№ 107
гр. гр.Несебър, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101665 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
От ищеца - Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „*****“, с адрес в к.
к. „*********, сграда с идентификатор *******, представлявана от председателя на УС В.Ж., е
предявен иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска ответникът А.П. да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 2035,20 евро (с левова равностойност от 3981 лв.),
представляваща сбор от дължими такси за управление и поддръжка (521,40 евро за периода
01.09.2017г. – 01.09.2018г., 521,40 евро за периода 01.09.2018г. – 01.09.2019г., 521,40 евро за
периода 01.09.2019г. – 01.09.2020г. и 471 евро за периода 01.09.2020г. – 01.09.2021г.) за собствения
му имот – апартамент № 62 на ет. 3 в сградата, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че ответникът е
придобил собствеността върху посочения апартамент в сградата, която се намери в режим на
етажна собственост. Излага, че с решение по т. 10 от общото събрание на 31.07.2017г., е определен
размер на годишната такса от 7,2 евро на кв. м. от площта на всеки обект с включени общи части.
Навежда, че е определен отчетен период за плащане на таксите – от 01.09 до 01.09 на следващата
година, както и краен срок – края на всеки отчетен период (до 01.09). Сочи, че с решение от
30.07.2020г. на общото събрание на ЕС – по т. 5 от протокола, таксата била намалена на 6,5 евро на
кв. м. Обръща внимание, че на същото общо събрание е променен и срокът за плащане на таксата –
до 31.12 за всеки отчетен период. Излага, че по т. 10 на събранието от 30.07.2020г. било взето
решение за подаване на искове срещу собствениците, които не са платили. Твърди, че в периода
01.09.2017г. – 01.09.2020г. от етажната собственост са направени разходи за поддръжка,
управление и ремонт на общите части, а ответникът не е заплатил дължимите такси. С тези доводи
от съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А.П., чрез особения му представител, е подаден
1
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Навежда се, че претенцията за
периода 01.09.2017г. – 01.09.2018г. за сумата от 521,40 евро е погасена по давност. Твърди се, че не
са представени доказателства за изпратено до ответника уведомително писмо за плащане на
сумите. Отправя се възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС с твърдения, че ответникът не е
пребивавал на адреса повече от 30 дни за година. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на апартамент
№ 62 на ет. 3 в комплекс „*****“, с адрес в к. к. „*********, сграда с идентификатор *******,
който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на
общото събрание в етажната собственост от 31.07.2017г. и 30.07.2020г. са определени такси за
управление и поддръжка, дължими от етажните собственици за посочените в исковата молба
периоди. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила
изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възражението си, че не дължи плащане на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно.
Видно от нотариален акт № 13, том ***, рег. № ****, дело № **** от 21.08.2014г. на
нотариус Мария Бакърджиева (на л. 5 – л. 6 от делото) ответникът П. придобил собствеността
върху апартамент № 62 на ет. 3 в комплекс „*****“, с адрес в к. к. „*********, сграда с
идентификатор *******.
Видно от протокол (на л. 7 – л. 16 от делото) на 31.07.2017г. било проведено общо събрание
на етажната собственост на сграда с идентификатор *******. По т. 10 от дневния ред общото
събрание на етажната собственост взело решение да се определи такса от 7,2 евро на кв. м. от
площта на всеки апартамент плюс съответните идеални части от общите части на сградата за
периода 01.09 до 01.09 на следващата година и срок за плащане – до изтичане на периода за всяка
година – 01.09. Със същото решение бил приет бюджет за 2017г.-2018г. Решението е обявено на
04.08.2017г. и няма данни да е обжалвано. От протокол от общо събрание на същата етажна
собственост (на л. 17 – л. 19 от делото) се установява, че на 31.07.2020г., с т. 5 от протокола,
общото събрание взело решение за определяне на такса за поддръжка в размер на 6,5 евро на кв. м.
от площта на всеки апартамент плюс общите части, като срокът за плащане бил променен на 31.12.
По т. 10 същото събрание взело решение за оправомощаване управителя да предявява искове
срещу собствениците. Цитираните решения на общото събрание е влязло в сила. В съдебната си
практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I
гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от
общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения,
както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително
2
за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната
собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила.
Следователно за периодите 01.09.2017г. – 01.09.2018г., 01.09.2018г. – 01.09.2019г.,
01.09.2019г. – 01.09.2020г. за ответника е възникнало задължение да заплаща по 7,2 евро годишно
на кв. м. (521,40 евро), а за периода 01.09.2020г. – 01.09.2021г. – по 6,5 евро годишно (471 евро).
Падежът на задължението за първия период е настъпил на 01.09.2018г., за втория – на 01.09.2019г.,
за третия – на 01.09.2020г. и за четвъртия – на 31.12.2020г.
При това положение във връзка с възражението за погасяване по давност на претенцията за
01.09.2017г. – 01.09.2018г. съдът намира следното: Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е входирана на ръка на 10.12.2021г., а изискуемостта на вземането за
периода е настъпила на 01.09.2018г. (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и решението по т. 10 от общото
събрание от 31.07.2017г.). В случая безспорно става въпрос за периодично плащане (в самото
решение на общото събрание е посочен период на задължението с използването на израза
„годишна такса“), което по силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност.
Впрочем и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС насочват към периодичния характер на
това плащане с оглед използвания от законодателя термин – „вноски“. Следователно вземането за
01.09.2017г. – 01.09.2018г. е погасено по давност, считано от 02.09.2021г. и при изрично направено
възражение от ответника (арг. от чл. 120 от ЗЗД) предявената за пръв път на 10.12.2021г.
претенция за сумата за този период (521,40 евро) следва да се счита за погасена по давност. По арг.
от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. С решението на етажната собственост от 31.07.2017г. е определен
падеж на вземането за всяка година. Ето защо към момента на предявяване на претенцията за
01.09.2017г. – 01.09.2018г. същата е била погасена по давност и при направено възражение от
ответника това е основание за неоснователност на тази претенция и същата следва да бъде
отхвърлена. Неоснователни и са доводите на процесуалния представител на ищеца, свързани с
подаване на исковата молба още на 01.11.2021г., въз основа на което е образувано друго дело,
впоследствие прекратено, тъй като датата 01.11.2021г. отново е след изтичане на давностния срок,
а освен това при прекратяване на делото давността не следва да се счита за прекъсната – арг. от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД.
Що се отнася до претенцията за 01.09.2018г. – 01.09.2019г., 01.09.2019г. – 01.09.2020г. и
01.09.2020г. – 01.09.2021г., изискуемостта на същата е настъпила на посочените по-горе дати и към
момента на предявяване на иска те не са били погасени по давност. Във връзка с възражението по
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС съдът е посочил, че е в доказателствена тежест на ответника е докаже
възражението си, че не дължи плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни годишноСледва да се има предвид, че с постановеното
Решение № 60181 от 20.10.2021г. по гр.д. № 86/2021г. по описа на IV гр. о. на ВКС по
задължителен начин е уеднаквена спорната до момента практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗУЕС. Върховната инстанция е приела, че независимо дали е било взето решение на общо
събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от задължението
да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост,
тъй като нормата е с императивен характер и е без правно значение дали е бил уведомен
управителят на етажната собственост, тъй като това е условие за вземане на решение от общо
3
събрание на етажната собственост само по отношение на преценката на обстоятелствата по чл. 51,
ал. 3 ЗУЕС. От приета по делото справка от ГД „ГП“ (на л. 50 от делото) се установява, че за
последно ответникът П. напуснал пределите на Република България на 18.07.2015г. и няма данни
след тази дата да е влизал на територията на страната. От постъпила по делото справка от „ЕВН“
(на л. 61 от делото) се установява, че за собствения на П. апартамент, за периода 30.09.2017г. –
28.02.2022г., не е регистрирано консумирането на електрическа енергия. Видно от справка от
„ВИК“ Бургас (на л. 64 от делото) за имота не е открита отделна партида. Следователно от
ответника е доказано, че в периода 01.09.2018г. – 01.09.2021г. не е пребивавал на територията на
Република България, респ. не е пребивавал повече от 30 дни и в апартамента си, находящ се в
процесната етажна собственост и същият не е ползван от други лица (с оглед нулевото
потребление на електрическа енергия). Налага се извод, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е
основателно и на това основание претенцията за 01.09.2018г. – 01.09.2021г. е недължима. Не могат
да се приемат доводите на процесуалния представител на ищеца, че в случая чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС
не следва да се прилага, тъй като са гласувани суми за ремонт, излизащи от приложното поле на
тази норма. И в двата протокола, на които ищецът основава претенциите си, е вписано приемането
на такса „за поддръжка и управление“, която попада в обхвата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Ето защо
не се установяват твърденията на ищеца, че сумите са определени за ремонти и обновяване на
общи части в етажната собственост.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност за сумата от 521,40 евро – такса за 01.09.2017г. – 01.09.2018г.
и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС – в останалата част. При този изход на спора на страните не
следва да се присъждат разноски, тъй като на ищеца не се дължат, а от ответника не са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„*****“, с адрес в к. к. „*********, сграда с идентификатор *******, представлявана от
председателя на УС В.Ж., срещу А.П., гражданство: Армения, дата на раждане: 30.01.1962г.,
постоянен адрес: гр.Несебър, к.к.******* ПИ ********, ет.3, ап.62, БУЛСТАТ: *******, иск с
правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - за сумата от 2035,20 евро (с левова равностойност от
3981 лв.), представляваща сбор от дължими такси за управление и поддръжка (521,40 евро за
периода 01.09.2017г. – 01.09.2018г., 521,40 евро за периода 01.09.2018г. – 01.09.2019г., 521,40 евро
за периода 01.09.2019г. – 01.09.2020г. и 471 евро за периода 01.09.2020г. – 01.09.2021г.) за
собствения му имот – апартамент № 62 на ет. 3 в сградата, определени с решения на общото
събрание на етажната собственост от 31.07.2017г. и 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 10.12.2021г., до окончателното плащане.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4