№ 322
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504182 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20214799 от 23.11.2021 г. по гр.д. № 55792/2020 г. по описа на
СРС, 159-ти с-в, е отхвърлен иска на Етажна собственост, находяща се гр. София, бул.
„*******, представлявана от управителя Д.В.П., за признаване за установено по
отношение на Х. Г. Г. и М. Х. Г., че дължат на ищеца сумата от 1152.00 лв.,
представляваща дължими разходи за фонд Ремонт и обновление в етажната
собственост за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., за които суми на 20.08.2019 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24417/2019 г. по описа
на СРС.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца Етажна
собственост, находяща се гр. София, бул. „*******, чрез управителя на ЕС Д.В.П. с
излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите
констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства,
неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил в пълнота и
задълбочено събраните доказателства. Неправилно съдът е приел, че в производството
не са ангажирани доказателства за формирана вноска за „Ремонт и обновление“ в
етажната собственост и за взето решение на ОС на ЕС по реда на чл. 11, ал. 1, т. 7
ЗУЕС. Решението за размера на вноската ФРО, според ищеца е обективирано в
1
протокол от ОС на ЕС от 19.04.2013 г. /т.2/. Отправя искане за отмяна на решението на
СРС, като неправилно и уважаване на претенциите. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Х. Г. Г. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба,
в който е посочил, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на
постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Поддържа, че районният
съд е обсъдил всички приложени доказателства по делото, като решение на ОС на ЕС
за формирана вноска за „Ремонт и обновление“ в етажната собственост не е
представено. Цитираният протокол от ОС на ЕС от м.април 2013 г. не следва да бъде
обсъждан от съда доколкото не е представен в производството пред първата и
въззивната инстанция. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Х. Г. е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно.
Поддържа, че районният съд е обсъдил всички приложени доказателства по делото,
като решение на ОС на ЕС за формирана вноска за „Ремонт и обновление“ в етажната
собственост не е представено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по иск на Етажна собственост, находяща се гр.
София, бул. „*******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 50 ЗУЕС, с предмет
2
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения в размер на 1152.00 лв., представляваща
дължими разходи за фонд ремонт и обновление в етажната собственост за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни
права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и
съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани
общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения
между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната
собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и
подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите
части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на
сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл.
48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните
разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа съответно в § 1, т. 8 и 12 от ДР на
ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят
задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други
самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или
използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло
или частично. Ползвателите съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЕС имали задълженията на
собствениците на обекти с изключение на тези по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, освен ако
не било уговорено друго между собственика и ползвателя, което подлежало на
вписване в книгата на ЕС на основание чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно
определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд "Ремонт и
обновяване", за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за
поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни
разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
По делото не е спорно и се установява от нотариален акт за учредяване на право
на ползване и продажба на недвижим имот № 155, том III, рег. № 4779, дело 456 от
2016 г., че ответникът Х. Г. Г. е придобил собствеността върху магазин, находящ се на
гр.София, бул. „*******. Със същия нотариален акт е учредено право на ползване на
другия ответник М. Х. Г..
С оглед на горното правилно районният съд е приел, че не е налице уговорка
3
между собственика на имота Х. Г. Г. и ползвателя М. Х. Г. за заплащане на разходите
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални
части от страна на ползвателя М. Х. Г..
Установено е, че с взето решение по т.2 от протокол от проведено общо
събрание на етажната собственост на 20.06.2012 г. в сградата в гр.София, бул. „*******
са определени такси, дължими от етажните собственици за управление и поддръжка на
общите части – месечен членски внос в размер на 5.00 лв. на човек, като в него се
включва и сумата 2.00 лв. дължима за чистачка. Съответно с решение по т.6 от
проведеното на 18.01.2013 г. ОС на ЕС в сградата е взето решение за събиране на
дължимите суми за членски внос от етажни собственици, както и за определяне срок за
плащане на задълженията – от 25-30 число на месеца. Чрез приложения пред СРС
Протокол № 1 от проведено ОС на ЕС на 18.01.2013 г., се установява вземане на
следните решения на ЕС: 1. Приемане на Правилник за вътрешния ред; запознаване
със заповед на кмета на р-н „Средец“; 3. Запознаване на етажните собственици с
уведомително писмо от МРРБ; 4. Приемане на бюджет за годината; 5. Запознаване на
етажните собственици с Проект „Енергийна ефективност“; 6. Вземане на решение за
датата на плащането на членския внос.
По делото не е представен цитирания във въззивната жалба протокол от м.април
2013 г. на ОС на ЕС, с който по твърдения на ищеца е бил определен начин на
формиране и размер на дължима вноска от всеки етажен собственик за фонд "Ремонт и
обновяване". С оглед това, съдът намира изложените доводи от въззивника за
необоснованост на постановеното от СРС решение за неоснователен.
В 4, т. 3 от Правилника за вътрешния ред в етажната собственост е предвидено,
че ОС на ЕС може да приеме решения за определяне на размера на паричните вноски
във фонд „Ремонт и обновяване“. Въпреки това, ищецът не е представил решение на
ОС на ЕС, с което е определен размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“. С оглед това правилно районният съд е отхвърлил исковете като
неоснователни.
В производството е установено, че ответникът Х. Г. Г. е представил пред
първата инстанция платежно нареждане за заплащане на такса фонд ремонт за 2017 г. и
2018 г. в размер на 116,04 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М.
Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Х.
4
Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20214799 от 23.11.2021 г. по гр.д. № 55792/2020 г.
по описа на СРС, 159-ти с-в.
ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се гр. София, бул. „*******,
представлявана от управителя Д.В.П., да заплати на Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. *******, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 480.00 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се гр. София, бул. „*******,
представлявана от управителя Д.В.П., да заплати на М. Х. Г., ЕГН ********** с адрес
гр. ******* ул. ******* № *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , сумата от 360.00
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5