№ 106
гр. Петрич, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена П.а
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101661 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
8829/16.10.2024 г., подадена от Б. Т. П., ЕГН ********** от село Др., община
П., действащ чрез пълномощник адвокат Д. М. със служебен адрес гр. Пл. ул.
"П.О. и К." № *, ет.* ап.* срещу "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление гр. С., р-н "И.", ул."Н." № **, ет. * представлявано всеки
двама от Б. Кл. Б., С.Ив.Г., обективираща претенции да се признаят за
нищожни клаузите на чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 от Договор за кредит №
MAX_300855342/ 11.09.2023 г., сключен с „Б. Е. Д. К." ООД, на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143,
ал.1 от ЗЗП.
Сочи се в исковата молба, че на 11.09.2023 година страните са сключили
Договор за кредит № МАХ_300855342, по силата на който дружеството е
предоставило на ищеца кредит в размер на 1 300.00 лева, при ГПР 45.83% и
ГЛП 39.03%. Страните уговорили погасяване на кредита чрез 16 погасителни
вноски.
По силата на постигнатите договорености ищецът се е задължил да заплати
на ответника сумата от 718,08 лева за допълнителни услуги наименувани
1
„Бързо разглеждане на искането за кредит" и сумата от 1 077,12 лева за
услугата "Експресно обслужване по Кредита" - чл.10, ал.1 и ал.2 от договора.
Ищецът твърди, че клаузите на чл. 10 от договора са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите
на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП. Релевира подробни съображения:
Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от
ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип - било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Сочи Решение№4/2009 г. по т.д.№395/2008 г., Решение
№1270/2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., определение№877 по т.д.№662/2012 г.
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че
възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество,
са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на
2
годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК.
Твърди, че допълнителните услуги съгласно процесното облигационно
правоотношение между страните представляват по своята същност "такси за
усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са
дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна
услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на
нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него,
става по съгласие на страните.
С оглед на гореизложеното процесните клаузи за допълнителни услуги и
тяхното заплащане от страна на кредитополучателя са нищожни като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП.
Сочи чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Процесната клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните
клаузи предвиждащи заплащането на допълнителни услуги в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък
до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи
заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,
т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Основната цел на така
уговорената клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
Счита, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се
3
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите
нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.
Счита, че посочването на по - нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д №
2373/2019 г. на ПОС/.
Твърди, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
4
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорниклаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито са клаузите за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителни услуги. Твърди, че в същата насока е и практиката на Съда на
Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и
цитираната в него практика.
Ищецът счита, че клаузите на чл.10, ал. 1 и ал. 2 от договор №
*********/11.09.2023 г. са нищожни поради това, че предлаганите от
кредитора доброволни действия „Бързо разглеждане" и „Експресно
обслужване" противоречат на закона, представляват скрита възнаградителна
лихва и по този начин се заобикаля законът.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на исковете. Представя представя писмени доказателства, претендира съдебни
разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор. Заявява
становище за неоснователност на претенциите. Релевира подробни
съображения:
Твърди, че в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е
дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
5
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Твърди, че ищецът, като страна по договор за
потребителски кредит, сам изрично е пожелал да се ползва от допълнителните
действия. Всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по
желаниена потребителя. Никога допълнителното действие не е било
задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б. е.Д. К."
ООД, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Двете
действия присъстват в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена,
т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях. Присъствайки в
преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да се ползва
от тях отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от
кредитора и са неравноправни по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП.
Ответникът счита, че клаузите на чл.10, ал.1 и ал.2 от договор №
*********/11.09.2023г. не са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
С тези клаузи не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с
общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с
правилата за поведение установени в обществото. Няма и как да бъде
обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява
при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия,
необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на
клиентите.
Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената
от чл.9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации
на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи,
които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези
принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради
противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Сочи, че в практиката съществуват решения, които аргументирано приемат
изложената по-горе постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д.
№ 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав). В решенията, които
приемат, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите
нрави, никъде не се открива на кои добри нрави, на кои разбирания в
обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи.
6
Твърди, че в исковата молба лаконично се посочва, че сделката е нищожна,
като се обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се
преценява еквивалентността въз основа на критерии, които се определят за
всеки конкретен случай.
С гореизложеното ответникът прави искане за отхвърляне на претенциите
като неоснователни. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира
чрез пълномощник писмена молба, с която заявява воля за следното: за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, да уважаване на исковете като
доказани и основателни; оспорва като несъстоятелни доводите и
възраженията, сторени с писмения отговор, претендира съдебни разноски. Не
прави нови доказателствени искания. Релевира доводи за неоснователност на
стореното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
За ответника в съдебно заседание процесуален представител не се явява, не
заявява становище по проекта на доклад по делото, не прави доказателствени
искания.
По делото са събрани представените от ищеца писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно се установи по делото факта на сключване на Договор за кредит
№ MAX_300855342/ 11.09.2023 г. между страните, по силата на който
дружеството-ответник е предало на ищеца П. паричен заем в размер на 1 300
лева. Съгласно постигнатите договорености – обективирани в цитирания
договор за кредит, страните са уговорили кредитополучателят да върне
заемната сума чрез заплащане на 16 погасителни вноски при ГПР 45,83% и
ГЛП 39,0399 %. Договорено било задължение за кредитополучателя П. да
плати на кредитодателя такса за допълнителни услуги "Бързо разглеждане на
искането за кредит" в размер на 718,08 лева и "Експресно обслужване по
кредита" в размер на 1 077,12 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин и от
7
събраните по делото, неоспорени от страните, писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Несъмнено е по делото, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
ищецът е усвоил заемната сума.
Установи се, че ответникът е небанкова финансова институция по смисъла
на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
Установи се, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т.е. страните по делото имат качествата на
„потребител“ по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК
Сключеният договор по своята правна природа представлява
потребителски, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК, както и защитата по ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до недействителност по чл.22 ЗПК. Касае се за изначална
недействителност, поради което в случай че договорът бъде обявен за такъв,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
По отношение на таксата за допълнителна услуга "Бързо разглеждане на
искането за кредит" в размер на 718,08 лева :
Съгласно постигнатите между страните договорености /чл.10, ал.1 от
Договора/, при кандидатстване за кредита кредитополучателят е заявил
изрично желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит, при
условията на т.7.3. от раздел 5 от Общите условия, неразделна част от
договора, за което същият се е задължил да заплати на кредитодателя сумата
от 718,08 лева, платима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план, представляващ
8
неразделна част от договора.
Възможността на кредитора да въвежда такса извън стойността на
договорения размер на заема е регламентира в чл.10а от ЗПК и е предвидена
като допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана съгласно посочения законов текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съгласно облигационното правоотношение, възникнало по
силата на сключения договор, а именно отпускане на заема/паричния кредит и
неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с
усвояването и управлението на кредита.
Съгласно задължителното тълкуване на съда в Люксембург, когато таксите
за бързо разглеждане на кредита са част от конструкция за прикриване на
действителни разходи по кредита или са задължителни за получаването му,
същите представляват част от ГПР. Невключването на допълнителни услуги
при изчисляването на ГПР цели да заобиколи изискването на закона за
максимален размер на ГПР, а съгласно решение на СЕС по дело С 714/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС,
липсата, неясното посочване на годишен лихвен процент на разходите в
договора за потребителски кредит допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница, ерго че е недействителен поради
противоречието му със закона.
Горепосоченото е относимо и към процесната договореност, обективирана в
чл.10, ал.2 от Договора, съгласно която при кандидатстването си за кредит
кредитополучателят е заявил желание за Експресно обслужване по своя
кредит при условията на т.7.4 от раздел 5 от ОУ към договора, като се е
задължил да заплати за тази услуга възнаграждение на кредитодателя в размер
на 1 077,12 лева, платима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план, представляващ
9
неразделна част от договора. Т.е. касае се до такса, която е уговорена за
услуга, свързана с основната престация и с управлението на кредита, от което
следва, че по съществото си и тази дейност на кредитора не допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Договореният от страните ГПР 45,83 % не отговаря на действителния, тъй
като не включва така уговорените от страните такси за бързо разглеждане на
искането за кредит и за експресно обслужване по кредита. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като заблуждаваща търговска практика
съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Допълнително уговорените от страните такси за бързо разглеждане на
искането за кредит и за експресно обслужване на кредита е следвало да бъдат
включени в уговорения от страните ГПР, но при тази хипотеза ГПР би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид размера му /45,83%/,
както и съотношението между главницата - 1 300 лева от една страна и общия
размер на стойността на таксата за двете допълнителни услуги - 718,08 лева и
1 077,12 лева. Ето защо процесните клаузи от договора са неравноправни
клаузи, с които реално се заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП и води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Съдът намира тези клаузи и за нищожни на
основание чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна.
Процесните две клаузи за такси за бързо разглеждане на искането за кредит
и за експресно обслужване на кредита имат за цел да заобиколят
ограничението на чл.10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
Процесните две клаузи противоречат и на добрите нрави, тъй като водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, като предвиждат допълнително
10
възнаграждение за същия, което е недължимо на основание чл.19, ал.5 ЗПК;
следва да бъдат включени в ГПР, като при това положение заобикаля
забраната на чл.19, ал.4 ЗПК; чрез тях се достига до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя –
чл.143 ЗЗП. Клаузите противоречат и на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Доколкото противоречията между клаузите и добрите нрави е налице още
при сключване на договор, съобразно чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД договорът в
тази част не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е
пречка за възникване на задължение за кредитополучателя за заплащане на
съответните суми.
Поради изложеното съдът намира предявените искове за нищожност на
процесните клаузи на чл.10, ал.1 и ал.2 от Договора за заплащане от
кредитополучателя на такси за допълнителна услуга "Бързо разглеждане на
искането за кредит" в размер на 718,08 лева и "Експресно обслужване по
кредита" в размер на 1 077,12 лева, за доказани и основателни и като такива
следва да ги уважи.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищеца. В тази връзка
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в
размер на 72 лева заплатена държавна такса.
Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца -
адвокат Д. М., упълномощен да представлява страната при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с ДДС. В тази
връзка съдът съобрази материалния интерес /цената на претенциите е в общ
размер 1 795,20 лева/, също фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца П. не се е явил в
проведеното едно открито съдебно заседание по делото, а депозира писмено
становище с което приповтаря доводите, с които са обосновани исковете. В
тази връзка съдът намира за основателно стореното от ответника възражение
за прекомерност на претендираното от пълномощника възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 ЗА.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а,
чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП клаузите на чл.10 ал.1 и чл.10
ал.2 от Договор за кредит № MAX_300855342/ 11.09.2023 г., сключен между Б.
Т. П., ЕГН ********** от село Др. община П. и "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр. С., р-н "И.", ул."Н." № **, ет. *, за
допълнителна услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Експресно
обслужване по кредита".
ОСЪЖДА "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
гр. С., р-н "И.", ул."Н." № **, ет. * да заплати на Б. Т. П., ЕГН ********** от
село Др. община П. съдебни разноски по делото в размер на 72 /седемдесет
идва/ лева.
ОСЪЖДА "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
гр. С., р-н "И.", ул."Н." № **, ет. * да заплати на адв. Д. В. М., АК Пл.,
служебен адрес гр. Пл., ул. П. О. и К. № **, ет.*, ап.* адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300 /триста/ лева
с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12