МОТИВИ по НДОХ №20094410200222 по описа на РС-гр.Левски
Обвинението срещу подсъдимите K.K., ***, ЕГН ********** и П.Д., ***, ЕГН **********, е повдигнато и предявено за това, че на 04.01.2009г.
в с. Асеновци, обл.Плевен в съучастие като извършители, подсъдимият K.K., като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, противозаконно унищожили чужди движими вещи – част от
лек автомобил „ВАЗ *” с рег.№ *, собственост В.К. ***, както следва: 1бр.задно
обзорно дясно стъкло на стойност 89 лева, 1 бр. дясно задно стъкло на стойност
35 лева и 1 бр. ляво огледало за задно виждане на стойност 15 лева, или всички
вещи на обща стойност 139 лева, като горното представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 216, ал. 4, във вр. с чл. 216, ал.1, във вр. с чл. 20,
ал.2, във вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК за подсъдимия К. и по чл. 216, ал.4,
във вр. с чл. 216, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за подсъдимия Д..
Подсъдимите са получили преписи
от обвинителния акт, разбират повдигнатото обвинение, дават обяснения по случая. Подсъдимият К. в
обясненията си заявява, че е счупил стъклата в яда си. Подсъдимият П.Д. заявява
в обясненията си, че е счупил стъклата заради кучето, тъй като кучето е било
убито.
Представителят на РП гр.
Левски счита обвинението доказано по безспорен и категоричен начин се е
установила вината на двамата подсъдими, поради което моли съда да ги признае за
виновни и им наложи наказание по преценка на съда около средния размер, като
съобрази, че единият от подсъдимите е непълнолетен. Становището на
представителя на РП гр. Левски е да бъде уважен гражданският иск.
Гражданският ищец моли
съда да уважи предявеният граждански иск.
Защитникът на
подсъдимите счита, че двамата подсъдими са извършили престъплението, в което са
обвинени. Счита, че подсъдимият К. е действал в състояние на силно
раздразнение. Подсъдимият Д. е бил
ядосан от конфликтната ситуация, т.е. – също в състояние на силно раздразнение.
В случай, че съдът ги признае за виновни по повдигнатото им обвинение, пледира да
им определи наказанието при наличието на многобройни смекчаващи отговорността и
вината обстоятелства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 04.01.2009г. свидетелите Е.К. и В.К.
отишли да ловуват с ловни билети и разрешителни за лов в района на р. Осъм, в
землището на с. Асеновци, обл. Плевен. Пристигнали в района на моста над р.
Осъм с лек автомобил марка „ВАЗ *” комби с рег. №*, собственост на В.К., като
паркирали автомобила в западния край на моста.
По същото време, в землището на с. Асеновци,
за извършване на горска сеч с конски каруци, се намирали свидетелите Г.Т., Г.Н.,
П.Т., М.Д. и подсъдимите K.K. и П.Д.. Около 16.00 часа тръгнали да се прибират
към селото. С тях имало и други лица, като по този начин се формирала колона от
около шест конски каруци, натоварени с дървен материал. Колоната доближила
моста над р. Осъм, от гората по посока с. Асеновци. Забелязали паркирания лек
автомобил встрани от пътя и видели свидетеля Е.К. да преминава в близост по
пътя. Разпознали и автомобила на В.К. – пенсиониран полицейски служител.
В показанията си разпитаните свидетели Г.Т., Г.Н.,
П.Т. и М.Д., свидетелят Е.К. възпроизвел изстрел с пушка, в резултат на което
застрелял кучето на П.В., като животното се намирало приблизително на
разстояние 2 метра от подсъдимия К.. Вследствие на това положението ескалирало
и между свидетеля Е.К. и останалите възникнал скандал. Последните взели дърва
от каруците и тръгнали към свидетеля Е.К., за да се саморазправят с него.
Свидетелят Е.К. започнал да бяга в посока – юг, по течението на реката към баща
си – свидетелят В.К., който бил на разстояние 300 – 400 метра от
произшествието. В гонитбата на свидетеля Е.К. се включили Г.Т., Г.Н., П.Т. и М.Д..
След известно време последните се отказали и се върнали при каруците. В този
интервал от време подсъдимите К.К., и П.Д. започнали да чупят части от лекия
автомобил, собственост на В.К.. Подсъдимият Д. ударил и разбил задното обзорно
стъкло със синджир. Подсъдимият К. счупил задното странично огледало и задното
дясно стъкло, след което групата се отправила в посока с. Асеновци.
Според показанията на свидетелите Е.К. и В.К.,
последните били излезли на ловен излет с една пушка и тя в момента на инцидента
се намирала у В.К., а синът му носел със себе си дървен кол с кука на върха,
предназначен за изваждане на дивеч, паднал в реката, след отстрелване.
Според свидетеля Г.А.–дежурен полицай по
посещение при РУ на МВР-Левски, който посетил местопроизшествието в по-късен
момент, в района на моста липсвали следи от кръв, или труп на убито куче.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза, стойността към дата 04.01.2009г. на
1 бр. задно стъкло е 89.00 лв., 1 бр. задно дясно стъкло е 35.00 лв. и 1 бр.
огледало е 15.00 лв. – всичко на обща стойност 139.00 лв. Заключението е
компетентно изготвено, не е оспорено отстраните по делото, поради което е и
прието от съда.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимите, събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното
следствие.
Свидетелите Г.Н., П.Т., М.Д. и Г.Т. са
категорични, че свидетелят Е.К. е държал в ръцете си пушка, с която е произвел
изстрел по кучето на свидетеля П.В., като едновременно с това е употребявал
нецензурни думи. Това предизвикало свидетелите да слязат от каруците и да
подгонят свидетеля.
В показанията си свидетелите Е.К. и В.К.
твърдят, че групата свидетели Г. Н., П. Т.,***Д., Г. Т. са разпознали колата на
свидетеля В.К. и са решили да я начупят, като са започнали осъществяването на
намерението си. Е. К. започнал да бяга към баща си с цел да търси помощ. Твърдят също, че свидетелят Е. К.
не е държал в ръцете си пушка, а дълъг 7-метров прът, поради което и не е
възможно да е произвел изстрел, нито да убие кучето.
Съдът счита, че показанията на свидетелите Г.Н.,
П.Т., М.Д. и Г.Т. са последователни, вътрешно логични, непротиворечиви. Те
съответстват на събраните по делото доказателства. Всички изброени свидетели са
очевидци, присъствали са на инцидента и са възприели фактите.
На проведените по време на съдебното
следствие разпити и очни ставки всички свидетели поддържат показанията си, между които няма противоречия. Предвид
изложеното съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни.
Свидетелят В.К. е пострадал от
престъплението. Същият е предявил и граждански иск, поради което и се явява
заинтересован от изхода на делото. Свидетелят Е.К. е син на свидетеля В.К.,
поради което се явява заинтересован от изхода на делото. Наред с това,
показанията на тези свидетели са противоречиви, нелогични и несъответни на
събраните по делото доказателства. Те не съответстват и на показанията на
разпитаните свидетели Г.Н., П.Т., М.Д. и Г.Т., чиито показания съдът кредитира
като достоверни.
Налице е извършено деяние. Деянието е
извършено от двамата подсъдими.
От обективна и субективна страна подсъдимите
са осъществили състава на престъплението по чл. 216, ал. 4, във вр. с
чл. 216, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК за
подсъдимия К. и по чл. 216, ал.4, във вр. с чл. 216, ал.1, във вр. с чл. 20,
ал.2 от НК за подсъдимия Д., тъй като на
04.01.2009г. в с. Асеновци, обл. Плевен, подсъдимият K.K., като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, противозаконно повредили чужди движими вещи – част от лек
автомобил „ВАЗ *” с рег. № *, собственост В.К. ***, както следва: 1бр. задно
обзорно дясно стъкло на стойност 89 лева, 1 бр. дясно задно стъкло на стойност
35 лева и 1 бр. ляво огледало за задно виждане на стойност 15 лева, или всички
вещи на обща стойност 139 лева.
Двамата
подсъдими са действали в съучастие като извършители, тъй като и двамата са
участвали в самото изпълнение на престъплението.
Деянието е маловажен случай, с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представляват по-ниска стерпен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – всеки от подсъдимите е съзнавал, че поврежда чужда движима вещ,
съзнавал е действията на другия, а също и волята да осъществи намерението си
заедно с другия, поради което и умисълът на К. и Д. обхваща всички елементи на
извършеното престъпление.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия П.Д. съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото извършване, стойността на
вещите, чистото му съдебно минало. Съдът взе предвид, че подсъдимият има добро
процесуално поведение, съдействал е за разкриване на обективната истина. Същият
е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от конфликтната ситуация.
Предвид изложеното и
поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността и вината
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко, съдът осъжда подсъдимия K.K. на наказание обществено
порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местното
радио.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П.Д. съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото
извършване, чистото му съдебно минало и оказаното съдействие на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото. Съдът взе
предвид също и стойността на вещите,
както и състоянието на силно раздразнение, в което е бил поставен.
Предвид изложеното,
съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината
обстоятелства и че при тяхното наличие и най-лекото, предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което осъжда подсъдимия П.Д.
на наказание глоба в размер на петдесет лева.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателния процес е
приет за съвместно разглеждане предявеният от В.К. ***, срещу подсъдимите K.K.,***,
ЕГН **********, и П.Д.,***, ЕГН ********** за сумата от 1000 лева, представляващи причинени имуществени вреди –
стойността на счупените стъкла, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 04.01.2009г., до окончателното й изплащане.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, но до размер 139 лева, а не за сумата, в която е предявен от страна на
гражданския ищец.
Безспорно
установено по делото е, че двамата подсъдими са извършили престъплението, за
което им е повдигнато обвинение. За извършеното от тях деяние съдът им е
наложил и съответно наказание.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно оценителна експертиза,
неоспорена от страните по делото и компетентно изготвена, поради което и приета
от съда, се установява, че стойността към дата 04.01.2009г. на 1 бр.
задно стъкло е 89.00 лв., 1 бр. задно дясно стъкло е 35.00 лв. и 1 бр. огледало
е 15.00 лв. – всичко на обща стойност 139.00 лв.
С оглед на изложеното
искът се явява основателен и доказан за сумата от 139.00 лв., поради което и
следва да бъде уважен и до този размер. Гражданският ищец не е доказал вреди в
размер на предявения иск от 1000 лв., поради което за разликата до 1000 лв.
гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На
основание изложеното следва двамата подсъдими да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на В.К. сумата от 139.00 лв., представляваща причинени имуществени
вреди в резултат на деянието – стойността на счупените стъкла на лекия
автомобил, собственост на В. К., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 04.01.2009г. до окончателното й изплащане.
При този изход
на делото следва K.K.,***, ЕГН **********,
и П.Д.,***, ЕГН ********** да заплатят солидарно държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск от 50 лева.
Следва K.K.,***, ЕГН **********, и П.Д.,***, ЕГН **********
да заплатят солидарно направените деловодни разноски в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: