до  разпит на четирима свидетели , при режим на  водене от страна  на ответника ,  с които  показания да  докаже твърденията си обективирани в дадения  писмен  отговор -  да    установи , че  между  настоящия ответник и  лицето А. Е.Я. – брат на ищеца е  имало сключен  устен  договор за  изработка , по който и  договор  настоящия ответник  бил   изправна страна ,като се има в предвид , че по времето на  действието на договора А. Я. е  починал  при ПТП на  25.07.2018 година , както и  че   документа е  подписан от ответника пряко  волята  му.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск , навеждайки следните фактически твърдения:

По силата на издаден на 01.09.2018  година     запис на заповед  Д.Д.Н.  в качеството му на издател е поел едностранно задължение да заплати на    поемателя – настоящия ищец  Я.   сумата от 5000,00/ пет  хиляди / лева  ,  с падежа на задължението – 20.10.2018 година  , без протест .  

 Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на длъжника по ценната книга не е последвало.

 Предвид неизпълнение на поетото задължение, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по  което е образуваното ч.гр.д. № 621 / 2018  година по описа на  Тервелски районен съд , като в полза на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК- Заповед № 450 от 05.11.2018 година  по ч .гр. дело № 621 / 2018 година по описа на ТРС .

Издаден е изпълнителен лист .

Съдебен  изпълнител  връчва   на  настоящия ответник  покана за доброволно изпълнение. Видно от приетото   по ч. гр. Дело № 621/ 2018 година  удостоверение -  изх. № 1271 от 12.12.2018 година   покана за доброволно  изпълнение по  образуваното изпълнително дело № 80 / 2018 година по  описа на СИС при РС Тервел  е връчена   на  длъжника на 20.11.2018 година .

По ч. гр .дело № 621 / 2018 година по описа на ТРС е депозирано възражение от ответника – вх. № 3110 от  21.11.2018 година  .

С Разпореждане  № 1146 от 20.12.2018 година   по ч. гр. Дело № 621 / 2018 година , съдът    приема , че възражението е направено в  двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 от ГПК  е указал на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си  в едномесечен срок.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора .

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от  фактическа страна :

Изложено е в исковата молба,че ответникът  се е задължил към ищеца  Д.Е.Я.  по запис на заповед от 01.09.2018 в село Воднанци , с падеж 20.10.2018 година  за сумата  от  5000,00 /пет  хиляди / лева  .

Поради  неизпълнението на  задължението за  плащане   настоящия ищец е  депозирал при  РС Тервел  заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК,по повод на което било образувано ч.гр.д.№621/2018 година по описа   на  Тервелски  районен съд . Заявлението  е било  уважено , като в срок  длъжникът подал възражение срещу заповедта,което и  именно наложило установяване на вземането по исков ред.

Ищецът  чрез  процесуалния си представител   сочи,че записът на заповед е абстрактна сделка и ищецът не е длъжен да доказва нейното основание.От значение били единствено  спазването на формата и присъствието на изискуемите по чл.535 от ТЗ реквизити на абстрактната сделка,материализирана в ценна книга.

В отговора на исковата молба ответникът Д.Д.  Н.   е оспорил основателността на иска,като е възразил,че е  подписал документа под натиск  , твърди , че не е  получавал визираната в него сума от 5000,00 /пет  хиляди / лева   от ищеца по никакъв повод,респ. не дължи на ищеца такава сума.На следващо място с дадения  писмен отговор  ответника  навежда доводи ,че между страните липсват каквито и да са  каузални правоотношения,свързани с абстрактната сделка,поради което и записът на заповед не може да породи задължение за плащане.Налице била безпаричност на записа на заповед.Ответникът не бил получавал насрещна престация срещу размера на задължението по записа.

 

В отговор на горните възражения на ответника  по настоящото дело  ищецът прави    уточнение, като е  депозирал     допълнителна   искова молба вх. № 742 от  22.03.2019 година .  И по  уточняващата  искова молба  ищеца не сочи  абстрактната сделка  да се  базира на    предхождащи   каузални правоотношения между страните .

 С оглед твърденията на ищеца и възраженията на ответника в доклада по делото  съдът   указа  на ищеца ,че носи тежестта да докаже съществуването на предхождащо    документа   каузално правоотношение ,което да е в  основата на абстрактната сделка.Записът на заповед е абстрактна сделка и основанието за плащане не е елемент от съдържанието й.Записа на  заповед  се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето,в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума.При възникнал между страните спор всяка от тях следва да поеме доказването на твърдяните от нея факти и обстоятелства,като в тежест на ищеца е не само да удостовери редовността на записа на заповед от външна страна,но също и фактите,от които вземането произтича-пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и неговия размер,а ответникът следва да изчерпи възраженията си срещу вземането,които са както абсолютни и насочени срещу формата и съдържанието на записа на заповед,така и лични-основани на каузалните му отношения с кредитора  .

 В  исковата молба ищецът се е позовал единствено на менителничния ефект на книгата  и не е навел конкретна каузална сделка,която стои зад него.В отговор на възраженията на ответника същият все пак при уточняване на обстоятелствата по конкретния спор  следваше да допълни  исковата молба,като  наведе доводи , какво именно обезпечава   записът на заповед .

 По повод   депозираната  искова молба   ответникът  е конкретизирал възраженията си и е оспорил конкретно правопораждащия ефект на записа,като е възразил,че  е подписал записа на заповед при порок на волята- бил е  заплашен  от ищеца да подпише  документа  -  действителните отношения между страните са по съвсем друг повод- наличие на  договор за  изработка по  който   страна се явява  ответника  а като  възложител  е бил  ситуиран брата на  настоящия ищец- А. Е.Я.  починал според  дадения писмен отговор от  ответника на  25.07.2018 година . Така  при наличие на конкретни възражения на длъжника срещу вземането и срещу твърденията на кредитора именно в тежест на кредитора-ищец по делото е да докаже фактите,от които произтича вземането,вкл.каузалното правоотношение.

По делото не е спорно,че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми по чл.535 от ТЗ реквизити , като  дата на издаване , място на издаване ,масто  на плащане ,падеж ,наименование „запис на заповед”,безусловно обещание за плащане на определена сума,име на адресата на плащането   и  подпис на издателя .

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

   По делот о   ищеца не  доказа гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед  спрямо  една каузална сделка .

   Следва да се отбележи,че самият запис на заповед,който е редовен менителничен ефект и по тази причина не съдържа конкретното основание за задължаването на издателя – ответника  Н. ,не може да се третира като разписка за получена  сума  .

При липса на доказано по делото  каузално правоотношение  и на връзка между такова каузално правоотношение и записа на заповед не може да се приеме,че последният валидно удостоверява съществуването на ликвидно и изискуемо парично задължение на ответника към ищеца в претендирания размер.Предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

 

За успешното провеждане на  установителния иск  , в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е издал в негова полза валиден запис на заповед, по силата на който едностранно и безусловно се е задължил да му заплати посочената сума, както и настъпването на падежа на задължението.

Съдебният състав приема, че представеният по делото менителничен ефект, от който черпи права ищеца се явява действителен - записът на заповед притежава изискуемите от чл. 535 от ТЗ реквизити, подписан е от ответника като издател и удостоверява безусловно поето от него задължение за плащане на вписаната в съдържанието му парична сума.

Независимо от формалната редовност на ценната книга, изхождайки от твърдяното от ответника в  дадения писмен отговор ,че е  подписал книгата под натиск  и че  между страните  не   е съществевало каузално   правоотношение  което да изисква  обезпечаване на ликвидно и  изискуемо парично задължение, решаващият състав приема, че обстоятелствата, на които е основан искът в случая са недоказани. Това е така, доколкото поетия менителничният дълг не се  доказа  на какво  правоотношение  се основава .

 Гаранционно - обезпечителната функция на ценната книга е приета от ищеца за безспорна и за ненуждаеща се от доказване в отношенията между страните. С оглед  дадения писмен  отговор   и разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца  бе вменено   задължението да установи, че има изпълняемо право и неговия размер .

Ищецът  не ангажира доказателства, установяващи по категоричен начин факта на каузално правоотношение междустраните .

Липсата на валидно възникнало заемно правоотношение между страните от своя страна, изключва възникването на задължение в тежест на ответника – за плащане на сумата от 5000,00 / пет  хиляди / лева в полза на  ищеца.

По изложените съображения съдебният състав приема, че в конкретния случай иска не е   доказан и  като  такъв   предявеният  иск  следва да бъде отхвърлен.

Постановеният правен резултат и направеното от ответника искане за присъждане на реализираните от него съдебно деловодни разноски по делото, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обуславя положителното произнасяне по това искане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.Предвид   изходана спора    ищеца следва да бъде осъден да заплати на  ответника сумата от  500,00 / петстотин / лева- сторени разноски  по  упълномощен процесуален представител.

Водим от гореизложените съображения  Тервелски  райнон съд

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Е.Я. с ЕГН ********** с адрес *** , чрез пълномощник адв.Х.Т.Х. от ДАК, с адрес ***, офис10  иск срещу Д.Д.  Н. с ЕГН **********  постоянен и настоящ с адрес ***, с правно основание  чл. 124  във вр с  чл. 422  и чл.  415 от ГПК  за установяване че в полза на  ищеца  съществува парично  вземане против ответника за сумата  : 5000,00/ пет  хиляди / лева  , представляваща парично задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден от ответника на 01.09.2018 година  в село Воднянци , общ. Добрич , с  падеж на 20.10.2018 година в   същото  село ,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда – 30.10.2018 година ,по което е образувано ч. гр. Дело №621 / 2018  година по описа на Тервелски районен съд ,като  неоснователен .

ОСЪЖДА Д.Е.Я. с ЕГН ********** с адрес *** заплати на Д.Д.  Н. с ЕГН **********  постоянен и настоящ с адрес *** сумата от  500,00 / петстотин / лева   - представляваща сторени  от  ответника   разноски  по  упълномощен процесуален  представител – на основание  чл.78 ал. 3 от ГПК  .

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 621/2018 година  по описа на Тервелски районен съд  да се върне  при деловодството на съда , ведно с препис от настоящото решение.

 

                                                 Районен съдия :