МОТИВИ:
Против подсъдимия Р.И.С.,със снета по
делото самоличност е повдигнато обвинение затова,че на 23.06.2017 г. в
гр.Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно
10 000 евро равняващи се на 19 558,30 лева по курса на БНБ за 23.06.2017г., от
владението на органите на управление на „МГ - МЕКС"ЕООД, представлявано и
управлявано от Г.Д.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои- престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.»а» и б.»б» от НК.
Подсъдимият Р.И.С. разбира
в какво е обвинен, не се признава за виновен и дава обяснения в хода на съдебното следствие,в които отрича да има участие
в инкриминираната кражба на
паричните средства на ощетеното лице,обяснявайки че не се намирал на
местопрестъплението с лек
автомобил марка „Ровър“,а бил на лечение
в гр.Плевен ,заради заболяването си .В своя защита и в последна дума
моли съда да бъде оправдан .
Защитникът на подсъдимия адв.В.Л. намира ,че от
събраните доказателства повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин. В хода на съдебното следствие били събрани огромен брой доказателства, но в
голямата си част тези доказателства били косвени и от тях не можел да се направи обоснован извод, и то
категоричен, за авторството на престъпното деяние.По изложените съображения
моли подзащитния му да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят
на РП-Хасково поддържа обвинението по отношение на подсъдимия ,което счита за доказано по
категоричен и несъмнен начин. Обясненията
на подсъдимия досежно
неучастието му в инкриминираната кражба
приема изключително като защитна версия. По отношение на
наказанието,счита че следва да бъде определено
при условията на чл.54 от НК и с оглед
на предлага да бъде наложено наказание за срок от пет
години лишаване от свобода,което
да се изтърпи при строг режим .По отношение на гражданските искове моли да бъде уважени в пълния предявен размер.
Ощетеното ЮЛ е предявило граждански искове против подсъдимия за
сумата в размер на 10 000 евро , представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от престъплението, както и граждански иск за сумата в размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 23.06.2017г. и разноските
по делото.
На основание чл. 84 от НПК ощетеното
ЮЛ МГ
- МЕКС"ЕООД ,гр.Хасково е конституирано като граждански ищец в процеса.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Р.И.С. е роден на ***г. в гр.Русе, с постоянен адрес *** и адрес
за призоваване в страната - гр.Пловдив, ул."Митрополит Пинарет"
№ 41, ет.1. Същият е българин, български гражданин, грамотен - със средно
образование, женен, пенсионер по болест и многократно осъждан.
Ощетено юридическо лице „МГ - МЕКС"ЕООД,
ЕИК ********* е със седалище и адрес на
управление - гр.Хасково, ж.к."Бадема" бл.20, вх.Г, ап.40, видно от
Удостоверение за актуално състояние от Агенция по вписвания (л.69-70).
Св. Г.Д.М. ***
бил едноличен собственик на капитала, респ. управител на дружеството
"МГ-МЕКС" ЕООД гр. Хасково. Основната търговска дейност на дружеството била в областта на машиностроенето
и се развивала в помещения, намиращи се в гр.
Хасково, на бул. "Никола Радев", в бившия "Четвърти стопански
двор", където имало цех за машиностроене. На св. Г. М. му предстояло да извърши плащане по две фактури на обща
стойност 23 400 лева. В тази връзка на
23.06.2017г. около 08:00ч. в офиса на дружеството на първия етаж на сградата в
гр. Хасково на бул. "Никола Радев" св.М. подготвил парите, като 1950 били в български лева, а останалите били в
размер на 11 000 евро, които щели да бъдат обменени по-късно. В офиса се
намирала и св. Г.И.В., технически секретар в
управляваното от св.М. дружество ,като нейното работно място било в близост до
изхода на сградата. Св. Г.М. извадил от касата 11 000 евро, за да бъдат
занесени за обмяна в обменно бюро. Единадесетте хиляди евро били в две пачки.
Едната пачка се състояла от 18 банкноти с номинал 500 евро и 5 банкноти с номинал 200 евро, т.е общо 10 000
евро. Другата пачка съдържала десет банкноти, всяка с номинал 100 евро или общо
1000 евро.Св.М. оставил банкнотите на бюрото пред себе си, като най-отгоре била
пачката от десет банкноти от по 100 евро.
Същевременно в
гр. Хасково, на бул. "Никола Радев", в бившия "Четвърти
стопански двор" предвижвайки се с автомобил марка "Ровър 600", тъмно син на цвят с peг. № С 7581 НС пристигнал подсъдимият Р.И.С.. Същият
носел със себе си и ползвания от него от
2013г. насам мобилен телефон „IPhone" с IMEI 013556008072478 с поставена в него сим
карта с № 0895 811 701. Подсъдимият паркирал автомобила пред помещенията,
стопанисвани от „МГ - МЕКС"ЕООД, слязъл от него и влязъл в офиса.
Приближил се до бюрото на св. Г.М.. Поинтересувал се от услугата - рязане и
огъване на ламарина. Св. Г.М. и подсъдимият провели разговор за детайлите около сделката
като С. поискал визитка. В този момент св. М. се обърнал наляво, за да вземе от
шкаф, в който в едно от чекмеджетата се намирали визитките му. През това време,
използвайки факта, че св.М. няма пряк визуален контакт към парите, оставени на бюрото му,подсъдимият взел решение да ги отнеме . Подсъдимият С. взел пачката банкноти, състояща се от 18 банкноти с номинал 500 евро и 5 банкноти с
номинал 200 евро, т.е общо 10 000 евро,
прибрал ги в себе си, без св. Г.М. да го види, като така установил фактическа
власт върху чуждите пари. Незабавно след като получил визитката си тръгнал. В
този момент св. М. помолил св. Г.В. да
извика шофьора, за да му даде парите да отиде да ги обмени. Когато посегнал да
вземе парите установил, че е останала само едната пачка - тази от десет
банкноти от по 100 евро. Пачката, съдържаща 10 000 евро липсвала. Св. М.
извикал, че посетилият го току-що мъж е откраднал парите. Видял, че подсъдимият
вече е достигнал до външната врата на
двора на цеха. В този момент подс. Р.И.С. чул
виковете на св. Г.М. и побягнал, качил се в автомобила марка "Ровър 600", тъмно син на цвят с peг. № С 7581 НС и запалил двигателя му. Св. Г.М. го
последвал като автомобила , в който се качил подсъдимият бил паркиран с предната си част в посока
север. Подс.Р.С. потеглил рязко назад, при което св. М.
залитнал и се оттеглил по страничен път,
водещ към бул."Никола Радев", както и към вилна зона „Кенана" гр.Хасково.
Освен св. Г.М. и
св. Г.В., още трима свидетели - св. С.В.К., работещ като продавач-консултант в
„Сортови семена"ЕООД гр.Хасково, в склад на дружеството, намиращ се в гр.
Хасково, на бул. "Никола Радев", в бившия Четвърти стопански
двор", св. С.Ф.С., работещ като работник в „Дереф"ООД
гр.Хасково, в склад за платове на дружеството, намиращ се в гр. Хасково, на
бул. "Никола Радев", в бившия Четвърти стопански двор" и св. Р.Ш.М.,
управител на „Златна Белка"ЕООД гр.Хасково, възприели пристигането на мъж с лек автомобил ,
разпознат впоследствие като подсъдимия Р.И.С.,
както и оттеглянето му с автомобила.
Св. Г.Д.М.
незабавно подал сигнал в РУ Хасково,като работа по случая започнал екип, в това
число и св. П.К.М. - началник група в сектор „Криминална полиция" в РУ
Хасково. Един от свидетелите, а именно св. Р.Ш.М., успял да посочи марката на
автомобила, с който се придвижвал подсъдимия , а именно "Ровър", седан, тъмносин на
цвят, с регистрационен номер започващ с буква "С". От склад за платове,
свидетелят С.Ф.С. предал запис от охранителна камера, на който се виждал мъж,
отговарящ на описанието дадено от свидетелите, както и оттеглянето му с
автомобил, тъмно син на цвят тип „седан". Св. П.М.
извършил справка в системата на АПИ. Установил, че за времето между 07:00 до
09:30ч. на 23.06.2017г. автомобил марка "Ровър
600", тъмно син на цвят с peг. № С 7581 НС преминава първоначално през преброителен
пункт в с. Горски извор в посока гр. Хасково в 07:01ч., а в 08:30ч. същият
автомобил преминава през пункт на АПИ на пътя Хасково - Димитровград, движейки
се в посока гр. Димитровград. Автомобилът бил регистриран като собственост на
св.С.Х. ***. От справки по пунктове на АПИ, св. П.М. установил, че същият
автомобил пътува регулярно и крайната му дестинация е между гр. Пловдив и гр.
Карлово. Чрез контакти с колеги от РУ Труд, РУ Хисар и РУ Карлово установил
още, че л.а. "Ровър 600", тъмно син на цвят
с per. № С 7581
НС се управлява именно от подсъдимия Р.И.С..
На
27.07.2017 год. било проведено разпознаване
на лица , при което свидетелите Г.М.,Г.В.,С.С. ,Р.М.
и С.К. са разпознали подсъдимия (л. 77
до 97 том 1-ви от досъдебното
производство).
От приложените разпечатки по ЗЕС са установени периодичността и броя на проведените
разговори с предадения с протокол за доброволно предаване
от подсъдимия телефон с №0895
811 701 ,както и местоположението на
клетките ,от които са терминирани обажданията.
Изложената фактическа обстановка
се доказва от събраните в хода на съдебното следствие
гласните доказателства – обясненията на подсъдимия Р.И. Станчевот съдебното следствие , свидетелските показания на св. Г.Д.М.,Г.И.В.
, С.Ф.С. , Р.Ш.М., С.В.К. , П.К.М. , С.Х. Лефтеров ,в т.ч. и тези приобщени по
реда на чл.281 ал.4 от НПК, показанията на св. А.Г.М. , М.Е.М. и М.Н.С.,приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК
,протоколите за разпознаване,
претърсване и изземване и другите писмените
доказателства ,приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Г.М.,
тъй като същия възпроизвежда своите непосредствени възприятия за
случилото се, пресъздавайки събитието от
23.06.2017 г. по логически последователен и житейски достоверен
начин.Въпреки, че показанията на този свидетел са едновременно източник на
доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права, в
случая настоящата инстанция не намери основания да не им даде вяра . При преценка достоверността на показанията
на същия отчете обстоятелството, че не откри несъответствие между показанията,
дадени от свидетеля М. в двете фази на
процеса, обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от
този свидетел факти, които имат значение за изясняване на релевантните
обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени, настоящия
съд не констатира някакво съществено вътрешно противоречие в показанията на
посочения свидетел, като не констатира и такова противоречие на същите с
останалия доказателствен материал по делото.Всички
тези обстоятелства по недвусмислен начин навеждат на извода, че свидетеля М. не
е мотивиран да бъде недобросъвестен и необективен при излагане на показанията
си, поради което съдът ги възприе като истинни. Показанията на свидетеля М.,
съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по
категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на
доказване, а именно времето и мястото на извършване на деянието, неговото
авторство, както и начина на извършването му. По-конкретно от показанията на
посочения свидетел безспорно се установяват действията на подсъдимия С. ,
изразяващи се в пристигането му в офиса на ощетеното ЮЛ ,разговора му със св.М.
относно предоставяни от дружеството услуги
и липсата на една от пачките с пари на бюрото му ,съдържаща банкноти в общ размер на
10 000 евро след напускането на подсъдимия ,както и обстоятелствата за реакцията и поведението му веднага след деянието .Косвено твърденията на
свидетеля М. по отнемане на паричната сума от 10 000 евро от страна на подсъдимия се потвърждават и от показанията на
свидетелите Г.В. и тези на св. П.М. .Първият
от свидетелите, като изпълняващ
длъжността секретар -офис в управляваното от св.М. дружество се е намирала в деня и на мястото на кражбата
,пряко е възприела поведението и действията на разговарящото със
св.М. лице /разпознато впоследствие като
подсъдимия / до момента на неговото напускане на сградата , а
втория свидетел като полицейски служител,работил по случая и като такъв изнасящ факти около издирване
и
установяване на подсъдимия като
извършител на кражбата . При разпита си в хода на съдебното следствие и
двамата свидетели назовават и конкретната сума от 10 000 евро , която
св.М. твърди ,че подсъдимия противозаконно е отнел от офиса на дружеството .Все в тази
връзка показанията на св.М. намират
потвърждение и в данните, извлечени от подаденото от него заявление /имащо характер
на жалба/ от 23.06.2017 г.до Началника на РУП-Хасково .Няма спор, че жалбата /съобщението до
органите на досъдебното производство за извършено престъпление/ не е доказателствено средство по смисъла на чл.
105 и чл.
114 НПК и съдържащите се в него данни не са
доказателства съгласно чл.
104 НПК. Приложеното по делото заявление от Г.М. е от дата 23.06.2017 г. и е входирано в РУП-Хасково на 23.06.2017 г. т. е.
свидетелят се е обърнал за съдействие към органите на МВР
още същия ден след извършване на твърдяното спрямо него престъпно посегателство
от подсъдимия, сезирайки компетентните органи. Това оплакване пред правоохранителните органи е още едно потвърждение на
достоверността на показанията на св.М. преценена и във връзка с неговото собствено
поведение на инкриминираната дата 23.06.2017 г. С оглед на тези именно
съображения, този състав на съда категорично не може да се съгласи с дадената
от защитата на подсъдимия оценка на
гласните доказателства, установени от показанията на свидетеля М. и съответно да приеме, че същите са изолирани,
противоречиви и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Тук
е мястото да се обсъди и възражението на защитата относно изявлението на св.Г.М.,направено
в с.з.на 27.11.2019 г.,че подсъдимият не е лицето ,извършило кражбата на
паричната сума от 10 000 евро . Противно на това изявление в показанията си от
съдебното следствие св.М. е категоричен,че подсъдимият е същото
лице посочено и идентифицирано от него като извършител на кражбата ,което
намира опора в съставения протокол от с.з.,проведено на 30.01.2019 г. , когато
свидетеля е давал показания. Наред с това проведеното процесуално следствено
действие разпознаване от св.М. на
подс.С. не е
опорочено, тъй като е извършено в съответствие с правилата по чл.
169 - чл.
171 НПК и не е опровергано, а е подкрепено и
от други събрани доказателствени средства - показанията
на свидетелите Г.И.В.
, С.Ф.С. , Р.Ш.М., С.В.К. и
извършеното от тях на ДП разпознаване на подсъдимия ,от което несъмнено следва констатацията, че
лицето,за което и четиримата свидетелстват е подсъдимият Р.И.С..Различията във възрастта
и говора на подсъдимия ,на които се
позовава в изявлението си от с.з. на 27.11.2019г. св.М., по мнение на
съда се дължат на продължителността на наказателния процес и в двете му фази / над
две години и половина / и най-вече влошаване
на здравословното състояние на подсъдимия /прекран исулти през м.септември 2019г./ в условията на
изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода „ в различни затвори ,довело до драстична
промяна във външния му вид.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на съдебното следствие затова, че не бил на местопрестъплението и
не е управлявал процесния
автомобил "Ровър 600",с рег. №
С 7581 НС ,понеже същия бил продаден от
съпругата му през м. май 2017год. на негов братовчед
с имена Г. Илиев , която позиция счита
за изцяло като защитна .Принципно на
тези обяснения на подсъдимия съответстват и приобщените по реда на чл.281 ал.5 от НПК
показания на съпругата му св.М.С.. На първо място тази му версия се опровергава
от извършеното с протокол от 26.07.2017г. претърсване и
изземване/одобрено от състав на РС-Хасково / в
обитаваното от подсъдимия и св.С.
*** ,където са намерени и иззети свидетелство
за регистрация на МПС част 2-ра , застрахователна полица от 09.12.2016г. ,ведно
със 7 бр.квитанции за платени застрахователни вноски и удостоверение за техническа изправност на МПС
т.е. все документи,свързани с управлението
на лекия автомобил "Ровър 600“ с рег. № С 7581 НС .Ако и да се приеме за целите на настоящото
изложение ,че по силата на съставената на 08.05.2017г. от св. М.С. разписка/л.49 том 1 от ДП/ ,тя е продала и предала
владението върху въпросния автомобил на лицето Г. Илиев И. , съдът не намира оправдано обяснение за
местонахождението на процесните документи,свързани с
неговото управление у подсъдимия ,който твърди да не
е ползвател от 08.05.2017г . Противоречи, пък на
всякаква житейска логика обяснението на подсъдимия ,че към инкриминираната дата процесния автомобил
се е ползвал от лицето Г. Илиев И. ,а квитанциите за платени вноски по застрахователната полица за сключения договор
за застраховка „Гражданска отговорност „
за месеците юни и юли 2017г. да се
намират при него в дома му . Отделно от това ,в
изготвената справка от Община Русе за съпруга и роднински връзки на подсъдимия(л.49-63 том 2 от ДП ), лице с имена Г. Илиев И. не фигурира измежду роднините на Р.С. до втора степен .Въпреки проведените
в хода на разследването оперативни
действия
по издирване на соченото от подсъдимия и св.С. лице Г.
Илиев И. ,такова не е било установено на ДП /
докладна записка за издирване на Г. Илиев И.
–л.145 от ДП/. В заключение, поддържаната от подсъдимия версия за продажбата и ползването на лекия автомобил от
негов братовчед следва да се приеме за
опровергана от други издържали
проверка за достоверност доказателства. В
обясненията си от съдебното следствие подсъдимият поддържа ,че на 23.06.3017г. е
бил на контролен медицински преглед в болница в гр.Плевен ,заедно със съпругата си ,като до гр.Плевен били закарани с частно такси от лице от махалата / според св.С. с името Хюсеин
/ .Макар в първата си част тези му
обяснения да се подкрепят от приложената на ДП медицинска документация
,предоставена от УМБАЛ „Д-р Г.Странски" ЕАД Плевен(л.36-39
от ДП ) и показанията на двамата лекари
- св.А.Г.М. и св. М.Е.М. ,не се събраха доказателства нито за времето
на проведения контролен
преглед /информация за което не се съдържа в гореспоменатите писмени и
гласни доказателствени източници / ,нито за начина ,по който е станало пътуването до
гр.Плевен,а още по-малко за идентифициране на
лице с името Хюсеин, за да се
приемат за достоверни дадените
от подсъдимия обяснения във втората им част .
Обясненията на подсъдимия затова ,че към
момента на инкриминираното деяние не се е намирал в гр.Хасково с лекия автомобил марка „Ровър“ се опровергават от приобщената
по делото справка на ГДНП с данни от АИС „Пътна карта" от 04.08.2017г. (л.29-31), установяваща че за времето от 07:00 до 09:30ч. на 23.06.2017г. автомобил
марка "Ровър 600", тъмно син на цвят с peг. № С 7581 НС
е преминал първоначално през преброителен пункт в с.
Горски извор в посока гр. Хасково в 07:01ч., а в 08:30ч. същият автомобил
е преминал през пункт на АПИ на пътя Хасково -
Димитровград, движейки се в посока гр. Димитровград. Напълно възможно е след тези събития придвижването на подсъдимия до
гр.Пловдив да е
отнело около половин час, както и това в рамките на деня за около три часа подсъдимия и св.С. да са се придвижили до гр.Плевен .Всъщност най-силния
аргумент , че подсъдимият по време на осъществяване на деянието е бил на
мястото, където е извършено , е анализът на разпечатките за трафичните
данни на мобилния телефон №0895
811 701, който сам подсъдимият и неговата съпруга сочат, че той ползва от
2013 г.От същите видно,че от 7:09:36 часа на 23.06.2017 година
до 8:27:23 часа на 23.06.2017 година от телефонен номер 0895 811 701 са осъществени 14 обаждания. При това последно обаждане в 8:27:23 часа във време съвсем близо до
времето на извършената кражба от подс.С. ,телефонът му е бил локализиран в клетка с
местоположение гр.Хасково.Отново ,според данните ,изводими от това писмено
доказателство става ясно ,че от 09:19:15 часа до 10:42:22 часа на 23.06.2017г. телефонът
на подсъдимия е бил локализиран в клетки с местоположение гр.Пловдив,което пък
на свой ред опровергава обясненията на подсъдимия,че на инкриминираната дата е
пристигнал в гр.Плевен около 08.30 часа . По тези съображения и съдът не
възприема като логична и житейски правдоподобна поддържаната в хода на
съдебното следствие версия на подсъдимия за неучастието му в изпълнителното
деяние, опровергана от другите доказателствени
източници, при чиято съвкупна преценка се формира система от косвени
доказателства, обвързваща ги с извършеното престъпление. Въз основа на
обсъдените по-горе доказателствени средства съдът
прие за доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия в извършената кражба.
При така
установената фактическа обстановка,
съдът прие за установено, че от
обективна страна подсъдимия Р.И.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1
б."а" и б. "б" от НК, като на 23.06.2017 г. в гр.Хасково,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно 10 000 евро
равняващи се на 19 558,30 лева по курса на БНБ за 23.06.2017г., от владението
на органите на управление на „МГ - МЕКС"ЕООД, представлявано и управлявано
от Г.Д.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.Видно
от справката му за съдимост подс. Р.И.С. е осъждан
многократно - общо 16 пъти.Така със Споразумение от 01.12.2004г. по НОХД №
152/2002г. на PC- Велико Търново, в сила от 01.12.2004г. за извършено
престъпление на 10.12.2001г. по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а" и
б."б" от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от 8(осем) месеца. С Присъда от 23.02.2005г.по НОХД № 1795/2004г., на
Районен съд Пловдив, в сила от 11.03.2005г., за престъпление, извършено на 31.05.1993г.
по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 10 (десет) месеца,
което да се изтърпи при строг режим. С Присъда № 28/04.05.2004г. по НОХД №
96/2001г., на Районен съд- Луковит, в сила от 20.10.2005г., за престъпление,
извършено на 08.08.2001г. по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.29 ал.1
б."а" и б."б" от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 2 (две) години, което да се изтърпи при строг режим. Със
Споразумение от 14.11.2005г. по НОХД № 1579/2005 г. на PC- Стара Загора, в сила от 14.11.2005г. за извършено
престъпление през месец декември 1993г. по чл.212 ал.3 вр.
ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2(две)
години.Със Споразумение от 16.11.2005г. по НОХД № 89/2005г. на PC Силистра, в
сила от 16.11.2005г. за извършено престъпление на 10.07.2001г. по чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 10(десет) месеца.Със Споразумение № 184
от 04.05.2006г.по НОХД № 1895/2006г.на
PC Пловдив, в сила от 04.05.2006г. за извършено престъпление на 28.08.2003г. по
чл.206 ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
4(четири) месеца.С Присъда № 226/29.10.2007г.по НОХД № 2971/2004г. на Окръжен
съд Пловдив, в сила от 16.05.2008г., за престъпление, извършено на 11.06.2003г.
по чл. 199, ал.1 т.3 във вр. с чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.
54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 9
(девет) години, което да се изтърпи при строг режим.Със Споразумение № 760 от
09.09.2008г. по НОХД № 628/2005г. на PC Ловеч, в сила
от 09.09.2008г. за извършено престъпление на
25.02.2004г. по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1(една) година и
5(пет) месеца.С Присъда №889/30.07.2008г. по НОХД № 1249/2008г. на Районен съд
Петрич, в сила от 16.02.2009г., за престъпления, извършени на 04.07.2008г. по
чл. 279 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 и по чл.316 ,вр. чл.308 ал.2 изр.1 пр.1 вр.
ал.1 пр.2 от НК му е наложено наказание „Пробация"
с пробационни мерки: "Задължителна регистрация
по настоящ адрес", „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" и „Ограничения в свободното предвиждане, намиращо израз в
забрана подсъдимият да посещава територията на Община Петрич", всички за
срок от 2 /две/ години. Със Споразумение от 06.07.2010г. по НОХД № 6760/2009г. на
СРС, в сила от 06.07.210г. за извършено престъпление на 19.09.2007г. по чл.316 ,
вр. ал.308 ал.2 пр.1 вр.
ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
1(една) година.С Присъда №191/24.04.2013г. по НОХД № 950/201Зг. на Районен съд
Разград, в сила от 10.05.2014г., за престъпление, извършено от 06.09.2010 г. до
21.09.2010 г. по чл. 211, пр. 2 във вр. с чл. 210 ал. 1 т. 2 и т. 5 във вр.
с чл. 209 ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от 7 (седем) години, което да се изтърпи при „строг" режим. С Присъда
№ 14/17.09.2014г . по НОХД № 309/2013г. на Районен съд Бяла, в сила от
27.11.2014г., за престъпление, извършено на 21.03.2008г. по чл.325 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца, което да се
изтърпи при „строг" режим.
С определение по
ЧНД № 377/2014г. на PC- Бяла, в сила от 11.03.2015г. е определено групиране на
наказанията, наложени на Р.И.С., на основание чл.25, ал.1 НК, вр. с чл.23, ал.1 НК по влезли в сила присъди по НОХД №
6760/2009г. по описа на СРС, по НОХД №1249/2008г. на РС- Петрич и по НОХД
№309/2013г. на PC- Бяла,като е определено едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях - 1 (една)година „Лишаване от свобода", което на
основание чл.60, ал.1, вр.чл.62 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.25, ал.3 от НК е приспаднато от определеното общо, най-тежко
наказание „Лишаване от свобода" изтърпяното наказание „Пробация",
като два дни „Пробация" се зачитат за един ден
„Лишаване от свобода". На осн. чл.59 от НК е
било приспаднато от така наложеното най- тежко наказание „Лишаване от
свобода" предварителното задържане по НОХД №1249/2008г. на РС-Петрич, считано
от 04.07.2008г. Със същото определение са групирани и наказанията, наложени на Р.И.С., на основание
чл.25, ал.1 НК, вр. с чл.23, ал.1 НК по влезли в сила
присъди по НОХД № 152/2002г. по описа на PC- Велико Търново, по НОХД
№1795/2004г., на PC - Пловдив, по НОХД №
96/2001г.на PC - Луковит, по НОХД № 1579/2005г., на PC - Стара Загора, по НОХД
№89/2005г. на PC - Силистра, по НОХД № 1895/2006г. на PC - Пловдив, по НОХД №
2971/2004г.на Окръжен съд – Пловдив и по НОХД №628/2005г. на PC -Ловеч, като е
определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - 9 (девет) години
„Лишаване от свобода". На основание чл.59 от НК е било приспаднато
предварителното задържане на осъдения по НОХД № 96/2001г., считано от
09.08.2001г. до 16.08.2001г. и по НОХД № 628/2005г. по описа на РС-Ловеч,
считано от 04.07.2008г. до 15.08.2008г. На основание чл.25, ал.2 от НК е
приспаднато от наказанието „Лишаване от свобода" за срок 9(девет) години,
изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода" по присъдите,
включени в съвкупността в размер на 3 години, 3 месеца и 11 дни, считано от
15.08.2008г. до 06.09.2010г. Присъединено е било на основание чл.27 от НК към
неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода" за срок 9(девет)
години, която е пет години, осем месеца и деветнадесет дни, изцяло наказанието
седем години „Лишаване от свобода" по НОХД 950/2013г. по описа на PC
Разград, при което осъденият Р.И.С. следвало да изтърпи едно общо наказание в
размер на 12 (дванадесет) години 8 (осем) месеца и 19 (деветнадесет) дни, при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Наказанието по присъда по
НОХД №51/2001 г. по описа на РС-Исперих, влязло в сила на 02.03.2001 г., за
което му е било наложено наказание „глоба" в размер на 200лв., следвало да
бъде изтърпяно отделно.
Съгласно писмо с peг. № И-8429/18.06.2018г на ГД"Изпълнение на
наказанията Р.И.С. постъпва в Затвора
гр.Ловеч на 01.08.2008г. за изтърпяване на определено на основание чл.25, 24 НК
общо наказание в размер на 9 год. „лишаване от свобода" по НОХД 2971/2010 г.
на ОС Пловдив, НОХД № 628/2005г. на PC Ловеч, НОХД № 1895/2004г. на PC Пловдив
и търпяното по НОХД № 152/2002г. на PC Велико Търново, НОХД № 1795/2004г. на PC
Пловдив, НОХД № 96/2001г. на PC Луковит, НОХД № 89/2005г. на PC Силистра и НОХД
№ 1579/2005г. на PC Стара Загора. На основание чл.27 от НК наказанието по НОХД
№ 950/201 Зг. на PC Разград, в размер на 7 години „лишаване от свобода", е
било присъединено изцяло към неизтърпяната част от общото наказание в размер на
12г. 9м. 3 дни лишаване от свобода с начало 06.09.2010г. Ще изтърпява и
определеното на основание чл.25, 23 НК общо наказание в размер на 1 година
„лишаване от свобода" по НОХД № 1249/2008г. на PC Петрич, НОХД №
6760/2009г. на СРС и НОХД № 309/201 Зг. на PC Бяла (прекъсване - 11м. 5 дни). Гореописаните
осъждания квалифицират настоящото престъпление на подсъдимия като извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б."а" и
б."б" от НК, тъй като е извършено преди да изтече 5- годишния срок по
чл. 30 ал.1 от НК.
От субективна
страна подсъдимият Р.И.С. е извършил
деянието при форма на вина - пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, а именно че лишава собственика, респ. владелеца на
отнетите вещи от възможността да упражнява фактическа власт върху тях,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от осъщественото от него — установяване на своя фактическа власт
върху инкриминираните вещи, пряко е целял този резултат като намерението му е
било след противозаконното присвояване да се разпореди с отнетите вещи.
По
отношение на наказанието:При определяне на наказанието за подсъдимия, съдът взе
в предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Видно от приложената на ДП справки за
съдимост подс. С.
извън горепосочените осъждания, квалифициращи деянието му при условията
на опасен рецидив е многократно осъждан за извършени престъпления от общ
характер, в т.ч. и на наказания "лишаване от свобода",изтърпявани в пенетенциарно заведение. Макар тези осъждания на подсъдимия
да не оказват влияние върху правната квалификация на престъплението, следва де
се ценят от съда като отегчаващи наказателната му отговорност обстоятелства. От
друга страна за подсъдимия по делото са събрани недобри личностни данни,сочещи
го като лице с криминални регистрации в масивите на МВР. Обремененото съдебно
минало, в съчетание с лошите характеристични данни очертават подсъдимия, като
личност, склонна не само към противоправно, но и
престъпно поведение и същевременно сочат на по-висока степен на обществена
опасност на самия деец. Други утежняващи вината на подсъдимите обстоятелства
съдът не може да изведе от начина и условията, при които е реализирано
деянието. Стореното от него по-скоро е резултат на открилата се възможност за
лесно облагодетелстване от вещи,които не са на подсъдимия. Горното в съчетание
с високата стойност на предмета на
престъплението -19 558.30 лв. / далеч над размера на минималната за страната работна
заплата / инициират и по-висока степен
на обществена опасност на самото деяние . На следващо място,съдът взе
пред вид изключително тежкото здравословно състояние на подсъдимия . Същият е с
множество заболявания –хипертонична болест на сърцето,двуклонова
коронарна болест,захарна диабет тип 2,в т.ч. и онкологично заболяване - фибросарком на десен
долен крайник .Във връзка с
тежкото здравословно състояние е и социалният статус на подсъдимия, който не
работи и е в постоянно затруднено материално-финансово положение. Единствените
му доходи са от определената в резултат на заболяванията пенсия за инвалидност
в размер на 145 лв. месечно (декларация за семейно и материално положение на л.
110 том 2 от досъдебното производство). Предвид изложеното съдът прие като цяло
висока степен на обществена опасност за подсъдимия и висока такава на самото деяние. Преценявайки
поотделно и съвкупно смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, в контекста на целите на чл. 36 от НК съдът определи наказанието за подсъдимия,
при условията на чл. 54 от НК,като съобразно предвиденото в чл. 196, ал.1, т.1 от НК,му
наложи наказание в размер над
законовия минимум , а именно: "лишаване
от свобода " за срок от 3/три
/години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален
"строг" режим, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. "б" ЗИНЗС (в
сила от 07.02.2017 г.). Наложените по вид и размер наказания, според съда ще
бъдат в състояние да съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели,както по отношение на него,така и по
отношение на останалите членове на обществото.
По предявените граждански искове :
В наказателното производство съдът прие за
съвместно разглеждане предявените от ощетеното ЮЛ против подсъдимия граждански претенции с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД -
за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от
престъплението. Предмет на разглеждане е иск за сумата 10 000 евро ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли от престъпното
деяние. Приетите за установени обективни и субективни признаци на извършеното
от подсъдимия квалифицира деянието и като деликт по
смисъла на чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Следователно противоправността на поведението му,
настъпването на вреда /престъплението е резултатно и насочено против правото на собственост/,
причинната връзка между тях и вината в разгледаната й по-горе форма /умисъл/
следва да се считат за установени. Когато се разглежда гражданска претенция трябва
да се има предвид, както характера на извършеното деяние, така и аспектността на противоправното
поведение, довело да засягане правна сфера на
ощетеното ЮЛ.По делото не се събраха доказателства претендираната
сума от 10 000 евро да е възстановена на гр.ищец. Затова и гр.претенция за
имуществени вреди в размер на 10 000 евро спрямо подсъдимия се явява основателна и доказана до пълния размер и като такава следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва от датата на увреждането -23.06.2017 г.
Втората претенция на гр.ищец е за
възмездяване на неимуществени вреди, които с оглед заявените от ищеца правопораждащи факти
съставляват морални вреди ,изразяващи се в причинени болка и
страдания . Трайно
установената до момента съдебна практика със задължителен за приложение от
съдилищата характер, изразена в ППВС №4/61г., №4/68г., №5/69г. и №2/84г.,. сочи
непротиворечиво, че право на обезщетение за претърпени от деликт
неимуществени вреди имат физическите лица, но не и юридическите такива, като
изключенията произтичат само от закона/ има се предвид чл.4,вр.чл.1
от ЗОДОВ,чл.631а, ал.2,вр.ал.1 ТЗ, и чл.76а,вр.чл.2 ЗМГО/ предвид специфичния предмет на урежданите в
посочените норми обществени отношения.Съображенията за посоченото разрешение
произтичат от това, че след като юридическите лица за разлика от физическите
формират волята си само чрез своите органи, нямат собствени психика, физическа
сетивност, здраве, чувства и емоционален свят, т.е. са изкуствени субекти на
правото, те не биха могли да претърпят морални вреди, болки и страдания,
каквито са присъщи на човешкия индивид. Ако един търговец например е претърпял
негативи от чужди зловредни действия или бездействия, те ще му се отразят само
в имуществен план, намирайки единствено счетоводен израз като преки загуби
и/или пропуснати ползи, свързани с дейността му. В този смисъл за тях е напълно
неприложим и критерият „справедливост“, визиран в чл.52 от ЗЗД, поставен от
правната теория и практика в основата на преценката за размера на
обезщетението, дължимо на увредените от претърпени неимуществени щети. Липсва
засегнато правно благо, което да подлежи на компенсация. Изхождайки от липсата
на критерий, при ищец юридическо лице е обективно невъзможно определянето на
обоснован размер на паричната му компенсация от неимуществени вреди.С оглед на
изложеното иска за репарация на неимуществените
щети, заявени от гр.ищец ЮЛ е неоснователен, поради липсата на призната му
от закона материално правна легитимация и като такъв следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Р.И.С. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР-Хасково направените на досъдебното производство разноски в размер на
51.89 лв.,а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Хасково
сумата от 20 лв. за възнаграждение за вещо лице,както и сумата от 782.33 лв.- държавна такса върху уважения размер на
гр.иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си .
Съдия:
.
З.ОЩЕТЕНО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ:
3.1. „МГ - МЕКС"ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
- гр.Хасково, ж.к."Бадема" бл.20, вх.Г, ап.40;
4. ВЕЩИ
ЛИЦА: w
4.1. И.В.А. ***.
5. ЗАЩИТНИК:
адв. В.Х.Л.
*** (упълномощен защитник) СПРАВКА:
1.
МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ -
„Гаранция в пари" в размер на 2000 лева, взета на 27.07.2018г. и внесена
по сметка на ОД МВР Хасково на 09.08.2017г.
2.
ДОКУМЕНТИ - съгласно приложения опис към ДП №
589/2017г. на РУ гр.Хасково, състоящо се от 2 тома: том 1, състоящ се от 114л.
и съдържащо уведомителни писма, писма, постановления
за удължаване на срок (л.1-25), съобщение за извършено престъпление (л.26),
протокол за оглед на местопроизшествие с албум (л.27-30), адвокатско пълномощно
(л.ЗЗ), платежно нареждане за внесена сума във връзка с мярка за неотклонение
„Гаранция в пари" (л.34), възлагателно
постановление (л.42), копие от разписка и от медицинско направление (л.49-50),
постановления за възлагане на действия по разследване по делегация (л.55,
л.65), копие от онкологично досие (л.68-69), разпореждане № 1695 от
27.07.2017г. на PC Хасково за одобряване на протокол за претърсване и изземване,
протокол за претърсване и изземване (л.74-75), възлагателно
постановление (л.76), протоколи за разпознаване на лице с албуми (л.77-91),
протокол за оглед на веществени доказателства с албум (л.92-96), протокол за
доброволно предаване (л.97), възлагателно
постановление (л.98), протокол за оглед на веществени доказателства с албум
(л.99-102), възлагателно постановелние(л.ЮЗ),
докладна записка (л.104), протокол за доброволно предаване (л.105), видеотехническа експертиза (л.107-114) и др. и том 2,
състоящ се от 137 л. и съдържащо разпореждания от PC Хасково за
предоставяне на данни за трафика, сикания, писма,
справки от мобилните оператори (л.1-27), справка от ГДНП с данни от АИС „Пътна
карта" с per. № 3286р-33462 от 04.08.2017г. (л.29-31), писмо ведно със
справка от Началник Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г.Странски"
ЕАД Плевен (л.33-34), писмо ведно с доклади от лекари от УМБАЛ „Д-р Г.Странски" ЕАД Плевен(л.36-39), докладна записка за
издирване на Г. Илиев И.(л,145), докладна записка(л.46), възлагателно
постановление за издирване на Г. Илиев И. *** за съпруг/а и родствени връзки
(л.49-63), справка от БНБ за курса на обменния курс евро лев (л.66), справка от
Агенция по вписвания за актуално състояние на „МГ - МЕКС"ЕООД Хасково
(л.68-70), възлагателно постановление(л.73), докладни
записки (л.74-77), възлагателно постановление (л.78),
докладна записка(л.79, л.80), справка с per. № 272р- 16110 от 08.08.2017г. на ОД МВР Хасково отдел „Административен" за
собственост на лек автомобил (л.82-83), справка за съдимост (л.94-102), справка
от ГДИН (л.104, л. 106-107), характеристична справка (л. 108-109), декларация
за СМПИС(л.110), справка за съдимост с бюлетини (л.30-62), характеристични
данни (л.63), искане до АК Хасково за определяне на адвокат за осъществяване на
правна помощ(л.64), уведомително писмо от АК Хасково за определяне на служебен
защитник(л.65), възлагателно постановление (л.68),
писмо и доклад за установен факт от РУ Русе във връзка с призоваване на
обвиняемия с призовки (л.112-115), уведомление за ОДИ (л. 116), докладна
записка (л.117), молба от защитника на обвиняемия ведно с копие от медицинско
направление и разписка за предаден автомобил (л.119-121), призовки (л.
129-131), протокол за предявяване на разследване (л.133) и др.;
3.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА -
1 бр. оптичен диск „SONY" SD-R, 700 MB - в плик том 1 л.113 към делото;
удостоверение за техническа изправност на МПС първа и втора част /рег.№ С 7581
НС/; свидетелство за регистрация на автомобил с per. № С 7581
НС, част И; застрахователна полица № BG/22/116003138729, състояща се от 2
бр. листа с прикрепени към тях 7 бр. квитанции за платени вноски и 1 бр.
контролен талон към застрахователна полица; мобилен телефон „IPhone" с
IMEI
013556008072478.
4.
ИМУЩЕСТВЕНИ ЩЕТИ - 19 559,30 лв. невъзстановени.
5.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО - 51,89 лева възнаграждение
за вещо лице изплатени.
ПРОКУРОР: ,
/Хр.ЖцсоЬа/