Р Е Ш Е Н И Е
№273/29.3.2021г.
гр. Пазарджик, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд - Пазарджик, в публично съдебно заседание на десети
март, през две хиляди двадесети и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря А.М.. и в присъствието
на представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик прокурор С.Янев , като разгледа докладваното
от съдия Попова КАНД № 104 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район /БД ИБР /, с
административен адрес : гр.Пловдив, ул.Я. С. „ № . , чрез процесуалния си
представител Н. Г.. - старши юрисконсулт,
против решение № 260165/16.12.2020 г. на
Районен съд–Пазарджик, постановено по АНД № 1192 по описа на Районен съд – Пазарджик
за 2020 година.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление № 121/07.08.2020 г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
/БД ИБР /, с което на дружеството „Борис Кръстанов“ ЕООД , ЕИК ********** , със съдебен адрес ***
, представлявано от управителя Б. П. К. за нарушение но чл. 46 , ал.1 т.3,
б.“б“ от Закона за водите и на основание
чл. 200 ал.1 т.2 Закона за водите е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. и са присъдени
сторените в производството съдебно- деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение
на закона и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила ,
като са изложени подробни съображения в тази посока. От касационния
съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото
по същество като потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез своите процесуални
представители поддържа жалбата. Моли се
съда обжалваното решение на ПзРС да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен депозира в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК, чрез пълномощника си адв. Б., отговор по същата. В него се
застъпва становище за неоснователност на жалбата и се прави искане
решението на районния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание от
същият процесуален представител е постъпило писмено становище , в
което се пледира касационната жалба да
се остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира касационната жалба
за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените
в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по
допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С НП № 121/07.08.2020 , издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район /БД ИБР /, на дружеството „Борис Кръстанов“ ЕООД , ЕИК ********** , със съдебен адрес ***
, представлявано от управителя Б. П. К.. за нарушение но чл. 46 , ал.1 т.3,
б.“б“ от Закона за водите и на основание
чл. 200 ал.1 т.2 Закона за водите е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Пазарджик, който
с решение № 260165/16.12.2020 г., постановено по АНД № 1192/2020 г., го е отменил изцяло
с мотиви за допуснати в производството съществени процесуални
нарушения, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административнонаказателен
акт. Районният съд, след събиране, преценка и анализ на доказателствата е
приел, че както в акта, така и в НП, липсва пълно и точно описание на
нарушението с всички негови признаци от обективна и субективна страна, с което са
нарушени чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 от ЗАНН, както и се препятства проверката за законосъобразно
прилагане на санкционната правна норма на Закона за водите. Освен това е
изложил съображения за недоказаност на самото деяние. Алтернативно е изложил
подробни доводи за наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН,
като е приел , че деянието припокрива признаците за маловажен случай.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно
чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо. Същото е и законосъобразно, по следните съображения:
Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите
на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно
и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и законът е приложен правилно.
Касационният състав, съобразно чл. 220 от АПК, приема установената от
районния съд фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло на събраните по
делото доказателства. Правилно е прието, че акта и наказателното
постановление не отговарят на изискванията на чл. 42 т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Липсва пълно и точно описание на нарушението с
отразяване на всичките му признаци от обективна и субективна страна. Това не
дава възможност да се прецени изложените фактически обстоятелства дали са
правилно правно квалифицирани и дали е правилно приложена санкционната норма. Разпоредбата
на т.6 от параграф 1 ДР на Наредба № 2 /08.06.2011 г. за издаване разрешителни
за заустване на отпадъчни води във водни обекти
и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източните
на замърсяване дава точна дефиниция на понятието „отпадъчни води „ и за да е налице нарушение по чл. 46 ал.1 т.3 б.“б“ от
ЗВ , водите, които се заустват във водния обект , трябва да са отпадъчни по
смисъла на т.6 от параграф 1 ДР на Наредба № 2 /08.06.2011 г. Наличието на
съставомерно деяние изисква водите да са замърсени от извършването на
производствена , стопанска, земеделска и битова дейност или да са води от
канализационните системи на населените
места , селищните и курортните образования. В процесния случай, както в АУАН ,
така и в НП при описанието на нарушението е посочено , че се касае за отпадни
води , без да е посочени дали това са води , замърсени от извършването на
производствена , стопанска, земеделска и битова дейност или са води от
канализационната система. Тази липса на конкретика се допълва и от елементи в
съдържанието, които вместо да внасят яснота , още повече затрудняват
възможността на санкционираното лице да разбере , в извършването на какво точно
нарушение се обвинява , а именно – дали в случая се касае до дъждовни води,
които административно-наказвания орган приема за „отпадни“или са констатирани
и отпадъчни води от друго естество ,
както и къде точно се заустват тези води –
през ПВЦ тръба , която зауства в реката или както се сочи на три места в тази река.
Настоящият състав намира, за правилен и съответстващ на правните норми,
изводът на решаващият съд, че са допуснати в производството по налагане на
административно наказание съществени процесуални нарушения.
Без основание са доводите на касатора, насочени към приложимия в производството закон, с
конкретни доводи срещу изводите на
районния съд, които са за свързани с несъобразяване процесуалните правила на
ЗАНН чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Касационният съд
намира, че правилно и съответно мотивирано, решаващият първоинстанционен състав
е приел, че сочените процесуални норми на ЗАНН не са съобразени в
производството по налагане на административно наказание, което на свой ред е
рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице, препятствайки го да разбере
какво му се вменява да е извършил, а също и препятства проверката относно
правилното приложение на материалния закон. Изводите на решаващия
първоинстанционен състав са изцяло основани в приложимия ЗАНН и в
доказателствата по преписката.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че принципно правилни са
изводите на районния съд за недоказаност на нарушението, както и за
приложението на чл. 28 ЗАН , но при наличието на посочените по-горе съществени
нарушения допуснати в НП, съдът намира за безпредметно да ги подлага на
по-обстоен анализ, а в случая следва да препрати направо към мотивите на
районния съд. От съществено
значение е , че е ограничено правото на
защита на наказаното лице, както и e препятствана проверката относно
приложимия материален закон и правилността на реализираната
административнонаказателна отговорност.
Предвид горното, като е отменил наказателното постановление , районният съд
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна
проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговите
валидност и допустимост.
При този изход от спора, касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 700,00 лв. съгласно представените писмени доказателства и
своевременно направеното искане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260165/16.12.2020 г. на Районен съд–Пазарджик, постановено по
АНД № 1192 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2020 година.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район /БД
ИБР /, с административен адрес : гр.Пловдив, ул.“Я. С. „ № . ,представлявана от
директора В. И. Ч.. чрез процесуалния си
представител Н.. Г.. - старши
юрисконсулт, да заплати на „Борис
Кръстанов“ ЕООД , ЕИК ********** , със
съдебен адрес ***, Ул.“Д. и т. „ № . , представлявано от управителя Б. П. К.
сторените в настоящото производство
разноски в размер на 700,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
1./п/
2./п/