РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА
КАН дело № 307
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от А.Т.,
гражданин на Република Турция, против Решение № 583/01.08.2019 г. по АНД № 969/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000480/24.04.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ – Русе)
за наложени на касатора две административни наказания «глоба» в размер по 1500
лв. всяко, съответно на основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл. 6, § 1 от
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и чл. 93б, ал. 6, т. 3 от
ЗАвтП за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR, във вр. чл. 78, ал.
1, т. 1 от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и
противоречия с материалния закон. Твърди се, че са нарушени основните принципи
относно кредитирането и тълкуването на събраните доказателства, без да се
изследва задълбочено и безпристрастно фактическата обстановка, с цел разкриване
на обективната истина. Претендира се отмяна на решението на РРС и вместо него
да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено
изцяло.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил
подробно и е отхвърлил като неоснователни възраженията на наказаното лице,
свързани с твърдения за неяснота при описване на извършените нарушения. Тези
изводи дали основание на въззивния съд да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление в цялост.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършените
нарушения и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Неоснователно е и възражението на
касатора, развито в касационната жалба за неправилно квалифициране на
извършеното нарушение по т. 1 от наказателното постановление. Според
касационният жалбоподател, АНО неправилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 93б, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП за надвишение на дневното време за управление с
повече от два часа, след като нормата на чл. 6, § 1 от AETR допуска дневното време за управление
да бъде удължено до максимум 10 часа, при което в конкретния случай
надвишението би било по-малко от 2 часа и е следвало да се приложи санкционната
норма на чл. 93б, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП, предвиждаща санкция от 300 лв.
Тълкуването на цитираните норми, което прави касатора, може да се възприеме единствено
като защитна теза, с цел намаляване на санкцията. Съвкупният анализ на
разпоредбите сочи на съвсем други изводи. Нормата на чл. 6, § 1 от AETR императивно регламентира, дневното
време за управление не може да надвишава 9 часа. При това положение всяко
надвишение на нормативно регламентираната продължителност на дневното време за
управление би било в нарушение на цитираната норма с едно единствено
изключение, посочено в изречение второ на разпоредбата, а именно че дневното
време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа, но за не повече
от два пъти седмично. Посоченото изключение означава, че водачът не би бил в
нарушение ако управлява МПС повече от 9 часа, но под 10 часа и то само ако това
става не повече от два пъти седмично. Ако обаче дневното време за управление на
водача е над 10 часа, то на общо основание си е налице нарушение, при което
надвишението следва да се определи на база определената основна продължителност
на дневното време за управление, а именно не повече от 9 часа, а не на база 10
часа. Предвиденото с нормата на чл. 6, § 1 от AETR изключение, по същество не въвежда
„удължено“ дневно време за управление, а само допуска при определени
обстоятелства надвишението с един час над нормативно определено дневно време за
управление от 9 часа да не се счита за нарушение. Доколкото в конкретния случай
безспорно е установено, че касаторът на 19.04.2019 г. е управлявал товарния
автомобил 11 часа и 4 минути, то правилно е прието както от АНО, така и от
въззивния съд, че налице надвишение от 2 часа и 4 минути и с оглед на това
правилно е определена и приложимата санкционна норма, съответно обосновано е
наложен именно този размер на наказанието – 1 500 лв.
По отношение на доводите на касатора,
развити досежно нарушението по т. 2, касационният съд счита, че те са напълно
идентични с поддържаните доводи пред въззивната инстанция и по тези доводи
районният съд вече се е произнесъл и както беше посочено по-горе настоящата
инстанция счита тези правни изводи на съд за напълно обосновани.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 583/01.08.2019
г. по АНД № 969/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000480/24.04.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.