№ 100
гр. Велико
Търново, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на
двадесет и първи март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 705 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на М.И.Н. *** против решение от
15.06.2021г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, с което
е прекратена регистрацията му в бюрото като безработно лице на основание чл.20,
ал.4, т.1 от ЗНЗ, поради неизпълнение предписанията на трудовия посредник. В
жалбата се поддържат аргументи за незаконосъобразност на така обжалвания
административен акт, тъй като своевременно и преди определената дата се е явил
в Дирекция „Бюро по труда“, провел е разговор със служител на ответника, но не
е предоставил медицинска документация за заболяването си поради нейния характер
на лични данни. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът директорът на дирекция „Бюро по труда“ –
Велико Търново, изразява становище за недопустимост на жалбата поради
просрочието й, а в условията на евентуалност моли за нейното отхвърляне по
подробно изложение писмено съображения.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на ответника за недопустимост на съдебното производство поради подаване на
жалбата след изтичане на законоустановения 14 дневен срок. Твърденията са за
надлежно връчване на заповедта по реда на чл.18а, ал.10 от АПК на 16.07.2021г.
и отказ за получаване на документа на 18.06.2021г. Видно от представената
административна преписка издаденото на 15.06.2021г. решение е изпратено за
връчване чрез пощенски оператор. Върху върнатото известие за доставяне е
отразена дата на връщане 07.07.2021г. и причина „непотърсена“ пратка. В периода
на връчване чрез пощенски оператор на решението е съставен протоколна
18.06.2021г. за проведена среща с Н. във връзка с негово искане за
възстановяване на регистрация и изрично е вписан отказ на лицето за получаване
на този акт. След връщане на известието за доставяне на 08.07.2021г. е
изготвено съобщение на основание чл.18а, ал.10 от АПК, което е свалено на
16.07.2021г. При тези данни липсва редовно връчване на решението по някой от
способите, предвидени в АПК.
На 18.06.2021г. липсва връчване на оспорения
административен акт, тъй като от една страна връчване чрез отказ не е
предвидено в АПК, а от друга страна в съставения протокол не е
индивидуализирано решението, което е предмет на връчване.
При пристъпване към връчване по реда на чл.18а, ал.10
от АПК са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят
до извод за липса на редовно връчване. Разпоредбата на чл.18а, ал.10 предвижда
връчване чрез поставяне на съобщение на таблото на съответния орган, което
обаче може да бъде извършено единствено в хипотезата на невъзможност акта да
бъде връчен по реда на предходните алинеи. Доколкото лицето не е подавало
заявление за издаване на акта и не е предоставяло данни за телефон, факт,
електронен адрес и регистрация в информационната система за сигурно електронно
връчване, то разпоредбите на чл.18а, ал.1-7 от АПК са неприложими.
Административният орган дължи връчване по някой от методите, предвидени в ал.8
и 9 на посочената разпоредба, като невъзможността за връчване по тези два
способа следва да бъде удостоверена от органа преди преминаването към връчване
чрез поставяне на съобщение на таблото. В конкретния случай за удостоверяване
на опит да бъде връчен акта лично на лицето на неговия постоянен адрес е
представено известие за доставяне от пощенски оператор. Това известие доказва
изпращането на решението за връчване.
За наличието на опит за връчване по реда на чл.18а,
ал.9 от АПК не са представени доказателства. Известието за доставяне не доказва
дори предпоставките за преминаване за връчване чрез съобщение чрез залепване на
уведомление на вратата, тъй като отбелязването на пощенския оператор е, че
пратката не е потърсена. Единствено в хипотезата на ненамиране на адреса на
лицето или на лице, съгласно да получи съобщението, е допустимо пристъпването
към връчване чрез оставяне на уведомление или съобщение. В конкретния случай
посещение на постоянния адрес на лицето не е документирано нито от
административния орган, нито от пощенския оператор, респективно не е
документирана липса на лице, на което да бъде връчено решението. Следователно
от представената административна преписка не се удостоверяват наличието на
предпоставките за преминаване към връчване по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, което
води до извод за нередовност на извършеното по този ред връчване.
При липсата на доказателства за редовно връчване на
решението подадената на 08.11.2022г. жалба срещу решение от 15.06.2021г. е
редовна и липсва основание за прекратяване на образуваното по нея съдебно
производство.
Предмет
на настоящото съдебно производство е решение от 15.06.2021г. на Директора на дирекция „Бюро
по труда“ – Велико Търново, с което е прекратена регистрацията му в бюрото като
безработно лице на основание чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, поради неизпълнение
предписанията на трудовия посредник.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
М.И.Н. е
неженен, безработен, живеещ сам в лоши битови условия без източници на доходи.
М.Н. през 2021г. е регистриран като безработен по
смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от ЗНЗ в дирекция „Бюро по труда“ гр.Велико
Търново. Съгласно
представен План за действие на безработно търсещо работа лице Н. редовно
посещава бюрото по труда и полага подпис за посещенията си през цялата 2020г.
За 2021г. са налице изключения, като на мястото на подпис на лицето е записан
телефонен номер или протокол. Датите на посещенията не са идентични за всеки
месец. В административния акт се твърди, че лицето не се е явило на
14.06.2021г. за изпълнение на препоръките на трудовия посредник по информиране
за свободни работни места, графика за посещение включен в плана за действие и
потвърждаване на декларираните обстоятелства.
Решението е валиден административен акт, тъй като е
издадено от компетентен по материя,степен и територия административен орган.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗНЗ регистрацията се прекратява с решение на ръководителя на поделението на
Агенцията по заетостта, в конкретния случай актът е издаден от Директор „Бюро
по труда“ гр.В.Търново, който е ръководител на съответното поделение на Агенцията
по заетостта, където жалбоподателят е регистриран като безработен и това е
компетентният орган по смисъла на чл. 16, ал 1 от ППЗНЗ.
Съдът намира, че обжалваното решение е формално
законосъобразно като са спазени
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Същото е издадено в писмена форма,
съдържа установените от административния орган факти и обстоятелства, посочване
на правната норма, под чиито състав са подведени тези факти и обстоятелства,
както и конкретно разпоредения правен резултат.
По приложението на материалния закон съдът намира
следното:
Според разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ, посочена
като правно основание за издаване на акта, „регистрацията на безработните лица
се прекратява и в случаите, когато не изпълнят препоръките на трудовия
посредник или действията и сроковете в плана за действие“. Нормата съдържа две
алтернативни хипотези. В случая от мотивите на процесното решение се
установява, че ответникът приема наличието и на трите хипотези.
Настоящият състав намира, че от административния орган
не са представени доказателства за наличието на предпоставките за издаване на
заповедта, респективно за прекратяване на регистрацията на безработното лице.
За установяването на неизпълнение на задължения, които
не произтичат от закона, а са в резултат на изявления на административен орган,
съдът намира, че следва да бъде доказано по безспорен начин наличието на такива
изявления и тяхното съдържание. Това доказателство следва да бъде представено с
административната преписка, като следва да бъде удостоверено не само
съществуването на тези изявления, но и уведомяването на лицето за тях. В
конкретния случай по делото не са представени данни нито за някакви препоръки
на трудовия посредник, нито за определен график за посещение, нито за декларирани
обстоятелства /каквито и да са те/, необходимостта от потвърждаването им и
съответно уведомяване на Н. за тези негови задължения.
Представената административна преписка съдържа два
броя План за действие на безработно търсещо работа лице и един протокол.
Единият План за действие на безработно търсещо работа лице обхваща периода
16.05.2017г. – 11.12.2020г. От неговото съдържание се установява редовно
полагане на подпис на безработното лице на дати 09.01, 10.02, 09.03, 14.05,
13.07, 12.08, 11.09, 12.10, 12.11 и 11.12.2020г. Липсват данни как се определят
датите на посещение на лицето, но очевидно административния орган приема
изпълнение на неговото задължение. Вторият План за действие на безработно
търсещо работа лице обхваща периода 11.01.2021г. – 13.05.2021г. Съдържанието на
този план е различно. Липса подпис на безработния на първата страница,
удостоверяващ поемането на задължения. На отбелязването за 11.01.2021г. са
вписани определени дейности, но липсва подпис на безработния, като на негово
място е вписан телефон и изрично е отбелязано събеседване по телефон. За дата
12.02.2021г. е налице положен подпис на безработния. За дата 12.03.2021г.
отново липсва подпис и вместо него е вписан телефонен номер. За дата
12.04.2021г. е налице подпис на безработния, а за 13.05.2021г. на мястото на
подпис е вписано „протокол“. С протокол от 13.05.2021г. трима служители на
ответника удостоверяват проведена среща на този ден с г-н Н., както и причината
за липса на подпис – „поради епидимиологичната обстановка не пожела да седне и
да положи подписа си като безработно лице, като изтъкна влошено здравословно
състояние и опасяване от заразяване.“ От цитираните два документа се установява
наличието на административна практика за удостоверяване на изпълнението на задълженията
на безработните лица чрез провеждане на беседа по телефона и чрез
удостоверяване на посещение и беседа с нарочен протокол от служителите. Тези
способи заместват полагането на подпис в утвърдения образец на План за действие на безработно търсещо работа
лице. В противоречие с тази административна практика за извършеното от Н.
посещение на 11.06.2021г. не са съставени никакви документи. Твърдението на
жалбоподателя за изпълнение на задължението да се яви по график при трудовия
посредник на 11.06.2021г. се потвърждава от ответника в писмено становище с вх.
№ 5991 / 21.11.2022г. В него процесуалния представител на ответника изрично
посочва следното – „ на 11.06.2021г. г-н Н. е посетил бюрото, но не е пожелал
да се срещне с трудов посредник, не е получил посреднически услуги и не е
удостоверил с подписа си явяването. Като
причина за отказа за полагането на подпис е изтъкнал здравословен проблем, за
който разполага с Амбулаторен лист. При поискване от служителите на същия,
такъв не им е предоставен.“ Следователно безспорни между страните са фактите за
явяване на Н. ***, и то в срока твърдян за неспазен, отказ за подписване на
плана с изтъкване на проблеми със здравето. Не може да се установи от
материалите по делото и от становището на ответника, какво налага различен
подход при еднакви факти при посещението на лицето през месец май и през месец
юни. И двете посещения са в срок, и двете посещения не са удостоверени с подпис
и за двете се твърди отказ поради здравословни проблеми. Подобно противоречиво
поведение на административен орган е в нарушение на основни правни принципи,
поради което се явява недопустимо. Административният орган дължи предвидимост,
последователност и безпристрастност. След като веднъж приема наличието на
алтернативен способ за удостоверяване на изпълнение на задължение на безработно
лице за явяване в бюрото по труда, то този метод следва да бъде последователно
прилаган при аналогична ситуация, тъй като очакванията на лицето са за допустимост
на този метод. По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателя е
изпълнил задължението си за явяване в срок до 14.06.2021г. при трудовия си
посредник.
Твърденията на ответника за възникнало за Н.
задължение към 14.06.2021г. за потвърждаване на декларирани данни не се потвърждават
от доказателствата по делото. В самия административен акт дори не се съдържа
твърдение какви са именно тези данни, кога са декларирани, какво налага да
бъдат потвърдени и по какъв начин следва да бъдат потвърдени – устно, с
декларация, заявление или друг документ. Следователно не се установява и
втората хипотеза на чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на
лицето като безработно.
Следва да се отбележи, че административния орган има
право да изисква от лицата предоставянето на документи. Това обаче следва да
бъде удостоверено посредством нарочен документ, с който се посочва конкретно
какво лицето следва да представи, срокът, в който следва да го представи и
надлежното уведомяване за това на адресата на искането. В конкретния случай в
преписката липсва документ, удостоверяващ твърденията за изискване на
14.06.2021г. Н. да е длъжен да представи медицински или други документи.
По изложените съображения съдът намира оспорения административен акт за
издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не се установяват
предпоставките на чл.20, ал.4, т.1 от ЗНЗ за
прекратяване на регистрацията на безработно лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение решение от
15.06.2021г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, с което
е прекратена регистрацията му в бюрото като безработно лице на основание чл.20,
ал.4, т.1 от ЗНЗ, поради неизпълнение предписанията на трудовия посредник.
ВРЪЩА преписката на компетентния орган за предприемане на действия
по компетентност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: