Определение по адм. дело №993/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството по реда на чл.166, ал.4 от АПК във вр. чл.27а и сл. от Закона за закрила на детето, образувано по искане от С. И. И., чрез адвокат Р. Р. – САК, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №ЗД/Д-СТ-141 от 15.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора за настаняване временно на детето Н. С. И. в семейството на А. Д. В. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето, обективирано като особено искане в жалба срещу същата заповед.
Настоява се предварителното изпълнение на заповедта да не е съобразено с най-добрия интерес на детето. Жалбоподателят се позовава на подадени от дядото и лелята на детето по бащина линия декларации съгласие, с което обосновава нарушение на чл.24, ал.3 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето. Предварителното изпълнение, според жалбата, ще причини детето и на жалбоподателя, който е негов баща, съществена и труднопоправима емоционална и психическа вреда. Настаняването на детето в семейството на А. В. е преценено като опит да се прегради възможността на бащата да вижда детето, при отсъствието на каквито и да е данни за осъществено насилие от страна на бащата. С тези доводи е направено искане да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед на Директора на ДСП – Стара Загора.

С придружително писмо от 01.10.2025 г. е представена преписката по издаване на процесната заповед.

Съдът, като взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е родител на детето Н. С. И., който съгласно чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детото разполага с право на жалба срещу заповедта по чл.27, ал.1 от същия закон, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за временно настаняване на детето по административен ред в семейството на близки.

По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детето, заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването по реда на АПК.

Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

От анализа на разпоредбите на чл.166, ал.4 и ал.2 от АПК следва извод, че съдът извършва преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на базата на нови обстоятелства – такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя. Следователно в конкретния случай в тежест на жалбоподателя е да установи, че предварителното изпълнение на настаняването на детето му Н. С. И. в семейството на близки до произнасянето на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето е в противоречие с целите на чл.60, ал.1 от АПК.

В конкретния случай на важния обществен интерес за опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, жалбоподателят не релевира конкретни доводи и не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. С разпоредбата на чл.27а от Закона за закрила на детето законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите в защитата на здравето и живота на детето, с въведена презумпция за надделяващ интерес на детето над личния. В искането не се съдържат доводи за рязка промяна в семейната среда след издаване на заповедта. Изложените съображения са относими към спора по същество за законосъобразността на атакувания административен акт, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като не представляват обстоятелства, обуславящи наличие на предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Следва да се каже, че детето е настанено временно в семейство на близки – А. В., с която съжителства вуйчото на детето, като престоят следва да е възможно най-минимален с оглед специалните правила на закона, в т.ч. относно производството пред съда. От преписката е видно предстоящо определяне на начин за осъществяване на контакти с родителите - тоест детето няма да бъде отдалечено и откъснато от родителите си при осигурена възможност за общуване, съобразно разписани правила.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наведените от жалбоподателя доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ искането на С. И. И. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №ЗД/Д-СТ-141 от 15.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора за настаняване временно на детето Н. С. И. в семейството на А. Д. В. до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.