Р
Е Ш Е Н И Е № 32
гр. Враца, 6.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ПЕЛОВСКА - ДИЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНАТА МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
при
секретаря Ирена М., като разгледа докладваното от мл. съдия Веселина Павлова В. гр. д. № 668 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 645/11.10.2017 год., постановено по Гр. д. № 2621/2017 год. по
описа на Районен съд гр. Враца съдът е признал за установено на основание чл. 23, ал. 2 СК по отношение
на М.П.М., че М.И.М. е собственик на 8863,35/12020,70 ид. части от апартамент №
100, намиращ се в гр. Враца, ул. ***, придобит на 12.03.2004 г. чрез
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 90, том I, рег.
№ 1040, дело № 81/2004 г. по описа на нотариус И.Л. с район на действие - РС гр. Враца, като искът е отхвърлен за
разликата от 3157,35/12020,70 ид. части -
до 12020,70/12020,70 ид.части от имота
като неоснователен. Съобразно този изход на делото са присъдени разноски
съобразно уважена и отхвърлена част от иска - на М.П.М. е присъдена сумата от
1038,69 лв., а на М.И.М. - сумата от 118,20 лв.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна
жалба от М.П.М., чрез адв. Г.З., с която постановеното решение се обжалва като недопустимо
и при условията на евентуалност - неправилно и необосновано.
Във
въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд е постановил
недопустимо решение, като е уважил иск по чл. 23, ал. 2 СК, а не действително
предявения иск по чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 4, т. 1, пр. 2 СК. В
доклада по чл. 140 ГПК съдът не е приел, че е сезиран с иск по чл. 23, ал. 2 СК
и липсват указания за ангажиране на становища и доказателства по такъв иск.
Намира също, че след като е приел липса на пълна трансформация на лично
имущество, то е следвало да отхвърли предявения иск, а не да уважава иск за
установена от съда частична трансформация. Поради това намира, че решението е
недопустимо, като моли за обезсилване на същото и връщане на делото на друг
състав за разглеждане и произнасяне по предявения иск.
В
случай, че съдът не приеме горните доводи за основателни, е отправена молба за
отмяна на решението, поради незаконосъобразност и необоснованост на същото.
Излагат се доводи за липса на обстоен анализ на събраните доказателства, които
не дават основание да се приеме наличие на частична трансформация на лично
имущество за сумата от 5706 лв., която да е вложена най-напред в закупуване на
семейно жилище на ул. ***, а след продажбата му - в закупуване на процесното
семейно жилище на ул. *** в гр. Враца. Посочва се също, че дори ищецът да е
осигурил част от платената цена с лични средства, то щом и двамата съпрузи
фигурират в акта за покупко-продажба, то следва да се приеме, че ищецът е имал
намерение да надари ответницата и не може да се позовава на трансформация на
лично имущество. Освен това сочи, че между страните е допуснат развод по
взаимно съгласие, в който ищецът е признал правата на ответната страна върху
1/2 ид. части от жилището, тъй като се е съгласил да ѝ заплаща наемна
жена за половината жилище. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от М.И.М., подаден чрез
пълномощника му адв. П.Т., с който се оспорва въззивната жалба и е отправена
молба за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, с
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Развити са съображения за това,
че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, съобразил
е съответната съдебна практика и след като не е установил, че целият имот е
придобит с лични средства, е бил длъжен да уважи иска за частта, която се явява
придобита с лични средства съобразно проведеното доказване от страна на ищеца.
В този смисъл не е налице произнасяне по непредявен иск.
Съдът
като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивният
съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като
я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Районен съд гр. Враца е
сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца М.И.М. иск
за трансформация на лично имущество по отношение на апартамент в гр. Враца, ул.
***, придобит по време на брака между ищеца и ответницата М.П.М..
Първоинстанционното
съдебно решение е валидно и допустимо, постановено
в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца. По отношение на
релевирания от въззивницата довод за недопустимост на решението настоящата
инстанция намира, че същият е неоснователен, тъй като не е налице произнасяне
на съда по непредявен иск. Напротив - съдът се е произнесъл именно по искането
на ищеца, като съобразно проведеното доказване в процеса е установил, че
процесният апартамент е придобит не изцяло, а частично с лични средства на
ищеца в размер на 5706 лв. Неоснователно е и твърдението, че в доклада си по
чл. 140 ГПК съдът не е дал указания за ангажиране на доказателства и становище
за наличието на частична трансформация. Докладът по делото, приет за
окончателен без възражения от страните, съдържа подробно разпределение на
доказателствената тежест в процеса, вкл. при условията на пълно и главно доказване ищецът да докаже размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни
на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти. В тази връзка съдът
е приел за доказано, че презумпцията за съвместен принос е оборена в процеса от
страна на ищеца само по отношение на 8863,35/12 020,70 ид. части, поради което
законосъобразно е уважил предявения иск частично и не е налице произнасяне по
непредявен иск, респ. обжалваното решение не е недопустимо и въззивният съд
следва да се произнесе по релевираните в жалбата доводи за неправилност и
необоснованост на същото.
В
исковата молба на ищеца се твърди, че страните са бивши съпрузи от 12.05.2017 г., като по време на брака с ответницата
са придобили процесното жилище (на ул. *** № 10), което е закупено със средства
от продажба на негово лично жилище и други лични заемни средства. Преди брака
си с ответницата ищецът е притежавал апартамент в ***, който продал за сумата
от 5706 лв., към която сума добавил още 5000 лв. заем от неговия племенник и в
деня на продажбата му (22.08.2000 г.) закупили с ответницата за сумата от 11
138 лв. апартамент на ул. Иван Вазов № 6. Последният продали през март 2004 г.
за сумата от 13 198 лв. и закупили на
следващия ден апартамент за 12 020,70 лв. на ул. ***. При тези аргументи се
иска признаване на пълна трансформация на лични средства по отношение на
последното жилище като се твърди, че ответницата няма принос в придобиването му.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от М.П.М.. Изложени са доводи за
неоснователност на предявения иск, като се потвърждават фактите във връзка с
прекратения между страните брак и хронологията по закупуване на описаните в
исковата молба апартаменти за посочените суми. Оспорва се твърдението за
закупуване на жилището изцяло с лични средства на ищеца като се сочи, че той е
вложил сумата от 5706 лв., получена от продажбата на личното му жилище, в
банкова сметка ***. Димитровград, а апартаментът на ул. *** № 10 е закупен с общи спестявания на
двамата съпрузи.
Пред първоинстанционния съд са събрани
писмени и гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е обсъдил
подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа
на която е направил задълбочени изводи
за частична основателност на претенцията.
Фактическите констатации и
правните изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и
на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в
обжалвания съдебен акт и се солидаризира с тях, без необходимостта да
преповтаря същите.
В допълнение към изложените от районния
съд мотиви и в отговор на наведените във въззивната жалба и отговора на същата
доводи на страните, настоящият съдебен състав допълва от правна страна
следното:
За
основателността на предявения иск съдът правилно е възложил в тежест на ищеца
доказването на следните материалноправни предпоставки: 1) придобивната стойност
на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера
на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни
на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им
за придобиването на процесния недвижим имот. Ищецът носи и тежестта да обори
презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 3 СК.
В случая не се спори, а и от
приложените по делото доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи
и се легитимират като собственици на апартамента в гр. Враца, ул. *** № 10,
закупен на името на двамата съпрузи за сумата от 12 020,70 лв. Доводът на
въззивницата, че страните не могат да се позовават в последствие на
трансформация на лично имущество ако и двамата са участвали в придобивната
сделка е неоснователен и противоречи на изрично приетото разрешение в т. 4
на ТР №
5/2013 г./29.12.2014
г. по т.д. №
5/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т.е
в случай като настоящия може да се установява пълна и частична трансформация
на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК (чл. 21, ал. 1
и 2 СК, отм.).
Отделно от това не е налице и правно основание да се приеме, че след постигнатото
съгласие между бившите съпрузи при прекратяване на брака им по взаимно съгласие
за заплащане на наем за 1/2 ид. част от жилището, до уреждане на отношенията
във връзка с него, ищецът е "признал" собствеността на ответницата за
половината от апартамента. Този довод на процесуалния представител на
въззивницата също се явява неоснователен.
Съдът
подробно е обсъдил всички събрани доказателства и е достигнал до обоснован
извод за доказаност на претенцията за сумата от 5706 лв., представляваща цената
на личното жилище на ищеца, която последният е вложил още в същия ден в
закупуването на семейно жилище, от продажбата на което е закупено процесното
второ семейно жилище на страните. Приложените документи действително установяват
последователността на разпоредителните сделки, извършени в същия и в следващ
ден след предходната продажба на съответния апартамент, като първа по време е
именно продажбата на личното жилище на ищеца за сумата от 5706 лв. В тази
насока са и показанията на св. Б., които съдът правилно е преценил с оглед
всички други данни по делото съгласно чл. 172 ГПК. Останалите свидетели нямат
знание за произхода на средствата по закупуване на имота и предходните продажби
на апартаменти, поради което са изложили предположения, че същото е закупено с
общи средства на страните по делото. Освен това с проведено от страна на ищеца
насрещно доказване е оборено твърдението на ответницата, че сумата от 5706 лв.
е вложена от негова страна в закупуването на апартамент за сина си в гр. Димитровград
(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том 8, дело № 1915/1993 г. от
9.12.1993 г. и Нотариален акт № 197, том 7, дело № 1904/1993 г. от 9.12.1993 г.),
като по делото не са налице доказателства за притежаван друг имот от сина на
ищеца. Видно от представените писмени доказателствени средства, този апартамент
е закупен през 1993 г. - преди брака между страните и преди продажбата на
личното жилище на ищеца, от която е получил сумата от 5706 лв., вложена в
последователното закупуване на две семейни жилища, последното от които е това
на ул. ***, ап. 100.
Поради
изложеното настоящата инстанция споделя крайните изводи на съда, като същите са
основани на правилна преценка на събраните доказателства и правилно приложение
на материалния закон. Безспорно се установява, че ищецът е вложил свои лични
извънсемейни средства в закупуването на процесното жилище гр. Враца, ул. ***, придобито по време на брака му с ответницата М.П.М.,
като тези средства в размер на 5706 лв. са получени от него от продажба на
лично жилище, притежавана от него лична собственост преди сключването на брак с
ответната страна. При правилната преценка на съда, че тази част не е
незначителна и е лично притежание на ищеца, е допусната частична трансформация
по отношение на 8863,35/12 020,70 ид. части от имота (5706/12 020,70 ид. части
лично имущество и 3157,35/12 020,70 ид. части обикновена съсобственост между
страните), а за частта от 3157,35/12 020,70 ид. части искът е отхвърлен като
неоснователен.
Предвид
горното настоящата инстанция достигна до извод, съвпадащ с този на районния съд, при което последният е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба - оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК право на разноски има въззиваемата страна М.М. за сумата от 580 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 645/11.10.2017
год., постановено по Гр. д. № 2621/2017 год. по описа на Районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК М.П.М., с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.М., с ЕГН ********** *** сумата от 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.