№ 5304
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело №
20211110169216 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. Д. СТ. - редовно призован, се явява, представлява се от адв.
Д. с днес представено пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ „С.А.“ ЕАД - редовно призован, представлява се от адв.
Г. с пълномощно по делото.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ЗАД „ОЗК - З.“ - редовно призован,
представлява се от юрк. Т. с пълномощно към становище от 13.04.2022 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Н. Н. - редовно призован по телефона, явява се.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА Исковата молба, Отговор в срока по чл. 131 ГПК и
Определението на Съда по чл. 140 ГПК.
ДОКЛАДВА заключение на съдебно-медицинска експертиза от
07.04.2022 г., депозирано в срока по чл. 199 ГПК.
ДОКЛАДВА становище на трето лице-помагач ЗАД „О.-З.“ от 13.04.2022
1
г. с изложени съображения по съществото на спора и с представени
доказателства за плащане на сумата в общ размер 342,41 лв. по застраховката
за риска „Трудова злополука“.
Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекта за
доклад. Представям и моля да приемете писмени доказателства – 3 бр.
амбулаторни листове от скорошни прегледи. Нямам преписи за страните, за
което се извинявам. Причината е, че ги получих непосредствено преди
заседанието. Да се приемат писмените доказателства, представени от третото
лице-помагач.
Адв. Г.: Поддържам отговора. Нямам възражения по проекта за доклад.
Да се приемат писмените доказателства от ЗАД „О.-З.“. Не възразявам да се
приемат и днес представените от ищцовата страна писмени доказателства.
Юрк. Т.: Поддържам становището си. Нямам възражения по проекта за
доклад. Не възразявам да се приемат представените от ищцовата страна
писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото, следва да се докладва съобразно проекта за
доклад.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, съобразно проекта за доклад.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени със становището на
третото лице-помагач от 13.04.2022 г. и днес представените от ищцовата
страна такива.
СНЕМА самоличност на вещото лице, изготвило експертиза.
Д. Н. Н. – 49 г., неосъждан, без дела и връзки със страните.
Съдът НАПОМНЯ на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291
НК.
Съдът ЗАПОЗНАВА вещото лице с днес представените от ищцовата
страна писмени доказателства.
2
Вещото лице Н.: Представил съм заключение в срок, което поддържам.
Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал интензивни, с
характеристиката на мъчителни и особено силни болки, тъй като има данни,
че същият не е изпадал в безсъзнание и не е бил в коматозно състояние в
продължителен период от време, т.е. усещал е напълно тези болки от
черепно-мозъчната травма и от травмата на шията.
Не по-малко от 7 - 10 месеца е общият период на възстановяването.
Болките са в началото на острия период, т.е. първите 2 - 3 седмици са особено
мъчителни за пострадалия, със стихващ интензитет в рамките на първия
месец. В тази насока е използването и на шийната яка, която като обездвижи
шията, намалява многократно болковата симптоматика. Болките стихват, но
остават категорично, до края на възстановителния период, даже предвид
характеристиката на травмата, особено на шията, е много вероятно те да
останат и до края на живота му. В особени позиции на шията, например при
работа с наведена глава, при принудителна поза, дори при ежедневни
дейности - когато се навежда тялото, за да седне или се изправя от легнало
положение, връзва си обувките. Шийният апарат се натоварва повече и
изпитва болки.
Категорично, видът на травмата показва, че е имало реална опасност за
живота, която е избегната с оказване на високоспециализирано лечение в
болнично заведение.
По отношение на отговора на въпрос № 3, категорично от личния
преглед се забелязва и към днешния момент, и в ръцете, и в краката, е налице
мускулна слабост, намаление на нормалния обем на движение на крайниците.
Тъй като се касае за увреждане на нервната система, на самата нервна тъкан,
тези увреждания като последствия ще останат до края на живота, те нямат
характеристиката на самовъзстановяващи се. Т.е. от тук насетне, считано от
момента на травмата досега и нататък с възрастта, ще има тенденция към
влошаване. Това е характерно за увреждане на нервната тъкан. Идеята на
лечението в момента е да се задържи настоящото положение и да се забави
прогресирането на негативните явления. Травматично е увредена нервната
тъкан, тя е умъртвена и не работи, и няма как да бъде възстановена. Нервната
тъкан няма способността да се регенерира. Прогнозата е само към влошаване,
като се прилагат поддържащи методи с медикаменти, физиотерапия и
3
стандарт на живот.
В отговора на въпрос № 4, където се обсъжда „хематомиелия,
кръвоизлив в гръбначния стълб“ отговорът ми е теоретичен. Описаните
прояви при тежките форми, като незадържане на урина и фекалии, са просто
теоретично описание. В конкретния случай при него проявлението на това
състояние е мускулна слабост и промяна в сетивността.
В отговор на въпрос на № 5 по отношение на продължаващите
оплаквания отново става дума за тези ограничения, обем на движение,
продължаващите болки, особено при навеждане и т.н. с доживотен характер.
Освен болката в шията, намаленият обем на движение на крайниците и
промяната в чувствителността също имат доживотен характер.
Намаляването на чувствителността включва усещането за температура,
анормалния усещания за допир, т.е. има усещане, че мястото не се докосва
или при докосване има друг тип усещане, например за болка, а не за натиск.
Когато едно място се докосва, то трябва да се усеща като натиск, а не като
болка. Точно това е характерно за шийната травма.
В отговора на въпрос № 8 по отношение отключване или усложняване
на вече съществуващи дегенеративни заболявания, от ядрено-магнитния
резонанс на пострадалия е видно, че същият има ошипяване на прешлените на
гръбнака, стеснение на пространствата между дисковете, което е характерно
за хората след 45-годишна възраст. При травмата самата болест на гръбнака
се усложнява, т.е. класическите симптоми на наличното заболяване ще бъдат
усилени, ще има скованост в снагата, в движенията, допълнителна болка.
Съобразно новата реалност пострадалият се е адаптирал. Той е
максимално компенсиран, като имам предвид – към новите условия, в които е
поставено да функционира тялото му.
По отношение на отговора на последния въпрос по задачите на
ответника, установява се промяна в чувствителността на крайниците, такива
данни са установени и от клиничните прегледи от неврохирурзи. Т.е. тук
няма някаква особена динамика.
Във връзка с днес приетите от Съда писмени доказателства, с които се
запознах, се установява, че ищецът е с новоустановена хипертонична болест
/високо кръвно налягане/. Всъщност аз го установих в момента на личния
4
преглед, а той дори не знаеше, че има високо кръвно. Според мен в този
момент на прегледа, който извърших, състоянието му беше застрашаващо
живота. Кръвното беше над 200/140, и самият аз го насочих към Спешното
отделение на болницата. Предвид големия период от травмата досега и
липсата на медицински доказателства за причинно-следствена връзка между
травмата и хипертонията, може да се каже, че няма връзка със състоянието.
Страните /поотделно/: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението. На вещото лице да се изплати възнаграждение
в размер на 400 лева, от които 300 лв., платими от бюджетните средства на
съда, и 100 лв. по платежния документ от 24.03.2022г., за което СЪДЪТ
издаде 2 бр. РКО.
СНЕМА самоличност на сводетеля, който се въведе в съдебната зала:
Р.Л.В. – 60 г., неосъждана, без дела със страните.
Свидетелят В.: Ищецът е мой съпруг. Нямам други отношения със
страните.
Самоличност се СНЕ по л.к. № *********, издадена на 30.10.2017 г. от
МВР – София.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетеля за наказателната отговорност
по чл. 290 НК. Свидетелят обеща да каже истината.
Свидетелят В.: Злополуката е станала на 28.12.2018 г. Аз по това време
работех в Германия. Негов колега ми се обади по телефона. На 30.12.2018 г.
пристигнах в България. Той беше в „Пирогов“, там остана до 09.01.2019 г.
Влизах при него, когато пристигнах. Честно да ви кажа, аз не можах да го
позная. Ако нямах информацията от синовете ми, че той се намира на първо
5
легло, направо не го познах. Цялата му глава беше бинтована, много подут
беше и ръцете му бяха свити в лактите и прибрани към раменете /показва
позицията/. В такова състояние се намираше, защото изобщо не можеше да си
движи ръцете и краката в този момент. Говореше много бавно и по няколко
пъти се налагаше да му повтарям нещо, за да ми отговори той. Не знам дали
защото не ме разбираше или защото на него самия му беше много трудно да
говори. На 09.01.2019 г. го изписаха, децата го изнесоха на ръце до колата и
го прибрахме вкъщи. Синовете ми не живеят с нас, аз го гледах.
Вкъщи беше на легло, на памперси, пиеше вода сок през тръбичка, не
можеше изобщо да си служи с ръцете, те бяха напълно неподвижни. Аз
трябваше да му давам вода, да го храня, да му сменям памперсите.
От „Пирогов“ му слагаха инжекции в стомаха за разреждане на кръвта,
тъй като ядрено-магнитният резонанс показа множество тромбчета в мозъка,
беше на 2 вида хапчета, едните болкоуспокояващи и нещо за периферната
нервна система.
Най-тежкото състояние продължи около 8-9 месеца, според мен. Аз
потърсих рехабилитатор, който идваше вкъщи. Рехабилитацията започна
някъде февруари – март. Процедурите започнаха да дават ефект накъде в края
на април. Първият резултат беше, че успя да стане от леглото сам, след което
предприехме санаториално лечение в „Овча купел“ в София. Там беше,
мисля, 7 – 10 дни, по мои спомени, не съм сигурна. Там беше сам, имаше
хора, които да се грижат за него. Подобрението след санаториума беше това,
че започна с ръката си сам да си отваря вратата, успяваше да натиска
дръжката, защото до този момент и това не можеше, оставяше вратите
отворени.
После продължи рехабилитацията, идваше вкъщи човек. Към края на
лятото, август – септември, започна да бъде по-самостоятелен. Можеше сам
да отиде до тоалетна, да си отвори вратата. Не можеше да си вземе нещо от
хладилника и сам да се нахрани, трябваше аз да съм му оставила храната на
масата и той се опитваше да прихване лъжицата и да се нахрани. Не можеше
да реже с ножа, да бръкне в хладилника. На по-късен етап започна да може да
отвори хладилника, успява да си сипе храна, донякъде да си нареже нещо.
И до днес изпитва болки, от лакътя до върха на пръстите и болки в
гръбначния стълб, в шията. Той го определя като усещане, че нещо му гори
6
отвътре. Ръцете може да повдигне само до едно положение и не може по-
високо. В апартамента се движи сам, но навън не може да се движи
самостоятелно. Доцентът ни предупреди, че и най-малкото спъване или
стъпване накриво може да е фатално, заради травмата в шията.
В емоционален план той е непрекъснато притеснен. Не го изказва с думи,
но на моменти става страшно, изпада в депресии от типа „Защо на мен? Защо
така?“ Един вид самосъжаление, защото непрекъснато се нуждае от помощ на
друг човек.
Продължават вкъщи, когато са свободни, да идват двама негови колеги и
понякога дори го извеждат за малко навън по градинките. Той има желание да
излезе, но аз лично се страхувам да го пускам, особено сам.
От година и половина се мъча да му намеря занимание. Той не работи
поради всички тези физически причини. Получава инвалидна пенсия.
Лекарите и неврологът ни насочиха да му намерим някакво занимание поне за
няколко часа на ден. Опитах се да потърся по най-различни начини, но
навсякъде съм получила откази, защото никой не иска да наеме човек в
такова физическо състояние, дори за „Паркинги и гаражи“ не го взеха, защото
не може да държи химикалка и да записва.
Когато отидохме на прегледа при този лекар, който е вещото лице, с
когото се разминахме днес пред залата, той влезе на преглед. След малко
излетяха и двамата. Докторът само се обърна и ми каза „Веднага за
Спешното!“. Аз се изплаших и така се установи, че той е с високо кръвно.
Преди няколко дена бяхме при кардиолог и тя каза, че тези кризи с високото
кръвно се получават от това, че той стои затворен вкъщи, а преди това
активно е работил. И тя също ни посъветва да му намерим някакво
занимание.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Предвид изчерпването на въпросите, Съдът приключи разпита и
освободи свидетеля, като върна личната му карта.
7
Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед процесуалното поведение на страните и липсата на
заявени доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д.: Моля да уважите изцяло предявения иск като основателен и
доказан. По отношение на неговия размер, считам че въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, същият се установи изцяло. Моля за срок
за писмени бележки, в които да изложа подробни съображения по същество.
Претендирам разноски, адвокатско възнаграждение, за което представям
списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, с екземпляри за другите
участници в процеса.
Адв. Г.: Моля да отхвърлите иска като неоснователен или в условията на
евентуалност да намалите претендирания размер на обезщетение предвид
максималната компенсираност на ищеца към днешния момент. Моля за срок
за писмени бележки. Моля да съобразите плащането, извършено от
застрахователя. Претендирам разноски, за които представям списък по чл. 80
ГПК.
Юрк. Т.: Моля да отхвърлите така предявения иск, считам че същият
остана недоказан. В условията на евентуалност, в случай че намерите същия
за основателен, моля да го уважите в умален размер.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ на страните едноседмичен срок от днес да депозират по
делото становищата си по същество на спора под формата на писмени
бележки.
8
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:20 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9