Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
26.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12453/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.И.В., с която е предявен срещу М.Д.К. иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни
увреждания, причинени от ответника при деликт, осъществен на 29.09.2012 г. Претендира законна лихва от 28.09.2012
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на 28.09.2012 г. ответникът и още две неизвестни лица са му нанесли побой
с юмруци и ритници, вследствие на което му е причинена средна телесна повреда.
За деянието ответникът е осъден с влязла в сила присъда. Претендира обезщетение
за понесените неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва авторството, както и
последиците от деянието, позовава се на участие на други две лица.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.45 ЗЗД:
С влязла в
сила присъда от 24.02.2016 г. на СРС по НОХД № 6150/2013 г. М.Д.К. е признат за
виновен в това, че на 29.09.2012 г. около 00:00 ч. –
01.00 ч. в съучастие като съизвъшител с други две
неустановени лица чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото и главата
е причинил средна телесна повреда на Р.И. В., изразяваща се в счупване на лява яблъчна кост с дислокация на фрагменти надолу и назад,
причинило на Р.И. В. счупване на челюст, което затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл.129, ал.2 НК. Присъдата е влязла в сила на 22.01.2018
г.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на процесното деяние
ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата яблъчна кост с разместване в областта на долния орбитален ръб
и лявата зигоматична кост, кръвоизлив в левия горночелюстен синус, кръвонасядания
на клепачите на двете очи с лицева асиметрия и кръвоизлив под лигавицата на
двете очни ябълки. На ищеца е извършено специализирано хирургично лечение за
наместване и фиксация на костните фрагменти с метални
импланти, претърпените болки и страдания са в рамките
на оперативния период, като непосредствено след получаване на травмата са били
интензивни. Костната регенерация в областта на счупването е в порядъка на срок
от 40-60 дни, като в този период е възможно изпитване на известно неудобство. Мекотъканните увреждания са отшумели за период от 10-15
дни. Лечението е приключило, няма данни за настъпили усложнения, не се очакват
такива за в бъдеще.
От
показанията на свидетеля А.В., съпруга на ищеца, се установява, че в период
след травмата ищецът не е можел да дъвче, хранел се е със сламка, изпитвал е
болки, които периодично продължават и в момента – при лошо време. Съдът не
кредитира показанията в частта им относно периода на престой в болницата от 3
месеца, налична увреда на окото, която го препятвтва
да работи – в тази част показанията противоречат на останалия доказателствен
материал – писмени доказателства, представляващи медицински документи и
съдебно-медицинска експертиза.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на ответника, неговата вина и причинната връзка между действията
на ответника и причиненото телесно увреждане на ищеца. Естеството на понесените
болки и страдания се установяват от медицинската експертиза и свидетелските
показания. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпяното травматично
увреждане.
Неоснователни са твърденията на
ответника, че не е автор на побоя, довел до травматичното увреждане, както и че
деянието е извършено от други две лица. Както бе посочено по-горе, авторството
на деликта е установено с влязла в сила присъда, която е задължителна за
граждански съд. С присъдата наказателният съд е признал ответника за виновен
като съизвършител на деянието, заедно с две други
неустановени лица. По силата на чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. Поради това в избор на кредитора е срещу
кого да насочи претенцията си, а длъжникът не може да му противопоставя
възражение, че част от вредите се дължат на действия на други лица.
Неоснователни са възраженията на
ответника за липса на вреда и причинна връзка между травматичните увреждания и
деянието. Процесното травматично увреждане е съставомерна последица, включена
във фактическия състав на престъплението, за което ответникът е осъден.
Естеството на понесените болки и неудобства и причинната им връзка с
травматичната увреда се установява от неоспорената медицинска експертиза.
Твърденията на ответника за
противоправни действия на ищеца, насочени срещу ответника, извършени в период
след процесното деяние, са ирелевантни – нямат
отношение към предмета на делото. Няма твърдение за възникнало вземане в полза
на ответника срещу ищеца, което да е предявено чрез възражение за прихващане,
нито твърдения действията на ищеца да са довели до настъпване или увеличаване
на вредите му, което да се изследва на плоскостта на съпричиняването.
Ето защо твърденията за действия, извършени от ищеца и други лица след
процесния деликт, няма да се обсъждат в настоящото производство.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – броя и вида на
уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на
възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените на пострадалия
неудобства, изразяващи се в затруднения при говор и дъвчене. Ищецът е получил
счупване на челюстта, проведено му е оперативно лечение, имал е интензивни
болки непосредствено след травмата и по време на болничното лечение, имал е
затруднение при хранене и говорене. Счупването е зараснало за период около 40
дни, няма усложнения и такива не се очакват за в бъдеще. При съобразяване на
посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв. Размерът на обезщетението
основно е повлиян в най-висока степен от наличието на оперативно лечение и
неудобствата в периода на зарастване на челюстта, свързани със задоволяване на
основни човешки потребности като нуждата от храна и общуване. В същото време
следва да се има предвид, че съгласно експертизата е налице възстановяване и не
се очаква възникване на усложнения в бъдеще. Всичко това обуславя определяне на
обезщетение в посочения размер от 20000 лв. Искът следва да се уважи за тази
сума и да се отхвърли за разликата до предявения размер.
Върху така
определеното обезщетение следва да се присъди и претендираната законна лихва от
датата на деликта – 29.09.2012 г.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 953,33 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
На
ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 533,33
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
дължимата държавна такса – в размер на 800 лв. и направените разноски за
експертиза – в размер на 250 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН:**********, да заплати на Р.И.В., ЕГН: **********, на основание
чл.45 ЗЗД сумата от 20000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от ответника при деликт,
осъществен на 29.09.2012 г., заедно със законната лихва от 29.09.2012
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН:**********, да заплати на адвокат
А.Н.Ж., адрес: ***2, , на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 953,33 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Р.И.В., ЕГН: **********, да заплати на М.Д.К., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 533,33 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН:**********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800
лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 250 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: