Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14
770 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 26
000 лв.
В исковата молба на М.С.К. се твърди, че на 09.06.2019 г., около 12.00
часа, в гр. София, лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******, управляван
от Р.И.А.,***, в района на бл. 96А реализира ПТП с ищеца като пешеходец. Твърди
се, че след ПТП-то ищецът бил откаран по спешност от екип на ЦСМП – София в
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където бил хоспитализиран за периода
10.06.2019 г. – 12.06.2019 г. При извършените прегледи му била поставена
диагноза: мозъчно сътресение, фрактура на 6-то ребро вдясно. След изписването
му от болничното заведение, пострадалият продължил да изпитва болки и
дискомфорт в областта на гърдите и на 13.06.2019 г. с епик на „Бърза помощ“ бил
откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където лекарите констатирали, че са
налични фрактури на 6-то и 7-мо ребро вдясно, аксиално. Твърди се, че увредите му
причинили болки и страдания, стрес, затруднения в битовото му обслужване.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Ситроен“,
да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендират
се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират
се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба.
В срока за допълнителен отговор, такъв е депозиран.
Искът се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. И..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 08.07.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което
са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента. Това обстоятелство
е обявено и за безспорно с нарочно протоколно определение от 29.06.2020 г.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя е установена при съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства – констативен протокол № К-328/09.06.2019 г. на СДВР,
изслушаната по делото САТЕ, наказателно постановление № 19-4332-012091 на СДВР
г. и показанията на свидетеля Р.И.А., в съдебно заседание от 23.11.2020 г. Съобразно
изводите на вещото лице инж. В.Д. причините за ПТП не са от технически
характер, а са с оглед субективните действия на водача на лекия автомобил,
който е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара при
своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране. Пешеходецът, настоящ
ищец, е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място
при техническа възможност да предприеме пресичане на пътното платно на място,
обозначено за тази цел, съобразно констатациите в протокола за ПТП и изслушаната
САТЕ. По сочените съображения, наведеното при насрещно доказване възражение за
съпричиняване се възприема като основателно от настоящия съдебен състав,
доколкото по делото са ангажирани доказателства, установяващи, че с поведението
си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, предприемайки
пресичане на платното за движение на необозначено за целта място респ. без да
съобрази разстоянието на приближаващия се лек автомобил, с което е поставил в
опасност собственото си здраве и телесна цялост. Настоящият съдебен състав
намира, че процентът съпричиняване възлиза на 20%.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. Вещото лице е посочило, че при
ПТП-то ищецът е получил сътресение на мозъка, счупване на 6-то и 7-мо ребра
вдясно. Посочено в заключението е, че през периода на лечение ищецът е търпял
болки и страдания, като първите две седмици, болките са били с по-голям
интензитет. Посочено е, че при нормално протичане на лечението, без усложнения,
периода на възстановяване при такъв тип увреждане е около 30 дни.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, които са довели до болки и страдания
се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, с оглед на които критерии, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 10 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен. С оглед изложените вече в решението
съображения, същото следва да се редуцира с възприетия процент съпричиняване
т.е. искът следва да се уважи за сумата от 8 000 лв.
По
отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава за неимуществените вреди се следва от 08.07.2019
г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес обаче същата
следва да се присъди от 08.10.2019 г., както е поискано в исковата молба.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.123/ се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 403, 08 лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от сторените разноски, съразмерно отхвърлената част от иска респ. при
съблюдаване своевременното възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, заявено
досежно адвокатското възнаграждение на ответника, което според настоящия
съдебен състав при преценка фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, цената на заявения иск и минималните
адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. е основателно.
Следващата се сума за разноски на ответника възлиза на 1 135, 38 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 412,31 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа
на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д. на основание
чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на М.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. А.М. сумата от 8 000 /осем хиляди/
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 09.06.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.10.2019 год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска
за горница до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д.
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. А.М. сумата от 403, 08 лв.
–
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. А.М. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***
– адв. Я.Д. сумата от 1 135, 38 лв. - разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 412, 31 лв. – ДТ и
разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: