Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 352 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Д.С. с ЕГН **********
с адрес: ***, против Наказателно постановление № 15-0297-000012/ 20.02.2016г.
на Н.Сектор към ОД МВР Л., Сектор Пътна полиция Л., с което за нарушение на чл.
315, ал. 1 от Кодекса на застраховане /отм./, му е наложена глоба в размер на
400 лева, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.
В жалбата се излагат доводи за неналичие
на умисъл за нарушение от страна на
жалбоподателя, като се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност. Не се ангажират доказателства.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител.
След като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери
за установено следното:
На 12.02.2015 г. около 15.05
часа в гр.Луковит, Ловешка област, жалбоподателят А.Д.С. управлявайки
лек автомобил марка „Мазда 626 1.8 И“ с рег. № ******** се движел по улица „В.“
в посока гр.София. В този момент бил спрян за проверка от полицейски наряд от
РУ МВР Луковит, в чийто състав били П.С.П. - полицейският инспектор към ОД МВР Л.
и В. Н.Б. - младши автоконтрольор
при РУ МВР Луковит. В хода на проверката на документите на водача, полицейските
служители установили, че автомобилът е собственост на Д.С.С. ***, а
жалбоподателят А.Д.С. управлява процесното МПС, във връзка с чието използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за 2015 г. към момента на проверката.
Актосъставителят П.С.П. - полицейският
инспектор към ОД МВР Л. приел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 315,
ал. 1, предл. второ, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ и
във връзка с чл. 249, т. 1 от КЗ и
съставил против същия Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № ********/ 12.02.2015г., за това, че на 12.02.2015 г. около 15.05
часа в гр.Луковит по улица „В.“ № * в
посока гр.София, управлява лек автомобил марка „Мазда 626 1.8 И“ с рег. № ********, собственост на Д.С.С. ***, във връзка с
чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за 2015 г. към момента на проверката.
Жалбоподателят А.Д.С. не направил
възражения, подписал акта и му бил връчен препис от него.
Въз основа на така съставения АУАН с
бланков № ******/ 12.02.2015г. и след преценка на събраните по административно-наказателното
производство доказателства, административно-наказващия орган е издал
обжалваното наказателно постановление /НП/ № 15-0297-000012/ 20.02.2016г., с
което за нарушение на чл. 315, ал. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в минимален
размер на 400 лева, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С оглед преценката за
допустимостта на жалбата и съгласно разпореждане на съда от 18.02.2018г., АНО
не е представил доказателства, кога НП е връчено на жалбоподателя. Единствено е
изпратено уведомление, че НП № 15-0297-000012/ 20.02.2016г. не се е върнало
като връчено, няма изпратени докладни записки, разписки относно, как, кога и
кой е връчил обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка е
безспорно установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията
на свидетеля В. Н.Б., както и писмени доказателства: АУАН № ** от 12.02.2015
г.; заверено копие от Наказателно постановление № *****/ 20.02.2015 г.,
издадено от ОД МВР Л., проверка за сключена застраховка „гражданска
отговорност“; заверено копие от Заповед рег.№ ******/ 30.08.2010 г. на Директора
на ОД МВР Л.; заверено копие от служебна бележка с рег. № *****/ 12.08.2011 г.,
издадена от Н.„Човешки ресурси“ към ОД МВР Л.; заверено копие от Удостоверение
№ ******/ 16.07.2012 г., издадено от Н.„Човешки ресурси“ към ОД МВР Л.; писмо
от РУ Луковит с рег.№ *******/ 20.12.2018 г.; писмо от РУ Луковит с УРИ №*******/15.01.2019
г.
Показанията на свидетеля В. Н.Б. - младши
автоконтрольор при РУ МВР Луковит, са правдоподобни и се подкрепят от събраните
по делото писмени доказателства. Фактите се потвърждават от този свидетел,
който поддържа констатациите по акта, съставен от негоя колега, макар и при
липса на ясен спомен, поради което съдът приема показанията му за изцяло
обективни и ги кредитира. Поради обективна невъзможност, в качеството на
свидетел по делото не е разпитан актосъставителят П.С.П., който видно от
показанията на свидетеля Б. е в продължител болничен и с много влошено
здравословно състояние, което обстоятелство е служебно известно и на съда.
Липсата на застраховка към момента на
проверката е установено от контролните органи, както и от извършената и
приложена по делото проверка /справка/ за това /и понастоящем може да се
извърши такава/ в електронния регистър на адрес *******
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП. При липса на
доказателства за редовно връчване на преписа от НП в изпълнение на задължението
на наказващия орган, следва да се приеме по-благоприятното положение за
жалбоподателя, като се счете, че жалбата е подадена в срок, поради което и е
допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна,
по следните съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
издадени от компетентни органи. Съдът приема, че актосъставителят П.С.П., като длъжностните
лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, на основание
чл. 320, ал. 1 КЗ е разполагал с компетентност за съставяне на актове за
установяване на административни нарушенията по чл. 315, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че наказателното постановление не е издадено от компетентен орган.
От приложените по делото писмени доказателства – Заповед рег. № *****/
30.08.2010г. и служебна бележка рег. № *****/ 12.08.2011г. е видно, че Н.В.Н.е работел на длъжност Н.Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР Л. - съответно е бил оправомощен на основание чл.
320, ал. 2 КЗ /отм./, да издава наказателни постановления по чл. 315, ал. 1 от Кодекса
на застраховането /отм./ и към момента на издаването на НП е заемал цитираната
длъжност.
При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното
постановление достатъчно ясно и непротиворечиво е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено, за да може нарушителят да разбере какво
деяние му се вменява. Описани са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на жалбоподателя, че нарушената норма от КЗ е неправилно описана, тъй като има
несъответствие между буквеното и цифрово изписване на нарушената правна норма,
и, че административнонаказателната му отговорност е ангажирана за нарушение на
чл. 315, ал. 1 КЗ, а фактическото описание на нарушението сочи друг състав на
административно нарушение, респ. води до наличие на друга правна норма, която
да регламентира дължимото поведение, като съображенията за това са следните:
Правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя,
защото поведението
му безспорно попада в обхвата на чл. 315, ал. 1 от КЗ /отм./ и му е наложил санкцията на основание чл. 315, ал. 1, т.
1 от КЗ /отм./, тъй като в действалата към инкриминираната дата на извършване
на нарушението редакция на чл. 315, ал. 1 от КЗ /отм./ е предвидено, че на
наказание подлежи лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или /както е в настоящия случай/ което
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. От фактическа страна по
делото се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Мазда
626 1.8 И“ с рег. № ******* на 12.02.2015г. около 15.05 часа в гр.Луковит, във
връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2015 г. към момента на проверката,
тоест към 12.02.2015г., жалбоподателят А.Д.С. не е изпълнил задължението си
като ползвател да управлява МПС, което трябва да има сключена задължителната
застраховка по чл. 249, т. 1 от КЗ /отм./).
Задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т. 10.1 от приложение №
1 е въведена с нормата на чл. 249, т. 1 от КЗ /отм./. От своя страна съгласно
даденото в §1, т. 35 от КЗ /отм./, легално определение за понятието
автомобилист – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица.
В
случая не е налице спор по делото, че на посочените в наказателното
постановление дата и час жалбоподателят С. е управлявал моторно превозно
средство, по отношение на което нямало сключен и действащ на територията на
страната договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Липсата
на застраховка към момента на проверката е установено от контролните органи /като
и понастоящем може да се извърши справка за това/ след извършена проверка в
електронния регистър на адрес ***************
Жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 315, ал. 1 от КЗ /отм./,
действаща към датата на извършване на нарушението – 12.02.2015г., като е
управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. По делото е приложена справка –
проверка за сключена застраховка „ГО“, от което е видно, на следващия ден –
13.02.2015г. е сключена застраховка гражданска отговорност за процесния автомобил,
но нарушението е било установено на 12.02.2015г. в 15.05 часа, към която дата и
час автомобилът не е имал валидно застраховка „ГО“.
Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 1 КЗ
/отм./ - Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва със: т. 1 глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. Тази
разпоредба, освен санкционна е и материално правна, тъй като урежда поведението
на водачи собственици на МПС, както и на тези използващи МПС.
В първата хипотеза на тази норма /чл. 315,
ал. 1 КЗ/ се регламентира отговорността на собствениците на МПС, които са
длъжни да сключат задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 и т. 2 от КЗ,
какъвто не е конкретния случай, а във втората отговорността на водачите
управляващи моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване нямат сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при доказано
нарушение наказващият орган е наложил административно наказание по чл. 315, ал.
1, т. 1 от КЗ, за допуснато нарушение по втората хипотеза на чл. 315, ал. 1 от КЗ, за това, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, във
връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Както в АУАН, така и в
обвинителния диспозитив на НП правилно и по един и същ начин е посочено
виновното поведение на нарушителя, правилно са описани фактическите състави на
едно и също нарушение, като дори в АУАН по прецизно е квалифицирано нарушението
по чл. 315, ал. 1, предл. 2-ро от КЗ.
Както в АУАН, така и в обстоятелствената
част на наказателното постановление като съставомерен факт е вписано
управлението на автомобил, който няма сключена застраховка. На така отправеното
фактическо обвинение за управление на автомобил без сключена застраховка „ГО”
съответства състава на чл. 315, ал. 1 предл. 2-ро от КЗ. Тъй като не се създава
противоречие между правно и фактическо обвинение, отпада неяснотата по
отношение на хипотезите от чл. 315, ал. 1 от КЗ, при което съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя нарушение правилно е квалифицирано по чл. 315, ал.
1 КЗ. Непосочването на втората хипотеза – предл. 2-ро от разпоредбата на чл.
315, ал. 1 от КЗ /отм./ в наказателното постановление не следва да се прецени като такова от
категорията съществените процесуални нарушения, доколкото лицето посочено като
нарушител, не е било лишено от правото му да разбере същността на нарушението, налице
е яснота относно административното нарушение, вменено на жалбоподателя и за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
При това положение, в хода на
административно-наказателното производство на жалбоподателя не му е било
нарушено правото да узнае, какво нарушение му е вменено и въз основа на какви
доказателства, същият е имал възможност да организира защитата си, при което
съдът намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, което да мотивира
отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Извършеното деяние от жалбоподателя А.Д.С.
е квалифицирано като административно нарушение и в новия Кодекс на
застраховането, в сила от 01.01.2016г., ДВ бр.102/ 15г. Относно ангажиране на
отговорността и правилното наказание като вид /глоба на физическо лице/ и
съответно размер, съдът счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН. Това е така, тъй като до влизане в сила на атакуваното НП не
е налице влезнал в сила по-благоприятен закон. Глобата по обжалваното НП е
наложена в минималния размер от 400 лв. - по т. 1 от чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ
/отм./ „Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от
400 до 600 лв. - за физическо лице.”. В сега действащия КЗ /обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ е предвидена отговорност на
несобствениците на МПС, които управляват такива без застраховка ГО в чл. 638,
ал. 3 и се наказват с глоба от 400 лева, във фиксиран размер. Именно такова
наказание е наложено на жалбоподателя – 400 лева.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че е налице незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като АНО
не е изложил мотиви, защо не прилага чл. 28 ЗАНН и защо е определил този размер
на наказанието. По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН, макар и наказващият
орган да не се е произнесъл по неговото прилагане, то според съда същото не е
от категорията на онези нарушения, правещи ги съществени и даващи основание за
отмяна на НП.
С оглед изложеното и тъй като съставлява
част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП,
необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН, спрямо извършеното
от жалбоподателя административното нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на
застраховане /отм./.
На първо място, конкретни съображения за
наличието на маловажен случай не се навеждат, а и съдът служебно не констатира
такива, които да отличават настоящия случай като такъв – с оглед липсата на
вредни последици или тяхната незначителност да водят на извода за значително
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението спрямо другите такива. По
делото не се представят доказателства за предходна действаща застраховка на
процесния автомобил, а на 12.02.2015г. жалбоподателят А.Д.С. е управлявал МПС,
което е нямало сключена застраховка „ГО“. Не следва да се преценява поведението
на нарушителя като маловажно и предвид факта, че едва след констатиране на
нарушението /на другия ден/ е била сключена задължителната застраховка „ГО“.
Като водач на МПС жалбоподателят е следвало да се убеди, че за автомобила има
такава сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, след което да го управлява.
На следващо място, липсата на застраховка
ГО не е от категорията на малозначителните деяния. Според разпоредбата на чл.
93, т. 9 от НК, приложима предвид препращането с чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Горната дефиниция
преценена в контекста на конкретните фактически обстоятелства по случая не
разкрива наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Целта на застраховката
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежанието и/или управлението или използването като цяло на МПС, за които
застрахованите отговарят според съответното законодателства на държавата, в
която е настъпила вредата и в случаите, когато такава застраховка липсва или не
е сключена, то лицето или МПС по отношение на което е настъпила вредата, ако
такава би настъпила, не би могло да се възползва от правото но обезщетение за
причинените вреди от МПС.
Съдът е длъжен да следи служебно и дали е
изтекла давността за административнонаказателното преследване. ЗАНН препраща
към Наказателния кодекс /НК/ като посочва в разпоредбата на чл. 11, че относно
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в съдебното производство
по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността
и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК "Погасяване на
наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл.
79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла
предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл.
11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на
чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80 НК, който е три години. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК е
изключително важна, защото това означава, че абсолютната давност, с изтичането
на която административнонаказателното преследване се изключва, не е три години,
каквото мнение съществува в практиката, а четири години и половина от датата на
извършването на нарушението. Тоест, с изтичането на четири години и половина от
извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство
и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата
материална законосъобразност. В настоящия случай нарушението е извършена на
12.02.2015г. при което абсолютната погасителна давност изтича на
12.08.2019г.
При това положение съдът счита, че
наказателното постановление предмет на обжалване в настоящото производство,
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0297-000012/
20.02.2016г., издадено от Н.Н.на длъжност Н.Сектор към ОД МВР Л., Сектор Пътна
полиция Л., с което на А.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, за нарушение на
чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, на основание чл. 315, ал.1,
т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, е наложено наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева,
като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Л. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: