Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 11.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на девети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор Орлин Куздов от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 313 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР, гр. Шумен, депозирана чрез главен
юрисконсулт И.С., срещу Решение № 583/18.10.2019г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1202/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменен Електронен фиш за налагане на глоба, серия „К” № 2305811 на ОДМВР, гр.
Шумен, с който на Д.Я.Д., на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че съдът
е съобразил доказателство, което представлява частен документ, относно лицето,
управлявало автомобила и като е приел, че е доказано авторството на деянието и
без изискуемото копие от свидетелство за управление на МПС към представената
декларация от собственика, е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено.
Ответната страна, Д.Я.Д.
оспорва касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е отчел представените
доказателства досежно предаването на лекия автомобил на друго лице по силата на
сключен предварителен договор за покупко – продажба на същия. Твърди, че не
разполага с копие от талона, поради което не е представил такова към подадената
декларация. Представя уведомително писмо вх.№ 1329/19 от 29.08.2019г. на ШРП за
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Моли
за решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Д.Д. е собственик на лек
автомобил, марка „*******“ с ДК № Н 3987 ВН. С договор от 20.06.2018г. за
покупко-продажба /имащ силата на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД/ предал
владението върху посоченото МПС на А.П.Т., като двете страни се договорили за
продажна цена в размер на 3500 лв. По силата на цитирания договор двете страни
се договорили също, че при подписването му купувача заплаща сумата от 1000 лв.,
а остатъка от 2500 лв. ще бъдат платени до 20.07.2018г.
Тъй като Д. не получил
плащане на остатъка от договорената цена, депозирал нотариална покана чрез
нотариус А. с район на действие Районен съд – Нови пазар, с която поканил А.Т.в
срок от 10 дни от получаване на същата, да му изплати останалата част от
продажната цена в размер на 2500 лв. Освен това, с нотариалната покана уведомил
Т., че при неплащане в посочения срок разваля договора и предявява претенция за
неустойка от 500 лв., както и поискал връщане на процесния автомобил в същия
срок. Въпреки предприетите действия от страна на Д. обаче, не била заплатена
продажната цена и не му бил върнат автомобила, поради което сигнализирал
органите на Районно управление – Шумен с жалба, с оглед необходимостта от
предприемане на съответните действия, предвидени в НПК.
На 30.07.2018г. в 01.22
часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип „Multa
Radar“, било заснето движението на автомобил марка „*********“ с ДК № *********,
който се движел по главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция „Шел“ със
скорост от 113 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения
пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от
113 км/ч.
Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство -
стационарна радарна система тип „Multa Radar“, находяща се до Бензиностанция
“Шел”. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
2305811, в който като нарушител е вписано името на Д.Д., на когото било
регистрирано горепосоченото моторно превозно средство. В описателната част на
фиша е вписано движение с установена скорост от 113 км/ч – превишаване с 53
км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 7-С-ИСИ/02.05.2018г.
е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен път І - 2,
км 112+737м – Бензиностанция “Шел”.
Електронният фиш бил
връчен на Д.Я.Д. на 04.05.2019г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят
представил писмена декларация, в която е посочил, че на посочената дата
автомобилът е бил управляван от лицето А. Т.. Освен това, към декларацията като
доказателство бил приложен Договор за покупко-продажба от 20.06.2018 г., като е
декларирал, че на процесната дата 30.07.2018 г. МПС - лек автомобил, марка „*******“
с ДК № *******е било във владението на посоченото лице, като и че не му е
върнато, но не е приложил копие на свидетелството за правоуправление на
посоченото в декларацията лице и неговата лична карта, понеже не разполагал с
тези документи.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен
фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен
съгласно утвърдения образец и в съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Нарушението, за което е санкциониран Д. е безспорно установено чрез допустимо
от закона изправно техническо средство. Същевременно обаче, съдът счел за
изпълнена хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед представената Декларация
на собственик и като е приел, че авторът на нарушението е с установена
самоличност, е отменил изцяло електронния фиш като незаконосъобразен.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и
направените въз основа на нея правни изводи по отношение на субекта на
административно наказателна отговорност.
На първо място, правилно
въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е
установено и заснето с годно техническо средство – стационарна радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Multa Radar“, заснемаща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. Легалната дефиниция на понятието „електронен
фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. По силата на изрична правна норма, законодателят е придал на
електронния фиш статута на документ, който следва да съдържа определени
реквизити, които в настоящия казус са надлежно посочени. Според чл.21, ал.1 от ЗДвП,
при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава стойностите на скоростта в кm/h, посочени изчерпателно в
тази алинея, а според чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак, в случая „В-26“, указващ скорост 60км/ч.
Административно наказващият орган е приложил действащата законова разпоредба,
която е била нарушена и е наложил санкция в съответния размер, предвиден от
законодателя за отчетеното превишаване на скоростта с 53 км/ч.
Установен е и субектът
на отговорността. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е
предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
В настоящия казус се установява, че МПС е регистрирано на името на Д.Д.. С
чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС
носи административно наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е
предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на
управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи
собственикът на това МПС. Д. е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
посредством депозиране на писмена декларация, в която е посочил данни на друго
лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, но към
декларацията не е приложил копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е
управлявал автомобила. По делото е представен и Договор за покупко-продажба на
лек автомобил с дата 20.06.2018г. между жалбоподателя и трето лице, като същият
не е в изискуемата форма за действителност. Съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП
прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили, какъвто е настоящият
случай, се извършва с договор с нотариална заверка на подписите. Представеният
по делото предварителен договор съдържа всички съществени елементи на
окончателния договор, според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗД, като с него е
предадено владението на автомобила на датата на сключването му. Твърденията за
последващо разваляне на договора с Нотариална покана, която не е била връчена и
сезиране на полицията във връзка с неизпълнение на облигационни задължения, са
ирелевантни по делото.
До противен извод е
достигнал районният съд, който не се споделя от касационната инстанция. В
случая с подаването на декларацията не е оборена презумпцията по чл.189 от ЗДвП. Неправило въззивният съд е приел, че непредставянето на изискуемото копие
от свидетелството за управление на МПС на сочения за водач не води до
невалидност на декларацията, тъй като в случая водачът е достатъчно
индивидуализиран в нея и в Договора за продажба и наказващият орган е
разполагал с достатъчно информация, за да бъде наложена глобата на виновното
лице. В противовес със застъпеното становище от състава на районния съд,
настоящият състав намира, че кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране
на електронния фиш при деклариране са две, а именно попълване на декларация и
предоставяне на копие от СУМПС, и липсата на която и да е от тях не изпълнява
изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на
СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за
управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето
СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено
нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното
санкциониране, без възможност последните да се защитят. В хода на съдебното
следствие жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват
административно наказателната му отговорност. Поради това съдът приема, че
презумпцията по чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на лицето, сочено
в ЕФ в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този
смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013г. на ВАС по адм.
д. № 5412/2013г., III о., според което в случай, че собственикът не може да
декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може
да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на
чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с
въпросния автомобил административно нарушение
По изложените
съображения касационната инстанция намира, че решението на районния съд е
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. Доколкото делото е
изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства,
следва да се постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо
електронния фиш.
Предвид изложените съображения Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 583/18.10.2019г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1202/2019г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш за налагане на глоба,
серия „К” № 2305811 на ОДМВР, гр. Шумен, с който на Д.Я.Д., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
/шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.12.2019 г.