М О Т И В И
Към
Присъда № 260003 от 18.09.2020 г. по НОХД № 387/ 2019 г.
на
Районен съд гр. Луковит
Настоящето производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура гр.Луковит обвинителен акт против Б.М.Б., с ЕГН **********, за това, че от
неустановена дата до 11.12.2019 г. в дом на ул. „В.Л.“ № **, в с. Дерманци, област
Ловеч, държал огнестрелни оръжия - пушка с дървен приклад без марка, модел и
сериен номер с дължина 110 см. и пистолет „Baikal 442“ без сериен номер /огнестрелно
оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе
или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд
чрез действието на взривно вещество - чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ/, както и
боеприпаси – 14 броя патрони кал. 22LR Flobert и 32 броя патрони кал. 9х18мм
/патрони или изстрели и техни компоненти, капсули и снаряди, които се използват
в огнестрелни оръжия - чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ/, без да има за това надлежно
разрешение съгласно чл. 61 и следващите от ЗОБВВПИ, което е престъпление по чл.
339, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
обвинението прокурор Д. изцяло поддържа депозираното от Районна прокуратура гр. Луковит
обвинение спрямо подсъдимия Б.М.Б. за извършено от него престъпление по чл.
339, ал. 1 НК. Излага доводи, че от показанията на разпитаните в хода на
наказателното производство свидетели, а именно полицейските служители, които са
пристъпили към извършване на проверка по реда на ЗМВР и в последствие са
присъствали при извършеното по НПК претърсване и изземване, безспорно се
установява, че в обитаваното от подсъдимия жилище на процесната дата са
намерение 2 броя огнестрелни оръжия – пушка с дървен приклад, която е пригодена
към бойна, както и пистолет Байкал, а наред с това са намерени и боеприпаси за
двете огнестрелни оръжия. Разпитаните свидетели били категорични, че именно
подсъдимият е бил лицето, което при първоначалното откриване на боеприпасите в
коридора на жилището, е заявил, че използва тези боеприпаси за да стреля с
пушка, която също съхранява в дома си. Именно той отвел полицейските служители
до пристройка в двора на къщата и посочил приобщената по делото преработена
пушка. В последствие, когато претърсването е продължило в спалнята на жилището
и свидетелят К.Д. активно участващ при самото претърсване е търсил вещи от
значение за делото под фотьойла в спалнята, именно подсъдимият е бил лицето,
което е заявило, че не е там /пистолетът/, на друго място е, след което е
повдигнал матрака на леглото, под което е бил намерен приобщеният по делото
пистолет, марка Байкал и боеприпаси за него. Според прокурора, свидетелите били
категорични, че при проведената тогава беседа с подсъдимия, именно той е
заявил, че съхранява приобщените веществени доказателства, намерил ги е при
ремонт в жилището, стрелял по кучета с пушката и ги държи в дома си, тъй като
имал много пари и не знаел какво да ги прави. Прокурорът набляга и факта, че
нито един път към момента на извършване на процесуално-следствените действия в
жилището, подсъдимият не е направил възражения пред някои от свидетелите, че
тези огнестрелни оръжия не са негови, че са на трето лице, още по-малко е
направил възражения, че са на неговата съжителка.
Прокурорът пледира, че не следва да бъдат кредитирани изцяло
показанията на свидетелката Я.Д., в частта им, относно кой е намерил
огнестрелните оръжия, кой ги е стопанисвал през изминалия период от време,
доколкото същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал. В тази връзка сочи, че свидетелите са били категорични, че при
претърсването не само подсъдимият, но и самата свидетелка, която е присъствала
непосредствено, била е в жилището, не е направила каквито и да било възражения
в тази връзка и въобще не е заявила, че има каквито и да било възприятия във
връзка с държането на огнестрелните оръжия.
Моли съда да приеме за доказано, че именно подсъдимият Б. е
осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, като е държал и си е
служил с двете приобщени по делото огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях. С
това той е осъществил състава на соченото престъпление. Моли съда да се
произнесете с присъда, като признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от 2 до 8
години „лишаване от свобода“. Предлага на подсъдимия да бъде определено
наказание от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, като се отчете факта,
че се касае за два броя огнестрелни оръжия, както и да се вземе предвид съдебното
минало на подсъдимия – а наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
Прокурорът сочи, че към процесната дата – 11.12.2019 г.,
подсъдимият Б. вече е бил осъждан за престъпление от общ характер, като се е
намирал в изпитателен срок на условно осъждане по НОХД № 158/ 2019 г. на РС -
Луковит, с присъда влязла в сила на 21.06.2019 г. Поради това са налице
предпоставките съдът да се произнесе по реда на чл. 68, ал. 1 НК, при което ако
съдът признае подсъдимия за виновен и наложи наказание в предвидените от закона
предели, следва да постанови той да изтърпи отделно и наказанието 2 години
„лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 158/ 2019 г. на РС - Луковит при
първоначален строг режим. Пледира приобщените по делото веществени доказателства
да бъдат иззети в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК,
както и на подсъдимият да бъдат възложени направените в хода на наказателното
производство разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. К. излага
становище, че в настоящия съдебен
процес не се установиха по безспорен начин наведените факти и обстоятелства
описани в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, с който е
започнало настоящето наказателно от общ характер дело. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 339, ал. 1 НК, който придобие по какъвто и да е начин,
държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични
или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия
без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две
до осем години. Изпълнителното деяние, съгласно чл. 339, ал. 1 НК, се изразява
в няколко форми, като в настоящия случай спрямо подсъдимия е повдигнато
обвинение за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Безспорно съставомерно
е винаги държането по чл. 339, ал. 1 НК, когато за огнестрелното оръжие и
боеприпасите няма надлежно разрешение, но то трябва и обективно да се намира
във фактическа власт на дееца. Сочи съдебна практика - решение № 26 от
03.02.2009 г. по НД № 633/ 2008 г. на ВКС, 3-то НО, с докладчик съдия А.,
съгласно което, за да е налице съставомерно държание по отношение на оръжието и
боеприпасите е достатъчно то да се намира във фактическа власт на дееца, и
оттук започва според защитника недоказаността на твърденията наведени в
обвинителния акт.
Според защитника, не е спорно по делото, че в дома в село Дерманци
на ул. „В. Л.“ № ** при обиск и извършено претърсване и изземване с два
протокола, единият без съгласието на обитаващите и
собствениците на имота, другият одобрен от съда на 12.12.2019 г., е намерено
инкриминираното оръжие, приобщено, предявено по надлежния ред на подсъдимия и
страните в процеса. Пледира обаче, че по това оръжие по никакъв начин /нито от
свидетелските показания, нито от приетите в хода на съдебното следствие,
допуснати и приети в хода на досъдебното производство експертизи/, се
установяват някакви отпечатъци, доказателства или пък някои от свидетелите да
твърди, че подзащитният ми е имал фактическата власт върху това оръжие.
