МОТИВИ
към
присъда по НОХД №906/2019 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение против А.Е.К. за извършено
престъпление по чл.248а, ал.3, вр. с ал.1 НК за това, че на 27.06.2017г. в гр.
София, във филиал „София Царевец“ на банка „У.Б.“ АД, находящ се на ул. „******,
пред М.И.Х. – мениджър „Бизнес клиенти“ в банката, за да получи кредит „К.К.“
ООД, ЕИК: ******в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, в качеството си
на управител на посоченото дружество, представил неверни сведения – че „К.К.“
ООД няма задължения към държавата, като посочил липсата на задължения в раздел V, т. 1 от Искане за кредит на микро и малко предприятие,
заведено с вх. № 0236-58-039973 и като представил неистинско удостоверение за
наличие или липса на задължения съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК с изходящ номер
220201700105227/19.06.2017г., на което било отразено, че „К.К.“ ООД, ЕИК: ******няма
задължения, след като знаел, че дружеството има данъчно-осигурителни
задължения.
В хода
на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение изцяло. Прокурорът намира, че в хода на съденото следствие са събрани
безспорни доказателства за виновността на подсъдимият в извършване на
инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. В пледоарията си
излага подробно и обстоятелствено всички детайли относно извършеното от подсъдимия
К. престъпно деяние. Намира за безспорно установена дата, на която са
представени инкриминираните документи, респективно са декларирани неверните
обстоятелства, а именно 27.06.2017 г. За безспорно установено намира
обстоятелството и че подсъдимият изобщо не е искал издаването на официален
документ, касателно наличието или липсата на данъчни задължения по отношение на
управляваното и представлявано от същият дружество, съзнавайки наличието на
такива непогасени задължения. В тази връзка прокурорът твърди, че независимо от
това, че процесния случай касае промяна на условията на договореностите между
банката и неин клиент, досежно размера на ползваната по договор за кредит сума
от 11 000 лева на 20 000 лева, то отново възниква задължение за
клиента да представи пред банката аналогични на изискуемите при първоначалното
отпускане на кредита, документи. Според държавният обвинител, ирелевантно за
престъпният състав по чл. 248а НК, се явява обстоятелството, че процесната сума
от 20 000 лева не е била отпусната, респективно, че не се е стигнало до
сключването на договор за кредит, с исканият размер. В този смисъл съставомерно
единствено е декларирането на неверни сведения посредством инкриминирания
официален документ, представен от подсъдимият, в качеството му на представляващ
юридическото лице. Държавният обвинител намира, че съвкупната преценка на
доказателствата по делото води до категоричния извод, че подсъдимият виновно е
извършил престъплението и следва да бъде признат за виновен. Предлага при
индивидуализацията на наказателната отговорност, предвид наличните по делото
доказателства, които характеризират подсъдимия К. като личност с невисока степен
на обществена опасност, както и липсата на предишни противоправни прояви извън
процесната, да му се определи наказание в размер към минимума, предвиден в
санкционната част на наказателно-правната норма, а именно „лишаване от свобода“
за срок от една година, което да бъде отложено при приложение на института на
условното осъждане по реда на чл. 66 НК, както да бъде наложено на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
Процесуалният
представител на подсъдимият К., адвокат Р. /упълномощен защитник/ моли съда да
признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че доказателствената
съвкупност не е попълнена в цялост и не може да бъде надлежна основа за формиране
на безспорен и категоричен извод за извършено неправомерно деяние. Изтъква
липсата на доказателства досежно наличните дружествени задължения към
инкриминираната дата. Отбелязва, че обвинителната теза е изградена въз основа
на писмени документи, изходящи от НАП, които не съдържат необходимите реквизити
за ползването им и чиято истинност не е проверена с други доказателства или
доказателствени средства. В тази връзка посочва писмо на НАП до СРП,
уведомление, находящо се на лист 17, доклад на НАП до Дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП до СДВР - лист 36, писмо на НАП до 01-РУ – лист 20, писмо на НАП до
СДВР намиращо се на лист 65, подписани със запетая пред качеството на служителя,
от когото изхождат, поради което твърди, че на същите е придаден вид, че са
изготвени от лицето посочено като издател, но са подписани от неустановено по
делото лице. Заключението на защитата, е че от обективна страна не се
установява безспорно наличието на задължения на процесното дружество към
инкриминирания период. В случай, че съдебният състав не приеме така изложените
доводи, защитникът релевира аргументи, че деянието не е консумирано от
субективна страна. Посочва, че основният свидетел по делото - свидетелката Х.,
при разпита си в хода на съдебното следствие заявява, че е удостоверила единствено
подписа на подсъдимият, положен върху искането за отпускане на допълнителни
средства към вече отпуснатия кредит, но не помни последният да е представил
лично всички документи, съпровождащи искането, а практиката на банката
позволявала такива да бъдат предоставяни и от трети лица. Отбелязва, че е
напълно възможно приложените към искането за кредит документи да не съответстват
на отбелязаните в искането, тъй като свидетелката е разяснила, че работи по
свой собствен списък и този извод се подкрепял от приобщените по делото
документи, изхождащи от банката, от които се установява, че искането за кредит
и приложените към него документи са регистрирани в системата на банката на
28.06.2017 г. Сочи още, че преговорите между подсъдимият и банката са
стартирали на по – ранен етап, предхождащ датата на заявеното искане – 27.06.2017г.,
с оглед подписаният анекс за удължаване срока на договора, както и че до
отпускане на желаното допълнително финансиране, така и не се е стигнало. С
оглед, на което моли съда да приеме, че макар подсъдимият формално да е
осъществил състава на деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност, то неговите действия не са довели до ощетяване на банката. В този
смисъл, намира деянието за малозначително, предвид явно незначителната степен
на обществена опасност на същото. В заключение, моли съда да вземе под внимание
добрите характеристични данни на подсъдимият, чистото му съдебно минало, обстоятелството,
че е коректен платец в качеството си на физическо лице по обслужван и към
настоящият момент ипотечен кредит, така и по отношение на процесното дружество,
предвид факта, че същото няма непогасени задължения към банката. С оглед на
изложеното, счита че подсъдимият не се явява общественоопастна личност, а
общественоопасните последици, произтичащи от факта на формално осъщественото
деяние са в ниска степен, която може да бъде отнесена към разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК.
Представителят
на държавното обвинение, при упражняване правото си на реплика по чл.295 ал.1 НПК, изразява несъгласието си с твърденията на защитата, касателно изисканите
по реда на НПК писмени документи от НАП. На свой ред отбелязва, че процесните
документи съдържат вярна информация и са депозирани от компетентни длъжностни
лица, в отговор на искането по реда на чл. 159 НПК, т.к. в случая не става
въпрос за нарочно производство, по което да се изисква специална компетентност,
като например подписване на ревизионен акт. Посочва, че по делото липсват
доказателства за това инкриминираното деяние да е осъществено чрез посредствено
извършителство и няма данни друго лице освен подсъдимият да е провеждало кореспонденция
с банката. Прокурорът се позовава на Решение №5/2016 г. постановено по н.д.
№1638 от 2015 г. на ВКС, първо наказателно отделение: „Декларирането на неверни
данни от гледна точка на осъществяване на изпълнителното деяние се случва
именно в процедурата по преговорите за водене, а не след това.“ В заключение,
изразява съгласие с изложеното от защитата, досежно липсата на вредни последици
за банката и също оценява подсъдимият като добър гражданин.
При
своята реплика защитникът на подсъдимия К. – адв. Р. добавя, че е необходимо да
се изследва личността на подсъдимият, с оглед на което да се прецени дали
степента на обществена опасност на деянието налага същото да бъде наказано. В
тази връзка защитата се позовава на Решение №5/2016 г. по н.д. №1638 от 2015 г.
на ВКС, първо наказателно отделение, както и Решение №407/2015 г. по н.д. №1176
от 2015 г. на ВКС.
Подсъдимият А.К. не желае и не дава обяснения в хода
на съдебното производство като поддържа казаното от своя защитник.
В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК,
подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли съда за оправдателна
присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено
следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Е.К., на **г., роден на ***г***, българин,
български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, с постоянен
адрес:***, ЕГН **********.
Подсъдимият К. е управител на търговско дружество „К.К.“
ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец,
ж.к. Изток, ул. „******. Дружеството е с предмет на дейност – управление и
обслужване на компютърни средства и системи.
На 21.06.2016 г. подсъдимият К. в качеството си на
управляващ и представляващ „К.К.“ ООД сключил Договор за револвиращ кредит № 0034/236/21062016
с „У.Б.“ АД – филиал „София Царевец“ за сумата от 11 000 лева. Договорът
бил за срок от една година.
