РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503081 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Л. В. Т. от гр.Пловдив , чрез
пълномощника си адв. В. И. М., ПАК против Решение № 3199 / 05.10.2022г.
по гр.д.№ 17751/ 2021г. по описа на ПРС – ІІІ гр.с., с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2
ЗС против К. З. Т. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
3200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
притежаваната от ищеца ½ идеална част от двуетажна жилищна сграда с
площ от 130 кв.м., находяща се в гр. *** и ½ идеална част от поземления
имот, върху който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор
№ 56784.534.441 с площ от 698 кв.м. за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021
г. (по 400 лв. на месец), ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането. С жалбата са формулирани оплаквания за
неправилност поради несъответствие със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, което довело до неправилни правни изводи, като
съображенията за това се основават на представена по делото Нотариална
1
покана рег.№5744/ 01.09.2021г. на Нотариус Т.Кашилска и заявено от
ответницата в отговор по повод на това. Поддържа се оспорването от страна
на ищеца на заявеното от ответницата възражение, че не ползва целия имот и
че на ищеца е предоставена възможността да ползва своята ½ ид.ч. , което
оспорване на последния се основава на позоваване на обстоятелства по
депозираното заключение на в.л. по делото В.Р. относно неподеляемостта на
процесния имот. В тази насока са и последващите съображения на
жалбоподателя относно несъгласие с мотивите на съда в обжалваното
решение, вкл. относно незаявено от негова страна намерение да ползва имота,
извършва се анализ на депозираните свидетелските показания по делото във
връзка с твърдението, че имотът се е заключвал, както и с посочване на
жилищни помещения от процесния имот, които се ползват от семейството на
ответницата; сочи, че липсва реално поделение на ползването на имота,
въпреки искането му в предходен период; неотчитено било писменото
признание на иска от страна на ответницата за съгласие за заплащане на наем
от 100 лева месечно. Моли да се уважи жалбата, както и предявеният иск,
като се претендира присъждане на направените разноски по делото, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
В писмен отговор по жалбата въззиваемата страна К. З. Т. от гр.Пловдив чрез
адв.М. П., оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, основани
на приетото от районния съд за това, че ищецът не е направил опит и
постъпки да ползва имота, а просто претендира заплащане на обезщетение,
поради което искът по чл.31, ал.2 ЗС е неоснователен. В тази насока е развито
изложението на въззиваемата страна в ОВЖ, като се иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК за
въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът Л. В. Т. от гр.Пловдив е сезирал съда с предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС
против К. З. Т. от гр.Пловдив за заплащане на сумата от 3200 лева за периода
01.01.2021г. – 31.08.2021г. , формирано на базата на месечно възнаграждение
2
от 400 лева претендирано обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с площ от 130
кв.м., находяща се в гр. ***, ведно с прилежащото дворно място, в който НИ
ищецът притежава права на собственост в размер на ½ ид.ч. Предявеният иск
се основа на обстоятелствата за придобито от ответницата право на
собственост в останалия размер от ½ ид.ч. от посочения имот на датата
23.05.2019г по безвъзмездна сделка/дарение/ от баща си и бивш собственик на
имота З. В. Т. - брат на ищеца, както и ползването от ответницата на имота
със семейството си. Сочи наличието на отправени покани -уведомления от
ищеца до ответницата за заплащане на наем за ползването от нея на имота -
Писмо-уведомление от 07.12.2020г., Нотариална покана от 01.09.2021г.,
първата получена от ответницата на 08.12.2020г., втората – на 13.09.2021г. С
исковата си молба ищецът се позовава на първо място на наличието на
признание от страна на ответницата за съгласие да заплаща наемна цена от
100 лева, а на второ място обосновава сумата от 400 лева като справедлива
месечна наемна цена, която същият претендира. Не се твърди наличието на
нарочно изявление от страна на ищеца, адресирано до ответницата относно
желание или намерение да ползва имота, което се основава на
обстоятелството, че по делбено дело между страните е била установена
неподеляемост на имота, както и на твърдението, че ответницата ползва
целият имот. Към исковата молба са приложени писмени покани, вкл.
посочените от ищеца, адресирани първоначално до бившия съсобственик на
имота - брата на ищеца З. В. Т., а впоследствие до правоприемницата –
ответницата К. З. Т., с отправени покани за сключване на договори за наем по
представени от ищеца проекто-договори за това, както и за заплащане на
наемна цена. Ангажирана е от ищеца СОЕ за установяване среднопазарната
наемна цена за имота за процесния период.
С отговора по исковата молба ответницата е оспорила така предявения иск с
главното възражение, че ищецът не е поискал да живее в имота, вкл. като
използва втория етаж за това, където се намират негови вещи и ответницата
не пречи за такова ползване. В тази насока е налице по делото представено
писмено уведомление – отговор от 29.12.2020г. от ответницата по
изпратените от ищеца покани в горния смисъл, с обективирана до същия
насрещна покана за служене с имота съобразно правата му на съсобственик.
Не е оспорено обстоятелството за проведена между страните съдебна делба с
3
влязло в сила съдебно решение във втората му фаза по гр.д.№ 9350/ 2019г. на
ПРС, с което процесният имот е изнесен на публична продан като
неподеляем.
Ангажирани са от страните гласни доказателства. Разпитан е ангажираният от
ищеца св. В. Т. К., установяващ фактически обстоятелства относно начина на
ползване на имота, както и осведоменото знание за това, че ищецът не
притежава ключове за свободен достъп до имота.
За да отхвърли така предявения иск районният съд е отчел необходимостта
от доказване на предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС чрез тяхното кумулативно проявление, а именно ползване на имота изцяло
или над притежаваните от ответницата права в съсобствеността, както и
предоставяне на възможност с покана за ползване на имота от другия
съсобственик, на която покана претендиращият съсобственик не се отзовава
или отказва, последното предмет на тълкуване по ТР №7/ 02.22.2012г. по
тълк. дело 7/ 2012г. на ОСГК на ВКС.
Така обжалвано решение е постановено в съответствие със събраните
доказателства по делото и при приложение на задължителната съдебна
тълкувателна практика на ВКС, които съображения въззивният съд споделя
като разгледана жалбата на основание чл.269 ГПК по доводите на страните,
намира за неоснователна.
По делото са безспорни фактите, че страните притежават равни права на
съсобственост върху процесния имот, ползването на имота се осъществява от
ответницата лично, не е налице изрично писмено изявление относно елание
или намерение за ползване на процесния имот от ищеца като съсобственик в
обема на притежаваните от него права. Неустановен се явява обаче един от
задължителните юридически факти от фактическия състав на предвиденото в
разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС правно основание за претендираното от ищеца
обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, а именно
доказателства за изрично писмено поискване за ползване на имота от страна
на ищеца, вкл. в резултат на искано разпределение на ползването на имота, в
каквато насока твърдението на жалбоподателя в жалбата е неоснователно. Не
е налице и фактически и правен мотив на съда за установеност на този факт,
поради което твърдението на страната на жалбоподателя в тази насока е
неоснователно. В хипотезата на посочената законова норма когато общата
4
вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Доказателства за последното не е налице, поради което
адресираните от ищеца до бившия собственик, а впоследствие и до
ответницата като настоящ съсобственик, за заплащане на обезщетение ,
претендирано като наем, са се явили без основание. Неоснователен е доводът
на жалбоподателя, основано на установената по делото по проведената между
страните съдебна делба неподеляемост на процесния имот, което е условие за
извършване на реално поделяне на имота между страните като съсобственици
с цел прекратяване на съсобствеността им , но не е била пречка за съвместно
ползване на имота, което се изяснява и при изслушването на депозираното
заключение на вещото лице в настоящото производство по делото.
Независимо от което предпоставка за иницииране заплащането на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС , каквото е правно регламентираното основание
за уреждане на отношенията между съсобственици, е иницииране на искане за
ползване на имота от страна на претендиращия обезщетението съсобственик в
указаната от Закона писмена форма. Поради това непряко релевантно е
наведеното от жалбоподателя повдигнато и поддържано възражение относно
изследване на обстоятелството как и къде е бил заключван процесният имот,
както и липсата на осигуряване на ключ за достъп до имота при липса на
инициирано писмено искане за фактическото му ползване от негова страна с
оглед изискване за създаване на предпоставки за осигуряване възможност за
такова ползване от ответната страна. Правно ирелевантно е и обстоятелството
относно наличието на изявление от страна на ответната съсобственичка
относно евентуален размер за заплащане на наем, след като между страните
не е установено наличието на сключен договор с оглед заплащане на
претендирана сума по договорно правоотношение, доколкото настоящото
материалноправно правоотношение между страните е на извъндоговорно
основание.
По така изложените съображения предявеният иск по чл.31, ал.2 ЗС се явява
неоснователен, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно ще
се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение по
Списък по чл.80 ГПК в размер на 800 лева.
5
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3199 / 05.10.2022г. по гр.д.№ 17751/
2021г. по описа на Пловдивски районен съд – ІІІ гр.с.
Осъжда Л. В. Т., ЕГН: ********** да заплати на К. З. Т., ЕГН: **********
сумата 800 лева / осемстотин лева/ - направени разноски за въззивната
инстанция за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6