О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 620 /14,04,2020
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 14,04,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно ч. гр. д. № 155/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна жалба от адв. Д.Г.Б., пълномощник на В.М.К., против
определение № 13823/10,12,2019 г., постановено по гр. д. № 10848/2018 г. на РС
Пловдив, ХIХ гр. състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата му за
изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното поделото решение №
3139/23,07,2019 г. в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност
на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени.
Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД – гр. София, ЕИК *********; не заявява
становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по гр. д. №
10848/2018 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, е образувано по искова молба от В.М.К.;
против „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД – гр. София;, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД.
С постановеното по делото решение № 3139/23,07,2019 г. искът за установяване
нищожност на сключения между страните договор за кредит е приет за основателен,
а искът за връщане на заплатената въз основа на него сума от 1230,80 лв. е
приет за неоснователен и е отхвърлен. Въпреки извода за основателност на един
от предявените искове, с решението е прието за неоснователен искането на
представителя на ищеца да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА за осъщественото от него процесуално представителство и защита в производството
по този иск, тъй като не било установено обстоятелството, че доверителят му не
разполага с достатъчно средства.
С предявена по реда на чл. 248 от ГПК молба е поискано изменение на
решението в тази част като на пълномощника на ищеца се присъди претендираното
възнаграждение.
Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД – гр. София не е заявил становище по
молбата.
С обжалваното определение искането е оставено без уважение по
съображенията, изложени в постановеното по делото решение.
Настоящата инстанция не споделя този извод. Отговорността за разноски е уредена в част първа „Общи правила“ на ГПК
като проявление на общия принцип за обезвреда при неоснователно причинени
имуществени вреди. Тази уредба е приложима както за исковия, така и за
изпълнителния процес. Принципно е установеното в чл. 78 от ГПК правило, че
изгубилата спора страна дължи възстановяване и на адвокатско възнаграждение, в
случай, че такова е заплатено от другата страна. А когато последната е
представлявана безплатно, адвокатското възнаграждение се дължи при условията на
чл. 38 от ЗА.
Посочената разпоредба доразвива заложения в чл. 78 от ГПК принцип за
това, че изгубилата спора страна заплаща и адвокатското възнаграждение на
представителя на другата страна, като се цели да се даде право на лицата,
посочени в ал. 1 т. 1-3 да получат безплатна адвокатска помощ и съдействие.
Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗА предвижда три хипотези, при които
адвокатът може безплатно да оказва адвокатска помощ и съдействие. Преценката
дали страната е сред кръга на тези лица е предоставена на адвоката, комуто е
възложено процесуалното представителство. В случая по делото е представен
договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговия пълномощник, с
който (чл. 2) страните приемат, че доверителят е материално затруднено лице и
не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатското възнаграждение,
поради което възложената задача ще се изпълни безплатно. Срещу тази констатация
другата страна не е предявила възражение и по тези обстоятелства не е повдиган
спор.
Според ал. 2 на посочената разпоредба, за да възникне правото на
адвоката да получи възнаграждение по този ред, следва да са налице две
предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на лица от
кръга на тези по чл. 38 ал. 1; и в съответното производство насрещната страна
да е била осъдена за разноски. В тези случаи съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати.
Посочените предпоставки са налице по отношение на приетия за основателен
иск по чл. 26 от ЗЗД, поради което за осъществената по този иск защита на
адвоката на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 448 лв.
(съобразно цената на иска).
Като е достигнал до различни изводи и е оставил искането без уважение,
РС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в
обжалваната част и вместо това постановеното по делото решение следва да бъде
изменено в частта за разноските като на адвоката на ищеца се присъди
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА да осъщественото от него
представителство и защита по иска по чл. 26 от ЗЗД (досежно който
първоинстанционното решение е влязло в сила).
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 13823/10,12,2019 г., постановено по гр. д. № 10848/2018
г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение
молбата на адв. Д.Г.Б., пълномощник на В.М.К., за изменение по реда на чл. 248
от ГПК на постановеното по делото решение № 3139/23,07,2019 г. досежно разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 3139/23,07,2019 г. , постановено по гр. д. № 10848/2018 г. на
РС Пловдив, ХIХ гр. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва: ОСЪЖДА
„ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД – гр. София, ЕИК *********; да заплати на адв. Д.Г.Б., пълномощник на В.М.К.; сумата от 448 лв. (четиристотин
четиридесет и осем лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 38 от ЗА, за осъществено безплатно процесуално представителство в
производството по делото досежно иска по чл. 26 от ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: