Р Е Ш Е Н И Е
№261560 07.12.2020г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3723 по описа на ПРС за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Ищцата Й.К.А., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. М.П. е предявила срещу Медицински институт на МВР, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.
С. бул. *** № *** обективно съединени искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***** г., с която й е наложено
дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, както и да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „******“.
Претендира разноски.
В исковата молба се излагат
твърдения относно това, че ищцата е работила при ответника по трудов договор
№ ***** г. на длъжността
„*****“ в сектор „****“, като
впоследствие
с ДС №
****. е преназначена на длъжността
„****“ с образователна квалификационна степен
бакалавър в група **** за осигуряване на първична
извънболнична медицинска помощ при МИ на МВР - структурно звено- П..
Твърди се, че на 09.09.2019 г.
от ищцата е било депозирано заявление за
ползване на платен годишен отпуск за 2019 година, в
размер на осем работни дни, за периода 01.10.2019 г.
- 10.10.2019 г.,
като в молбата е посочено, че за времето на
отпуск ще бъде в Р. Т., понеже почивката
била планирана още през месец март на същата
година, като също така е било посочено, че през време на отсъствието
ще бъде замествана от м.с. И. и м.с. Н..
Върху така подаденото заявление за отпуск била поставена резолюция от директора професор доктор
Н. С., с която отпускът й бил разрешен,
считано от 01.10.2019 г. , като това разрешение било
съгласувано преди това със прекия й ръководител доц. д-р
П. Ф..
Ищцата твърди, че впоследствие
върху заявлението й за отпуск било написано „Не"
във връзка със Заповед
№ ******* г., без да е ясно датата на поставяне на втората
резолюция, с която
й се отказва ползването на разрешения отпуск, както и се сочи,
че ищцата не е била запозната с
последващия отказ. ищцата отбелязва, че за периода от 12.09.2019. до
30.09.2019г. е
била в отпуск по болест.
На 08.10.2019 г.
с докладна записка до директора на МИ на МВР с вх. №
****прекият и ръководител доц, д-р П.
Ф.,
*** на МС към ОДМВР – П.
бил посочил, че ищцата не се
е явявала на работа, считано от 01.10.2019 г.,
което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, ал. 1, т. 1 КТ, и доколкото ищцата била лично уведомена по телефона й на
26.09.2019. в 15.30 часа, относно това, че няма да ползува
отпуска си по производствени причини във връзка с
изпълнение на заповед № ****
година. Ищцата сочи, че от издадената заповед за налагане на
наказанието й не ставало ясно в какво се изразява неизпълнението на законните нареждания на работодателя по смисъла на
чл. 187, т. 7 КТ и какво представляват тези нареждания. Освен това твърди, че с
поведението си и неявяването на работа не е
възпрепятствала полагането на качествени и адекватни
здравни грижи, тъй като изрично в заявлението си била посочила
кои нейни колежки ще я заместват по време на отсъствието й.
Препис от исковата молба е връчен на ответника от когото в
законоустановения срок е депозиран и писмен отговор.
С отговора се взема становище за неоснователност на исковете. Твърди се,
че със заявление
от 09.09.2020 г. ищцата
е поискала да ползва платен
годишен отпуск в размер на 8 дни за периода 01.10.2020 г, до 10.10,2020 г., като отпускът
бил съгласуван с прекият й ръководител д-р П. Ф**** на МС ОД МВР — П.. Отпускът бил разрешен и от ****** на института, но впоследствие бил разпореден отказ, който бил обективиран в заявлението на ищцата. Отказът бил
аргументиран с оглед на издадената от ***** на института Заповед № ******* г.
С докладна записка с вх. № ********** на МС при ОД МВР – П. доц.
д-р П. Ф.
информирал ****на МИ-МВР, че ищцата не се е явила на работа след изтичане на отпуската й за временна неработоспособност. В докладната записка било
изложено, че след проведена
командировка в МИ-МВР — С.доц. Ф. бил уведомен за постановения отказ на **** да разреши на ищцата ползването на
платения годишен отпуск, както и било посочено, че непосредствено
след това бил информирал ищцата по телефона за това че
отпуска й няма да бъде разрешен. С покана от ****. от ищцата били
поискани писмени обяснения и срок за даване на такива в рамките на пет работни дни, а като приложения на ищцата били предоставени копия от докладната на д-р Ф. и копие от
Заявлението за ползване на платен годишен отпуск. Ищцата дала обяснения на 21.01.2019г., в които оспорила полученото обаждане от прекия си ръководител, относно това, че не й е разрешен ползването на платения
годишен отпуск, като
добавила, че е запозната със
съдържанието на заявлението за отпуск и резолюцията в него едва при искането на обясненията.
Твърдението, че в заявлението за отпуск отказът на
директора на МИ-МВР не бил
подписан не съответствало на истината, доколкото поставената в
заявлението резолюция „Не, във
връзка със Заповед № ***** г.“ била подписана от **** на МИ-МВР, с която
ищцата била длъжна
да се запознае. Излагат се съображения за
законосъобразност на заповедта.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За
да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и отмяната му ищецът следва да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, че същото е било прекратено и на какво основание.
Оттук
насетне в тежест на ответната страна е да установи, че уволнението е извършено
от лице – носител на работодателската власт, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че
е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения, и че процедурата по уволнението на ищеца е спазена – изискани са
обясненията на ищеца преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено
в предвидените в КТ срокове, както и че към датата на прекратяване на ТПО с
оспорената заповед между страните е съществувало ТПО, което не е било
прекратено.
Страните нямат спор относно съществуването на трудовоправната връзка,
заеманата от ищцата длъжност и прекратяването на ТПО със заповед за налагане на
дисц. наказание.
По делото е била представена оспорената заповед № *****., от съдържанието
на която заповед се установява, че ищцата е била наказана поради неявяването й
на работа за периода 01.10.2019г. – 08.10.2019г., за който период на ищцата не
бил разрешен платен годишен отпуск.
Представено е подаденото от ищцата заявление от 09.09.2019г. /стр.7/, с
което е заявен ПГО за 2019 година за периода 01.10.2019г. до 10.10.2019г. От
заявлението е видно, че този отпуск е бил писмено разрешен от ***** на МИ –МВР,
за което ищцата е узнала.
От разпита на св. Б. Т. и П. Ф.се установява, че ползването на ПГО на
ищцата е отказано на 29.09.2019г., който отказ бил обективиран върху същото
заявление с мотива, че има издадена заповед № ****** г.,
за който отказ
ищцата била уведомена по телефона от прекия й началник Ф..
От изслушаната по
делото СГрЕ с в.л. С. се установява, че ръкописният отказ е изпълнен от лицето
проф. д.р Н. С..
При така установените факти от значение за
спора, съдът намира следното:
Правото на отпуск е
регламентирано в КТ и Наредбата за работното време, почилките и отпуските. Касае
се за право на работника, което следва да бъде упражнено от последния с писмено
заявление до работодателя, и което право съгласно член 173, ал. 5 от КТ следва
да бъде използвано в рамките на календарната година за която се отнася, освен
ако ползването на отпуска е отложено за следващата календарна година от работодателя
съгласно изискванията на член 176, ал. 1, т. 1 КТ.
В член 172 и 173, ал. 1 от КТ са регламентирани начина и реда на
ползване на платения годишен отпуск, като ясно е посочено, че отпускът се
разрешава с писмено разрешение на работодателя, каквото разрешение е било
дадено и с което разрешение ищцата е била запозната. С даването на писменото
разрешение от работодателя за ползването на отпуска за ищцата се породило правото
й на отпуск. Веднъж дадено и достигнало до знанието на ищцата това разрешение
не може да бъде оттеглено от работодателя, без съгласието на ищцата. С
извършеното оттегляне на разрешението нито се прекратява, нито се изменя предоставеното
ползване на отпуска, доколкото съгласно член 173, ал. 5 от КТ работодателят е
длъжен да разреши ползването на отпуска на работника до края на съответната
година, освен ако ползването му е било отложено по реда на член 176 ГПК. В
случая обаче както не се твърди, така и не се установява отлагането на отпуска
на ищцата по реда на член 176, ал. 1, т. 1 от КТ.
С оглед
изложеното, съдът намира, че ищцата не е извършила дисц. нарушение по смисъла
на член 190, ал. 1, т. 2 от КТ, доколкото в процесния период в които не е била
на работа, ищцата е била в разрешен от работодателя платен годишен отпуск. Ето
защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и ще се уважи.
С оглед уважаването на иска за
отмяна на незаконното уволнение, като обусловен следва да се уважи и иска за възстановяване на предишната работа
като основателен и доказан.
Ищецът
претендира разноски в размер на 650 лева за адв. възнаграждение, които ще му се
присъдят.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове. В случая дължимата ДТ по делото възлиза
на сумата от 160 лева, от които 80 лева ДТ по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ и 80 лева по ДТ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Й.К.А., ЕГН **********, извършено със
Заповед № ***** г. на ***** на Медицински институт на МВР, ЕИК **** с която й е
наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Й.К.А., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „******“
в Медицински институт на МВР, ЕИК ****.
ОСЪЖДА Медицински институт на МВР, ЕИК ******
да заплати на Й.К.А., ЕГН **********
650 лева адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Медицински институт на МВР, ЕИК *****
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 160 лева държавна
такса върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.