Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 275 16.03.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми март две
хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 6 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
жалбата на Х.Ч.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №
23-0438-000003 от 02.01.2023 г., издадена от Д. Марев на длъжност „Командир на
отделение“ в Трето РУ на ОДМВР- Пловдив, за налагане на принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуални правила, изразено в липса на мотиви. В нея се сочи, че
в мотивите на заповедта не са изложени фактическите основания за издаване на
заповедта. Наред с това се сочи, че не е индивидуализиран срокът на прилагане
на принудителната мярка. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Представя
писмена защита, с която излага подробни доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка,
като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок, с оглед. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя Х.Ч.В. принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС- лек автомобил марка „БМВ“
с рег. № А 54 55 НА, за срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта
се сочи, че на 02.01.2023 г. около 13.50 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“
до № 127, описаният лек автомобил е управляван от В. и при извършена полицейска
проверка последният отказва да бъде проверен с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената Заповед № 23-0438-000003 от 02.01.2023 г. е
издадена от компетентен орган- „Командир на отделение“ в Трето РУ на ОДМВР-
Пловдив, оправомощен с т. 11 на Заповед
№ 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР- Пловдив. Издадена е в предписаната
от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.
Прилагането на принудителната административна мярка е
основано на констатациите при извършената полицейска проверка, съдържащи се в
приложения Акт за установяване на административно нарушение № 679572, връчен на
нарушителя и подписан от него без възражения, поради което следва да се приеме,
че то е надлежно мотивирано от административния орган. Действително, в мотивите
на заповедта не са изложени подробно обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за издаване на заповедта, но те се съдържат в документите, приложени
в административната преписка, в съответствие с разясненията, дадени с ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС, според които неизлагането на мотиви в самия
административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ към
административната преписка и са относими към посоченото правно основание. Ясно
е индивидуализирано и моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението и чиято регистрация се прекратява с оспорената заповед. Изложените
съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване
на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда;
и/или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози; 3) при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или 4) не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози- за срок от 6 месеца до една година. В случая е налице третата от
горните хипотези. От приложените в преписката писмени доказателства, в т.ч.
АУАН, е видно, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят Х.В. е отказал
извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
и не е изпълнил предписание на контролните органи за химико-токсилогично
лабораторно изследване. С оглед предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП
презумптивна доказателствена сила на акта и при липса на доказателства, които
да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема, че
релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от
административния орган. Следователно, налице са законоустановените предпоставки
за налагане на принудителната административна мярка.
Независимо от изложеното, съдът счита, че обжалваната
заповед следва да се отмени, поради следното:
В нарушение на изискването, предвидено в нормата на
чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, заповедта не съдържа ясна разпоредителна част- в нея
дословно е възпроизведена третата хипотеза на чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП,
като е посочено, че се налага на В. принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от „6 месеца до една година“. Не е индивидуализиран срокът на
принудителната мярка, нито са изложени мотиви в тази насока, което ограничава
правото на защита на жалбоподателя, препятства съдебната проверка за
законосъобразност, а и не позволява изпълнение на мярката. В преписката е
приложен и проект на втора заповед, с която е конкретизирано разпореждането, но
същият не е подписан от нейния издател и не може да бъде съобразен от съда при
формиране на изводите по съществото на спора. Ето защо съдът приема, че
заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени на жалбоподателя
направените разноски по делото в общ размер 1010 лева, от които: 10 лева-
заплатена от жалбоподателя държавна такса за производството и 1000 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя.
Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за
правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба
№ 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В случая минималното
възнаграждение съгласно посочената наредба възлиза на 1000 лева и следователно
определеното от страните по договора за правна помощ възнаграждение в този размер
не би могло да се определи като прекомерно. Ето защо съдът приема, че не са
налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 23-0438-000003 от 02.01.2023 г.,
издадена от Д. Марев на длъжност „Командир на отделение“ в Трето РУ на ОДМВР-
Пловдив, с която е наложена на Х.Ч.В. с ЕГН ********** принудителна административна
мярка- прекратяване на регистрацията на ППС.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на Х.Ч.В. с ЕГН **********
сумата от 1010.00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: