№ 12643
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110108047 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2017г.- м. април 2019г. е доставил на ответниците
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
******************* като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
1
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата А. А. да плати сумата 3557,56 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ******************* за периода м.
май 2020г.- м. април 2022г., сумата 430,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 23.05.2023г., сумата 33,60
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м.
април 2022г., сумата 6,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 23.05.2023г.; ответникът К.
А. сумата 3557,56 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се в гр. София, ******************* за периода м. май 2020г.- м. април 2022г.,
сумата 430,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 23.05.2023г., сумата 33,60 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 6,92
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 16.07.2020г.- 23.05.2023г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницite А.М.Г. А. и К.
А., чрез назначения им особен процуален представител адв. К. Б., в който е изразено
становище за неоснователност на исковете. В отговора са наведени довод, че между ищеца и
отв. А.М.Г. А. не съществува облигационно правоотношение. Посоченото възражение е
обосновано с доводи, че отв. А. А. не е наследник на Н.Г. А., като се сочи, че към смъртта
му бракът между него и отв. А.М.Г. А. е бил прекратен. Ответниците оспорват количеството
доставена топлинна енергия в имота. В отговора се релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В обобщение, ответниците считат првдявените искове за неоснователни и молят да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхъврлени.
С определение № 15086/ 31.03.2025г. “Т.” ООД е конституирано като трето лице помагач
на страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното
от фактическа страна:
От представената заповед № А-0-08- 1720/ 20.08.1978г. се установява, че на основание чл.
100 ЗТСУ (отм.) на В.Д. А.а и Н.Г. А. е определен като обезщетение апартамент № 62, с
адрес: ******************
Установява се от представения протокол от 29.02.1988г. по гр. дело № 145/ 1988г. по
описа на Софийски районен съд, в дял на Н.Г. А. процесния недвижим имот.
Видно от представеното удостоверение за наследници, изх. № РМЛ22/- ТД26- 846 от
22.06.2022г., издадено от Столична обина, район Младост, Н.Г. А. е починал на 24.03.2009г.
и е оставил наследници по закон А.- А., съпруга и К. А.- низходящ от първа степен.
В случая етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост са възложили
извършването. на услугата дялово разпределение на "Т." ЕООД.
2
Видно от издадената обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на
сумата 3064,93 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 4082,32 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че В.Д. А.а и Н.Г. А. са придобили правото на собственост
като обезщетение срещу отчужден имот имот за мероприятие по ЗТСУ (отм.).
Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) не
създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има
предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която се предоставя недвижим имот
като обезщетение. Следователно, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като
обезщетение, съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм), се придобива по силата на самата заповед
на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.). С този акт се прехвърля правото на собственост върху
отстъпения в обезщетение имот. В случая В.Д. А.а и Н.Г. А. са посочени в заповедта по чл.
100 ЗТСУ (отм.), което обуславя извод, че същите са придобили правото на собственост
върху процесния имот.
В случая Н.Г. А. е придобил правото на собственос върху процесния недвижим имот по
силата на съдебна спогодба. Със съдебната спогодба се разрешава със сила на пресъдено
нещо правния спор. Тя има значението на влязло в сила съдебно решение. Следователно в
патримониума на Н.Г. А. е възникнало правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
Н.Г. А. е починал на 24.03.2009г. и е оставил наследници по закон А.- А., съпруга и К. А.-
3
низходящ от първа степен. Следователно ответниците са придобили правото на собственот
върху процесния имот и се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т.” ООД.
По делото не е спорно обстоятелството, че през процесния период ищецът е доставил в
имотта топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
4
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Относно иска с правно основание чл. 79 ЗЗД:
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всяка от ответниците следва да отговаря за заплащане на по ½
5
ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода
м. май 2020г.- м. април 2022г. Искът е предявен на 13.02.2024г., към която дата давността се
счита прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.
май 2020г. е станало изискуемо през м. юли 2020г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
задължението за м. май 2020г. е станало изискуемо на 15.07.2021 г. и от този ден е започнал
да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е изтекъл на
15.07.2023г. Следва да се посочи, че в случая спирането на давността за периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г., съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето (обн. ДВ, бр. 44/ 2020г., в сила от 14.05.2020г.) е неотносимо за процесните
вземания, чиято изискуемост е настъпила след края на този период. Аналогично и за
останалите месеци от исковия период до м. ноември 2020г., вземането за който е погасено по
давност на 15.01.2024г. По отношение на вземането за м. декември 2020г. не е налице
изтекла погасителна давност, защото същото е станало изискуемо на 15.02.2021г и
давностният срок за него би изтекъл на 15.02.2024г, но е бил прекъснат с подаване на иска
на 13.02.2024г. Следователно предявеният иск за заплащане на цена на топлинна енергия е
основателен за периода м. декември 2020г.- м. април 2022г. и до сумата 6344,06 лева.
Вземането за цена на услугата дялово разпределение не е предвиден изрично срок за
плащане и следователно вземането за м. май 2020г., е станало изискуемо на 01.06.2020г,
съответно е било погасено по давност на 01.06.2023г. Аналогично вземането за м. декември
2020г. е станало изискуемо на 01.01.2021г и съответно е било погасено по давност на
01.01.2024г. По отношение на вземането за м. януари 2021г. не е налице изтекла погасителна
давност. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума следва да се прибави и
6
размерът на дължимата такса за дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м. април
2022г., която, определена по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на сумата 45,16 лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всяка от ответниците следва да отговаря за заплащане на по ½
ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2021г. падежът на
вземанията за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. е настъпил на 14.09.2021г.,
задълженията по фактура № *********/ 31.07.2022г.., за отчетен период 01.05.2021г.-
30.04.2022г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2022г. Обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-
23.05.2023г. е в размер на 767,06 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
настоящия случай ищецът е направил разноски в размер на сумата 1852,26 лева. Съразмерно
с уважената част от исковете, нз ищеца следва да бъдат пръсъдени разноски в размер на
сумата 1645,30 лева.
7
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.- А., родена на **********г., гражданин на Република Германия, да плати на
"Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, сумата 3172,03 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в имот, с адрес: ****************** ап. 62, абонатен номер 145497, за
периода м. декември 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 13.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр, чл. 79 ЗЗД; сумата 383,53 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2021г.- 23.05.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 22,58 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м.
април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
13.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. А., роден на **********г., гражданин на Република Унгария, да плати на
"Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, сумата 3172,03 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в имот, с адрес: ****************** ап. 62, абонатен номер 145497, за
периода м. декември 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 13.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр, чл. 79 ЗЗД; сумата 383,53 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2021г.- 23.05.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 22,58 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м.
април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
13.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, против А.- А., родена на
**********г., гражданин на Република Германия, за цена на топлинна енергия, доставена в
имот, с адрес: ****************** ап. 62, абонатен номер 145497, над сумата 3172,03 лева
до сумата 3557,56 лева и за периода м. май 2020г.- м. ноември 2020г., с правно основание
чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 383,53 лева до сумата 430,
15 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за цена на услугата дялово разпределение над
сумата 22,58 лева до сумата 33,60 лева и за периода м. май 2020г.- м. декември 2020г., с
правно основание чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 23.05.2023г. за
сумата 6,92 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, против К. А., роден на
**********г., гражданин на Република Унгария, за цена на топлинна енергия, доставена в
имот, с адрес: ****************** ап. 62, абонатен номер 145497, над сумата 3172,03 лева
8
до сумата 3557,56 лева и за периода м. май 2020г.- м. ноември 2020г., с правно основание
чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 383,53 лева до сумата 430,
15 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за цена на услугата дялово разпределение над
сумата 22,58 лева до сумата 33,60 лева и за периода м. май 2020г.- м. декември 2020г., с
правно основание чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 23.05.2023г. за
сумата 6,92 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.- А., родена на **********г., гражданин на Република Германия, да плати на
"Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, сумата 822,65 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. А., роден на **********г., гражданин на Република Унгария, да плати на
"Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, 822,65 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Т." ООД като трето лице помагач на страната
на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9