Защитникът счита, че специално пушката и
намерените патрони описани подробно в протокола за претърсване и изземване, не
са събрани по установения ред и ако внимателно се проследят свидетелските
показания на всички разпитани служители на МВР и на двете служителки на
общината, които са били поканени като поемни лица, се вижда, че се твърди от
всеки един от разпитаните свидетели различни факти, които взаимно си
противоречат.
В тази връзка посочва, че последно свидетелски
показания били дадени от поемните лица, участвали и подписали протокола за
претърсване и изземване, които заявили „първо намериха пистолета, когато ние
отидохме, те бяха в дома, намериха пистолета, след което намериха пушката“. От
друга страна, полицейските служители, и в частност разпитаната свидетелка Б. и
свидетелят К., твърдят обратното, че първо била намерена пушката, а след това
бил намерен пистолетът.
Според защитника е налице противоречие относно
заявеното от част от свидетелите, едните заявявайки, че подсъдимият сам е
посочил къде се намира пушката, а другата част от свидетелите заявявайки
категорични, че сами са намерили пушката, като не си спомняли дали е била в
бидон, дали е била скрита, дали е била явно изложена в сграда, намираща се в
двора на административния адрес, на който е извършено претърсването и
изземване.
Защитникът моля съда да обърне внимание, че и
двете поемни лица не са присъствали, тъй като заявили „ние не видяхме, те
донесоха пушката“. В тази връзка сочи, че всяко едно действие, обективирано в
протокола за претърсване и изземване, на който те са се подписали, следва да е
било видяно от поемните лица и нормално, и логично е, ако това е било, и това
точно се е случило по този ред и начин, то да няма противоречия в свидетелските
показания на претърсващите, на поемните лица и останалите свидетели.
Защитникът на подсъдимия излага доводи, че е
налице съмнението и остава недоказано, кой всъщност е бил фактическият държател
на инкриминираните вещи. Дали е обитаващият и то непостоянно подсъдим Б.Б., или е лицето, с което живее на семейни начала –
собственичката на имота, която под страх от наказателна отговорност и клетва
заяви „намерих ги, когато правихме ремонт на къщата“. Твърди, че наистина има
престъпление, но авторството не е доказано, тъй като обвинението почива на
предположения. Пледира пред състава на съда да постанови присъда, с която
признаете подсъдимия Б.М.Б. за невиновен в извършеното престъпление, за което е
предаден на съд.
В съдебно заседание подсъдимият Б. поддържа казаното от неговия защитник. Заявява,
че не живее там, а ходи от време навреме, тъй като къщата си е на Я. и тя си
има нотариален акт. Твърди, че Я. е правила ремонт на къщата и тогава е
намерила пушката и пищова. Каза му по едно време. Тя е оставила пушката в
пристройка към къщата в един бидон, а пистолета под спалнята. Виждал ги е, но
не ги е пипал, тъй като тя викала „нека да си стоят, да си ги имам“. Той й
казал да иде да ги предаде на полицията, но тя викала „нека да си стоят“.
В дадената му последна дума подсъдимият Б. моли съда изобщо да не бъда осъждан, тъй като нямам вина за
тези оръжия.
Съдът след задълбочен анализ на събраните в хода на същото
доказателства намери за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.М.Б. с ЕГН **********, е роден на ***г***, с българско
гражданство, със завършено начално образование, не е женен, не работи, осъждан.
Подсъдимият Б. живее на семейни начала със свидетелката Я.В.Д. и обитават къща
находища се в с. Дерманци, област Ловеч, ул. „В. Л.“ № **. Домът в който живеят
бил закупен от свидетелката Д. през 2014 г., с Нотариален акт № ***, Том II, рег. № ****, дело № *** от **** г.
Същият никога не е получавал надлежно разрешение за дейности с
огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на Република България и не
притежавал законно огнестрелно оръжие.
На 11.12.2019 г. служителите от група „Криминална полиция“ при Районното
управление на МВР в гр. Луковит решили да предприемат действия за извършване на
проверка в дома на подсъдимия Б. по реда на чл. 83 ЗМВР, който дава възможност
за такава проверка, без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно
отсъствие, тъй като в управлението била получена оперативна информация, че Б.
държи в дома си находящ се в с. Дерманци огнестрелно оръжие - пистолет и наркотични
вещества. Във връзка с този сигнал и за да бъде предотвратено
укриването или отчуждаването на такива вещи, от гр. Луковит в посока с.
Дерманци тръгнали със служебен автомобил „Опел Астра“ свидетелите Г.Г., К.Д., Милана Б. и разследващ полицай С. Н. , а с друг
служебен автомобил „Лада Нива“ към мястото на проверката се отправили кварталният
на с. Торос – младши полицейски инспектор П.Ц. и експертът Ц.В.. При тази
проверка следвало да участват и полицейските служители Л.Н.К. и Д.Й.Д., които
също следвало да пристигнат пред дома на обвиняемия.
За да бъде реализирана успешно полицейската проверка, първи пред
дома на подсъдимия пристигнали свидетелите Л.К. и Д.Д.,
които в изпълнение на плана за извършване на проверката извикали подсъдимия да
излезе от дома му, а свидетелят К. разговарял с подсъдимия докато дойдат
неговите колеги. Когато пристигнали свидетелите Г.Г.,
К.Д., П.Ц. и М.Б., на подсъдимия му бил разяснен повода за полицейската
проверка, при което той заявил на полицейските служители, че не притежава
оръжие и боеприпаси и ги поканил да извършат проверка. Полицейските служители
предприели действия по реда на чл. 83 ЗМВР като влезли в дома на подсъдимия и започнали
проверка първо в коридорно помещение.
В хода на проверката свидетелят Г. претърсвал мебел-секция за хол,
стояща в коридора от лявата страна на лявата стена, след входната врата. В този
момент свидетелката М.Б. видяла, че зад няколко струпани дезодоранта на рафт на
секцията, може да се скрие нещо, при което било намерено прозрачно найлоново
пликче, отваряемо отгоре, на което имало лепнато отгоре като цена и надписи с
химикалка, със съдържание 14 броя боеприпаси за
малокалибрено оръжие – патрони кал. 22LR Flobert. На въпрос на извършващите проверката относно намерените
патрони подсъдимият отговорил: „Това ми е за пушката“. Обяснил също, че стреля
по животни с нея, че въздушната пушка е в друга сграда в дъното на двора и била
преправена на бойна. За извършената проверка свидетелят К.Д. съставил Протокол
по реда на чл. 83 ЗМВР, в който били описани намерените и иззети 14 броя
боеприпаси за огнестрелно оръжие.
Поради събраните данни, че подсъдимият държи огнестрелно оръжие в
дома си, полицейските служители преценили, че следва да се извършат неотложни
процесуално-следствени действия, при което веднага извикали разследващият
полицай, който следвало да извърши претърсване на дома на подсъдимия, тъй като
случаят бил неотложен. Във връзка с извършване на това процесуално-следствено
действия свидетелят Л.К. бил изпратен до кметството на с. Дерманци за да
осигури поемни лица, а свидетелката Б. била оставена да стои в къщата при жената,
която съжителства с подсъдимия и детето им, за да не укрият вещи от значение по
делото.
Поради неотложност на случая, веднага били действия по претърсване
и изземване в присъствието на поемните лица - свидетелите по делото М.П.И.
и Н.Х.Г.. В хода на претърсването подсъдимият лично завел полицейските служители
до пристройка в двора на къщата – лятна кухня, от където подсъдимият взел и
предал пушка
с дървен приклад без марка, модел и сериен номер с дължина 110 см. След това
претърсването продължило в помещение
на къщата обособено като спалня в присъствието на полицейските служители,
разследващия полицай и поемните лица, а подс. Б. наблюдавал през цялото време
самото претърсване. Претърсващите проверявали нощните шкафчета, а в момента, в
който свидетелят К.Д. вдигнал фотьойла, който бил тежък, но подс. Б. казал на Д.
„не е там“. Тогава свидетелят Д. подканил подсъдимия да покаже, къде е
пистолета, при което Б. намиращ се точно до ъгъла на спалнята, вдигнал матрака
и отдолу се намерил боен пистолет марка „Baikal 442“, което било възприето и от поемните лица.
При откриването всички вещи били предявени на подсъдимия, който
присъствал на всяко действие на разследващите и можел да възприема нормално
случващото се. При проведеният още на място в дома му разговор, пред полицейските
служители и поемните лица подсъдимият Б. заявил, че пистолетът, пушката и
патроните са негови и са го намерили при ремонта на къщата, която купили преди
две години. Относно пушката заявил, че е преправил за да стреля с флоберкови патрони, а патроните за нея ги закупил. Това
свое изявление подсъдимият обективирал писмено, в съставения на място протокол
за претърсване и изземване.
След откриване и изземване на описаните вещи подсъдимият Б. бил
задържан за 24 часа, със Заповед № ****г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
С Определение № 342 от 12.12.2019 г. по ЧНД № 372/ 2019 г. на Районен съд
гр. Луковит са одобрени извършените действия по разследване от С. Н. – главен разследващ полицай при РУ на МВР гр.Луковит,
по досъдебно производство № 287/ 2019 г. по описа на РУ МВР - Луковит,
образувано за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, а именно: Протокол от
11.12.2019 г. за извършено претърсване в имот находящ се в гр.Луковит, на ул. „В.
Л.“ № 55, в присъствието на ползвателя на имота – Б.М.Б., и в прилежащи
постройки в дворното място, в рамките на посоченото действие по разследването
са били намерени и иззети следните вещи: 14 броя патрони кал 22LR, пистолет
марка „Байкал 442“, без сериен номер, пълнител с 3 броя патрони и в цевта още 1
брой патрон, 28 6роя патрони кал. 9х18, пушка с дървен приклад с дължина 110
см., без марка, модел и сериен номер, като това е била единствената възможност
за събиране и запазване на доказателствата
По
писмените и гласни доказателствата и доказателствени средства:
От
приложения по делото като писмено доказателство Нотариален акт № ***, Том **,
рег. № ****, дело № *** от **** г. /л.30/ е видно, че Я.В.Д. е собственик на
имота находящ се в с. Дерманци, област Ловеч, ул. „В. Л.“ № **.
От
приложеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца /л.78/ е видно,
че подсъдимият е със семейно положение: неженен, има пет деца /една дъщеря и
четири сина/, като най-малкото му дете И. Б.М. е родено през 2014 г.
От
приложената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/
18.11.2009 г. е видно, че подсъдимият по делото Б.М.Б. има постоянен и настоящ
адрес ***, регистрирани на 08.05.2018 г.
От
приложената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/
18.11.2009 г. е видно, че свидетелката Я.В.Д. също има постоянен и настоящ
адрес ***, регистрирани на 08.05.2018 г. На същия адрес живее и синът на
подсъдимия и свид. Д. – И. Б.М..
Посочените
по-горе писмени доказателства водят до единствения и без всякакви съмнения
извод, че подсъдимият Б. и свидетелката Д. живеят заедно като семейство, от
което имат малко дете, в с. Дерманци, област Ловеч, улица „В. Л.” № **.
От
изисканата и приета по делото като писмено доказателства справка за пътуванията
/л.72/ на подс. Б. е видно, че в периода 20.09.2019 г. - 16.01.2020 г. същият е
излизал 3 пъти от страната за кратки периоди от време и се връщал.
От същата справка е видно, че за периода от
01.08.2010 г. до 03.07.2018 г. подсъдимият е излизал 15 пъти от страната и се
връщал за сравнително кратки периоди, като най-дългият период на отсъствие от
страната е бил около четири месеца.
От изисканата и приета по делото като писмено доказателства
справка за пътуванията /л.113/ на свидетелката Я.В.Д. е видно, че в периода 11.02.2018
г. – 03.12.2019 г. същата е излизала многократно от страната и се връщал за
кратки периоди от време.
След анализ на информацията от справките за пътуванията на подс. Б.
и свид. Д. за периода от 19/20.09.2019 г. до 16.01.2020 г. се установява, че
двамата по едно и също време са излизали и влизали в страната.
В хода на досъдебното производство била
назначена и извършена експертиза в областта на балистиката, при която се
констатирало, че държаните от подсъдимия огнестрелни оръжия представляват
1 брой пушка с дървен приклад без марка, модел и сериен номер с обща дължина
110 см. и пистолет марка „Baikal“, модел „442“
без сериен номер, и същите представляват огнестрелни оръжия по смисъла на
ЗОБВВПИ. Експертизата констатирала, че държаните 14 броя патрони кал. 22LR Flobert и 32
броя патрони кал. 9х18мм. /Макаров/ представляват боеприпаси по смисъла на
закона. Иззетата 1 брой пушка с дървен приклад без марка, модел и сериен номер
с обща дължина 110 см. е преправена и пригодена за стрелба с иззетите патрони
кал. 22LR Flobert, предоставеният за изследване пистолет
марка „Baikal“, модел „442“ е предназначен да стреля
с боеприпаси кал. 9х18мм. /Макаров/. В хода на експертното изследване
било установено, че държаните от Б. огнестрелни оръжия и боеприпаси са
годни за употреба и да произведат изстрел.
В с.з. вещото лице поддържа
изготвеното заключение по назначената балистичната експертиза /лист 33-36/ на
досъдебното производство. На въпроси на защитата вещото лице отговори, че с
представените боеприпаси за изследване - 14 броя патрони калибър 22 LR и 32 броя патрони калибър 9х18, е проведена
експериментална стрелба, проведена с предоставените за изследване оръжия -
пистолет марка „Байкал“, модел „442“ без сериен номер и пушка с обща дължина
110 см, без марка, модел и сериен номер. С въпросните пистолет и пушка е
направена експерименталната стрелба, както и с боеприпасите. Експерименталната
стрелба е проведена на стрелбище в гр. Луковит, с произволно избрани боеприпаси
от предоставените. Изстреляни са 3 броя боеприпаси 22 калибър LR и 4 броя 9х18, като изстрелите са минали без засечки.
При направеното изследване при отварянето на пушката за нейното зареждане, в
патронника на цевта е намерена гилза, която била изстреляна. Вещото лице
поясни, че всъщност гилзата се заклещва вътре в патронника, защото при
преправянето няма изхвъргач на гилзите и при отваряне, тя остава вътре в цевта.
Трябва ръчно да се изважда. Просто оставя в цевта, не се изхвърля автоматично.
Според вещото лице може да се предположи, че е произвеждан изстрел с пушката.
На въпроси на съда вещото
лице отговори, че пушката по външен вид и по конструкция е въздушна пушка.
Същата е без обозначение за производител, марка, модел, сериен номер и т.н.
Извършена е справка в интернет за производители на оръжия, при което вещото
лице е установило, че по конструкция и по външен вид пушката отговаря на
„Б4-Гризли“. Стандартно този тип въздушни пушки с отвор на цевта 5.5 мм с
нарезна цев, като диаметърът на цевта, отворът на цевта отговаря на бойно
оръжие 22 калибър. За преправянето на въздушна пушка да стреля с бойни патрони
се правят интервенции, разширяване на патронника, в който да влезе гилзата.
Направен е патронник, защото въздушната няма такъв, както и разширение в края
на цевта, където влиза гилзата и поставяне на ударна игла в пневматичното
бутало, за нанасяне на удар по дъното на гилзата и да се възпроизведе
изстрел.
Тази експертиза е приета
от съда в хода на съдебното следствие и ценена като обективна и пълна.
Останалите доказателства,
на които съдът гради изводите си са събраните гласни доказателствени средства,
от които като обективни, логични и коректно дадени са ценени показанията на
свидетелите К.Т.Д., Г.Д.Г., П.В.Ц., М.Д.Б., Л.Н.К. и Д.Й.Д., М.П.И. и Н.Х.Г..
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Г.Д.Г., К.Т.Д. и П.В.Ц., от които се установява, че на 11.12.2019
г. било решено да посетят село Дерманци, адрес ул. „В. Л.“ № **, където живее
подсъдимият Б.М.Б.; че поводът за посещението бил получени два анонимни
сигнала, в които е заявено, че Б.М.Б. притежава незаконно оръжие - пистолет и
продава наркотични вещества; че тръгнали от град Луковит с два автомобила, в
които били Г.Г., К.Д., П.Ц., М.Б., експертът
Ц.В. и разследващ полицай С. Н. , а Л.К. и Д.Д. ги
чакали в селото пред дома на подсъдимия; че при посещението на адреса подс. Б.
ги посрещнал и в проведения разговор му бил обяснен повода за тяхното
посещение, но той им заяви, че не притежава оръжие и боеприпаси и ги поканил да
извършат проверка; че по време на проверката и последвалите претърсвания
присъствали тримата – Г.Г., К.Д. и П.Ц.; че в
коридора на къщата имало секция вляво на стената на коридора и там в едно от
отделенията на секцията били намерени 14 малокалибрени боеприпаси, тип флоберови; че провели беседа с Б. и го попитал тези
боеприпаси с какво ги стреля, има ли нещо, с което да ги стреля, при който
подсъдимият заявил, че притежава въздушна пушка, която е преправена да стреля с
бойни патрони; че свид. Г. попитал подсъдимият - като е преправена, годна ли е
да гръмне, да възпроизведе изстрел, и той му казал, че е стрелял по кучета.
От показанията на свидетелите се
установява, че след като намерили боеприпасите всичко действия веднага спрели,
преустановили проверката, след което уведомили разследващ полицай; че оставили
боеприпасите където били намерени, без да се пипат; че в хода на претърсването
лично подсъдимият ги завел до пристройката в двора на къщата, където се
намерила пушката; че пушката се намираше в пристроена лятна кухня зад къщата,
не в дома му; че пристройката представлява лятна кухня, с една стая, която била
пълна с багаж, с вещи, а пушката се намирала в лявата страна от входната врата
и не била скрита. Установява се, че в хода на претърсването в помещение в
къщата обособено като спалня намерили огнестрелно оръжие пистолет Байкал, за
който подсъдимият Б. им заявил, че го притежава и показал къде точно се намира
- под спалнята /матрака/ в багажното отделение; че подсъдимият вдигнал матрака
и под него намерили пистолета; че там били намерени и 34 боеприпаса; че за
пистолета подсъдимият им заявил, че са го намерили като са купили къщата преди
две години.
Съдът дава вяра на заявеното от
свидетелят Г.Г., че освен подсъдимият който посочил
къде са оръжията, друг член на неговото семейство не е правил изявления, че
тези неща са негови или пък да е посочил мястото, където са ги намирали; че
съпругата на подсъдимия била в жилището, но не при тях, била в друго помещение
– кухнята; че тя не е правила изявление, че оръжията са нейни в присъствието на
този свидетел; че намерените огнестрелни оръжия и боеприпаси били описани в
съставения протокол за претърсване и изземване.
От разпит на свидетеля М.Д.Б. *** на длъжността инспектор
криминална полиция, се установява, че когато тръгнала с колегите си
първоначално те не й казали каква е целта, а само, че ще има операция в близко
село. По самия път вече уточнили кое ще бъде селото, където трябвало да се
извърши претърсване за незаконно оръжие, но пак не уточнили адреса. В самото
село Дерманци Б. разбрала къде ще бъде мястото. От гр. Луковит пристигнали със
служебен автомобил „Опел Астра“ тя, Г.Г., К.Д. и
разследващ полицай С. Н. , който /Н./ останал в автомобила през цялото време,
докато не го извикали. С друг служебен автомобил „Лада Нива“ на мястото на
проверката пристигнали кварталният на с. Торос – младши полицейски инспектор П.Ц.
и експертът Ц.В.. На центъра на с. Дерманци към нас се присъединили колегите им
Д.Д. и Л.К., които също отишли до адреса на Б.М.Б. ***.
Трябвало да претърсят дома на Б., като се разбрали Л. и Д. да го извикат да
излезе от дома си, след което да извършат проверка по чл. 83 ЗМВР.
Според свидетелката Б. организатори на операцията били Г.Г. като началник на групата и К.Д. - инспектор криминална
полиция, които влезли в двора и разговаряли с подсъдимия, а тя стояла пред дома
от външната страна на оградата. Същата се намирала близко до тях и чула, че Г.
и Д. казали на подсъдимия, че срещу него има сигнал за притежаване на незаконни
оръжия, но той отрекъл казвайки, че няма такива оръжия. Тогава нейните колеги
му казали, че ще се наложи да го проверят и подсъдимия им казал: „влезте, но
няма да намерите“. К.Д. го попитал, има ли други с него в къщата и подсъдимият
отговорил: „само жена ми и детето ми“. След това с колегите влезли вътре и
започнали проверката, като най-активни при самата проверка били К.Д. и Г.Г., а тя стояла до тях. В това време разследващият полицай С.
Н. останал в служебния автомобил и
чакал, ако има нужда от извършване на процесуално-следствени действия.
Свидетелката Б. даде подробно описание на извършените действия при
проверката, пояснявайки, че след входната врата в коридорното помещение, от
лявата страна до лявата стена се намирала секция за хол с дължина около 1.80
см. височина, с последни вратички отляво и отдясно с височина като на единичен
гардероб и отдолу имало хоризонтални рафтчета. Заставайки пред гардероба в
най-дясната част той завършвал с вертикална врата тип еднокрилен гардероб с
прозрачно маркирано стъкло. Вътре имало множество рафтчета, две или три, може и
четири, на тях имало парфюми и козметика. Тогава Г. отворил вратата и клекнал,
за да рови първо долните рафтчета. Докато той ровел, Б. видяла, че зад няколко
струпани дезодоранта, може да се скрие нещо, тъй като дезодорантите били
натрупани неестествено. Там намерили отваряемо найлоново прозрачно пликче, на
което имало лепенка с надписи с химикалка, и в което имало боеприпаси за
малокалибрено оръжие. Тогава свидетелят К.Д. попитал подсъдимия: „Това какво
е?“ и той отговорил: „Това ми е за пушката“. Обяснил също, че стреля по котки с
нея, че въздушна пушка е в друга сграда в дъното на двора и е била преправена
на бойна. Свидетелката Б. била оставена да стоя в къщата при съпругата и
детето, които били вътре в хола, за да не укрият нещо допълнително. Според
свидетелката Б., полицейските служители извикали разследващият да влезе, за да
се подготви протокол, както казали на свидетеля Л.К. да отиде до кметството за
поемни лица. До десетина минути дошли поемните лица, тъй като кметството на
селото било близо, на около 400 метра от самата къщата.
Според свидетелката Б. след като започнало претърсването тя стояла
вътре в самата къща и след около 10-20 минути видяла, че пушката е донесена на
терасата, снимали я и описвали. Претърсването продължило в другите стаи на
къщата. Според описанието на свидетелката Б., на влизане в къщата от дясната
страна на коридора се намирала стая, която била пригодена за спалня, със спалня
с две нощни шкафчета. Пак според нейното описание, срещу спалнята с две нощни
шкафчета до стената имало гардероб. При влизането в самата стая, отдясно до
гардероба имало стояща закачалка с множество якета и дамски чанти, а отляво
имало нещо като тоалетка. След тоалетката веднага имало един фотьойл, след
което нощното шкафче и спалнята. Започнали да проверяват в стаята, в която били
поемните лица и разследващият полицай. Свидетелите Г.Г.
и К.Д. били най-активни при претърсването, а Б. стояла до прозореца, който е от
дясната страна на спалнята стоейки срещу нея. До нея бил подс. Б. който
наблюдавал през цялото време самото претърсване. Претърсващите проверявали
нощните шкафчета, а свидетелят К.Д. вдигнал фотьойла, който бил тежък. При
самото вдигане на фотьойла подс. Б. казал на свид. К. „не е там“. Тогава К.Д.
му казал: „като не е там, ми го покажи, а не ми се подигравай“. В този момент
подс. Б. бил точно до ъгъла на спалнята, вдигнал матрака и отдолу се намерил
боен пистолет марка Байкал, което било възприето и от поемните лица.
Присъстващият НТЛ Ц.В. установил, че пистолетът Байкал е със заличени серийни
номера и го снимал. След снимането и при самото обезопасяване на пистолета Б.
видяла, че в цевта има зареден патрон. Тогава разследващият полицай попитал
подсъдимия - на кой е пистолетът? - и той казал, че е негов и му е нужен, тъй
като има много пари и много хора му завиждат. След това било извършено
претърсване в другите стаи, но нищо не било намерено.
Съдът оценява показанията на свидетеля М.Д.Б. като последователни,
логични и изразено убедителни, което спомогна на съдебния състав да изгради,
без никакво съмнение или колебание, вътрешното си убеждение относно случилото
се събитие. Показанията на този свидетел могат да бъдат дадени като пример за
най-подробно и убедително описание на случило се събитие, при което съдът дава
висока степен на вяра
на изложеното от свидетеля в съдебно заседание.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.Н.К. - младши
полицейски инспектор към РУ Луковит, район Дерманци, от които се установява, че
колегите му се обадили и поискали да отиде до дома на Б., където трябвало да се
извърши проверка поради наличие на информация, че притежава оръжие; че отишъл
пред дома на подсъдимия и го извикал да излезе, казал му, че иска да разговарям
с него като целта му била да дойдат колегите му, които да влязат и извършват
претърсване в дома му; че когато дошли колегите му попитали подсъдимия дали има
оръжие или други незаконни неща, които да съхранява в дома си, но той им
отговорил отрицателно; че след това му казали за намеренията им да извършат
претърсване в дома му; че колегите му го накарали да намери поемни лица и той
като квартален на селото трябвало да ги осигури.
Дава вяра на твърденията му, че не е участвал в претърсването; че
колегите му започнали да правят претърсване, а неговата задача била да е заедно
с Я.; че двамата с Я. влезли и седнали в стая представляваща кухня, където с нея
си говорили, а тя пушела цигари; че разговарял с Я. по време на претърсването и
тя го попитала, какво ще стана с мъжа й, а той й отговорил, че ще има дознание;
че с Я. не са коментирали на кого са оръжията и тя не му е споделяла нищо. От
показанията на свидетеля К. се установява, че освен подсъдимият и съпругата му
в къщата живее и детето им, по принцип подсъдимият и съпругата му отсъстват от
Дерманци, но не знае къде ходят и какво работят, както и кой гледа детето при
тяхното отсъствие.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите М.П.И. и Н.Х.Г., от които се установява, че полицейски служител ги извикал и те участвали в претърсването
в дома на подсъдимия като поемни лица. Съдът дава вяра на твърденията на тези
свидетели, че когато спрели пред дома на подсъдимия полицаите ги чакали на
входната врата на дома му, влезли вътре и първоначално полицаите започнали да
оглеждат от коридора, където намерили патрони в шкаф; че Б. бил през цялото
време с тях; че са стояли на вратата на спалнята и наблюдавали действията на
полицаите; че вдигнали матрака на спалнята и отдолу намерили пистолета; че
намерили пушка в една постройка зад къщата, като пушката била вече извадена и
им била показана; че са положили подписите си в съставения протокол за
претърсване и изземване.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.П.И.,
която в с.з. заяви, че когато полицаите попитали подсъдимия – има ли
оръжие, той им показал, че пистолетът се намира отдолу под матрака на спалнята,
след което вдигнали матрака нагоре и пистолетът бил отдолу; че в спалнята,
когато се намерил пистолета, освен мъже полицаи била и полицейската служителка М.;
че когато отишли към пристройка зад къщата, полицаите и показали пушка, която
била намерена и извадена. Съдът дава вяра и на твърденията на свид. И., че
подсъдимият е заявил пред полицейските служители, че пистолетът е негов; че
през цялото време поемните лица били до полицаите когато претърсвали; че
съпругата му била в къщата, но в другата стая, в кухнята; че е подписала протокола
за извършеното претърсване; че поемните лица им прочели съдържанието на
протокола и се подписали на всяко едно нещо, което е намерено, че преди да
подпишат протокола подсъдимият бил дал обяснения, но не си спомня какви, че
разследващият полица вписал коректно в протокола часа на започване и часа на
свършване на претърсването.
Налице е противоречие на показанията на поемните
лица с показанията на полицейските служители относно последователността на
намирането и изземването на оръжията и боеприпасите, тъй като полицейските
служители са категорични в твърденията си, че след намирането и изземването на
боеприпасите от коридора на жилището на подсъдимия, в последователност, първо
намерили и иззети пушката /подсъдимият е посочил мястото, където е държал/, а
след това намерили и иззели пистолета/, а според показанията на свидетелите И. и
Г., след като намерили пистолета отдолу под матрака на спалнята, отишли към
пристройка зад къщата и полицаите показали пушка, която била вече намерена и
извадена.
Съдът отдава това на факта, че поемните лица може
би не си спомням с подробности последователността на извършените действия –
напр. кои и в каква последователност са намерени и иззети – първо пушката и
след това пистолета или обратното, но в крайна сметка с техните показания се
установява по безспорен начин участието на поемните лица при извършването на
всички действия в хода на извършеното претърсване и изземване. Същите са
участвали при намирането, изземването и описването на иззетите вещи в
съставения протокол, запознали са се със съдържанието на протокола и са се
пописали в него като поемни лица.
Всички горепосочени свидетели са присъствали при извършеното в
дома на подсъдимия претърсване и изземване и обективират
в показанията си начина, по който това действие е извършено, както
и потвърждават изложеното в обвинителния акт, че при откриване на
вещите предмет на обвинението подсъдимият на място е дал обяснение
за произхода им.
В съдебно заседание свидетелката Я.В.Д. съпруга на подсъдимия
заяви, че къщата в която живеят с Б. *** е закупено от нея 2014 г., че е нейна
и има нотариален акт за нея. Освен тя, в къщата живее тяхното дете, което е на
6 години и Б. от време на време, тъй като често ходи по чужбина и не винаги са
заедно. Същата заяви, че не е присъствала при намирането на пистолета и пушката
по време на претърсването, че по принцип пушката, пистолетът и патроните са
били намерени в къщата когато я купила, но мислела, че няма нищо лошо и така си
останали, че пистолетът бил горе на тавана, тя го прибрала, оставила го под
спалнята и там си останал, че не мислела това за нещо лошо. Същата заяви, че
пушката била в един син бидон в старата кухня, тъй като лично тя я оставила
там, след като при ремонт я била намерила, че откакто закупила къщата държи тия
оръжия в дома си, че Б. не е пипал тези оръжия, че след време му казала, какво
е намерила при ремонта на къщата, но просто така си останали. Същата заяви, че
при претърсването и изземването никой не я питал, на кой е имотът и на кого са
оръжията, тя искала да даде показания, но и отказали, тъй като щяло да има
дело. Същата заяви, че след време е казала на Б. какво е намерила при ремонта
на къщата, но просто оръжията така си останали.
Съдът не дава вяра на показанията само на свидетелката Я.В.Д., в
частта, в която твърди, че Б. често ходи по чужбина и не винаги са заедно, което
е в противоречие с информацията посочена в писмените доказателства по делото -
справките за пътуванията на подс. Б. и свид. Д., от които е видно, че за
периода от 19/20.09.2019 г. до 16.01.2020 г. /а и преди този период/ двамата по
едно и също време са излизали и влизали в страната, то ест са били заедно по
време на пътуванията. Съдът не дава вяра на свидетелката относно твърденията й,
че след закупуване на къщата е намерила пистолета горе на тавана, че тя го
прибрала и оставила под спалнята и там си останал, че лично тя е оставила пушката
в един син бидон в старата кухня, че Б. не е пипал тези
оръжия.
Съдът приема показанията на свид. Д. като опит да бъде оневинен подсъдимият,
с който съжителства на семейни начала, с оглед знанието й, че извършеното
от него деяние се явява извършено в изпитателен срок на друга присъда
и признаването му за виновен би довело до ефективно изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“. Изложената от нея версия за произход на откритите
огнестрелни оръжия и боеприпаси, съдът намира за нелогично и неподкрепено с
никакви други доказателства. Лишени от житейска логика са нейните твърдения, по
скоро нейната версия за появата на оръжието и боеприпасите в дома им - че тя се
е разпореждала с огнестрелните оръжия, които открила в къщата и подсъдимият не
е пипал тези оръжия. Тези нейни твърдения съдът отдава на желанието й да
подпомогне подсъдимия, поради изложените по-горе съображения.
В заключение следва да се отбележи, че по отношение на обективните
факти и обстоятелства приети от съда като безспорно установени, визиращи
държането от страна на подсъдимия на процесните предмети, подлежащи на
разрешителен режим за притежание – описаните огнестрелни оръжия и боеприпаси,
доказателствата по делото са непротиворечиви и еднозначни.
Възраженията и доводите на защитника на подсъдимия по фактите
визиращи вменената му инкриминирана дейност се свеждат до следните групи:
Първата група възражения касае – липсата на доказателства установяващи
някакви отпечатъци по оръжията и това, че подсъдимият не е имал фактическата
власт върху тези оръжия. Както вече бе посочено, в подкрепа тезата на защитата са
само некредитираните от съда показания на жената, с която подсъдимият живее на
семейни начала - свид. Я.В.Д., която твърди, че е намерила оръжията, оставила
ги е на местата където са открити при претърсването и подсъдимият не ги е
пипал.
Второто възражение на защитата касае пушката и
намерените патрони описани подробно в протокола за претърсване и изземване, с
твърдение, че не са събрани по установения ред, тъй като в свидетелските си показания
всички разпитани служители на МВР и на двете служителки на общината /поемните
лица/, твърдят различни факти и показанията им взаимно си противоречат. Възраженията
категорично се опровергават от гласните доказателства по делото в съвкупността
им – показанията на свидетелите К.Т.Д., Г.Д.Г., П.В.Ц., М.Д.Б., Л.Н.К., Д.Й.Д.,
М.П.И. и Н.Х.Г., които съдът кредитира изцяло като обективни, непротиворечиви и
логични. Най-вече от показанията на полицейските служители се установява по
безспорен начин, че подсъдимият е посочил къде се намират иззетите пушка и
пистолет. Същият дори е заявил пред полицейските служители, че 14-те броя
патрони кал. 22LR Flobert са закупени от него за иззетата
пушка.
Третото възражение на защитата касае твърдение, че и двете поемни
лица не са присъствали при изземването на пушката и това оръжие не е иззето по
ред и начин предвиден в закона. Това възражение категорично се опровергава от
доказателствата по делото – Протоколът за претърсване и изземване, свидетелските
показания на претърсващите и на поемните лица - като съдът приема, че няма
противоречия в свидетелските им показания и фактите и обстоятелства относно
извършените действия по претърсване и изземване в дома на подсъдимия са приети
от съда като безспорно и непротиворечиво установени. Не възникна и никакво
съмнение у съда, че двете поемни лица са присъствали при намирането и
изземването на инкриминираните вещи
Последното възражение на защитата касае наличие на съмнението и
недоказаност относно факта - кой всъщност е бил фактическият държател на
инкриминираните вещи, дали това е подсъдимият, който е обитавал непостоянно жилището,
или това е лицето, с което той живее на семейни начала – собственичката на
имота. Това възражение се опровергава от категорично установеното по делото, че
подсъдимият е обяснил пред полицейските служители причините за държането на
оръжията и боеприпасите и е посочил къде ги съхранява. Безспорно е установено по
делото, че подсъдимият е държал патрони кал. 22LR Flobert
за да може да ги използва за намерената преправена пушка. Заявления на
подсъдимия в този смисъл са обективирани писмено в съставения на място в дома
му протокол за претърсване и изземване. Разсъждения в тази насока се подкрепят
и от приетото като обосновано и неоспорено от страните заключение на вещото
лице, което в с.з. обясни, че при направеното изследване и отварянето на
пушката за нейното зареждане, в патронника на цевта е намерена гилза, която
била изстреляна. Според вещото лице може да се предположи, че е произвеждан
изстрел с пушката. Така че житейски е неоправдано, не е логично да се приеме,
че свидетелката Я.В.Д. е боравела – зареждал и възпроизвеждала изстрел с
преправената пушка, намерена на място посочено от самия подсъдим -
пристройка-лятна кухня.
Твърдението на защитата, че подсъдимият не обитава постоянно дома
собственост на свид. Я.Д., при което е налице съмнение - кой всъщност е бил фактическият
държател на инкриминираните вещи, се опровергава най-вече от писмените
доказателства по делото – приложените по делото справки за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г. от които е видно, че подсъдимият
по делото Б.М.Б. и свидетелката Я.В.Д. имат постоянен и настоящ адрес ***,
регистрирани на 08.05.2018 г., На същия адрес живее и техният син И. Б.М.. От
това следва изводът, че двамата живеят на един и същи адрес като семейство и
имат едно дете, и на този адрес са намерени инкриминираните вещи. Безспорен
факт е не само постоянното съжителство на двамата, но и безспорните данни по
делото установени от справките за пътувания, че те съвместно са пътували в
чужбина в периода преди инкриминираната дата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намери
следното от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимият Б.М.Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, като от
неустановена дата до 11.12.2019 г. в дом на ул. „В. Л.“ № **, в с. Дерманци, област Ловеч, е държал огнестрелни оръжия -
пушка с дървен приклад без марка, модел и сериен номер с дължина 110 см. и
пистолет „ Baikal 442“ без сериен номер /огнестрелно
оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе
или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд
чрез действието на взривно вещество - чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ/, както и боеприпаси – 14 броя патрони кал. 22LR Flobert и 32 броя патрони кал. 9х18мм
/патрони или изстрели ши техни компоненти, капсули или снаряди, които се
използват в огнестрелни оръжия - чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ/,
без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 61 и сл. от ЗОБВВПИ.
Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е уредено в глава 11 „Общо-опасни престъпления“, раздел I „Престъпления,
извършени по общо-опасен начин или с общо-опасни средства“ от НК.
Обект на посегателство са обществените отношения, осигуряващи
спазването на специалния режим, установен в страната, свързан с производство,
съхранение, придобиване, притежаване, търгуване с взривни вещества, оръжия и
боеприпаси, които поради своето естество и предназначение представляват
източник на повишена опасност.
От обективна страна за съставомерността на деянието е необходимо
предметът на престъплението да са годни взривове, оръжия и боеприпаси.
Престъплението по чл. 339, ал.1 от НК е класическо формално престъпление, продължено по своя
характер. Изпълнителното деяние се изразява в три форми, а именно – „придобие“,
„държи“ или „предаде“. Деецът трябва да има и съзнанието, че осъществява една
или повече от формите на изпълнителното деяние, без надлежно разрешително от
компетентния орган, то ест да съзнава, че трябва да има разрешение, а той не се
е снабдил по предвидения ред и начин с такова.
За съставомерността е достатъчна само една от посочените
изпълнителни форми, а в процесния случай на подсъдимия е повдигнато обвинение
за една от изпълнителните форми - държане.
При така изложената фактология и от анализа на доказателствата
съдът намира, че всички елементи на престъпния състав по чл. 339, ал. 1 от
са налице.
На първо място следва да се отбележи, че от ценените като годни и
обсъдени по-горе доказателствени средства, безспорно се установява, че
изпълнителното деяние държане на инкриминираните огнестрелни оръжия и
боеприпаси в дома на подсъдимия е реализирано именно от него.
Практиката на ВКС по отношение на изпълнителното деяние „държане“
е константна: В този смисъл е Решение № 538 от 02.12.1997 г. по н. д. № 428/ 1997
г., II НО на ВКС - „За да е налице съставомерно „държане“ по отношение на
оръжието, по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК е
достатъчно оръжието да се намира във фактическа власт на дееца“.
Понятието държане в тази норма означава упражняване на фактическа
власт върху предмета на престъплението, като Наказателният кодекс използва
този термин, без да отдава значение на съществуването или не на правно
основание за установяването на връзката между лицето и вещта. „Държане“ ще е
налице винаги, когато за огнестрелното оръжие и боеприпасите няма надлежно
разрешение, и оръжието и боеприпасите обективно се намират във фактическа власт
на дееца без оглед на продължителността - часове, дни или повече, то ест без
значение за съставомерността на престъплението е времетраенето на фактическата
власт върху предмета на престъплението. Достатъчно е от обективна страна,
оръжието да се намира у дееца. Държането не държи сметка на действията на дееца
и по придобиването на вещите, а единствено до фактическата им връзка с дееца, то
ест фактът на държането на посочените, поставени под специален контрол вещи, е
достатъчен и за съставомерността му е без значение начина на възникване на
държането. Престъплението е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние,
което създава обща опасност за живота, здравето и имуществото на подсъдимия и
другите граждани. Намирането у някого на огнестрелно оръжие, за което няма
надлежно разрешение е достатъчно основание, за да възникне наказателна
отговорност за държане на това оръжие.
На следващо място от заключението на съдебно-балистичната
експертиза, приета по надлежния процесуален ред и включена в доказателствената
съвкупност, както и от обясненията на изготвилото я вещо лице безспорно се
установява, че инкриминираните вещи са годен предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, съгласно определящите за това критерии в легалните дефиниции,
съдържащи се в ЗОБВВПИ, което реализира следващия елемент от обективния състав
на престъплението. И двете оръжия са било предназначени да произвеждат изстрели
на боеприпаси, поради което същите се е явяват огнестрелни по смисъла на
закона. От заключението на вещото лице се установяват характеристиките на
иззетите от подсъдимия пушка и пистолет, като вещото лице посочва, че се касае за
пушка
с дървен приклад без марка, модел и сериен номер с обща дължина 110 см., която
е преправена и пригодена за стрелба с иззетите патрони кал. 22LR Flobert, а предоставеният за изследване пистолет марка „Baikal“, модел „442“ е предназначен да стреля с боеприпаси
кал. 9х18мм. /Макаров/. Тези огнестрелни
оръжия и боеприпаси са годни за употреба и да произведат изстрел.
На последно място от обективна страна е установено, че подсъдимият
не е разполагал с надлежно разрешение за придобиване и държане на оръжия,
издадено по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, поради което същият незаконно е държал
инкриминираните пушка, пистолет и боеприпаси.
По смисъла на чл. 4, ал. 2 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което
произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде преработено, така че да
произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество“. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 от ЗОБВВПИ „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по
смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти -
снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие“.
А съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ „Лицата по ал. 1 и 2 /физически и
юридически лица, български граждани/ могат да придобиват огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице“, а режимът за придобиване, съхранение и употреба на взривни
вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси е
регламентиран в чл. 61 и следващите от ЗОБВВПИ.
В настоящия случай се доказа, че подсъдимият в нарушение на
разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, а именно без да притежава надлежно разрешение
издадено по реда на този закон, е държал описаните по-горе пушка преправена да
произвежда изстрел с патрони кал. 22LR Flobert, боен
пистолет и боеприпаси. Ето защо и при така установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е подсъдимият Б.. От значение за делото е да се изследва наличието на
субективния елемент на престъплението, тъй като за да има извършено
престъпление, следва да има и умисъл за това. Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е формално, безрезултатно престъплението, поради което същото може да
бъде извършено единствено при наличие на пряк умисъл, то ест подсъдимият да
съзнава обществено опасния характер на деянието и да иска да го извърши. За да
е налице пряк умисъл следва подсъдимият да е съзнавал, че държаните от него пушка
и пистолет действително е огнестрелно оръжие, а патроните са боеприпаси.
В настоящия случай от субективна страна съдът приема, че
подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал противоправния
характер на извършеното, неговите общественоопасни последици, и е искал и целял
настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че няма
право да държи вещите предмет на престъплението, а именно посочените
пушка, пистолет и боеприпаси за тях, но въпреки това е установил своя
фактическа власт върху вещите от момента на получаването и до момента на изземването
на оръжията и боеприпасите от разследващия орган, и същевременно е съзнавал, че
няма надлежно разрешение за държание на тези оръжия и боеприпаси, защото не се
е бил снабдил с такова.
По отношение на наложеното наказание.
Санкционната част на разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.
При определяне на вида и размера на наказанието, което наложи на
подсъдимия, настоящият съдебен състав прецени наличието на съответни смекчаващи
и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи бяха
отчетени семейния статус на подсъдимия и отглеждането на малко дете, фактите,
че боеприпасите - патроните кал. 22LR Flobert не са били укрити в специални тайници, помещения и т.н., а са били оставен на рафт на мебел
в коридора на обитаваното от подсъдимия жилище, както и че подсъдимият е
посочил на разследващия екип къде държи пушката и пистолета, за които са
представени доказателства по делото. В посока отегчаване на вината следва да се
вземе предвид фактът, че пистолетът е бил укрит под спалнята /матрака/ на
обитаваното от подсъдимия жилище, а пушката в бидон намиращ се в пристройка към
жилището му. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени и
предишното осъждане на подсъдимия, липсата на самопризнание и на
критичност към извършеното деяние.
При баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
съдът намери, че наказанието следва са определи при условията на чл. 54 от НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съпоставяйки
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
наказанието следва да бъде определено малко над минимално предвидения в чл.
339, ал. 1 от НК размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
Съдът счита, че така наложеното наказание като вид и размер ще
способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивационно-волева система
за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването
на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и
генералната превенция - цели на наказанието по чл. 36 НК.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ - условно или ефективно, съдът счете, че е налице законова пречка за
прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед наличието на предходно осъждане за
подсъдимия Б., при което изтърпяването на наложеното наказание е било отложено
с изпитателен срок. Поради това съдът постанови той да изтърпи определеното
наказание ефективно при първоначален „строг“ режим, съгласно разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание на подсъдимия Б. от 3 години „лишаване от свобода“ -
1 /един/ ден на дата 11.12.2019 г., през който е бил задържан в сградата на РУ
МВР гр. Луковит, за срок от 24 часа със Заповед № ****г. на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Съобразно установеното по делото, че подсъдимият е извършил
настоящото деяние в определения му по НОХД № 158/ 2019 г. на Районен съд гр.
Луковит изпитателен срок от 3 години и като взе предвид наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, съдът приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и
приведе в изпълнение и наказание от 2 години „лишаване от свобода“, което също
следва да бъде изтърпяно ефективно при „строг режим“, предвид разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС – съгласно която „Съдът определя
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както следва: т. 2. строг
режим на осъдените на лишаване от свобода: в) за умишлени престъпления,
извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания
надвишава две години.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия
Б. да заплати по сметка на
Районен съд гр. Луковит сумата от 60.00 лева разноски по делото, а по сметка на
ОД МВР гр. Ловеч сумата от 139.18 лева, представляващи разноски на досъдебната
фаза.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК съдът отне в полза на
държавата приобщените по делото веществени доказателства – 11 броя патрони кал.
22LR Flobert; 28 броя патрони кал. 9х18мм; пистолет
,,Baikal 442“ без сериен номер и пушка с дървен
приклад без марка, модел и сериен номер, като предмет на престъплението
притежаването на които е забранено.
С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че така
определеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието
и най-вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на
генералната и специална превенция на закона, както и ще има
поправително-превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и
превантивно-възпиращо въздействие върху обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се
посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: