Р Е Ш Е Н И Е
…/21.6.2019 г., град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав
в открито
заседание на 21 май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 17556 по описа на
съда за 2018 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, чл.86, вр.чл.84 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от ищец „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***
4», ****, сграда 6,
представлявано от ****, действащ
чрез пълномощник
адв. ****от АК София, със съдебен адрес *** срещу
ответник К. С. А.,
ЕГН **********, с адрес *** за установяване вземането на кредитора по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 6114/15.08.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 12237/18 г. на РС Варна
за сума в размер на 112.97 лева, представляваща част от задължения за
незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор за далекосъобщителни
услуги от 12.04.2016 год. за абонатен **** за периода от 05.04.2016 г. до
04.09.2016 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението 13.08.2018
год. до
окончателното изплащане на задължението.
Предявен е и кумулативно съединен осъдителен
иск с пр.осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл.205 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 71.80 лева, представляваща
задължение за незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 12.04.2016 г. за мобилен номер ****за периода
след м.09.2016 г. до м.03.2018 г. с абонатен ****.
Ищецът
претендира заплащането от страна на ответника и на сторените от него разноски
за производството, на осн.чл.78 ГПК.
Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:
Твърди
се в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 22.01.2016 г., за периода от 05.04.2016 г. до
04.09.2016 г., за което са издадени фактура № **********/05.05.2016 г., платима в срок до 20.05.2016 г., № **********/05.06.2016 г., платима в срок до
20.06.2016 г., № **********/05.07.2016 г., платима в срок до 20.07.2016 г. Абонатът е потребил
услуга съгласно приложена към всяка фактура детайлизирана справка и не е погасил задълженията си по три последователно
издадени фактури. Същият е бил уведомен с кредитно писмо от 05.08.2016 г. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги и договора за лизинг съгласно уговорения
погасителен план.
Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на
разноските за заповедното и за исковото производство като посочва банкова
сметка ***т длъжника - IBAN ***, BIC:
*** „Ситибанк Европа“ АД.
В срока
за отговор НЕ е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище с
което поддържа молбата и моли за уважаване на иска.
Ответницата по иска не се явява, не
изразява становище и не представя доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното ч.гр. д № 12237/2018 г. по
описа РС
Варна се установява, че
по повод заявление по чл.410 ГПК, подадено от „Т.Б.“ ЕАД е издадена
Заповед № 6114 от 15.8.2018 г., с която
съдът е разпоредил ответникът по иска в качеството на длъжник да заплати на
ищеца - кредитор сумите, предмет на установителната и на осъдителната искови претенции, както и
разноски за заповедното производство в размер на 25 лева за внесена държавна
такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от задължения по Договор за далекосъобщителни
услуги от 22.01.2016 год.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК поради което съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен
срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
Видно е от
съобщението до кредитора, че същият
е упражнил правото
си на иск
в едномесечния срок, поради което предявеният
иск е допустим.
За установяване на вземането си ищецът е
представил писмени доказателства, а именно договор за мобилни услуги от 12.4.2016
г., договор за лизинг от 12.4.2016 г., запис на заповед от 12.4.2016 г., декларация-съгласие, 5 броя фактури, Общи условия. Същите са допуснати до събиране с определението на съда по реда на чл. 140 ГПК, надлежно заверени са от ищеца по реда на чл.
183 ГПК и не се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за
събиране на доказателства и не представя такива.
В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца
е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника,
признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи
наличието на договорни отношения с ответника, по силата
на които е изпълнил своето задължение да достави
мобилни услуги на
ответника по кл.**** и титуляр на
предпочетения мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Стандарт
15.99 лева, с уговорен срок на договора до 12.4.2018 г. В настоящият случай е налице писмен договор, приложен на листи 10 и 11 от
делото. По силата на сключен между страните
договор за лизинг от 16.4.2016 г. ищецът е предал на ответницата
устройство за мобилни услуги във вид, годно за ползване с описани технически
характеристики. Същото подлежи на връщане в срок от един месец от изтичане на
договора, ако лизингополучателят заяви пред лизингодателят, че желае да върне устройството.
Ответникът не е оспорил по основание
и по размер начислените във фактурите суми
за целия процесен период, както и не оспорва,
че е ползвател на мобилни услуги от 16.4.2016
г. и услуга по договор за лизинг от 16.4.2016
г. като абонат с посочени клиентски
номер и абонатни номера. Същият не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са декларирани пред доставчика на услугата. С
оглед на това, че ответникът не е оспорил твърдението, че е ползвател на мобилната услуга, предоставена му от ищеца, съдът намира за доказан факт, че същият има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за електронните съобщения. Не се оспорват
твърденията в молбата, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане използваните мобилни
услуги от абоната.
Предвид процесуалното поведение на
ответника съдът намира, че същият не
оспорва твърденията в молбата, както и
задължението си към ищеца в претендирания
размер. Доказателства за извършено
плащане не са ангажирани към датата на приключване на устните състезания,
поради което предявените искове са изцяло
основателни в хипотезата на чл.238 и
чл.239 ГПК и следва да се уважат.
При направено искане по реда на чл.78 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски
за настоящото производство в размер на 255 лева. Ответникът следва да
заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 205 лева,
съгласно задължителната практика по въпроса за разноските, изразена в тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.
С. А., ЕГН **********, с адрес ***,
че съществува вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** 4», ****, сграда 6, представлявано от ****,
действащ чрез пълномощник адв. ****от АК София, със съдебен адрес *** по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 6114/15.08.2018 г., издадена
по ч.гр.д.№ 12237/18 г. на РС Варна, 49 състав за сума в размер на 112.97 /сто и дванадесет лева и 97 ст./ лева, представляваща част от
задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
12.04.2016 год. за абонатен **** за периода от 05.04.2016 г. до 04.09.2016 г.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 13.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, чл.86, вр.чл.84 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. С. А.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** 4», ****, сграда
6, представлявано
от **** сума в размер на 71.80 /седемдесет и един лева и 80 ст./
лева, представляваща задължение за незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
12.04.2016 г. за мобилен номер ****за периода
м.09.2016 г. - м.03.2018 г. с абонатен ****, на осн. чл.79 ЗЗД, вр.чл.205 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** 4», ****, сграда 6, представлявано от ****, съдебен
адрес *** – ****разноски за исковото
производство в размер на 255 /двеста петдесет и пет/ лева
и за заповедното производство в размер
на 205 /двеста и пет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Сумите могат да се заплатят от задълженото лице по банкова сметка *** „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК **** IBAN ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
Решението
не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис на страните
Районен съдия: