Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                                         № … …

                                                                    

                                                град Кърджали, 12.03.2021 год.

 

                                                  В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ...…..… в публично заседание ……..……

на деветнадесети януари …….............................................................................................................

през 2021/две хиляди двадесета и първа/ година, в състав:

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

при секретар …………………………… Мелиха Халил, ……............………..….……….

като разгледа докладваното от ................... съдията Виктор Атанасов ...................................... 

административно дело №213 по описа за ........................ 2020 година .......................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба от „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от управителя му Ш. Й., роден на *** год., притежаващ паспорт №***, издаден на *** год. от ***, ***, подадена чрез пълномощник - адвокат М.Ю.С. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Ревизионен акт №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ – град Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА, на жалбодателя са установени задължения за: непризнат данъчен кредит, в размер на *** лева/за м.03 и м.04.2015 год./ с прилежаща лихва, в размер на *** лева; допълнително установен ДДС, в общ размер *** лева, с прилежащи лихви, в размер на *** лева, както и лихви, в размер на *** лева, за деклариран, но невнесен корпоративен данък за 2017 година.

Жалбодателят заявява в жалбата, че обжалваният Ревизионният акт №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. нарушава разпоредбите, както на материалния закон/ЗДДС, ЗКПО/, така и разпоредбите на процесуалния закон/ДОПК/, вследствие на което този акт се явявал необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Излага съображения, като твърди най-напред, че са налице процесуални нарушения, при издаването на ревизионния акт, като сочи, че за резултатите от ревизията е бил съставен Ревизионен доклад №Р-16000919004232-092-001 от 19.12.2019 год., който в нарушение на чл.117, ал.4 от ДОПК, не е връчен на ревизираното лице „Крафт – Лог” ЕООД. Твърди се в жалбата,че дружеството не е декларирало електронен адрес за връчване на ревизионния доклад, като твърди решаващият орган в постановеното от него решение, а именно, че „Крафт-Лог” ЕООД е декларирало електронен адрес - ***. Сочи се, че в самия ревизионен акт било отбелязано, че в срока за възражение не е постъпило възражение по ревизионния доклад, както и че връчването му е извършено на електронен адрес, който не е на дружеството, а на трето лице и не е официален адрес за кореспонденция с НАП, обявен по надлежния ред в ТРРЮЛНЦ. Излага и довод, че към този момент дружеството е било с нов управител - Ш. Й., което юридически било извършено на 10.12.2019 год., като счита, че в тази връзка следва да се посочи, че е налице само привидно връчване на ревизионния доклад и това опорочавало изцяло издаването на изцяло оспорения пред съда ревизионен акт. На следващо място се твърди, че ревизионният акт е издаден в противоречие с основните принципи на ДОПК, а именно - с принципа за обективност, залегнал в чл.3 от ДОПК и с принципа на служебното начало, дефиниран в чл.5 от ДОПК, като в нарушение на горните принципи, органите по приходите не са установили безпристрастно фактите и обстоятелствата за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице в хода на извършваната от тях ревизия. На следващо място в жалбата се твърди, че при издаването на РА не са спазени императивни норми на ДОПК, като се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК, срокът за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане и ако срокът по ал.1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Сочи се, че в конкретния случай, ревизията започнала със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16000919004232-020-001/04.07.2019 год., като срокът за извършване на ревизията е бил определен на три месеца от връчване на заповедта и че органът, възложил ревизията със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16000919004232-020-002/07.10.2019 год. е определил срок за приключване на ревизията - 08.11.2019 год., а впоследствие, със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16000919004232-020-003/08.11.2019 год. и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16000919004232-020-004/06.12.2019 год. е определил срок за приключване на ревизията до 10.12.2019 год., а тя приключила с Ревизионен доклад на 19.12.2019 год., т.е. извън определения срок. Твърди се, на следващо място, че не са изпълнени изискванията на чл.117, ал.2, т.5 от ДОПК, а именно - ревизионният доклад не сочел извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях, а също така, не били изпълнени изискванията на чл.117, ал.2, т.6 от ДОПК, а именно - ревизионният доклад не съдържал направените фактически и правни изводи и основанията за тях. На следващо място, според жалбодателя, не отговаряли на истината изводите на ревизорите, че относно ВОП дружеството не декларирало никакви приходи, а придобитите по ВОП стоки - резервни части, автомобилни гуми и лек автомобил, са напуснали територията на Република България и местонахождението на същите в момента било в ***, в ***, поради което били налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Сочи, че за да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, трябва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред и че тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл.122 от ДОПК и е наложително да са установени обективно от органа по приходите, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, като установяването на тези обстоятелства трябва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства и доказването да е пълно, т.е. органът по приходите следва да е установил обективното наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, а не да е събрал данни за предполагаемо наличие на тези обстоятелства. Твърди се, че в конкретния случай не са налице предпоставките, визирани в чл.122, ал.1 от ДОПК, като се сочи, че причината да се вложи особено старание в установяването на обстоятелствата е, че ако впоследствие, в хода на обжалването бъде констатирано, че не е налице твърдяното наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, то цялото производство ще бъде опорочено. Излага и довод, че предпоставката по чл.122, ал.1 от ДОПК е от категорията на абсолютните и поради това счита, че липсва тази процесуална предпоставка, което води до съществено процесуално нарушение и би направило производството недопустимо, като счита, че изложените процесуални нарушения сами по себе си са достатъчни основания за отмяна на обжалвания ревизионен акт.

По-нататък в жалбата се твърди, че са допуснати нарушения на Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/, като най-напред, относно допълнително начисления за м.04.2015 год. ДДС, в размер на *** лева, с прилежаща лихва *** лева, се твърди, че органите по приходите неправилно са счели, че на основание чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС , във връзка с чл.17, ал.2 от ЗДДС, за данъчен период 01.04.2015 - 30.04.2015 год., „Крафт-Лог” ЕООД дължи ДДС, в размер на *** лева върху данъчната основа при вноса на автомобил „*** ***” – *** лева. Сочи се в тази връзка, че автомобил „*** ***” е придобит от внос, по митническа декларация от ***, от U. U., като същото лице било пилот, което било посочено в документите, издадени от „***” c фактура №** от *** год., на стойност *** евро и МД №*** от *** год., на стойност *** евро/статистическа стойност *** лева и ДДС – *** лева. Сочи се също, че видно от представената МД № *** от *** год., като държава на получаване била отразена „България” и по надлежния ред бил вписан предмет на внос – „автомобил *** ***”, а така също, и в представеното ЧМР от 24.04.2015 год., като държава на получаване било посочено „България”. Счита, че обстоятелството, че в представеното ЧМР, в което било посочено място на доставка на автомобила – „***”, не можело да бъде тълкувано като трансфер на стока - автомобил „*** ***”, което движение на стоки по силата на чл.6 ал.3 , т.3 от ЗДДС, във връзка с чл.17 ал.2 от ЗДДС, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната. Счита, че за пълнота на ревизията органът по приходите е можело да извърши надлежна проверка в Митницата за осъществения внос на автомобила, но това не било сторено и в тази връзка, органите по приходите без основание и в противоречие с доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, игнорирали обясненията на управителя на дружеството, че автомобилът е пътувал за участие в състезания в ***, тъй като са закупени, за да бъде рекламирано името и логото на фирмата, а след приключване на състезанието, автомобилът пристигнал в България, като транспортът бил осъществен с транспортна фирма „***” ЕООД. Сочи се, че в тази връзка дружеството е представило доказателства за участие в автомобилни състезания с горепосочения автомобил и че видно от събраните в хода на ревизията доказателства, лек автомобил „*** ***” бил заприходен по счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад”, с номенклатура 1201 и с отчетна стойност *** лева. Отново се сочи, че същият е придобит от внос от ***, от доставчик U. U./лицето-пилот/, което било посочено в документите, издадени от „***”, съгласно представена фактура №** от *** год., на стойност *** евро и ЕАД № *** от *** год., със статистическа стойност *** лева и ДДС – *** лева, платен по сметка на АМ. Твърди се, че в случая процесният автомобил „*** ***” е внесен на територията на страната по ЕАД №*** от *** год., със статистическа стойност *** лева, приета от органите по приходите за данъчна основа при вноса, като се сочи, че впоследствие ревизираното лице е издало фактура/инвойс/ №***/*** год., с предмет - автомобил „*** ***”, на стойност *** евро, с левова равностойност *** лева, с получател J. A. K. с VIN ***, отразена в дневника за продажби за м.10.2019 год., като ВОД. В тази връзка се сочи, че били неправилни изводите на органите, извършили ревизията и на решаващия орган, че от приложените към фактура/инвойс/ №***/*** год. документи, не се доказвало кога се прехвърля собствеността на автомобил „*** ***” и как е напуснал територията на страната през м.10.2019 год., с оглед на което, в противоречие със закона и с доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, органите извършили ревизията приели, че „Крафт-Лог” ЕООД дължи ДДС, в размер на *** лева върху данъчна основа *** лева.

На следващо място, относно допълнително начисления за м.10.2019 год. ДДС, в размер на *** лева, с прилежаща лихва *** лева, в жалбата се сочи, че лек автомобил „*** ***” е заприходен по счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад”, с номенклатура 200 и отчетна стойност *** лева и че същият е придобит от ВОП, от ***, от доставчик „***”, с валиден VIN ***, съгласно фактура №** от *** год., за сумата от *** евро /левова равностойност *** лева./. Сочи се също, че на основание чл.84 от ЗДДС, за вътреобщностното придобиване на процесния автомобил „*** ***”, „Крафт-Лог” ЕООД е начислило ДДС, в размер на *** лева, чрез издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, с №14 от 01.10.2015 год., към който е приложена фактура №** от *** год., на стойност *** евро, както и че дружеството е отразило издадения протокол №14 от 01.10.2015 год. в подадените дневник за продажби и дневник за покупки, за данъчен период м.10.2015 год., като по този начин е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в същия данъчен период. Твърди се, че съгласно представените обяснения от управителя на „Крафт-Лог” ЕООД, от дати 08.11.2019 год. и 25.11.2019 год., автомобил „*** ***” е бил продаден на 13.10.2019 год., за което дружеството е издало фактура/инвойс/ №*** от *** год., отразена в дневника за продажби за м.10.2019 год. и е представило тази фактура/инвойс/ №*** от *** год., на стойност *** евро/левова равностойност *** лева/, с получател J. A. K., с VIN ***. Твърди се също, че „Крафт-Лог” ЕООД правилно не е начислило ДДС, на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, тъй като процесната доставка на автомобил „*** ***” попада в обхвата на чл.7 от ЗДДС, поради което за същата е приложена нулева ставка на данъка. В жалбата се сочи, че във връзка с фактурирания ВОД на автомобил „*** ***”, дружеството своевременно е представило следните документи: - фактура №***/*** год., с данъчна основа *** лева и ДДС - *** лева, издадена от „***” ЕООД, с ЕИК ***, с предмет: транспортна услуга; - извлечение от сметка в евро в „ТеДже Зираат Банкасъ” АД ***, с отразен превод *** евро на 21.10.2019 год., към „***” ЕООД; - екз.1 на международна товарителница - ЧМР от 11.10.2019 год., с вписани данни за изпращач: „Крафт-Лог” ЕООД *** и получател: J. A. K., ***; разтоварен пункт ***; товарен пункт Кърджали, България; превозвач „***” ЕООД ***, вид на стоката „*** - Race car”, с тежина 1300 кг. Сочи се също, че във връзка с разплащането, „Крафт-Лог” ЕООД е представило и банково извлечение от разплащателна сметка в евро и хронологичен опис на сметка 504 „Разплащателна сметка във валута” в кореспонденция със сметки 411 „Клиенти” и 412 „Клиенти по аванси”, видно от които, на 31.10.2018 год. е получило два превода, в размер на *** евро и *** евро, от J. A. K.. Сочи се и обстоятелството, че в хода на ревизията, по реда на ДОПК от превозвача „***” ЕООД, с ЕИК ***, били изискани обяснения и конкретни документи - ЧМР, пътен лист, точно описание на превозваната стока, документи за преминаване през ГКПП на РБългария, вид и peг.№ на ПС, с което е извършен транспорта, документи за платени магистрални такси, документ за предаване на превозената стока в *** и др., касаещи издадената фактура №*** от *** год., към клиент „Крафт-Лог” ЕООД и че в отговор, от превозвача били представени по електронен път обяснения, че превозваната стока е спортен автомобил „*** ***”, превозът на който е извършен с товарен автомобил „Мерцедес Спринтер”, с peг.№*** и ремарке „***”, с peг.№***, собственост на „***” ЕООД, за което били приложени и свидетелства за регистрация, както бил представен и пътен лист № *** от *** год., издаден от С. Ф. М. - управител на „***” ЕООД, с вписани данни за водач - С. М.; начален километропоказател: 274023 км. и краен: 278086 км.; маршрут: ***; тръгване – 06:30 часа, пристигане – 17:30 часа на 11.10.2019 год., но въпреки гореизложените факти и обстоятелства, органите по приходите направили незаконосъобразно заключение, че не са били налице доказателства за прилагането на нулева ставка по чл.53, ал.1, във връзка с чл.7, ал.1 от ЗДДС, по издадената фактура/инвойс/ №*** от *** год., с получател J. A. K., с VIN ***, с оглед на което, в противоречие със закона и с доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, органите, извършили ревизията приели, че „Крафт-Лог” ЕООД дължи ДДС, в размер на *** лева, за данъчен период 01.10.2019 - 31.10.2019 година.

На следващо място, относно извършената корекция по реда на чл.79, ал.1 от ЗДДС за м.10.2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва *** лева, в жалбата се твърди, че не отговарят на истината твърденията на органите, извършили ревизията, че към 21.10.2019 год., съгласно Протокол №*** от *** год., материалните запаси - резервни части и автомобилни гуми, по счетоводни данни на обща стойност *** лева, отразени по счетоводна сметка 3029 „Други материали – части” 632,576 броя по единична цена *** лева и обща стойност *** лева и по счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад”, салдо *** лева за стоки с номенклатура 2400 части 70.035 броя по единична цена *** лева и обща стойност *** лева, не са били налични. Сочи се, че видно от обясненията на тогавашния управител на дружеството, последният дал подробни обяснения пред органите по приходите, като посочил точен адрес и местонахождение на резервните части. Жалбодателят счита, че в тази връзка следва да посочи, че ревизиращият екип не е посетил адреса на дружеството с цел да установи наличните материалните запаси - резервни части и автомобилни гуми по счетоводни данни, въпреки че е бил уведомен за местонахождението на автомобила и резервните части в ***. Счита, че тези бездействия на органите по приходите са довели и до непълнота и едностранчивост на събираните от тях доказателства и че същото се отнасяло и по отношение на резервните части и гуми, използвани за състезателните автомобили при участията им в състезания, което било несъмнено установено. Предвид това, жалбодателят счита, че без основание органите, извършили ревизията приели, че „Крафт-Лог” ЕООД дължи ДДС върху отчетната стойност на липсващите материали и стоки, за които е ползван изцяло данъчен кредит при придобиването им, в размер на *** лева, за периода 01.10.2019 - 31.10.2019 година.

На следващо място, относно отказания данъчен кредит за м.03.и м.04.2015 год., в общ размер на *** лева, с прилежащи лихви *** лева, в жалбата се сочи, че ревизираното дружество е ползвало пълен данъчен кредит за стоки и услуги, за хотелско настаняване/нощувки/, по 7 броя фактури, издадени от „***” АД, „***” АД, „***” ООД и „***” ЕООД, подробно описани на стр.19 от РД, на стойност *** лева и ДДС 9% - *** лева. Твърди се, че услугите са ползвани за икономическата дейност на дружеството, поради което били неправилни изводите на органите по приходите, че ревизираното дружество няма право на данъчен кредит.

С оглед всичко изложено, жалбодателят счита, че обжалваният ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което и с жалбата моли, на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът да отмени изцяло, като неправилен и незаконосъобразен, обжалвания Ревизионен акт №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год., издаден от В. И. И., на длъжност „***”, възложил ревизията и Н. И. П., на длъжност „***” - ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбодателят „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.М.С. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания РА, като присъди в полза на довереното му дружество направените по делото разноски. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не са налице фактически и правни основания за издаването на обжалвания ревизионен акт, като сочи, че подробни съображения са изложени в жалбата, които поддържа. Представя Договор за правна защита и съдействие №*** от *** година.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – П. Т. Б., преди първото съдебно заседание е постъпила молба, в която е изразено становище и в която заявява, че оспорва подадената от „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Ш. Й., жалба, като необоснована и недоказана. В същата моли да се даде ход на делото по същество, като бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде потвърден изцяло обжалваният РА, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП. Моли също така, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че бъде отменен РА и бъдат възложени разноските по делото, моли съдът да има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год. на ВАдвС, то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като заявява, че това следва да се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението. Молби с идентични искания са депозирани от същия процесуален представител и преди следващите съдебни заседания по делото, съответно постъпили в съда на 26.10.2020 год., на 27.11.2020 год. и на 18.01.2021 год., като с последната са представени и допълнителни писмени доказателства. След съдебното заседание, от същия процесуален представител на ответника е депозирана и писмена защита, в която излага доводи и съображения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт, като отново моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да постанови решение, с което да потвърди, като правилен и законосъобразен, PA №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год., издаден на „Крафт- Лог” ЕООД, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на *** лева, с прилежаща лихва *** лева, за допълнително установен ДДС, в общ размер *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева, както и лихви в размер на *** лева за деклариран, но невнесен корпоративен данък за 2017 год., като присъди в полза на Дирекция „ОДОП” – Пловдив и следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, е изпратен на жалбодателя с препоръчана пощенска пратка, със съпроводително писмо с Изх.№20-28-59 от 12.05.20202 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив/л.18/, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.29/, тази препоръчана пощенска пратка, съдържаща решението на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, е получена от пълномощника на жалбодателя, а именно – от адв.М.Ю.С. от АК-***, срещу подпис, на датата 18.06.2020 год. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез административния орган, до АдмС – Кърджали, на датата 29.06.2020 год., видно от положения на същата щемпел, регистрирана с Вх.№96-00-164/29.06.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив/л.5/. приложената по делото товарителница/л.15/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден след получаването по пощата на Решение №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК. Жалбата, освен това, е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000919004232-020-001 от 04.07.2019 год./л.458-л.459/, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от *** в ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от управителя му О. Н. А., с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Корпоративен данък, за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2018 год. и 2. Данък върху добавената стойност, за периода от 01.01.2015 год. до 31.05.2019 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. Н. И. П. - *** (ръководител на ревизията) и 2. Ф. К. Т. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед.

Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.460/, ЗВР №Р-16000919004232-020-001 от 04.07.2019 год. е била връчена електронно на 10.07.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 09.07.2019 год. е била активирана на 10.07.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл - ***. В удостоверението е отразено, че документите, които се връчват със съобщението, са ЗВР №Р-16000919004232-020-001 от 04.07.2019 година.

Ревизията не е приключила в определения срок, поради което е последвало издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919004232-020-002 от 07.10.2019 год. от същия *** в ТД на НАП – Пловдив/л.455-л.456/, с която, срокът на ревизията е удължен до 08.11.2019 год., която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 11.10.2019 година. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.457/, ЗИЗВР №Р-16000919004232-020-002 от 07.10.2019 год. е била връчена електронно на 11.10.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 09.10.2019 год., е била активирана на 11.10.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от същия имейл - ***.

Ревизията не е приключила и в този определен срок, поради което, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е последвало издаването и на последваща Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919004232-020-003 от 08.11.2019 год. на същия *** в ТД на НАП – Пловдив/л.452-л.453/, с която, срокът на ревизията е удължен до 10.12.2019 год. и която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 11.11.2019 година. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.454/, ЗИЗВР №Р-16000919004232-020-003 от 08.11.2019 год. е била връчена електронно на 11.11.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратена на 11.11.2019 год., е била активирана на 11.11.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от същия имейл - ***.

Ревизията не е приключила и в този определен срок, поради което, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е последвало издаването и на последваща Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919004232-020-004 от 06.12.2019 год. на същия *** в ТД на НАП – Пловдив/л.449-л.450/, с която, срокът на ревизията е удължен до 10.12.2019 год. и която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 06.12.2019 година. С тази заповед за изменение на ЗВР в обхвата на ревизията е включен и допълнителен ревизиран период за задължения за данък върху добавената стойност, а именно – от 01.06.2019 год. до 31.10.2019 год. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.451/, ЗИЗВР №Р-16000919004232-020-004 от 06.12.2019 год. е била връчена електронно на 06.12.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратена на 06.12.2019 год., е била активирана на 06.12.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от същия имейл - ***.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919004232-092-001 от 19.12.2019 год./л.76-л.92/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 19.12.2019 година. Според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.93/, ревизионният доклад, ведно с описаните в удостоверението допълнителни документи, доказателства и приложения, е бил връчен електронно на 19.12.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 19.12.2019 год., е била активирана на 19.12.2019 год., от IP адрес *** и документите са били изтеглени от същия имейл - ***.

Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, в случая до 02.01.2020 год., не е било подадено възражение от ревизираното лице. Така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.42-л.47/. Видно от оформената разписка за връчване към този ревизионен акт/л.47/, същият е бил връчен на датата 18.02.2020 год., срещу подпис, на лицето Ш. Й., посочен в разписката като управител на ревизираното дружество, като връчването е извършено от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив *** - М. И. П.

С този Ревизионен акт №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, са били определени следните задължения за: 1. Корпоративен данък по ЗКПО за 2017 год. – главница, в размер на *** лева и   лихви върху тази главница, в размер на *** лева; 2. Данък върху добавената стойност/ДДС/, за данъчен период м.03.2015 год. – главница – *** лева и лихви върху тази главница, в размер на *** лева; 3. Данък върху добавената стойност/ДДС/, за данъчен период м.04.2015 год. – главница – *** лева и лихви върху тази главница, в размер на *** лева; 4. Данък върху добавената стойност/ДДС/, за данъчен период м.10.2019 год. – главница – *** лева и лихви върху тази главница, в размер на *** лева или общ размер на задължението за ДДС – *** лева и лихви върху това задължение, в общ размер на *** лева. В ревизионния акт е посочено, че в хода на ревизията са установени факти, свързани с допълнително начисляване на ДДС за липса на стоки/резервни части/ и начислен ДДС във връзка с доставка на стока/лек автомобил/ при условието на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС и че също така, поради непредставяне на доказателства за извършен ВОД/непредставени документи, съгласно чл.45 от ППЗДДС/ е начислен дължим ДДС, при ставка 20%. Посочено е също, че закупените стоки са осчетоводени като разход за дейността и при настоящата ревизия е извършено преобразуване на финансовия резултат, като и е вписано, че органа по приходите приема изложените в Ревизионен доклад №Р-16000919004232-092-001 от 19.12.2019 год., факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи за установени задължения за:

- Данък върху добавената стойност, в размер на *** лева, като към датата на издаване на ревизионния акт е начислена лихва за просрочие, съгласно чл.175 от ДОПК, в размер на *** лева, съгласно приложения лихвен лист. Отразено е, че е установен надвнесен данък, в размер на *** лева, за м.01.2016 год., като е извършено прихващане с тази сума и окончателния размер на задължението за главница, за ДДС, е определено в размер на *** лева;

- Корпоративен данък, в размер на *** лева, за периода 2017 год., като към датата на издаване на ревизионния акт е начислена лихва за просрочие, съгласно чл.175 от ДОПК, в размер на *** лева, съгласно приложения лихвен лист.

Против този РА №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, чрез редовно упълномощено лице, с пълномощно от 25.02.20202 год./л.40/, до директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№70-00-2656 от 28.02.2020 год. на ТД на НАП Пловдив и с Вх.№20-28-59 от 06.03.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.34-л.39/, по повод която е издадено и Решение №201 от 05.05.20320 год. на директора на „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.19-л.28/, с което, според изписания диспозитив на същото, решаващият орган е потвърдил PA №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год., издаден на „Крафт-Лог” ЕООД, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на *** лева, с прилежаща лихва *** лева, за допълнително установен ДДС в общ размер *** лева с прилежащи лихви *** лева, както и лихви в размер на *** лева за деклариран, но невнесен корпоративен данък за 2017 година.

Извършената ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща периода от 01.01.2015 год. до 31.10.2019 год., през които жалбодателят „Крафт-Лог” ЕООД е декларирало основна дейност - търговия на едро с други нехранителни потребителски стоки. С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ЗЛ, при ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад /РД/, неразделна част от обжалвания РА по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК, възпроизведени и в мотивите към Решение №201 от 05.05.20320 год. на директора на „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, както и са описани всички изискани и съответно представени документи и други доказателства от ревизираното лице.

От констативната част на съставения Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000919004232-092-001 от 19.12.2019 год., който по силата на чл.120, ал.2, изр.І/първо/ от ДОПК, е неразделна част от оспорения РА, е видно, че относно извършена корекция по реда на чл.79, ал.1 от ЗДДС за м.10.2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва *** лева, органите по приходите, с Протокол № 1570876/21.10.2019 год. са констатирали, че материални запаси - резервни части и автомобилни гуми, с отчетна стойност *** лева, отразени по дебита на счетоводна сметка 3029 ,Други материали” части 632,576 броя, с отчетна стойност *** лева и по счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад”, с номенклатура 2400 части 70.035 броя, с отчетна стойност *** лева, не са налични към 21.10.2019 год. По отношение на резервните части и материали с отчетна стойност *** лева, РЛ е декларирало, че същите се намират на територията на *** и към 21.10.2019 год. и не са налични в България. Прието е, че документи и доказателства за продажбата на части и материали с отчетна стойност *** лева, както и за транспортирането им до ***, не са представени от РЛ. Ревизиращите органи са констатирали, че „Крафт-Лог” ЕООД е придобило процесните материали и стоки от ВОП през 2015 год., от контрагенти от ***, *** и ***, регистрирани за ДДС и с валидни VIN номера, като на основание чл.84 от ЗДДС, за вътреобщностното придобиване на процесните материали/стоки, „Крафт-Лог” ЕООД е начислило ДДС чрез издаване на протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, подробно описани на стр.8 - 12 в РД. Ревизираното дружество е отразило издадените от него данъчни документи в дневника за продажби и в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като по този начин е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в същия данъчен период. Съгласно обясненията на управителя на дружеството, „Крафт- Лог” ЕООД е прекъснало дейността си на 04.01.2016 год., а съгласно Анекс от 01.02.2016 год., подписан между „***” ЕООД - наемодател и О. А. - управител на „Крафт-Лог” ЕООД - наемател, договорът за наем на офис, със застроена площ 27.94 кв.м. с местонахождение ***, ет.*, ап.***, е бил прекратен. Констатирано е, че след 01.02.2016 год., ревизираното лице/РЛ/ не разполага със собствени или наети обекти, складове и търговски площи, където да съхранява стоки и материали от рода на процесните, както и че до датата на извършване на проверката - 21.10.2019 год., РЛ не е отразило и отчело продажби, липси и брак на стоки/материали, с отчетна стойност *** лева, отразени по дебита на счетоводна сметка 3029 „Други материали” части 632,576 броя, с отчетна стойност *** лева и по сметка 3041 „Стоки на склад” с номенклатура 2400 части 70,035 броя, с отчетна стойност *** лева. Така, въз основа на констатациите, изложени в РД, органите по приходите са определили, че към 21.10.2019 год. данъчната основа, върху която следва да се начисли ДДС за липсващите материали/стоки, е в размер на *** лева, като дължимият данък/ДДС/ е в размер на *** лева, начислен на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС.

Относно допълнително начисления за м.10.2019 год. ДДС, в размер на *** лева, с прилежаща лихва *** лева, органите по приходите са констатирали, че лек автомобил „*** ***” е заприходен по счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад”, с номенклатура 200 и отчетна стойност *** лева и че същият е придобит от ВОП от ***, от доставчик ***, с валиден VIN ***, съгласно фактура №** от ** год., за сумата от ** евро, с левова равностойност *** лева. На основание чл.84 от ЗДДС, за вътреобщностното придобиване на процесния автомобил „*** ***”, РЛ „Крафт-Лог” ЕООД е начислило ДДС, в размер на ** лева чрез издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС с №14/01.10.2015 год., към който е приложена фактура №** от ** год., на стойност *** евро, като транспортни документи във връзка с ВОП на автомобила не са били представени от РЛ. Констатирано е, че „Крафт-Лог” ЕООД е отразило издадения протокол №14/01.10.2015 год., в подадените дневник за продажби и дневник за покупки, за данъчен период м.10.2015 год., като по този начин е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в същия данъчен период. Управителят на „Крафт-Лог” ЕООД е дал писмени обяснения на датите 08.11.2019 год. и 25.11.2019 год., в които е посочил, че лек автомобил „*** ***” е продаден на 13.10.2019 год., за която продажба дружеството е издало фактура/инвойс/ №*** от *** год., отразена в дневника за продажби за м.10.2019 год., като от РЛ е била представена тази фактура/инвойс/ №*** от *** год., на стойност *** евро, с левова равностойност *** лева, с получател J. A. K., с VIN ***. Констатирано е, че „Крафт-Лог” ЕООД не е начислило ДДС, на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, тъй като е приело процесната доставка на автомобил „*** ***” като такава, попадаща в обхвата на чл.7 от ЗДДС, поради което за същата е приложена нулева ставка на данъка.

Във връзка с фактурираната ВОД на автомобил „*** ***”, в РД е описано, че от ревизираното дружество са били представени следните документи: фактура №*** от *** год., с данъчна основа ** лева и ДДС ** лева, издадена от „***” ЕООД, с ЕИК ***, с предмет: транспортна услуга; извлечение от сметка в евро в „ТеДже Зираат Банкасъ” ***, с отразен превод *** евро на 21.10.2019 год. към „***” ЕООД; екз.1 на международна товарителница - ЧМР/без №/ от 11.10.2019 год., с вписани данни за изпращач „Крафт- Лог” ЕООД ***; получател J. A. K./с непосочен VIN/, ***; разтоварен пункт ***; товарен пункт - ***; превозвач „***” ЕООД ***, без данни за peг.номер на ПС, с което е извършен транспортът на стоките; без данни за придружаващи товара документи; вид на стоката – „***” - Race car, с тежина 1300 кг., без други идентификационни данни за автомобила; без данни в кл.24 за дата и място на получаване на стоката от контрагента на територията на ***. Във връзка с разплащането, от РЛ са били представени банково извлечение от разплащателна сметка в евро и хронологичен опис на сметка 504 „Разплащателна сметка във валута” в кореспонденция със сметки 411 „Клиенти” и 412 „Клиенти по аванси”, според които, на 31.10.2018 год. са били получени два превода, в размер на ** евро и на ** евро, от J. A. K.

В хода на ревизията, по реда на ДОПК от превозвача „***” ЕООД, с ЕИК ***, са били изискани обяснения и конкретни документи - ЧМР, пътен лист, точно описание на превозваната стока, документи за преминаване през ГКПП на РБългария, вид и peг. № на ПС, с което е извършен транспорта, документи за платени магистрални такси, документ за предаване на превозената стока в *** и др., касаещи издадената фактура №***/*** год., към клиент „Крафт-Лог” ЕООД, като в отговор, от превозвача са били представени по електронен път обяснения, че превозваната стока е спортен автомобил „*** ***”, превозът на който е извършен с товарен автомобил „Мерцедес Спринтер”, с peг.№*** и ремарке „***”, с peг.№***, собственост на „***” ЕООД, за което са били приложено свидетелствата за регистрация на посомените ППС. Представен е и пътен лист №***/*** год., издаден от С. Ф. М. - управител на „***” ЕООД, с вписани данни за водача С. М., начален километропоказател - 274023 км. и краен – 278086 км.; маршрут: ***, тръгване 06:30 часа, пристигане 17:30 часа на 11.10.2019 год. Приложени са били и документи за платени винетки за 2019 год. за ППС – „Мерцедес Спринтер”, с peг.№*** и за ремарке с peг.№***; платена такса на *** от 07.05.2019 год.; платена винетка в *** от 07.05.2019 год., платена такса в *** от 24.05.2019 год. и от *** за 10 дни, с нечетлива дата. Международна товарителница/ЧМР/ за извършен транспорт на стоки - автомобил „*** ***”, от България до *** на дата 11.10.2019 год., не е била представена, както не са били представени и доказателства за предаване на автомобила в ***, на J. A. K.. След съвкупна преценка на събраните доказателства и така установените в хода на ревизията обстоятелства, органите по приходите са направили заключение, че от РЛ „Крафт-Лог” ЕООД не се доказват обстоятелствата за осъществен превоз на стоки - автомобил „*** ***”, както и за получаването му от съответния контрагент на територията на ***, каквито доказателства са посочени в разпоредбата на чл.45, т.2, б.„а” и б.„б” от ППЗДДС, за удостоверяване на обстоятелствата за ВОД. Приели са, предвид това, че в конкретния случай не се доказва прилагането на нулева ставка по чл.53, ал.1, във връзка с чл.7, ал.1 от ЗДДС, по издадената фактура/инвойс/ №*** от *** год., с получател J. A. K., с VIN ***, поради което, на основание чл.86, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.82, ал.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС, органът по приходите са начислили за м.10.2019 год. ДДС, в размер на *** лева, върху данъчна основа в размер на *** лева и на основание чл.175 от ДОПК, са начислени и прилежащи лихви, в размер на *** лева.

Относно допълнително начисления за м.04.2015 год. ДДС, в размер на *** лева, с прилежаща лихва в размер на *** лева, органите по приходите са констатирали, че лек автомобил „*** ***” е заприходен по счетоводна сметка 3041 „Стоки на склад”, с номенклатура 1201 и с отчетна стойност *** лева и че същият е придобит от внос от ***, от доставчик U. U./лицето-пилот/, което е посочено в документите, издадени от „***”, съгласно представена фактура №** от *** год., на стойност *** евро и ЕАД №*** от *** год., със статистическа стойност *** лева и ДДС – *** лева, платен по сметка на АМ. Представено е била ЧМР от 24.04.2015 год., в която е посочено място на доставка на автомобила - *** и вписано условие на доставката *** - ***, с дата на получаване на автомобила - 28.04.2019 год. в България. Към тази митническа декларация е представено втора ЧМР от 30.04.2015 год., в която, в кл.1 бил посочен изпращач - ***, а в кл.2 за получател били посочени данните на ***, ***. ЕАД №*** от *** год., на стойност *** лева и ДДС – *** лева, е бил отразен в дневника за покупки за м.04.2015 год. на „Крафт-Лог” ЕООД, като по този начин дружеството упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в същия данъчен период.

След съвкупна преценка на така установените в хода на ревизията обстоятелства, органите по приходите са констатирали, че „Крафт-Лог” ЕООД е регистрирано лице по ЗДДС в България, но не е регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава членка - ***, *** и в конкретния случай, РЛ е извършило трансфер на стока - автомобил „*** ***”, което по силата на разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3, във връзка с чл.17, ал.2 от ЗДДС, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната, която е облагаема с данъчна ставка 20%. Приели са, че данъчното събитие на доставката е датата на започване на транспорта, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС и че в конкретния случай това е 30.04.2015 год./ЧМР от 30.04.2015 год., с вписан в кл.1 изпращач - ***; в кл.2 за получател били посочени данни на ***, ***/. Посочено е, че данъчната основа на тази доставка, съгласно чл.27, ал.1, т.1 от ЗДДС, не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката - лекия автомобил „*** ***” или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса и че в случая, процесният автомобил „*** ***” е внесен на територията на страната по ЕАД №*** от *** год., със статистическа стойност *** лева, приета от органите по приходите за данъчна основа при вноса. Предвид обстоятелството, че „Крафт-Лог” ЕООД не е начислило дължимия ДДС при извършения трансфер на автомобила „*** ***”, чрез издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС и не е включило дължимия данък в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за м.04.2015 год., при ревизията органите по приходите, на основание чл.6, ал.3, т.3, във връзка с чл.17, ал.2 от ЗДДС, са начислили допълнително дължим ДДС, в размер на *** лева. Във връзка с придобития по внос с МД №***/*** год. автомобил „*** ***”, който „Крафт-Лог” ЕООД използва за извършена облагаема доставка по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит, което РЛ е реализирало през данъчен период м.04.2015 год., в размер на *** лева. От органите по приходите е прието, че с оглед издадената от РЛ фактура/инвойс/ №********** от 14.10.2019 год., с предмет - автомобил „*** ***”, на стойност *** евро, с левова равностойност *** лева, с получател J. A. K., с VIN ***, отразена в дневника за продажби за м.10.2019 год. като ВОД, същата в случая не се доказва с предвидените в ППЗДДС документи и съответно, основанието за прилагане на нулева ставка на данъка, тъй като не се доказвало превозването на процесния автомобил от територията на РБългария до ***, както и получаването на фактурирания автомобил „*** ***” от контрагента J. A. K.. Посочено е, че от приложените към фактура/инвойс/ №***/*** год. документи не се доказва кога се прехвърля собствеността на автомобила „*** ***” и как е напуснал територията на страната през м.10.2019 год., поради което органите по приходите са приели, с оглед представените и приложени към преписката доказателства /ЕАД, ЧМР от 30.04.2015 год./, че ревизираното дружество в конкретния случай осъществява трансфер на стока - автомобил „*** ***”, по смисъла на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС.

Относно отказания данъчен кредит за м.03 и м.04.2015 год., в общ размер на *** лева, с прилежащи лихви *** лева, от органите по приходите е констатирано, че ревизираното дружество е ползвало пълен данъчен кредит за стоки и услуги за хотелско настаняване/нощувки/ по 7 броя фактури, издадени от „***” АД, „***” АД, „***” ООД и „***” ЕООД, подробно описани на стр.19 от РД, на стойност *** лева и ДДС 9%, в размер  на *** лева. Посочено е, че в хода на ревизията, от страна на „Крафт-Лог” ЕООД не са ангажирани никакви доказателства за ползването на стоките и услугите за икономическата дейност на дружеството и за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС и предвид констатираното, на основание чл.69, ал.1 и чл.70, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, за данъчните периоди на м.03 и м.04.2015 год., на дружеството е отказан данъчен кредит, в общ размер от *** лева.

Тези констатации и изводи на ревизиращия екип, описани в ревизионния доклад, са възприети изцяло и в обжалвания ревизионен акт, а впоследствие и в постановеното, по повод подадената срещу РА жалба, Решение №201 от 05.05.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП.

В хода на настоящото съдебно производство, в съдебно заседание, проведено на 29.10.2020 год., по доказателствено искане на  процесуалния представител на жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД, до разпит като свидетел е допуснато лицето С. Ф. М. от *** – управител на „***” ЕООД ***. В показанията си свидетелят С. М. заявява, че е управител на „***” ЕООД *** и че дейността на дружеството е свързана с продажба на коли, продажба на авточасти и извършване на транспортни услуги. Във връзка с дружеството „Крафт-Лог” ЕООД заявява, че негови познати от *** му се обадили и му казали, че искат превоз на автомобил, марка „*** ***” (***) от *** до ***. Сочи, че автомобилът бил състезателен и не могли да видят шасито, като пояснява, че състезателните автомобили нямат регистрация на шасито, нямат талон, нямат и регистрационен номер и поради тази причина се водят като стока. В показанията си сочи също, че състезателният автомобил го взели от подземните гаражи на *** в *** и го доставили във *** и съответно, за извършената транспортна услуга, издал на името на „Крафт-Лог” ЕООД ***, Фактура №***/*** год., ЧМР от 11.10.2019 год. и пътен лист от 11.10.2019 година. Заявява, че градът в ***, както и клиентът, на който доставили автомобила, не са му известни, но че неговата фирма извършила транспорта на автомобила до ***, с фирмения им автомобил „Мерцедес Спринтер”. Сочи в показанията си, че шофьор от фирмата му извършил услугата, но свидетелят не пътувал с него, като на поставен от съда въпрос отговаря, че доколкото си спомня, шофьорът, след като доставил въпросния автомобил, е подписал с новия собственик договор, който договор, впоследствие, бил изпратен на „Крафт-Лог” ЕООД ***. Сочи в показанията си, че парите за автомобила били преведени на „Крафт-Лог” ЕООД *** по банков път, а цената за транспортната услуга била *** лева без ДДС, съответно *** лева с ДДС и тази сума, от „Крафт-Лог” ЕООД *** му я превели също по банков път. На друг, поставен му от съда, въпрос отговаря, че до *** превозили само този автомобил, без резервни части и оборудване към него.

На жалбодателя, респ. на процесуалния му представител, е била дадена неколкократно възможност, да представи писмени доказателства, които, в случай че са на чужд език, да бъдат представени в легализиран превод на български език, установяващи получаването на процесните два леки автомобила, марка „***”, в *** от купувача Й. А. К. В последното съдебно заседание по делото, от страна на процесуалния представител на жалбодателя е направено изявление, че изисканите документи от съда не са предоставени от доверителя му, тъй като същите се намират в лицето Й. А. К. от *** и че поради усложнената епидемиологична обстановка във връзка с пандемията, както и поради възникнал сериозен здравословен проблем със съпругата на управителя на дружеството, са в невъзможност да се снабдят с тези необходими документи. Предвид това, в същото съдебно заседание е направил заявление, че оттегля направеното искане за представянето на писмени доказателства, установяващи получаването на процесните два леки автомобила, марка „***”, от купувача Й. А. К., в ***. Други доказателствени от страна на жалбодателя, респ. от процесуалния му представител, не са направени.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000919004232-020-001 от 04.07.2019 год., с която е сложено началото на ревизията, е издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от В. И. И., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение на жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД ***, с ЕИК ***, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и за конкретни периоди, посочен по-горе, както и е определен поименно и ревизиращия екип. Последвало е издаването на три заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), с посочените по-горе номера и дати, които са издадени от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив – В. И. И. и с които, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е бил удължаван, съответно с последната от тях - ЗИЗВР №Р-16000919004232-020-004 от 06.12.2019 год. - до 10.12.2019 год., като с нея е бил допълнен и обхватът на ревизията, като е бил включен и допълнителен ревизиран период за задължения за данък върху добавената стойност/ДДС/, а именно – от 01.06.2019 год. до 31.10.2019 год. Всички цитирани по-горе заповеди са надлежно връчени на ревизираното лица, по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: 1. Н. И. П. - *** (ръководител на ревизията) и 2. Ф. К. Т. - ***, в ТД на НАП  - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919004232-092-001 от 19.12.2019 год./л.76-л.92/, връчен на ревизираното лице по електронен път, като срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, не е било подадено възражение от ревизираното лице.

На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.42-л.47/, от В. И. И., на длъжност „***” при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Н. И. П. - *** в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и е връчен лично и срещу подпис на управителя на ревизираното търговско дружество. От страна на „Крафт-Лог” ЕООД ***, както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, с жалба с Вх.№70-00-2656 от 28.02.2020 год. на ТД на НАП Пловдив и с Вх.№20-28-59 от 06.03.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП. По повод тази жалба е последвало и издаването на Решение №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените задължения с обжалвания ревизионен акт, също връчен, с препоръчана пощенска пратка, на надлежно упълномощено лице.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.53-л.54/ относно определянето на длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в Дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив, както и Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.55-л.57/, с която са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК и Приложения №1 и №2 към нея. Извършените процесуални действия от органите по приходите и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е спазено. Освен това, всички цитирани по-горе актове са надлежно връчени, на ревизираното лица, по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а по наведените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения, съдът намира следното:

По отношение изложения довод в жалбата, че ревизионния доклад/РД/ е издаден извън определения за това срок, т.е. в срока за приключване на ревизията – 10.12.2019 год., определен с последната ЗИЗВР, следва да се посочи, че съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК, ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията и този срок категорично е бил спазен. Срокът за приключване на ревизията е бил определен до 10.12.2019 год., а ревизионният доклад е издаден на 19.12.2019 год., т.е. на 9-ия/деветия/ ден след изтичането на срока за извършване на ревизията. Освен това, по отношение направеното възражение, че РД е издаден извън определения за това срок, следва да се отбележи, че цитираният в процесуалния закон срок е инструктивен, а не преклузивен и евентуалното му неспазването не би довело до погасяване правомощието на органа по приходите да издаде такъв ревизионен доклад при наличието на основания за това, а и не би довело до накърняване правото на защита на ревизираното лице, тъй като същото при всички случаи, съгласно нормата на чл.117, ал.5 от ДОПК, има възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията, а когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. В случая, обаче, неясно защо, ревизираното лице не се е възползвало от тази възможност и не е подало писмено възражение и не е представило доказателства в 14-дневния срок от връчването на ревизионния доклад.

Неоснователно е и твърдението в жалбата,че ревизираното дружество „Крафт-Лог” ЕООД не е декларирало електронен адрес за връчване на ревизионния доклад, а именно, че не било вярно, че „Крафт-Лог” ЕООД е декларирало електронен адрес - ***, а оттам и доводът, че връчването на РД е извършено на електронен адрес, който не бил на дружеството, а на трето лице и не бил официален адрес за кореспонденция с НАП, обявен по надлежния ред в ТРРЮЛНЦ. В хода на настоящото производство, от ответника по жалбата е представено и е прието като доказателство по делото Уведомление за упълномощаване, промяна на електронен адрес, с Вх.№*** от *** год. на ТД на НАП – Пловдив Офис - Кърджали, подадено от жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД *** чрез управителя му О. Н. А./л.931-л.932/, видно от което е, че със същото, от „Крафт-Лог” ЕООД е упълномощен ЕТ „***”, ЕИК ***, чрез Б. М. Ч., във връзка с подадено по електронен път Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице”, с №*** от *** год., да ползва от името на дружеството електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или да подава по електронен път и да подписва с квалифициран електронен подпис/КЕП/ посочените в уведомлението документи във връзка с изпълнението на законови задължения или реализиране на законови интереси в производствата, развивани пред органи на НАП, като в уведомлението изрично е посочено, че от датата на подаването му, т.е. от 12.09.2018 год., електронни изявления на органите на НАП във връзка с подадени документи, дружеството ще приема на следния електронен адрес: ***. Представено е и е прието като доказателство по делото и Заявлението за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставени от НАП с КЕП на упълномощено лице, с Вх.№*** от *** год. на ТД на НАП – Пловдив Офис – Кърджали, подадено от ЕТ „***”, с ЕИК ***, чрез Б. М. Ч./л.934-л.935/, в което е заявено, че въз основа на надлежно упълномощаване ще ползва електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или ще подава по електронен път и ще подписва с квалифициран електронен подпис/КЕП/ посочените в заявлението документи във връзка с изпълнението на законови задължения или реализиране на законови интереси в производствата, развивани пред органи на НАП, от името на „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, като електронните изявления на органите на НАП във връзка с подадените документи, ще се приемат на същия електронен адрес: ***, като в заявлението изрично е посочен и серийният номер на удостоверението за КЕП. Представено е и е прието като доказателство по делото пълномощно с нотариално заверен подпис, с рег.№***/*** год., заверено от К. Д., нотариус в район РС – ***, с рег.№*** на Нотариалната камара, с упълномощител О. Н. А. – управител на „Крафт-Лог” ООД ***, **/л.933/ и с което са упълномощени Б. М. Ч., с ЕГН ********** и още четири други лица, да представляват дружеството в отношенията му с ТД на НАП и да представят и подписват от името на дружеството всякакъв вид документи.

Предвид горното съдът намира за безспорно, че посоченият електронен адрес/имейл адрес/ - ***, е бил заявен в ТД на НАП от самия жалбодател „Крафт-Лог” ЕООД с посоченото по-горе Уведомление за упълномощаване и промяна на електронен адрес, с Вх.№*** от *** год. и със Заявлението с Вх.№*** от *** год. за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален идентификационен код, подписано с КЕП и подадено от пълномощника на дружеството, до ТД на НАП – Пловдив, в които е посочен като електронен адрес за кореспонденция именно този имейл адрес - ***. Така, след като този електронен адрес е бил посочен и заявен от жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД в ТД на НАП – Пловдив като такъв за кореспонденция, от който може да се изпраща документи и да получава такива от ТД на НАП, то в съответствие с това негово заявление, на този електронен адрес са му били изпращани всички документи, свързани с ревизията, в т.ч. и посочените по-горе ЗВР и ЗИЗВР, както и съставения ревизионен доклад. В тази връзка следва да се посочи, също така, че съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, но по силата на чл.29, ал.4 (Изм., ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) от ДОПК, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. От своя страна, разпоредбата на чл.30, ал.6 от същия кодекс регламентира начините на удостоверяване факта на връчването, като съобразно тази норма, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация, като съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. В случая, по представената административна преписка са приложени удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, описани по-горе, в които изрично е описано кога, т.е. на коя дата, електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на посочената дата, е активирано и от кой IP адрес, вкл. това се отнася и за съобщението за електронно връчване на заповедта за възлагане на ревизията,  на заповедите за изменение на същата заповед, както и на ревизионния доклад. Следва да се посочи в тази връзка, че IP адресът представлява уникален идентификационен номер, асоцииращ компютър, интернет страница или ресурс на регистриран потребител по начин, който позволява локализирането им в глобалната мрежа. Електронна препратка е връзка, обозначена в определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към друга страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи. ИС „Контрол” автоматично регистрира изпращача като длъжностно лице с въвеждане на неговия електронен подпис, след което съобщението със съответното съдържание реално се изпраща на посочения получател. Самият момент на изпращането (изпращач, дата и час) се отразява в системата, като в изпратения документ се изписват: продуктът, чрез който се издава (изпраща) документа; трите имена и длъжността на лицето, изпратило същия; шифриран код от електронния му подпис; дата и час на изпращането. В момента на активиране препратката на съобщението от страна на получателя, електронната система на НАП автоматично регистрира датата на получаване, реалния електронен адрес, от който е активацията, както и електронната пощенска кутия, от която е изтеглено съобщението, респ. съдържанието на последното. След активиране на препратката, получена в пощенската кутия на получателя, системата извежда автоматично „Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” за изпратените документи. В последното автоматично се изписват: приложените документи; дата на активиране – получаване; данни за задълженото лице; IP адрес, от който е изтеглено съобщението; e-mail, от който е изтеглено съдържанието на документите, както и списък на документите, връчвани със съобщението.

Както бе отбелязано и по-горе, в случая по административната преписка са представени удостоверения по реда на  чл.30, ал.6, изр.ІІ/второ/ от ДОПК за извършено връчване по електронен път, описани по-горе в настоящото изложение, които отговарят на изискванията на посочената правна норма, тъй като представляват разпечатка на записа от информационната система на НАП и са заверени от орган по приходите, като всички те удостоверяват датите, на които са били изпратени съобщенията и съответните документи, както и датите, на които електронните препратки към съобщението за електронно връчване на документи са били активирани и  IP адрес, като във всички тях е удостоверено, че документът и/или документите, описани в тях, са изтеглени именно от заявения от жалбодателя и-мейл: ***.

Тези удостоверения, в качеството им на официални документи по смисъла на чл.179 от ГПК, не са оспорени от жалбодателя и следва да се приеме, че като издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, същите доказват извършените пред органа на власт действия, а освен това, към жалбата не са представени доказателства, които да опровергаят (или поне да оспорят) съдържанието на изходящите от приходната администрация документи, удостоверяващи датата и начина на връчването както на ЗВР, издадена 04.07.2019 год., на така и на последващите я три ЗИЗВР и на издадения на 19.12.2019 год. ревизионен доклад. От страна на жалбодателя не са представени доказателства, нито пък се твърди, да е подавано последващо заявлението за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален идентификационен код, подписано с КЕП, в което да е посочен някакъв друг електронен адрес за кореспонденция с органите на НАП.

Съдът в настоящия състав намира за неоснователно и твърдението в жалбата, че не били изпълнени изискванията на чл.117, ал.2, т.5 от ДОПК, а именно – че ревизионният доклад не сочел извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях, а също така, че не били изпълнени изискванията на чл.117, ал.2, т.6 от ДОПК, а именно – че ревизионният доклад не съдържал направените фактически и правни изводи и основанията за тях. По разбиране на настоящия съдебен състав, в ревизионния доклад в предостатъчна степен са описани както процесуалните действия, установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях, така и направените въз основа на тях констатации и изводи.

Най-сетне, съдът намира за неотносими доводите и аргументите, развити в жалбата, за липса на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и съответно – за неприложимост в случая на реда за извършване на ревизията по чл.122 от ДОПК. В тази връзка следва само да се посочи, че независимо, че на РЛ са връчени уведомление на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК/л.544-л.566/ и уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, и двете от 08.11.2019 год., връчени електронно на същата дата/л.541-л.542/, ревизията относно установяване на задълженията по ЗДДС, а и по ЗКПО, всъщност е извършена по общия ред, а не по реда на чл.122 от ДОПК и съответно, облагането по ЗДДС, а и по ЗКПО, е извършено при прилагане на разпоредбите на материалния закон, поради което наведените доводи от РЛ по отношение неприложимостта на разпоредбата на чл.122 и следв. от ДОПК, всъщност са неотносими към настоящия случай.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Относно извършена корекция по реда на чл.79, ал.1 от ЗДДС за м.10.2019 год., в размер на 53725.97 лева/стр.16 от РД/, с прилежаща лихва *** лева, съдът намира, че констатациите на органите по приходите са правилни, предвид следното:

Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДДС/изм., ДВ, бр.97 от 2016 г./ предвижда, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В хода на ревизията са установени липси на материали/стоки - авточасти в натурално и стойностно изражение, които не са отчетени от данъчния субект като такива. По отношение на резервните части и материали, с отчетна стойност *** лева, РЛ декларира, че същите се намират на територията на *** и към 21.10.2019 год. не са налични в България, като документи и доказателства за продажбата на части и материали с посочената отчетна стойност, както и за транспортирането им до ***, не са представени от РЛ. Отделно от това, от ревизиращият екип е съобразено, че след 01.02.2016 год. РЛ не разполага със собствени или наети обекти, складове и търговски площи, където да съхранява стоки и материали от рода на процесните, както и че до датата на извършване на проверката от приходните органи на 21.10.2019 год., РЛ не е отразило и отчело продажби, липси и брак на стоки/материали с отчетна стойност *** лева, отразени по дебита на счетоводна сметка 3029 „Други материали” части 632,576 броя, с отчетна стойност *** лева и по сметка 3041 „Стоки на склад”, с номенклатура 2400 части 70,035 броя, с отчетна стойност *** лева. Проследените видове авточасти и гуми са придобити в резултат на ВОП и РЛ е отразило издадените от него данъчни документи в дневника за продажби и в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, като по този начин е приспаднало пълен данъчен кредит. Въз основа на гореизложеното и при така събраните по преписката доказателства, ревизиращият екип мотивирано и обосновано е определил данъчна основа на констатираните липси на материали/стоки - авточасти и гуми, с отчетна стойност *** лева, към 21.10.2019 год., както на основание разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДДС, върху същите законосъобразно е извършена корекция, в размер на *** лева, на ползвания данъчен кредит за липсващите материали/стоки към 21.10.2019 год., като на основание чл.175 от ДОПК, са начислени прилежащи лихви, в размер на *** лева.

Относно допълнително начисления за м.10.2019 год. ДДС, в размер на *** лева/стр.16 от РД/, с прилежаща лихва *** лева, по фактура/инвойс/ №*** от *** год., с получател J. A. K./Й. А. К./, съдът намира констатациите на органите по приходите за правилни, предвид следното:

На основание чл.86, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.82, ал.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС, съдът намира, че в случая, за да се приеме, че жалбодателят „Крафт-Лог” ЕООД реално е извършило ВОД за ***, е необходимо доставчикът, т.е. ревизираното дружество, да представи обективни доказателства, установяващи, че фактурираната от него стока - автомобил „*** ***”, действително е транспортирана от територията на РБългария и че реално е доставена на получателя на територията на друга държава-членка, в случая ***. В процесния случай е приложима хипотезата на чл.45, т.2, б.„б” от ППЗДДС, тъй като транспортът на фактурираната от жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД стока, е извършен за сметка на жалбодателя, видно от представената фактура за транспортни услуги от превозвача „***” ЕООД. Цитираната правна норма регламентира, че доставчикът - „Крафт-Лог” ЕООД, следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, в случая ***. Следва, обаче, да бъде съобразено, че в представената от „Крафт-Лог” ЕООД международна товарителница CMR, без номер, от дата 11.10.2019 год., с „превозвач” „***” ЕООД, действително няма данни за peг.номер на ПС, с което е извършена транспортната услуга, няма данни за придружаващи товара документи, описания вид стока е „*** - Race car”, с тегло от 1300 кг., без други идентификационни данни за автомобила, а в кл.24 липсват попълнени данни за място и дата, на която автомобилът е получен от клиента J. A. K./Й. А. К./ в ***. От посоченият превозвач не е представена международна товарителница - CMR за извършен транспорт на стоки – автомобил „*** ***”, от РБългария до ***, на датата 11.10.2019 год., а не са представени и доказателства за предаване на автомобила в ***, на посочения клиент/получател/ J. A. K./Й. А. К./. Всичко това налага извода, че от страна на жалблодателя не се доказва осъществена ВОД и съответно, че посоченият автомобил „*** ***” по издадената фактура/инвойс/ №*** от *** год., на стойност *** евро, с левова равностойност ***лева, с получател J. A. K./Й. А. К./, е реализиран в страната, поради което не следва да се прилага нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС.

Горните изводи не се променят и от показанията на разпитания по делото свидетел С. Ф. М., тъй като дадените от него показания са изключително общи и не могат да се обвържат с процесната доставка, осъществена по твърдения на жалбодателя на 11.10.2019 год. Следва също така, да се отбележи, че в тези свои показания същият изрично уточнява, че „наш шофьор извърши услугата, но аз не пътувах с него”, а в същото време, в приложения по делото пътен лист №***, издаден от превозвача „***” ЕООД ***, на което дружество свидетелят е управител и който пътен лист е представен в хода на ревизията на ревизиращия екип/л.499/, е вписано, че именно свидетелят С. Ф. М. е бил водач на автомобила „Мерцедес Спринтер”, с рег.№***, с който се твърди на датата 11.10.2019 год. да е извършен превозът на автомобилът „*** ***”, до ***, като в пътния лист не е вписано никакво друго лице като втори водач. От това следва, че показанията му, дадени в съдебно заседание на 29.10.2020 год., са в противоречие с това писмено доказателство, поради което и съдът намира, че не следва да ги кредитира. Освен това, съдът намира, че в случая безспорно следва да бъде съобразена и липсата на доказателства, установяващи получаването на процесните два леки автомобила или поне на единия от тях, от купувача.

Относно допълнително начислен за м.04.2015 год. ДДС, в размер на *** лева/стр.15 от РД/, с прилежаща лихва *** лева, на основание чл.6, ал.3, т.3, във връзка с чл.17, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с трансфер на стока - автомобил „*** ***”, съдът също намира констатациите и изводите на органите по приходите за правилни, предвид следното:

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, за възмездна доставка на стока за целите на този закон/ЗДДС/ се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава-членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това вътреобщностно движение на стоки е известно като вътреобщностен трансфер на стоки, приравнен на доставка на стоки, като мястото на изпълнение при тези доставки е на територията на страната, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, която гласи, че място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В случая, жалбодателят „Крафт-Лог” ЕООД транспортира автомобил „*** ***” в рамките на своята икономическа дейност от територията на страната до територията на страни членки - ***, ***, т.е. попада в хипотезата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. Съгласно чл.7, ал.4 от ЗДДС, за дружеството ще е налице възмездна вътреобщностна доставка на стоки, при условие, че то е регистрирано за целите на ДДС в тези държави членки - ***, ***, а в конкретния случай, дружеството „Крафт-Лог” ЕООД е регистрирано по ЗДДС в РБългария, но не е регистрирано за целите на ДДС в ***, *** или друга държава-членка и съответно, в случая не е изпълнено условието за наличие на ВОД, поради което операцията, т.е. този вътреобщностен трансфер, ще подлежи на облагане с ДДС, прилагайки се данъчна ставка 20 на сто, което органите по приходите, издали обжалвания ревизионен акт, правилно са направили.

Относно отказания данъчен кредит за м.03.2015 год. – *** лева и за м.04.2015 год. – *** лева или в общ размер на *** лева/на стр.19 от РД/, с прилежащи лихви *** лева, в хода на ревизията е констатирано, че ревизираното дружество е ползвало пълен данъчен кредит за стоки и услуги за хотелско настаняване /нощувки/ по 7 броя фактури, издадени от „***” АД, „***” АД, „***” ООД и „***” ЕООД, подробно описани на стр.19 от РД, на стойност *** лв. и ДДС 9% - *** лева. В хода на ревизията, а и в настоящото съдебно производство, от страна на жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД не са ангажирани никакви доказателства за ползването на стоките и услугите за икономическата дейност на дружеството и за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, във връзка с разпоредбата на чл.69, ал.1 и чл.70, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за „Крафт-Лог” ЕООД за заплатените нощувки, то същите трябва да бъдат свързани с независимата икономическа дейност на дружеството и съответно, дейностите да бъдат надлежно документирани, което не се доказа от ревизираното лице - жалбодател. Предвид горното съдът намира, че и тези констатации на органите по приходите са правилни и в съответствие с приложимия материален закон.

По отношение установените задължения за корпоративен данък за 2017 год., следва единствено да се посочи, че в ревизионния доклад/на стр.5 от РД/ ясно е описано, че с годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2017 год., с Вх.№*** от *** год., задълженото лице „Крафт-Лог” ЕООД е декларирало дължим корпоративен данък, в посочения размер от *** лева и че като дължим данък, към датата на издаване на ревизионния доклад – 19.12.2019 год., същият не е бил внесен и е бил дължим, а явно не е бил внесен и е бил дължим и към датата на издаване на оспорения ревизионен акт, а именно и към 08.01.2020 година, като по тези факти, всъщност не се спори и от страна на жалбодателя не се навеждат никакви доводи, аргументи или твърдения в противна насока. Върху това установено задължение правилно и  в съответствие с нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК, е начислена и прилежаща лихва в посочения размер от *** лева.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага крайния извод, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП и с който ревизионен акт, на жалбодателя „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и с адрес по чл.8 от ДОПК - ***, ***, ***, ***, са установени задължения за допълнително начислен ДДС, в размер на *** лева и дължими лихви върху тях, в размер общо на *** лева и за корпоративен данък, в размер на *** лева и лихви върху това задължение, в размер на *** лева, е законосъобразен, т.к. е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в изпратените и получени по електронна поща, преди съдебните заседания, молби от упълномощения процесуален представител на ответника по жалбата – главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – Пенка Б./л.912-л.913, л.919-л.920 и л.924-л.925/. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията на „Крафт-Лог” ЕООД ***, ***, които са установени с оспорения ревизионен акт, потвърден с Решение №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, възлиза общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, т.е. с тази сума се съизмерява материалния интерес по настоящото дело, в т.ч. главница, общо в размер на *** лева и лихви върху нея, общо в размер на *** лева. При това положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен на 3591.96/три хиляди петстотин деветдесет и един лв. и 96 ст./ лева. (Чл.8, ал.1, т.5. - при интерес от 100000 лв. до 1000000 лв. – 3530 лв. плюс 1% за горницата над 100000 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 3591.96/три хиляди петстотин деветдесет и един лв. и 96 ст./ лева. 

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ и чл.161, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, Административният съд

Р       Е       Ш       И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от управителя му Ш. Й., роден на *** год., притежаващ паспорт №***, издаден на *** год. от ***, ***, против Ревизионен акт №Р-16000919004232-091-001 от 08.01.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №201 от 05.05.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, са установени задължения за:

- допълнително начислен данък добавена стойност/ДДС/, в общ размер на 90998.53/деветдесет хиляди деветстотин деветдесет и осем лв. и 53 ст./ лева и дължими лихви върху това задължение, в размер на 13082.49/тринадесет хиляди осемдесет и два лв. и 49 ст./лева  И

- за корпоративен данък/по ЗКПО/, за 2017 год., в размер на 1792.68 лева и дължими лихви върху това задължение, в размер на 322.71 лева.

ОСЪЖДА „Крафт-Лог” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от управителя му Ш. Й., притежаващ паспорт №***, издаден на *** год. от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 3591.96/три хиляди петстотин деветдесет и един лв. и 96 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       С Ъ Д И Я: