№ 261
гр. Елин Пелин, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20221820100023 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „...................” ООД, ЕИК ............................, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М....д..., ул. „...................” № 4-6, срещу Л. П. А.,
ЕГН **********, с адрес: село Р...п..., ул. „..................“ № 29 и А. Н. А., ЕГН **********, с
адрес: село Р...п..., ул. „..................“ № 29, с която се иска признаването за установено, че Л.
П. А. дължи сумата от: 335,55 лева — главница - част от претендираната в заповедното
производство и непогасена по давност главница, представляваща сбор от непогасените
вноски за главницата за периода 25.10.2016г. - 25.04.2017г,, ведно със законна лихва върху
нея; 96,57 лева - лихва за забава /в размера на законната лихва/ върху главницата от 335,55
лева, представляваща част от претендираната в заповедното производство лихва, съгласно
намалената претенция за главница, за периода от 18.08.2018г. до 18.08.2021г., включително;
както и ответникът А. Н. А., дължи сумата от: 1920 лева - главница - непогасена по давност
главница, ведно със законна лихва върху нея; 552,53 лева - лихва за забава /в размера на
законната лихва/ върху главницата, за периода от 18.08.2018г. до 18.08.2021 г., включително.
Твърди се, че вземането е възникнало на основание „Договор за потребителски кредит № FL
635520 от 25.04.2012г., сключен между „..................“ АД, /с предишно наименование
„..........................“АД/ и Л. П. А.. На 18.01.2016г. по силата на договор за възлагане на
вземания“. „..................“ АД е прехвърлила вземането на „...................“ ЕООД. На 14.05.2019
г. между А. Н. А. и „...................“ ЕООД е подписано „Споразумение за встъпване в дълг,
1
обединяване и разсрочване па парични задължения“, с което А. А. е встъпил в дълга на Л.
А., произтичащ от цитирания тук договор за паричен кредит и поел да отговаря заедно с
крелитополучателя за изпълнение на задълженията за погасяване па кредита при условията
на чл.121-127 ЗЗД и чл. 304 ТЗ, съгласно чл. 3 от споразумението. Съгласно инкорпорирания
към споразумението погасителен план крайният срок за погасяване па дълга е 28.05.2020 г. В
последствие на 10.03.2020 г., между А. Н. А. и „...................“ ЕООД е подписано второ
„Споразумение за разсрочване на парично задължение“. Страните са приели за установено в
отношенията си, че задължението, към датата на подписване, възлиза общо на 6162,26 лева
и съгласно чл. 3, ал. 1 следва да бъде погасявано на месечни вноски, съгласно подписан
погасителен план. Чл. 5 предвижда, че при забава на плащане или не плащане на дължимата
вноска в пълен размер, споразумение то се прекратява. Поради неизпълнение на
споразумението от страна на крелитополучателя и встъпилия в дълга действието на същото
е прекратено, респективно действащи са останали клаузите на споразумението от
14.05.2019г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Н. А. не е подал писмен отговор.
С определение от 28.08.2024 г. е прекратено производството спрямо ответницата Л. П. А..
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като в постъпила молба-становище е
поискал постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК спрямо ответника А. Н.
А..
Съдът констатира, че ответникът А. Н. А. не е подал в срок отговор на исковата молба, не се
явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК. Съдът констатира, че на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 49,45 лв. за държавна
такса в заповедното производство; 120 лв. за платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство; 50 лв. за държавна такса в исковото производство; 360 лв. за
платено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
С оглед на изложеното съдът на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: село Р...п..., ул.
„..................“ № 29, дължи на „...................” ООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес
на управление гр. С., ж.к. М....д..., ул. „...................” № 4-6, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 389 от 20.10.2021 г. по ч. г. д. №
1000/2021 г. на РС Елин Пелин сумата от: 1920 лева - главница - непогасена по давност
главница; 552,53 лева - лихва за забава за периода от 18.08.2018г. до 18.08.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 20.10.2021 г. до изплащане на
вземането.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 389 от
20.10.2021 г. по ч. г. д. № 1000/2021 г. на РС Елин Пелин по отношение на ответницата Л. П.
А..
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: село Р...п..., ул. „..................“ № 29, ДА
ЗАПЛАТИ на „...................” ООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление
гр. С., ж.к. М....д..., ул. „...................” № 4-6, направените разноски, както следва: 49,45 лв. за
държавна такса в заповедното производство; 120 лв. за платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство; 50 лв. за държавна такса в исковото производство; 360 лв. за
платено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
3