НОХД № 1144/2019 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия М.М.П., ЕГН ********** за престъпление по чл.330 ал.1 от НК, а именно затова, че на 22.10.2018 г., в с. Церово, обл. Пазарджик, е запалил сграда със значителна стойност - едноетажна къща, с обитаем таван и избено помещение, находяща се па ***, собственост на Д.Н.П., Н.М.П., Н.М.П. и негова собственост, на стойност 22480 лева, като в резултат от запалването е била повредена и унищожена покъщнина на обща стойност 560.64 лева.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.  Пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на служебен защитник. Последният пледира за налагане на минимално наказание ЛС, чието изтърпяване да се отложи.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата подс. М.П. живеел в къща, находяща се в с. Церово, обл. Пазарджик, на ***. Къщата била наследствена и съсобствена между него, неговият брат близнак - Н.М.П., негов еднокръвен брат - Н.М.П. и неговата леля по бащина линия - Д.Н.П..

Преди да заживее в тази къща, подсъдимият живеел в жилище в гр.Пазарджик заедно със своята майка – И.П. /понастоящем покойница/ и своя брат близнак.  Той обаче осъществил домашно насилие над майка си и брат си, поради което против него била издадена заповед за защита от домашно насилие. С нея му било вменено да се въздържа от домашно насилие спрямо майка си и брат си, като му било забранено да приближава горните двама, както и жилището, в което живеят и местата за техни социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано от 26.09.2017 година.

Подс. П. нарушил издадената заповед за защита на 25.05.2018г., поради което бил осъден по НОХД № 1104/2018 г. на РС-Пазарджик, с присъда влязла в сила на 27.12.2018г., за престъпление по чл.296 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК. Било му наложено едно общо най-тежко наказание прпобация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по шест месеца.

Той нарушил заповедта за защита и на 23.08.2018г., поради което бил съден по НОХД № 72/2019 г. на РС-Пазарджик, по което с решение, влязло в сила на 15.03.2019г., за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Афектиран от случилото се подс. П. решил да си отмъсти на своите роднини, като запали къщата в с.Церово и така се надявал те да го приберат обратно в жилището гр. Пазарджик.

В изпълнение на взетото решение, на 22.10.2018 г., около обяд, подс. П. събрал лозови клонки, които натрупал в спалнята в къщата - втората стая, отляво на коридора. След това с помощта на кибрит и дезодорант  възпламенял купчината, намираща се върху дюшека му. Подс. П. натрупал лозови клонки и в другата стая, върху пружината на старо легло,  след което запалил и тях. Веднага след това напуснал къщата и отишъл да пие кафе в заведение в селото. Около 12:20 часа огънят вече се бил разрастнал и от къщата излизал гъст черен дим, който привлякъл вниманието на съседите. Част от тях се включили в гасенето на пожара, като св. О.К. и св. Х.Т. разбили входната врата и влезли в къщата, за да проверят дали подс. П. не е затворен вътре. Установили, че там нямало никого, но забелязали струпаните лозови клони на спалнята му, които той бил запалил, за да причини пожара. Двамата свидетели започнали гасене на пожара с вода, като включили маркуч в чешма, в двора на имота. В това време за случая бил подаден и сигнал до РДПБЗН гр.Пазарджик, като техен екип се отзовал на място, локализирал и потушил напълно пожара. Пристигнал и дежурен екип от РУ на МВР - Пазарджик, като бил извършен оглед на местопроизшествие.

В резултат на пожара цялата къща била опушена и почерняла. В спалнята на подс. П., където той запалил пожара, дървеното дюшеме било частично изгоряло. В горната си част бил изгорял и намиращия се в същата стая дървен гардероб. Стените и таванът били опушени в черно. Касата на вратата, през която се влизало в помещението, била почерняла и обгоряла в горната си част. Другата стая, в която подс. П. също бил запалил огън, била опушена и с почернял таван. Леглото върху, което той запалил ножар било с изгоряла табла, а вратата и касата й били почерняли. От намиращата се в тези стаи покъщнина били изгорели дървена маса, три малки табуретки, шест дюшека за легла по тек и половина, останалите врати и прозорци на жилището също било опушени, а едни от прозорците се счупил от високата температура.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изслушаната по делото пожаро-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, пожарът е възникнал на 22.10.2018 г., в с. Церово, обл. Пазарджик, на ул. „***. Сигналът за пожар е бил приет в ОЦ па РБПБЗИ гр. Пазарджик в 12:25 часа. Техният екип е пристигнал па място в 12:54 часа, като установил, че горели две от стаите на едноетажната къща. В 13:00 часа пожарът вече бил локализиран. Предвид установеното на мястото на инцидента е било заключено, че възпламеняването е било в резултат на умишлени действия, защото материалите попадащи в зоната на горене са били синтетични и дървени, като така е била създадена благоприятна среда за разпространението на пожара. Най-вече до този извод се стига и поради факта, че огнищата на пожара били две и същите били едновременно предизвикани. Продължителността на пожара била около два часа и половина, като същият бил предизвикан от маломощен огнеизточник - клечка или запалка. Изключена е била възможността пожарът да е бил в резултат от късо съединение, а също така и възможността пожарът да се разпростре и върху съседни имоти.

Видно от заключението на изслушаните по делото две оценителни експертизи, които съдът цени като обективни и компетентни, стойността на запаления от подс. П. недвижим имот възлизала па сумата от 22 480 лева, а реално унищожените и повредени в резултат от пожара вещи били на обща стойност от 560.64 лева.

Видно от заключението на изслушаната по делото комплексна психологично-психиатрическа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, подс. П. се водел на диспансерен учет, защото страдал от смесени и други личпостови разстройства, но не и от психично заболяване в тесен смисъл на думата. Към момента на извършване на деянието П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. П. не е изпадал в краткотрайно разстройство на съзнанието или друго тежко заболяване, което да изключи вменяемостта му. Самото състояние на П. не е било пречка за участието му в наказателното производство и в даването на достоверни отговори на зададените му въпроси, а също така и сам да организира защитата си. Направено е уточнение, че не е била изключена възможността подс. П. нетенденциозно да омаловажава или преувеличава фактите, имащи значение за правилното изясняване на случая. Не е била констатирана пречка подс. П. да бъде задържан, за да му се вземе МНО задържане под стража или да търпи наказание лишаване от свобода в затвор. При извършения анализ от вещите лица било констатирано, че личностовите особености на подс. П. се очертавали с несложно структуриране, недостатъчно формулиране на понятия като добро и зло и наличие само на базови морално-етични норми. Поведението на П. преди всичко било продукт на патологично и дисфункционално социално поведение и ценностна система. Не са били установени клинично значими когнитивни дефицити, а интелектуалното му функциониране било в границата на широката норма. Емоционално-волевата сфера на П. била неустойчива с ниска регулация над импулсите, влеченията и склонност към афективни отреагираиия, като извършеното деяние би могло да се обясни от установените характеристики на неговата личност. Към момента на изготвяне на експертизата П. е демонстрирал, че е асимилирал извършеното от него деяние, като е посочил своето дисфункционално обяснение и мотив, като е бил убеден в собствената си правота и не изпитвал чувство за вина, а по-скоро бил ангажиран в убежденията си, че самият той бил жертва на случващото се и това бил единственият начин, с който да принуди близките си, за да се ангажират те с неговата личност. Състоянието на подс. П. не се повлиявало от медикаментозно лечение и не подлежало на такова. Самият той проявявал егоцентричност и ригидно упорство при отстояване па собственото си мнение, като бил слабо толерантен към алтернативни гледни точки, трудно приемал подбудите на другите и трудно правел компромиси. Това само по себе си водело до съмнения относно ефекта от евентуална психотерапевтична интервенция.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Д.П., Х.Т., Н.П., Н.П. и О.К. /последните три от ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, а също и от заключението на пожаро-техническата, двете оценителни и комплексната психологично-психиатрическа експертизи, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра на събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви , хронологично точни и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният подробен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна  подсъдимият М.П. е осъществил  престъпния състав на  чл.330 ал.1 от НК, като на 22.10.2018 г., в с. Церово, обл. Пазарджик, е запалил сграда със значителна стойност - едноетажна къща, с обитаем таван и избено помещение, находяща се па ул.„***, собственост на Д.Н.П., Н.М.П., Н.М.П. и негова собственост, на стойност 22480 лева, като в резултат от запалването е била повредена и унищожена покъщнина на обща стойност 560.64 лева.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият са имал представа за основния обективен елемент на състава на престъплението, а именно че запалва съсобствен имот - сграда, който е на значителна стойност – над 22 хил лв. Без значение за съставомерността на деянието е каква е била стойността на действително причинените от пожара имуществени вреди. В този смисъл и само за пример може да се посочи Решение № 580 от 25.X.1995 г. по н. д. № 490/95 г., II н. о., в което се казва, че: „За съставомерността на деянието по чл. 330, ал. 2, т. 1 НК е необходимо да са налице условията, посочени в основния състав по алинея 1 и пожарът да представлява опасност за живота на някого. И по двата текста е от значение не каква вреда е последвала, а обектът на посегателството да е на значителна стойност”, както и Решение № 531 от 19.ХI.1980 г. по н. д. № 550/80 г., I н. о.,  в  което  е  посочено, че: „За състава на деянието по чл. 330, ал. 1 НК се изисква само стойността на запалените сгради, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество да са със значителна стойност. Не е нужно настъпилата вреда в резултат на палежа да е на значителна стойност. Настъпилата фактически вреда може да е и незначителна”.

Подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си и е искал тяхното настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -  относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние – умишлен палеж, извършен демонстративно и с чувство за безнаказаност. 

          Подсъдимият п. е личност със завишена степен на обществена опасност. Вярно е, че не е осъждан към момента на деянието, но е осъждан в последствие, с влязла в сила присъда за две умишлени деяния, подробно посочени по-горе, извършени преди настоящото деяние. Отделно от това е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК, за извършено умишлено престъпление. По местоживеене е негативно охарактеризиран.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и в стремежа на подсъдимия да отмъсти на близките си, както и да предизвика тяхното внимание към неговата личност.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, ниският размер на действително причинените от пожара имуществени вреди, тежкото семейно, материално положение и имотно състояние, както и недоброто психично здраве на дееца, който страда от смесени и други личностови разстройства, което обаче не е психично заболяване в тесен смисъл на думата.

Отегчаващи обстоятелства – негативните характеристични данни.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде пълен превес на първите и осъди П. на една година лишаване от свобода.

Съдът съобрази обстоятелството, че настоящото деяние е било извършено в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК с деянието по НОХД № 1104/2018 г. на РС-Пазарджик, за което се посочи, че П. е бил осъден с присъда, влязла в сила на 27.12.2018г.. Това е така, защото тези две деяния са бил извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. С оглед на това и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.П. едно общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящата присъда и това по НОХД № 1144/2018г. по описа на ПзРС в размер на една година година лишаване от свобода.

Съобразявайки данните за личността на подсъдимия и преди всичко чистото му съдебно минало към момента на деянието, съдът намери, че за  постигане целите на наказанието и преди всичко поправително–превъзпитателния и принудително-възпиращ ефект спрямо дееца,  не  се  налага  ефективно  изтърпяване  на  така  наложеното общо най-тежко   наказание ЛС.   С  оглед  на  това съдът  приложи  института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието ЛС за изпитателен срок от три години.

          Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски за експертизи в общ размер на 891.64 лева, платими  в полза на бюджета на СВ по сметка н ПзРС.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: