Решение по дело №3723/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261560
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330103723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №261560                    07.12.2020г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3723 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са  обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1  и 2 от КТ.

      Ищцата Й.К.А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М.П. е предявила срещу Медицински институт на МВР, ЕИК *****,  със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. *** № *** обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ***** г., с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност  „******“. Претендира разноски.

   В исковата молба се излагат твърдения относно това, че ищцата е работила при ответника по трудов договор № ***** г. на длъжността „*****“ в сектор „****“, като впоследствие с ДС  ****. е преназначена на длъжността „****“ с образователна квалификационна степен бакалавър в група **** за осигуряване на първична извънболнична медицинска помощ при МИ на МВР - структурно звено- П..

   Твърди се, че на 09.09.2019 г. от ищцата е било депозирано заявление за ползване на платен годишен отпуск за 2019 година, в размер на осем работни дни, за периода 01.10.2019 г. - 10.10.2019 г., като в молбата е посочено, че за времето на отпуск ще бъде в Р. Т., понеже почивката била планирана още през месец март на същата година, като също така е било посочено, че през време на отсъствието ще бъде замествана от м.с. И. и м.с. Н.. Върху така подаденото заявление за отпуск била поставена резолюция от директора професор доктор Н. С., с която отпускът й бил разрешен, считано от 01.10.2019 г. , като това разрешение било съгласувано преди това със прекия й ръководител доц. д-р П. Ф..

  Ищцата твърди, че впоследствие върху заявлението й за отпуск било написано „Не" във връзка със Заповед № ******* г., без да е ясно датата на  поставяне на втората резолюция, с която й се отказва ползването на разрешения отпуск, както и се сочи, че ищцата не  е била запозната с последващия отказ. ищцата отбелязва, че за периода от 12.09.2019. до 30.09.2019г.  е била в отпуск по болест.

На 08.10.2019 г. с докладна записка до директора на МИ на МВР с вх. № ****прекият и ръководител доц, д-р П. Ф., *** на МС към ОДМВР – П. бил посочил, че ищцата не се е явявала на работа, считано от 01.10.2019 г., което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал. 1,  т. 1 КТ, и доколкото ищцата била лично уведомена по телефона й на 26.09.2019. в 15.30 часа, относно това, че няма да ползува отпуска си по производствени причини във връзка с изпълнение на заповед № **** година. Ищцата сочи, че от издадената заповед за налагане на наказанието й не ставало ясно в какво се изразява неизпълнението на законните нареждания на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 7 КТ и какво представляват тези нареждания.  Освен това твърди, че с поведението си и неявяването на работа не е възпрепятствала полагането на качествени и адекватни здравни грижи, тъй като изрично в заявлението си била посочила кои нейни колежки ще я заместват по време на отсъствието й.

Препис от исковата молба е връчен на ответника от когото в законоустановения срок е депозиран и писмен отговор.

С отговора се взема становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че със заявление от 09.09.2020 г. ищцата е поискала да ползва платен годишен отпуск в размер на 8 дни за периода 01.10.2020 г, до 10.10,2020 г., като отпускът бил съгласуван с прекият й ръководител д-р П. Ф**** на МС ОД МВР — П.. Отпускът бил разрешен и от ****** на института, но впоследствие бил разпореден отказ, който бил обективиран в заявлението на ищцата. Отказът бил аргументиран с оглед на издадената от ***** на института Заповед № ******* г.

 С докладна записка с вх. № ********** на МС при  ОД МВР – П. доц. д-р П. Ф. информирал ****на МИ-МВР, че ищцата не се е явила на работа след изтичане на отпуската й за временна неработоспособност. В докладната записка било изложено, че след проведена командировка в МИ-МВР — С.доц. Ф. бил уведомен за постановения отказ на **** да разреши на ищцата ползването на платения годишен отпуск, както и било посочено, че непосредствено след това бил информирал ищцата по телефона за това че отпуска й няма да бъде разрешен. С покана от ****. от ищцата били поискани писмени обяснения и срок за даване на такива в рамките на пет работни дни, а като приложения на ищцата били предоставени копия от докладната на д-р Ф. и  копие от Заявлението за ползване на платен годишен отпуск. Ищцата дала обяснения на 21.01.2019г., в които оспорила полученото обаждане от прекия си ръководител, относно това, че не й е разрешен ползването на платения годишен отпуск, като добавила, че е запозната със съдържанието на заявлението за отпуск и резолюцията в него едва при искането на обясненията.  Твърдението, че в заявлението за отпуск отказът на директора на МИ-МВР не бил подписан не съответствало на истината, доколкото поставената в заявлението резолюция „Не, във връзка със Заповед № ***** г. била подписана от **** на МИ-МВР, с която ищцата била длъжна да се запознае. Излагат се съображения за законосъобразност на заповедта.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяната му ищецът следва да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено  и на какво основание.

Оттук насетне в тежест на ответната страна е да установи, че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската власт, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, и че процедурата по уволнението на ищеца е спазена – изискани са обясненията на ищеца преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в КТ срокове, както и че към датата на прекратяване на ТПО с оспорената заповед между страните е съществувало ТПО, което не е било прекратено.

Страните нямат спор относно съществуването на трудовоправната връзка, заеманата от ищцата длъжност и прекратяването на ТПО със заповед за налагане на дисц. наказание.

По делото е била представена оспорената заповед № *****., от съдържанието на която заповед се установява, че ищцата е била наказана поради неявяването й на работа за периода 01.10.2019г. – 08.10.2019г., за който период на ищцата не бил разрешен платен годишен отпуск.

Представено е подаденото от ищцата заявление от 09.09.2019г. /стр.7/, с което е заявен ПГО за 2019 година за периода 01.10.2019г. до 10.10.2019г. От заявлението е видно, че този отпуск е бил писмено разрешен от ***** на МИ –МВР, за което ищцата е узнала.

От разпита на св. Б. Т. и П. Ф.се установява, че ползването на ПГО на ищцата е отказано на 29.09.2019г., който отказ бил обективиран върху същото заявление с мотива, че има издадена заповед № ****** г., за който отказ ищцата била уведомена по телефона от прекия й началник Ф..

От изслушаната по делото СГрЕ с в.л. С. се установява, че ръкописният отказ е изпълнен от лицето проф. д.р Н. С..

 При така установените факти от значение за спора, съдът намира следното:

                Правото на отпуск е регламентирано в КТ и Наредбата за работното време, почилките и отпуските. Касае се за право на работника, което следва да бъде упражнено от последния с писмено заявление до работодателя, и което право съгласно член 173, ал. 5 от КТ следва да бъде използвано в рамките на календарната година за която се отнася, освен ако ползването на отпуска е отложено за следващата календарна година от работодателя съгласно изискванията на член 176, ал. 1, т. 1 КТ. 

              В член 172 и 173, ал. 1 от  КТ са регламентирани начина и реда на ползване на платения годишен отпуск, като ясно е посочено, че отпускът се разрешава с писмено разрешение на работодателя, каквото разрешение е било дадено и с което разрешение ищцата е била запозната. С даването на писменото разрешение от работодателя за ползването на отпуска за ищцата се породило правото й на отпуск. Веднъж дадено и достигнало до знанието на ищцата това разрешение не може да бъде оттеглено от работодателя, без съгласието на ищцата. С извършеното оттегляне на разрешението нито се прекратява, нито се изменя предоставеното ползване на отпуска, доколкото съгласно член 173, ал. 5 от КТ работодателят е длъжен да разреши ползването на отпуска на работника до края на съответната година, освен ако ползването му е било отложено по реда на член 176 ГПК. В случая обаче както не се твърди, така и не се установява отлагането на отпуска на ищцата по реда на член 176, ал. 1, т. 1 от КТ.

               С оглед изложеното, съдът намира, че ищцата не е извършила дисц. нарушение по смисъла на член 190, ал. 1, т. 2 от КТ, доколкото в процесния период в които не е била на работа, ищцата е била в разрешен от работодателя платен годишен отпуск. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и ще се уважи.

                С оглед уважаването на иска за отмяна на незаконното уволнение, като обусловен следва да се уважи  и иска за възстановяване на предишната работа като основателен и доказан.

Ищецът претендира разноски в размер на 650 лева за адв. възнаграждение, които ще му се присъдят.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове. В случая дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от 160 лева, от които 80 лева ДТ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 80 лева по ДТ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на Й.К.А., ЕГН **********, извършено със Заповед № ***** г. на ***** на Медицински институт на МВР, ЕИК **** с която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,  ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ. 

   ВЪЗСТАНОВЯВА Й.К.А., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „******“ в Медицински институт на МВР, ЕИК ****.

ОСЪЖДА Медицински институт на МВР, ЕИК ****** да заплати на Й.К.А., ЕГН ********** 650 лева адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА Медицински институт на МВР, ЕИК ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 160 лева държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните. 

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Анета Трайкова

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Н.Н.