Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260171 07.05.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на седми
април две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№242 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд № 260011 от
29.01.2021г. постановено по гр.д.№4/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен иск
с правно основание чл. 34 ЗС, предявен от Т.В.К. ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу С.С.К. ЕГН: **********, с адрес: ***, за делба на недвижим имот
самостоятелен обект -апартамент с идентификатор: 59375.501.546.7.1 по КККР на
с. П.К., общ. П., с адрес на имота: с. П.К., ул. „И.“ **********, построен в
сграда в сграда с идентификатор 59375.501.546.7, при съседи на обекта: над обекта- няма, под
обекта- няма,
на същия етаж: 59375.501.546.7.2 по КККР на с. П.К.. Със същото решение е
осъдена Т.В.К. ЕГН: **********, да
заплати на С.С.К. ЕГН: ********** сума в размер на 1200 лв. разноски направени
пред настоящата инстанция, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - П. да заплати държавна
такса в размер на 40 лв., както и 5 лв. само в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението се обжалва изцяло,
с въззивна жалба, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , с вх.№260814 от
17.02.2021г. от ищцата в производството Т.К. чрез пълномощника си адв. Р.К.. Твърди
се, че първоинстанционното решение е
необосновано и незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът се е
позовал изключително на заключението на вещото лице за липса на идентичност на
процесния имот между схемата на имота на СГКК-Пазарджик и имота, по договора от
11.08.1993г. сключен между ответника и
Кмета на общината. Акцентира се на местонахождението на обекта, посочен в
договора с установеното от експерта по действащия план, какво представлява
процесната сграда и как е показана, в какъв терен попада, и какво покрива
застроителното петно и за какво е предназначено. Според жалбоподателя, от тази
констатация на експерта безспорно се установявало, че процесната сграда реално
съществува, за нея е отредено строително петно в плана на селото и е годен
самостоятелен обект за делба между страните. Счита, че експертът необяснимо
пропуска очевидното при влизане в официалния публичен сайт на АГКК и при запис на идентификатора на сграда
се виждало, че съществуват 5/пет/ постройки, на всяка от които е записан
съответен номер от 1 до 5 и наименование „Т.“, в това число и на сградата, предмет на делбата „Т.-5 с два
апартамента-първи и втори. Твърди, че ако не съществуваше идентичност, така
както заключава вещото лице, то под този идентификатор нямало да бъде отразена процесната сграда. Счита, че
експертът е заблудил съда и страните, че заключението му е пълно и всестранно. В тази
връзка жалбоподателят представя с жалбата си разпечатка от страницата на
официалния сайт на АГКК, от която се установявала идентичност между
закупения от съпрузите и страни в
делбеното производство през 1993г. апартамент №1 в сграда тип „Т.“ и сградата
отразена в официалния сайт на АГКК с
идентификатор 59375.501.546.7.1. Моли да се отмени решението и се допусне делба
на процесния имот. Претендира присъждане на разноски. Прилага разпечатка от
официалния сайт на АГКК.
В срок е постъпил писмен
отговор от насрещната по спора страна С.К. чрез пълномощника си адв. М.. Излагат
се доводи, че жалбата неоснователна.
Счита, че искът за делба е неоснователен защото няма установена и призната
съсобственост, няма наличен годен обект на делба и не могат да бъдат установени
правото на всеки един от съсобствениците. За процесният имот страната поддържа,
че ищецът не е доказал, че представения договор за продажба на държавен недвижим имот касае именно процесния имот, тоест, не е била
установена идентичността между описания в договора имот и имота, посочен исковата молба и приложената
към него скица, без съдържаща се в нея идентифицираща с документа за собственост
информация. Излагат се доводи, че според представените от ответника по иска за
делба документация, имотът описан в договора не може да се идентифицира с
процесния имот поради липса на надлежни идентифициращи белези и че процесия
имот не съставлява по своя градоустройствен статут апартамент в жилищна сграда-блок, съгласно договора, а е
временно строителство, което като такова
по дефиниция не разполага с отстъпено право на строеж върху земята –частна
общинска собственост, съгласно удостоверение на Община П.. Предвид изложеното
счита, че правилно е отхвърлен иска за
делба от съда. Моли да се остави без уважение жалбата. Възразява по направените
с въззивната жалба доказателствени искания. Акцентира, че представената
разпечатка от интернет не е ново доказателство по реда на чл.266 от ГПК,
предвид съществуването и публична
достъпност на сайта на Агенцията както и КККР, одобрени през 20102г.,
анализират се данните от КККР за липса на стар идентификатор и собственици на
обект в сграда с идентификатор 59375.501546.7 и както и запис на сграда „Т. 5“ и че разпечатката не може да игнорира
официално издадената информация от
Агенцията, която да удостовери
идентификация поради липса на данни за записване, регистри и други документ,
както и надлежно съставени строителни документи с градоустройствени
идентифициращи обекта белези. Моли да не се уважава доказателственото искане на
жалбоподателя и се потвърди обжалваното решение.
В откритото съдебно
заседание пред въззивната инстанция страните поддържат подадените съответно
въззивна жалба и направени доказателствени искания с жалбата и отговора. С
протоколно определение доказателствените искания са оставени без уважение като
преклудирани по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на съделителката Т.К. и
наведените от насрещната страна доводи и оспорвания и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен е иск
за делба на недвижим имот придобит по време на брака между страните в режим на
съпружеска имуществена общност прекратен с развод и трансформиран в обикновена
съсобственост-чл.341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.27 ал.1, чл.28 и чл.44 т.3 от Семейния кодекс.
В исковата си
молба против ответника С.С.К., с ЕГН-********** ***, ищцата Т.В.К., с ЕГН-********** *** чрез
пълномощника си адв К. ***, твърди, че
страните са сключили граждански брак на 23.01.1976г. и придобили в семейна собственост ведомствено
жилище от МОК „М.“ в с.Панагюрски колони, с популярно име на този тип жилища „Т.“,
находящо се в с.П.К., на ул.“И.““ ет.1,
ап1., закупено през 1993г. от „А.М.“АД-гр.П., което преди това обитавали под
наем, като и двата договора /за наем и за покупко-продажба/ били сключени със
съпруга. Твърди, че през 2015г. бракът между страните бил прекратен с развод с
решение №133/13.11.2015г. на Панагюрски районен съд по гр.д.№279/2015г. по
описа на същия съд. Твърди още, че от този момент семейното жилище останало
неизползваемо и до сега тъй като
ответникът се преместил да живее в с.Сваленик, обл.Русе и без да осигури достъп на ищцата до
жилището, поради което последната заживяла в с.Бъта, общ. П.. Твърди, че
жилището е с идентификатор 59375.501.546.7.1., но тъй като ответникът не
представил договора за покупко-продажба при включването на с.П.К. в териториалния
кадастър, ищцата не може да получи от СГКК-гр.Пазарджик схема на жилището. Моли
да се прекрати съсобствеността между страните върху процесния имот като се
допусне до делба, представляващ самостоятелен
обект в сграда-апартамент, с идентификатор 59375.501.546.7.1, по КККР на с.П.К.,
с адрес на имота-с.П.К., ул.“И.“ ет.1, ап.1, съобразно притежаваните от
страните по закон квоти от по ½
ид.ч. за всеки един от съделителите.
С допълнителна
молба вх.№467 от 03.02.2020г. ищцата е индивидуализирала имота, като освен
посочените идентификатор и адрес, е допълнено, че се намира на първия етаж в
сграда с идентификатор 59375.501.546.7, с един надземен етаж, с предназначение-многофамилна
вилна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 59375.501.546, с
предназначение на самостоятелния обект:-жилище, апартамент, брой нива на обекта
-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата-на същия етаж-с идентификатор
59375.501.546.7.2; под обекта-няма; над обекта-няма; стар идентификатор-няма.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна-ответника-съделител С.К., с вх.№1092 от 23.03.2020г. чрез пълномощника
си адв. Г.М., в който не се оспорват изложените обстоятелства в исковата молба
относно съществувалото брачно правоотношение между страните, прекратено с
развод по съдебен ред, като по отношение на останалите обстоятелства не се
взима конкретно отношение, а предоставя на съда да разреши правния спор въз основа
на доказателствата и закона.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Страните са
бивши съпрузи, сключили граждански брак на 23.01. 1976г., за което е съставен
акт за граждански брак от община Русе №91 от същата дата, прекратен с развод
като дълбоко и непоправимо разстроен с
влязло на 03.12.2015г. съдебно решение №133 от 13.11.2015г. на Панагюрски
районен съд постановено по гр.д.№279/2015г. по описа на същия съд. По отношение
на семейното жилище, с административен адрес с.П.К., община П., ул.“Т.“ №5,
ап.1, е постановено да се ползва от съпруга С.С.К., а съпругата запазва след
развода брачното си фамилно име К.. Съгласно мотивите на съдебното решение
съпрузите имат родено от брака дете Р. С.К., което към момента на бракоразводния
процес е навършило пълнолетие.
Съгласно
приложена към исковата молба схема №15-49292-20.01. 2020г. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 59375.501.546.7.1. издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър-Пазарджик-за процесния имот, описан и индивидуализиран в исковата и допълнителната молби, няма отразени площ на
апартамента, както и носител на правото на собственост, поради липса на данни. Според издадено удостоверение за данъчна оценка от Община П.
с изх.№ ********** от 31.01.2020г. С. С.К.,
е записан като собственик на имот с партиден номер 5003125320001, находящ се в
с.П.К., представляващ жилище от 50кв.м. Няма посочен идентификатор на жилището
в удостоверението или някаква друга допълнителна идентификация или
административен адрес, като е посочена само данъчната оценка на имота от
1363.10лв.
Според
представено по делото допълнително споразумение към основен трудово договор на
ответника С.К. и работодателя „Асарел-М.“ АД -гр.П. от
24.04.1992г./л.44/,работодателят е дал съгласието си работникът да закупи
ведомствено двустайно жилище в с.П.К.“, находящо се на ул.“Т.“ №5 ап.1. Приложено
е и копие от договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти от
11.08.1993г., сключен в гр.П. между кмета на общината и С. С.К. *** продава на К. недвижим имот
представляващ апартамент №1, собственост на държавата /ведомствен на „А.М.“ АД-гр.П./,
находящ се в с.П.К., представляващ апартамент №1 на първи етаж в жилищна
сграда-блок „Т.“ №,5 построен върху държавна земя в с.П.К., състоящ се от
спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 50.80кв.м.,
при съседи на жилището-от изток-двор, от запад двор и от юг -двор, закупен за
сумата от 6797лв. Установява се, че ответникът е назначен в „А.М.“ АД на 07.07.
1997г. като шофьор и е освободен на 12.03.2002г. поради придобиване
на право на пенсия, или след повече от 9г. след закупуването на ведомственото
жилище.
За изясняване
на спора от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, заключението по която изготвено от експерта О.М. въззивната инстанция възприема изцяло
като обективно, обосновано и компетентно изготвено / №260102 от 08.01.2020г./,
неоспорено от страните, и от което се установява, че процесната описана
постройка в исковата молба с идентификатор 59375.501.546.7 не представлява
жилищен блок по смисъла на чл.72 ал.1 т.1, ал.2 и ал.3 и чл.73 т.3 от Наредба
№7, чл.57 ал.1 т.1 и чл.81 ал.2 т.2 от Наредба №5 за ПНТСУ тъй като сградите се
определят според характера на застрояването в населеното място и според
височината им. Допълва, че за селата е
предвидено малкоетажно застрояване, а за градовете се предвижда и строителство на многоетажни сгради/жилищни
блокове/ с повече от 6ш жилища или с повече от три жилищни етажа. За процесната
сграда с идентификатор 59375.501.546.7,
посочена в исковата молба и в която според ищцата се намира процесният
апартамент, чиято делба се иска е едноетажна, с височина от 2.58кв.м. и че
процесният самостоятелен обект /СОС/ с идентификатор 59375.501.546.7.1 не представлява апартамент
по смисъла на ЗУТ, Наредба №7 и Наредба №5 за ПНТСУ. Установено е от експерта,
че по предходния план на курорта “П.К.“,
одобрен със заповед №724 от 19.03.1964г. в терена на който са построени сгради
тип „Т.“ няма регулационно отреждане и в него не е предвидено ново строителство
и че в Община П. не е правена квартално-застроителна разработка /КЗР/ за сгради
тип “Тракийки“. Съгласно заключението по
действащия план на с.П.К., одобрен с решение №581 от 28.03.2002г.
процесната сграда е заснета с кадастрален номер 49 и е показана като едноетажна
полумасивна жилищна сграда, попада в регулационния план в терен, отреден за
УПИ II-за ОЖС в кв.39 и че по
застроителния план, одобрен заедно с
регулационния план през 2002г., застроителното петно покрива
съществуващата процесна сграда и е за
един жилищен етаж без надстрояване. Установено е, че за процесната постройка тип „Т.“, е строена
като временно строителство през 1978-1979г. и за нея няма издадени строителни
книжа-одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, като строителството е
реализирано без да са спазени условията и реда за разрешаване на такъв строеж
съгласно чл.151 от ППЗТСУ. Уточнено е от експерта, че през този период от време строежи се
разрешават въз основа на КЗР, одобрен архитектурен проект и други необходими
книжа по чл.233 и чл.234 от ППЗТСУ и при спазване на правилата, нормите и
изискванията на ТСУ съгласно Наредба №5. Установено е от експерта, че
процесната сграда е изпълнена от сглобяема конструкция и е със статут на
преместваем обект съгласно §5 т.80 от ДР на ЗУТ, който може да бъде преместван
без да губи своята индивидуализация и с възможност да бъде ползван и на друго
място със същото предназначение и че за такива обекти също се издават изискуеми
се строителни книжа по процедура по чл.56 от ЗУТ. Според експерта процесната
сграда попада в имот с идентификатор 59375.501.546, собственост на Община П. по
акт за общинска собственост №315/12.06.2007г.,като за такива сгради не е
учредявано отстъпено право на строеж. В т.4 от заключителната част на
заключението експертът е посочил изрично, че не може да се установи идентичност
на процесния имот описан и индивидуализиран в исковата молба с този имот, описан в
представения документ за собственост-договор от 11.08.1993г. на Кмета на
Община П. и посочената по-горе схема на
обекта от 20.01.2020г. на СГКК-Пазарджик по причина, че в договора липсват
името на улицата, номера на парцела, номера на квартала, а в схемата липсва
площ на апартамента, прилежащи части, стар идентификатор, собственици, документ
за собственост. На последно място експертът посочва, че при справка в
дружеството „А.-М.“ АД няма налична строителна документация като архитектурен
проект и разрешение за строеж, като според дружеството сградите тип „Т.“ са
строени през 1978г. и 1979г. като временно строителство за задоволяване нуждите
на работниците в МОК “М.“-П..
В съдебно
заседание експертът М. поддържа изцяло заключението си. Допълва, че описаната в
заключението сграда е паянтова, конструкцията е лека, като стените са с
дебелина 8см и представляват панели, свързани със сглобяема дървена конструкция
с интернитов материал, като постройката е закрепена върху бетонова площадка. Посочва,
че такива постройки са същите като направените от „Балканстрой“-Пазарджик, и че
същите са монтирани и са закрепени към една бетонова площадка с метални клампи
6/6см. дървена част и метални клампи, хванати за бетонова основа с дюбели.
Уточнява, че бетоновата площадка не е
носеща, не е фундамент и няма арматура и че това представлява цялата сграда, която
е преместваема и в нея има
два самостоятелни обекта свързани едно за друг и представляват една
постройка с два самостоятелни обекта. Повтаря,
че постройката представлява лека конструкция,
дървена постройка, а не жилищен блок и винаги може да се премести цялата
постройка. Допълва, че стените на стаите
са цял размер, сглобени едно за друго, могат да се разглобят, а покривът
е направен от напречни части, които могат да бъдат разглобени и също може да се
премахне. Допълва, че според застроителния план се запазва като петно по
градоустройствения план и винаги може да се премеси едната част без да се нарушава
другата част. Посочва още, че в
кадастъра е нанесена като отделна сграда със самостоятелен идентификатор, с два
самостоятелни обекта и че макар покривната конструкция да е обща, при преградната
част няма пречка да се разглоби. По въпроса за идентичността на сградата с
описаната в схемата и в договора вещото лице е категорично, че не може да се установи идентичност на имота по
исковата молба с този по договора и по
схемата. Повтаря, че в договора липсват имена на улицата и номера на парцела, а
в схемата липсват площ на апартамента, прилежащи части, стар идентификатор и
документ за собственост. Допълва ,че за да се установи идентичност по тази
схема следва да бъдат отворени старите планове, че такъв стар план е от 1964г.
на с.П.К. и по този план е изваждан документа, като в него няма отразен нито парцел,
нито квартал, няма разработка в старите планове, като в кадастъра е записано
само „Т.“ като единствено име за това място. Поддържа, че за такива постройки трябва да има разработка, отстъпено право на строеж и други,
че такава идентификация не може да направи експерта при наличните данни и че
документа за наличието на такава идентификация не може да издаде общината тъй като
няма данни. Допълва, че около процесната сграда има и други сгради „Тракийки“ и „Пиринки“ и че за тях
важи същото. На приложена към заключението скица експертът посочва, че е
отбелязъл сградата със зелен цвят, като същата попада в стар ученически лагер /л.85/,
който е съборен и сградите са построени в терен, който няма регулационно
отреждане по плана от 1964г. Допълва, че в процесната сграда се намират два
самостоятелни обекта, които са разглобяеми, че сградата не е масивна, а заснетия
на снимката комин обслужва само едната
част и няма нищо общо с процесния обект ,като последният е в друг обект.
Тази
фактическа обстановка възприе съдът.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцата
да установи, че описаният в исковата молба имот с посочения по КККР идентификатор, сграда, поземлен имот и
местонахождение представлява придобито в собственост по време на брака чрез възмездна
сделка семейно жилище, описано в договора за покупко-продажба, в режим на
съпружеска имуществена общност, прекратен чрез развод в резултат на което
собствеността върху жилището е трансформирана в обикновена съсобственост при
равни права за съсобствениците и да иска да бъде извършена съдебна делба на същото.
По същество
исковата претенция е неоснователна.
В тази връзка
въззивната инстанция напълно споделя мотивите на Панагюрски районен съд,
изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение
към изложеното и с оглед възраженията развити във въззивната жалба, въззивната
инстанция намира за нужно да отбележи следното:
Индивидуализацията
на имота, предмет на делба е задължение на ищеца, който при условията на пълно
и главно доказване съгласно чл.154 ал.1 от ГПК следва да установи всички характеристики
на самостоятелния обект на правото на собственост, съгласно действащите КККР на
съответното населено място или ако няма такива по последният действащ
кадастрален, регулационен или застроителен план. Когато ищецът твърди, че
описаният и индивидуализиран с всички възможни и известни на страната
характеристики делбен имот по сега действащия план / към момента на подаване на
исковата молба-06.01.2020г./ е същия този имот придобит по време на брака на
дата 11.08.1993г. когато е сключен договора за покупко-продажбата му със
съпруга С.К., тоест налице е разлика във
времето от повече от 26г. /двадесет и шест / календарни години, в тежест на
съделителя който твърди, че е налице идентичност на имота, описан в исковата
молба по КККР, одобрени през 2012г. и
този описан в договора за покупко-продажба от 1993г., да установи и докаже тази
идентичност по несъмнен и категоричен начин. Идентичността в обектите на правото
на собственост по различните във времето документи не може да бъде вероятна, да
почива на предположения или догадки, а следва да бъде установена и доказана
безусловно. В случая такава категоричност липсва и не се установява от
заключението на експерта. Изводите му се
базират на събраните по делото доказателства, проверки в различни институции и
по различните планове на населеното
място, както и в документацията на дружеството работодател, чието ведомствено
жилище е било предмет на покупко-продажба с процесния договор от 1993г.
Според
въззивната инстанция ищецът не е положил всички възможни процесуални усилия да
установи твърдяната в исковата молба идентичност на процесния имот с този
закупен през далечната 1993г. В доклада на исковия съд изрично е акцентирано от
съда, че в негова негова тежест е да установи придобиването на имота в
собственост по време на брака от страните в процеса, което имплицитно съдържа и
указание за доказване на идентичността на имота с оглед отдалечеността във
времето на придобиването му спрямо неговото актуално състояние. В такава връзка
е била и назначената по делото техническа експертиза извършила и оглед на имота,
по КККР така както е описан в исковата молба с идентификатор. Не случайно в
последното съдебно заседание след изслушването на заключението, е направена
констатацията от пълномощника на ищеца адв. К., че сградата, която е описана в
заключението на експерта не е не е
сградата която ищцата иска да бъде допусната
до делба. Това само по е признание за
недоказаност на иска за делба на имота така както е описан в исковата молба
доколкото не се установява категорична връзка на този имот с имота, описан в
договора за покупко-продажба с който страните се легитимират като съсобственици
на имота. При тази констатация не е съществувала процесуална пречка ищцата
лично или чрез процесуалния си представител и предвид категоричните изводи на
експерта при условията на чл.147 от ГПК да поискат събирането на още доказателства
като разпит на свидетели, очевидци от момента на започване на обитаването на
този имот от двамата съпрузи, от момента
на закупуването на имота и устройването на съпрузите, за периода от време през
който са го ползвали заедно до момента на раздялата им, а и след това с оглед
съдебното решение за развода, кои и какви са били съседите им и какво
последните са обитавали, останало ли е това жилище да съществува като обект на
правото на собственост след раздялата им, как са били уредени битовите им нужди
от ток, вода, осветление, както и на съседните подобни жилища. Въз основа на тези
данни не е съществувал процесуална пречка ищцата да поиска от съда извършването
на оглед и ако такъв й е бил отказан, да поиска с въззивната си жалба при
условията на чл.266 ал.3 от ГПК, което да стане
в присъствието на съда, на експерта и на свидетелите за установяване на
точното местонахождение на процесното жилище и какво представлява в момента
след което да бъде нанесено и евентуално геодезически заснето и да се извърши
съпоставка с плановете на населеното място за установяване на точното му
местонахождение за да се установи е ли налице идентичност на жилището описано в
договора и реално обитавано от двамата съпрузи отпреди 1993г. /като отдадено
под наем/ с това описано в исковата молба по КККР. Тоест ищцата е следвало да
прояви по-голяма процесуална активност за да докаже исковата си претенция.
Титулът за правото на собственост, посочен от ищцата е сключения договор за
покупко-продажба от 1993г. Същият има не малко индивидуализиращи жилището
признаци и характеристики, които съпоставени с извършен от съда оглед на място
с разпит на свидетели очевидци, имащи преки и непосредствени впечатления за
точното местонахождение на семейното жилище
и последвалата съпоставка по различните планове след установяване на
точното месторазположение на процесния делбен имот биха отговорили по несъмнен
и категоричен начин на въпроса дали е налице или не е налице идентичност между
имота по договора с имота по плана или поне биха дали яснота къде се намира в
момента и какво представлява придобитото
през 1993г. семейно жилище, съществува ли във вида си след 26г., дали е
запазено правото на собственост или собствеността е придобита от трети лица.
В този смисъл и
пълномощникът на ищцата и въззивна жалбоподателка, се следвало да прояви повече активност в
доказването на претенцията защото е разполагал с достатъчен професионален и
процесуален инструментариум чрез който
да събере допълнителни доказателства във връзка с твърдяната от ищцата
идентичност на делбения имот, описан по КККР със закупения по време на
брака от 1993г., което в случая не е сторено.
В този смисъл
исковата претенция е останала недоказана по основание.
Неоснователни
са доводи изложени във въззивната жалба.
Заключението
на експерта е напълно обективно, професионално изготвено, не е оспорено от страните
и се базира на многостранно изследване на всички възможни официални данни, с които
разполага. Характерът и естеството на конкретния правен спор безусловно
предполага по искане на ищеца извършването при условията на чл.204 ал.1 и
следващите от ГПК на оглед на имота от съда заедно със страните, свидетелите и
експерта за установяване на твърдяната идентичност, като в тази връзка данните
от официалния сайт на АГКК биха били косвени и по никакъв начин не биха дали
еднозначен и категоричен отговор на въпроса за идентичността на имота. След
като липсват достатъчно писмени данни за индивидуализация на делбения имот, не е съществувала пречка тази
идентичност да се установи и с други
процесуални средства и способи, както се посочи по-горе в изложението-оглед на
имота непосредствено от съда, в присъствието на страните и на експерт и
събиране на място и на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Такива
искания в последното съдебно заседание предвид констатациите на експерта в
заключението си и разясненията дадени при приемането му, няма предявени от
ищцата и пълномощника й.
В този смисъл
исковата претенция се явява неоснователна като недоказана по същество.
Затова
обжалваното решение като валидно и допустимо и по същество правилно ще следва
да се потвърди изцяло.
Не са налице
пороци на същото описани във въззивната жалба.
При този изход
на спора в полза на въззиваемата страна С.К. ще следва да се присъдят разноски
в размер на 300лв като адвокатско възнаграждение, заплатени в брой съгласно
отразеното в договора за правна защита и съдействие №008007 от 12.03.2021г.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Панагюрски районен съд № 260011 от
29.01.2021г. постановено по гр.д.№4/2020г. по описа на същия съд.
Осъжда Т.В.К. ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на С.С.К. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300лв
/триста лева/ представляващи сторените от страната разноски пред въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.