Р Е Ш Е Н И Е
Номер /03.05. 2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.04.
2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова
изслуша
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д.
№ 387 по описа за 2013 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск за прогласяване нищожността на решенията на Съвета на директорите
на „П.Х.” АД за избора на Ц.И.Д. за управител на „Н.К.З.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.***, който да управлява заедно и
поотделно с настоящия управител С.П.Б., обективирани в документ, озаглавен „Протокол
№ 0212а/02.12.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД“ с правно основание по чл. 124 ал. 1 от ГПК и при
условията на евентуалност е предявен иск по чл. 71 от ТЗ, в случай, че взетите
решения, изброени по - горе, не са нищожни, да бъдат отменени като
незаконосъобразни, като взети в нарушение на императивните разпоредби на
Търговския закон и устава на „П.Х.” АД.
В исковата
молба ищецът твърди, че е акционер в „П.Х.” АД, като притежава 237 500 броя
обикновени и поименни акции, представляващи 47,5% от капитала на дружеството. „П.Х.”
АД е едноличен собственик на капитала на десетки търговски дружества, едно от
които е Н.К.З. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***.
Посочва, че на 04.12.2013г. при справка в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, установил, че по партидата на „Н.К.З.“
ЕООД, е подадено заявление образец А4 с вх. № 20131204125555 за вписване на
промени в представителството на дружеството, както следва: Ц.И.Д. да бъде
вписан като управител на дружеството, който да управлява заедно и поотделно с
настоящия управител С.П.Б..
Сочи, че към заявлението е приложен документ,
озаглавен „Протокол № 0212а/02.12.2013 г. от заседание на Съвета на директорите
на „П.Х.“ АД“, видно от който на 02.12.2013 г. лицата Д.Е., М.Т.Б., Ц.И.Д. и А.К.,
представящи се за членове на Съвета на директорите на дружеството са взели
решение за избор на Ц.И.Д. за управител на дружеството, който да управлява заедно
и поотделно с настоящия управител С.П.Б..
Ищецът заявява, че посочените решения на СД са нищожни
/липсващи и невзети/, тъй като заседание на СД на дружеството не е свиквано и
не е провеждано на 02.12.2013г.
Твърди, че на 02.12.2013г. не е провеждано заседание
на СД на „П.Х.“ АД. Посочените като участващи лица - Д.Е., М.Б., Ц.Д. и А.К.,
не са участвали и не са гласували в заседание на СД на дружеството. Заявява, че
някои от тези лица не са били и на територията на Република България и няма как
да са участвали в каквото и да било заседание на този орган.
Сочи, че след като заседание на СД на „П.Х.“ АД не е
провеждано на 02.12.2013г., то решенията, които се твърди, че са взети на тази
дата не съществуват, те са нищожни /липсващи и невзети/, но същевременно
неправомерно са обективирани в писмен документ и са подадени в ТР за вписване
на промени въз основа на тях. Счита, че именно тези решения са нищожни съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. по описа на
ВКС, ОСГК.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме,
че заседание на СД е проведено на 02.12.2013г., то твърди, че процесните
решения са нищожни, тъй като са взети от лица, които не са валидно избрани за
членове на СД на дружеството и не могат да извършват волеизявления като такива.
Посочва, че твърдяното заседание на СД от
02.12.2013г., е проведено в състав: Д.Е., М.Б., Ц.Д. и А.К., като твърди, че никое
от тези лица не е действителен член на СД на дружеството и няма право да
извършва волеизявления като част от колективния орган за управление.
Сочи, че лицата А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д. са вписани като
членове на СД на дружеството на 13.11.2013г. въз основа на твърдени решения на
ОСА на дружеството, уж проведено на 03.05.2011г. Тъй като такова общо събрание
никога не е свиквано и провеждано и твърдените като взети на него решения на
ОСА са нищожни и съответно въз основа на тях са вписани несъществуващи
обстоятелства в ТР, ищецът посочва, че е завел искова молба, с която на
основание чл.29 от ЗТР моли съда да приеме за установено, че са несъществуващи
вписаните с № 20131113171518 по партидата на „П.Х.“ АД обстоятелства, въз
основа на решения на ОСА и СД на дружеството от 03.05.2011г., вкл.
обстоятелствата досежно заличаването на М.В.С., С.М.К. и О.Т.Т. като членове на
Съвета на директорите на дружеството и вписването на тяхно място на А.К., Ц.И.Д.
и М.Т.Б.. Сочи, че срещу посочените решения е завел и искова молба по чл.74 от ТЗ за отмяната им като незаконосъобразни като взети в противоречие със закона и
устава на „П.Х.“ АД, по който иск е образувано търг. дело № 1621/2012г. по
описа на ВОС, висящо към момента на подаване на исковата молба.
Сочи, че след като решенията на ОСА от 03.05.2011г.,
вкл. решенията за освобождаване на М.С., О.Т. и Стоян Кръстев като членове на
СД и избор на М.Б., Ц.Д. и А.К., са нищожни, то такива са и решенията взети с
участието на тези лица, представящи се за членове на СД.
Посочва, че Д.Е. и А.М. са освободени като членове на
СД на дружеството с решение на ОСА на дружеството, проведено на 14.12.2012г. и
с решение на ОСА на дружеството, проведено на 15.11.2013г. Заличаването им в
Търговския регистър не е извършено до момента, тъй като регистърните
производства по вписване на тези промени са спрени с актове на съда за спиране
на съответните регистърни производства, до приключване на съответните искови
производства по чл.74 от ТЗ.
Сочи, че след като М.Т.Б., Ц.И.Д., Д.Е. и А.К. не са
членове на СД на дружеството, те не могат да участват на заседания, да
гласуват, да вземат решения и да формират валидна воля, обвързваща колективния
орган на управление, респ. дружеството.
Счита, че с оглед на гореизложеното, решенията, които се
твърди, че са взети от СД на „П.Х.“ АД на 02.12.2013г., са взети от лица, които
нямат качеството на членове на СД на дружеството, ето защо същите са нищожни и
следва да се прогласят за такива.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме
че процесните решения не са нищожни, то твърди, че същите са незаконосъобразни
и взети в нарушение на императивните разпоредби на закона и устава на „П.Х.” АД
по същите, изложени по-горе съображения.
В допълнение отбелязва, че в случай, че съдът приеме,
че лицата, посочени като участващи в процесното заседание на СД действително
имат качеството на такива, то твърди, че твърдяното заседание е проведено
нередовно, тъй като А.М. не е поканен да участва и в ТР не са представени доказателства,
установяващи обратното.
Моли съда да прогласи нищожността на решенията на
Съвета на директорите на „П.Х.” АД за избора на Ц.И.Д. за управител на „Н.К.З.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, който да
управлява заедно и поотделно с настоящия управител С.П.Б., обективирани в
документ, озаглавен „Протокол № 0212а/02.12.2013 г. от заседание на Съвета на
директорите на „П.Х.“ АД“.
Евентуално, в случай, че съдът счете, че взетите
решения, изброени по-горе, не са нищожни, моли съда да отмени същите като
незаконосъобразни, като взети в нарушение на императивните разпоредби на
Търговския закон и устава на „П.Х.” АД.
Ответникът е депозирал отговор на искова молба, в който, относно допустимостта на
предявения иск посочва, че по дефиниция искът по чл.71 от ТЗ е предоставен на
всеки член на дружеството за защита на правото му на членство и отделните му
членствени права, когато те бъдат нарушени от други органи на дружеството,
различни от Общото събрание. Такъв иск може да има за предмет установяване на
действителни членствени права, оспорени или нарушени от орган на дружеството и
е насочен към съобразяване на органа с действителните права на акционера.
Правен интерес от предявяване на иска по чл.71 от ТЗ е винаги налице, когато се
оспорват права на съдружник или акционер, или обема на тези права. Правният
интерес е конкретен и той се преценява с оглед заявените факти и обстоятелства.
Счита, че в конкретния случай ищецът не е изложил
такива факти и обстоятелства, от които да е видно кои точно негови членствени
права са нарушени и по какъв начин промяната в представителството на собствено
на ответника дружество е нарушило тези му права.
Счита, че се прави опит да бъдат оспорени решения на
Общото събрание на акционерите, взети на 03.05.2011г., на което е избран и въз
основа, на което е вписан настоящия СД, следователно ищецът няма правен интерес
от завеждане на настоящия иск, защото не са нарушени негови членствени
отношения, което прави предявения иск недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено.
Ако съдът прецени, че искът е допустим, то стича
същият по своята същност за неоснователен. Оспорва твърденията, че не е
провеждано заседание на СД на 02.12.2013г., като заявява, че тези решения са
взети надлежно, съобразно закона и устава на дружеството, поради, което са и
вписани в Търговския регистър.
Оспорва твърдението, че лицата, провели процесното
заседание не са действителни членове на СД, защото решението на ОС за техния
избор от 03.05.2011г. е нищожно или незаконосъобразно, като счита, че това би
могло да се установи само в един процес по чл.74 от ТЗ. Сочи, че по посоченото
от ищеца т.дело № 1621/2012г. на Варненски окръжен съд, заведено по реда на
чл.74 от ТЗ има влязло в сила определение за прекратяване на делото относно
този иск поради недопустимост /ч.т.дело № 4138/2013г. на ВКС, Второ ТО/.
Заявява, че няма вписани и решения на ОС на ответното
дружество, с което Д.Е. и А.М. да са освобождавани като членове на СД.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск и да присъди на ответното дружество
направените по делото разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която посочва, че с исковата си молба,
депозирана на 06.12.2013г. е предявил искове за прогласяване нищожността на
решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД за избора на Ц.И.Д. като
управител на „Н.К.З.“ ЕООД, ЕИК *** и за овластяването му да представлява
дружеството пред трети лица, заедно и поотделно с досегашния управител С.П.Б.,
обективирани в документ, озаглавен „Протокол № 0212а/02.12.2013г. от заседание
на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД.
Твърди, че на 10.12.2013г. по заявените със заявление
А4 с вх. № 20131204125555 промени по партидата на „Н.К.З.“ ЕООД, въз основа на
горепосочените решения от 02.12.2013г. в Търговския регистър е извършено
вписване с № 20131210150241.
Заявява, че така вписаните обстоятелства са
несъществуващи, тъй като решенията, въз основа на които е извършено
горецитираното вписване по партидата на „Н.К.З.“ ЕООД, са нищожни, невзети, по
съображенията, изложени в исковата молба.
Сочи, че това налага изменение на предявените от него
искове, поради което с настоящата моли съда същите да се считат искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.29 от ЗТР.
Счита за неоснователни възраженията ответника „П.Х.”
АД за недопустимост на предявените искове, тъй като за ищеца е налице интерес от предявените искове,
тъй като е акционер в „П.Х.” АД, като притежава 237 500 броя обикновени и
поименни акции, с право на глас, представляващи 47,5% от капитала на
дружеството. „П.Х.” АД е едноличен собственик на капитала на десетки търговски
дружества, едно от които е „Н.К.З.“ ЕООД, ЕИК ***1, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***.
Счита за неправилни направените от ответната страна
твърдения за неоснователност на исковете.
Заявява и поддържа всички изложени в исковата молба
факти и обстоятелства.
Сочи, че всички решения на СД, обективирани в
„Протокол № 0212а/02.12.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.Х.“
АД“, са нищожни /липсващи и невзети/, тъй като заседание на СД на дружеството
изобщо не е свиквано и не е провеждано на 02.12.2013г.
Твърди, че на 02.12.2013г. не е провеждано заседание
на СД на „П.Х.“ АД, като излага съображения.
Сочи, че след като заседание на СД на „П.Х.“ АД не е
провеждано на 02.12.2013г., то решенията, които се твърди, че са взети на тази
дата не съществуват, те са нищожни /липсващи и невзети/, но същевременно
неправомерно са обективирани в писмен документ. Нищожно е и вписване с №
20131210150241 на промени по партидата на „Н.К.З.“ ЕООД, тъй като е извършено
въз основа на несъществуващи решения.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме,
че заседание на СД е проведено на 02.12.2013г., то твърди, че процесните
решения са нищожни, тъй като са взети от лица, които не са валидно избрани за
членове на СД на дружеството и не могат да извършват волеизявления като такива.
Посочва, че твърдяното заседание на СД от 02.12.2013г.,
е проведено в състав: Д.Е., А.К., М.Б. и Ц.Д., като никое от тези лица не е
действителен член на СД на дружеството и няма право да извършва волеизявления
като част от колективния орган на управление.
Сочи, че лицата А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д. са вписани като
членове на СД на дружеството на 13.11.2013г. въз основа на твърдени решения на
ОСА на дружеството, уж проведено на 03.05.2011г. Посочва, че тъй като такова
общо събрание никога не е свиквано и провеждано и твърдените като взети на него
решения на ОСА са нищожни и съответно въз основа на тях са вписани
несъществуващи обстоятелства в ТР, завел друга искова молба, с която на
основание чл.29 от ЗТР, моли съда да приеме за установено, че са несъществуващи
вписаните с № 20131113171518 по партидата на „П.Х.“ АД обстоятелства, въз
основа на решения на ОСА и СД на дружеството от 03.05.2011г., вкл.
обстоятелствата досежно заличаването на М.В.С., С.М.К. и О.Т.Т. като членове на
Съвета на директорите на дружеството и вписването на тяхно място на А.К., Ц.И.Д.
и М.Т.В. (по която е образувано т.д. №366/2013 по описа на Старозагорски
Окръжен съд). Сочи, че срещу посочените решения е завел искова молба за
прогласяване тяхната нищожност, респективно отмяната им като незаконосъобразни
като взети в противоречие със закона и устава на „П.Х.“ АД, по която е
образувано търг. дело № 1621/2012г. по описа на ВОС, висящо към настоящия
момент, а също и търг. дело № 371/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
Оспорва твърдението на ответника, че нищожността,
респ. незаконосъобразността на твърдените решения на ОСА на дружеството, уж
проведено на 03.05.2011г. можело да се установи само в процес по чл.74 от ТЗ, а
този процес (търг. дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС) бил прекратен, като
заявява, че посоченото твърдение е на първо място невярно по отношение на
правните средства, с които може да се установи нищожност, респективно да се
търси отмяна, поради незаконосъобразност на горепосочените решения. Сочи, че с
иска по чл.74 от ТЗ може да се търси отмяна на решение на Общото събрание на
дружество, а прогласяване на неговата нищожност може да се търси с
установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК. На следващо място, счита представената
в отговора информация за непълна, с което се цели превратното й възприемане. Посочва,
че предявените от него искове са: главни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, с които
моли да бъде признато за установено, че Общите събрания на акционерите на „П.Х."
АД на 18.04.2011г. и на 03.05.2011г. не са провеждани и решенията, за които се
твърди, че съществуват не са взети, поради което да се прогласят за нищожни и
искове по чл.74 от ТЗ, предявени в условията на евентуалност, в случай, че се
приеме, че посочените Общи събрания са проведени, с искане за отмяната на
решенията като незаконосъобразни. Посочва, че е прекратено единствено
производството по евентуалните искове по чл.74 от ТЗ, мотивирано с изтичане на
преклузивния срок за предявяването им, а по главните искове за прогласяване
нищожността на процесиите решения производството е висящо.
Сочи, че след като решенията на ОСА от 03.05.2011г.,
вкл. решенията за освобождаване на М.С., О.Т. и Стоян Кръстев като членове на
СД на дружеството и за избор на М.Б., Ц.Д. и А.К., са нищожни, то такива са и
решенията, взети с участието на тези лица, представящи се за членове на СД на „П.Х.“
АД.
Посочва, че Д.Е. и А.М. са освободени като членове на
СД на дружеството с решение на ОСА на дружеството, проведено на 14.12.2012г. и
с решение на ОСА на дружеството, проведено на 15.11.2013г. Заличаването им в
Търговския регистър не е извършено до момента, тъй като регистърните
производства по вписване на тези промени са спрени с актове на съда за спиране
на съответните регистърни производства, до приключване на съответните искови
производства по чл.74 от ТЗ.
Счита, че след като М.Т.Б., Ц.И.Д., Д.Е., А.М. и А.К.
не са членове на СД на дружеството, те не могат да участват на заседания, да
гласуват, да вземат решения и да формират валидна воля, обвързваща колективния
орган на управление, респ. „П.Х.“ АД.
Сочи, че с оглед на гореизложеното, решенията, които
се твърди, че са взети от СД на „П.Х.“ АД на 02.12.2013 г., са взети от лица,
които нямат качеството членове на СД на дружеството. Ето защо същите са нищожни
и следва да се прогласят за такива.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме
че процесните решения не са нищожни, то твърди, че същите са незаконосъобразни
и взети в нарушение на императивните разпоредби на закона и устава на „П.Х.” АД
по същите, изложени по-горе съображения, както и тези изложени в първоначалната
искова молба.
Моли съда да уважи предявените от ищеца искове и да
прогласи нищожността на решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД за
избора на Ц.И.Д. като управител на „Н.К.З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С.*** и за овластяването му да представлява дружеството пред
трети лица, заедно и поотделно с досегашния управител С.Б., обективирани в
документ, озаглавен „Протокол № 0212а/02.12.2013г. от заседание на Съвета на
директорите на „П.Х.“ АД.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че са несъществуващи/нищожни вписаните с № 20131210150241 по партидата
на „Н.К.З.“ ЕООД промени, въз основа на горните решения от 02.12.2013г.
Евентуално, в случай, че съдът счете, че взетите
решения, изброени по-горе, не са нищожни, моли съда да отмени същите като
незаконосъобразни и взети в нарушение на императивните разпоредби на Търговския
закон и устава на „П.Х.” АД.
С депозираният допълнителен
отговор ответникът заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата
молба.
Твърди, че ищецът, както в исковата си молба, така и в
допълнителната такава не е изложил такива факти и обстоятелства, от които да е
видно кои точно негови членствени права са нарушени и по какъв начин промяната
в представителството на собствено на ответника дружество е нарушило тези му
права.
Счита, че същият, не по предвидения в закона ред прави
опит да оспори решения на Общото събрание на акционерите, взети на
03.05.2011г., на което е избран и въз основа, на което е вписан настоящия СД, следователно
ищецът няма правен интерес от завеждане на настоящия иск, защото не са нарушени
негови членствени отношения, което прави предявения иск недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Счита искът и за неоснователен, тъй като не отговарят
на истината твърденията, че не е провеждано заседание на СД на 02.12.2013г.
Тези решения са взети надлежно, съобразно закона и устава на дружеството,
поради което са и вписани в Търговския регистър.
Оспорва твърдението на ищеца, че лицата, провели
процесното заседание не са действителни членове на СД, защото решението на ОС
за техния избор от 03.05.2011г. е нищожно или незаконосъобразно, като счита, че
това би могло да се установи само в един процес по чл.74 от ТЗ, а по т.дело №
1621/2012г. на Варненски окръжен съд, заведено по реда на чл.74 от ТЗ има
влязло в сила определение за прекратяване на делото относно този иск поради
недопустимост /ч.т.дело № 4138/2013г. на ВКС, Второ ТО/.
Посочва, че няма вписани и решения на ОС на ответното
дружество, с което Д.Е. и А.М. да са освобождавани като членове на СД.
От друга страна посочва, че ищецът е заявил в
допълнителната си искова молба, че прави изменение на предявените от него
искове, поради което моли да се считат с правно основание чл.124 ал.1 ТПК във
връзка с чл.29 от ЗТР. Фактически, петитумът в тази допълнителна искова молба
повтаря този от исковата молба, но е добавено, че вписаните в ТР обстоятелства
с № 20131210150241 са несъществуващи/нищожни. Счита, че това не представлява
изменение на иска, а добавяне на допълнение към петитума, което е недопустимо. Заявява,
че относно правната квалификация на иска, тя зависи не от посочените от ищеца
текстове, а от направено искане, което е останало същото като в исковата молба.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск и присъди на ответното дружество
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е постъпила молба вх.№ 4644/02.04.2019г. от „П.Х.”
АД (в открито производство по несъстоятелност), представлявано от О.Т.Т., в
качеството му на законен представител и изпълнителен директор на търговското
дружество, в която посочва, че му е известно, че т.д. № 387/2013г. е спряно на
осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т.д. № 371/2013г.
на ОС С.З. и на 366/2013 г. на ОС С.З.. Посочва, че му е известен изходът на
спора по т.д. № 366/2013г. на ОС С.З., който приключил в полза на ищеца М.В.С..
Сочи, че с решение № 331/05.07.2018г., постановено по т.д. № 366/2013г. на
Окръжен съд С.З., съдът признал за установено по отношение на “П.Х.” АД /в
открито производство по несъстоятелност/, ЕИК ***, че обстоятелствата, вписани
с вписване № 2131113171518 по партидата на дружеството в търговския регистър
при Агенция по вписвания, а именно: Промяна в седалището и адреса на управление
на дружеството от гр. В.** на гр. С.З., **; Заличаване на О.Т.Т., като законен
представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д.Е. на
негово място; Заличаване на М.В.С., С.М.К. и О.Т.Т. като членове на Съвета на
директорите на дружеството и вписването на А.К., Ц.И.Д. и М.Т.Б. на тяхно
място; Обявяване на изменен устав на “П.Х.” АД, са несъществуващи. Въпросът за
състава на съвета на директорите е решен със сила на пресъдено нещо между
страните и безспорно е установено, че горният състав на Съвета на директорите е
нелегитимен, в такъв състав той никога не е съществувал.
Посочва, че на 07.09.2018г. горното решение е влязло в
сила. С вписване № 20180910151625 по партидата на „П.Х.“ АД в ТР, са заличени
промените, вписани с вписване № 2131113171518, като действието на вписването му
като член на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД и като представляващ
дружеството е възобновено.
Предвид горното, на основание чл. 237, ал.1 от ГПК, в
качеството си на представляващ ответника по делото „П.Х.“ АД (в производство по
несъстоятелност) с ЕИК ***, признава в пълен обем всички предявени против
дружеството искове по т.д. № 387/2013г. по описа на ОС С.З..
Декларира, че са му известни последиците от действията
му, с оглед особеният текст на чл.370 от ГПК, както и правните последици от
направеното признание на иска.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2
от ГПК, установи следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК. Ответникът в постъпилата по делото молба е признал предявените искове
по основание и размер.
По изложените съображения,
съдът намира, че следва да бъде постановено решение при признание на иска по
реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като не дължи обсъждане на събраните писмени
доказателства.
С оглед направеното
признание, съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени.
Водим от горното и на осн. чл.237 ГПК, Окръжен
съд – гр. С.З. в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожни решенията на Съвета
на директорите на „П.Х.” АД (в открито производство по несъстоятелност), с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. В.*** за избора на Ц.И.Д. за управител
на „Н.К.З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, който
да управлява заедно и поотделно с настоящия управител С.П.Б., обективирани в
документ, озаглавен „Протокол № 0212а/02.12.2013г. от заседание на Съвета на директорите
на „П.Х.“ АД“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: