ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... ...28.04........2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на ....28.04.........2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 233/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция"
при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение № 202/24.01.2020г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 276/2019г. по описа на ЕРС.
С постановеното решение първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на И.М.Д., ЕГН **********,***, сумата 1514.83 лева /хиляда петстотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1448.91лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.05.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 65.92 лева, считано от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на И.М.Д., ЕГН **********,***, сумата 197.58 лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ – лихва за забава върху главницата от 1514.83 лв. за периода на забавата, считано от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда – 03.05.2019г., като искът в частта за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 197.58 лв. до 203.54 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба въззивникът обжалва изцяло решението като незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици,
като отработеното време
се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който
при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон
за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014
г., за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената
нормативната база
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният
съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да
се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия И.М.Д., чрез адв.Х. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност
на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на
въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение
по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба
от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т.,
против Решение № 202/24.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по
гр.д.№ 276/2019г. по описа на ЕРС, намира, че въззивната
жалба в частта срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част, е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде
разгледана в о.с.з.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска в частта за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 197.58 лв. до 203.54 лв., е недопустима, поради липса на правен интерес и въззивното производство в тази част следва да бъде прекратено.
С оглед изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта ù срещу Решение №202/24.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 276/2019г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на И.М.Д. за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 197.58 лв. до 203.54 лв., като недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 07.07.2020г. от 10.00ч., за която дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.