На 20.06.2017 г. подсъдимият К. в качеството си на
управляващ и представляващ „К.К.“ ООД подписал Анекс №1 към Договор за банков
револвиращ кредит №0034/236/21062016/21.06.2016 г., с който срока на Договора
бил удължен с един месец, считано до 21.07.2017 г. През месец юни 2017 г. също
така, подсъдимият решил да поиска рефинансиране на отпуснатия банков кредит. За
предоговарянето на кредита подсъдимият следвало да представи подготвени предварително
документи, сред които били удостоверения от ТД на НАП по чл.87, ал. 6 ДОПК за
наличие или липса на задължения, от които удостоверения да е видно, че
дружеството „К.К.“ ООД, както и неговият управител – подсъдимият К., нямат
задължения към фиска. Политиката на банката не разрешавала, отпускането на кредит,
при установяване на задължения към държавата, преди тези задължения да се
погасят. Подсъдимият К. започнал да си набавя необходимите документи за
кандидатстване за рефинансиране на кредита, като за тази цел на 12.06.2017 г.,
подал лично в ТД на НАП в гр. София искане за издаване на удостоверение за
наличие или липса на задължения, касателно самият него в качеството му на
управител на дружеството, заведено с вх. № 220201700193945/12.06.2017 г. В искането
било посочено, че удостоверението е необходимо да послужи пред „У.Б.“ АД във
връзка с искане за кредит. Издаденото удостоверение от НАП с изх. №
220201700193945/19.06.2017 г. било получено лично от подсъдимият на 19.06.2017 г.,
което обстоятелство същият удостоверил чрез подписа си върху втория екземпляр
на удостоверението, съхраняван в ТД на НАП. Към инкриминирания период дружеството
„К.К.“ ООД имало непогасени данъчни и осигурителни задължения. Подсъдимият
знаел за тези задължения, както и че това обстоятелство вероятно ще бъде
отчетено като неблагоприятно обстоятелство при разглеждане на искането за
кредит, поради което решил да се снабди с неистинско удостоверение по чл. 87,
ал. 6 ДОПК, в което да бъде посочено, че „К.К.“ ООД няма задължения и което
именно да представи пред банката.
В
периода от 06.10.2008 г. до 03.05.2018 г., свидетелката М.И.Х. работела в „У.Б.“
ООД на длъжност мениджър „Бизнес клиенти“ във филиал „София Царевец“, находящ
се на ул. „******. Същата управлявала портфейл „Малки и средни предприятия“,
част от който било и дружеството „К.К.“ ООД. На 27.06.2017 г. свидетелката Х.,
приела от подсъдимия А.К. искане за рефинансиране на кредит, за сумата от
20 000 лева оборотни средства. Подсъдимият бил познат на свидетелката Х.,
като клиент на банката, с оглед качеството му на управител на юридическото лице
и редовен платец. Подсъдимият попълнил и подписал Искане за кредит на микро и
малко предприятие вх.№ 0236-58-034973, с кредитоискател „К.К.“ ООД, за сумата
от 20 000 лева. В раздел V Декларации, т. 1,
посочил, че кредитоискателя няма задължения към банки, държавата и други лица.
Към искането за кредит, подсъдимият К. представил и останалите необходими
документи, сред които били две удостоверения – Удостоверение за наличие или
липса на задължения, с изх. №220201700193945/19.06.2017 г. от ТД НАП издадено
на името на подсъдимия А.Е.К., с ЕГН ********** и Удостоверение за наличие или
липса на задължения, с изх. №220201700105227/19.06.2017 г. на името на търговско
дружество „К.К.“ ООД, ЕИК:******, с посочен издател С. В.– орган по приходите
при ТД на НАП - гр. София. Според посочените удостоверения, дружеството „К.К.“
ООД и физическото лице А.Е.К. нямали задължения към фиска, въпреки че към процесния
период дружеството имало установени данъчни задължения. Свидетелката М.Х.
проверила самоличността и представителната власт на подсъдимия, удостоверила
подписа му под искането, вписала датата на удостоверяването му 27.06.2017 г. и
се подписала. На 28.06.2017 г. свидетелката Х. сканирала и качила искането, заедно
с приложенията към него в компютърната система на банката, каквато била възприетата
от финансовата институция практиката.
На
30.06.2017 г. Управление „Необслужвани кредити“ към „У.Б.“ АД отправило искане
до ТД на НАП – гр. София, за проверка на истинността и верността на
съдържанието на подадените от подсъдимия К. удостоверения. След извършена
проверка в отдел „Услуги за клиента“ към НАП било установено, че няма
регистрирано искане с вх. №220171100113968/12.06.2017 г. издадено на името на „К.К.“
ООД, съответно, че не е издавано от ТД на НАП – гр. София удостоверение за
наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. №
220201700105227/19.06.2017 г. на дружеството.
С
писмо изх. №11-00-839 от 26.07.2017 г. на ТД на НАП – гр. София била информирана
СРП за резултатите от извършената проверка. В хода на разследването е
установено, че в системата на НАП не съществува служител с имена С. В., както и
че към процесния период дружеството „К.К.“ ООД има данъчно-осигурителни
задължения.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, както и
средствата за тяхната проверка, а именно: показанията на свидетелката М.И.Х., справка за съдимост на подсъдимия А.Е.К.,
банково удостоверение от „У.Б.“ АД с изх.№ 0245-58-004005/25.01.2019 г. (л. 56
от съдебното производство), банкова референция от „У.Б.“ АД с
изх.№0236-42-000408/16.04.2019г. (л. 57 от съдебното производство), писмо от „У.Б.“
АД с изх. №0911-16-002300/11.06.2019г. ведно със заверени копия на искане за кредит за микро и малки предприятия
вх.№0236-58-050240/16.06.2016г., договор за банков револвиращ кредит, анекс към
договор за банков револвиращ кредит, декларация за свързаност, декларация за
семейно и имотно състояние, декларация за наличие на непогасени публични
задължения, искане за кредит за микро и малко предприятие вх.№0236-58-039973,
приемо-предавателен протокол, удостоверение за наличие или липса на задължения
по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№220201600135108/12.05.2016г., удостоверение за
наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№220201600109018/06.04.2016г.,
удостоверение за задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№**********/12.04.2016г.,
удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с
изх.№220201600402739/12.05.2016г., удостоверение за наличие или липса на
задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№220201700105227/19.06.2017г.,
удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с
изх.№220201700193945/19.06.2017г., годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО
(л. 70 – л. 135 от съдебното производство), справка от Търговски регистър на
Агенция по вписванията (л. 16 от досъдебното производство), протокол за вземане
на образци за сравнително изследване (л. 17 от досъдебното производство), писмо
от ТД на НАП – гр. София, изх.№10-36-00-69/20.10.2017г. (л. 24 от досъдебното
производство), писмо от „У.Б.“ АД, ведно с приложени оригинали на: искане за
кредит за микро и малко предприятие вх.№0236-58-039973, удостоверение за
наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№220201700105227/19.06.2017г.
издадено за „К.К.“ ООД, удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.
87, ал. 6 от ДОПК с изх.№220201700193945/19.06.2017г., издадено за А.Е.К. (л.
25 – л. 25.9 от досъдебното производство), писмо от ТД на НАП относно предоставяне на информация за
служител (л. 39 от досъдебното производство), писмо от ТД на НАП до 01 РУ- СДВР ( л. 48 от досъдебното
производство), писмо от „У.Б.“ АД, изх.№0911-16-002826 (л. 66 от досъдебното производство),
писмо от ТД на НАП – гр. София до 01 РУ-СДВР (л. 67 от досъдебното
производство), писмо от ТД на НАП – гр. София до 01 РУ-СДВР, ведно с искане за
издаване на документ и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК получено от А.К.
(л. 77 – л. 80 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване
(л. 103 от досъдебното производство, характеристика (л. 104 от досъдебното
производство), препоръка (л. 105 от
досъдебното производство); протокол
за извършена графическа експертиза (л. **– л. 38 от досъдебното производство),
както и всички представени и приети по делото доказателства.
Обсъдени по отделно и в своята съвкупност посочените
доказателствени материали по категоричен и несъмнен начин установяват
възприетата от съда фактическа обстановка досежно основните факти от предмета
на доказване по делото, а именно представен ли е официален документ с неверни
сведения от подсъдимия К., с цел същия да бъде използван от него за да получи
кредит. Прецизният прочит на доказателствената съвкупност
сочи, че събраните по делото доказателства са еднопосочни и взаимно допълващи
се по отношение на всички подлежащи на доказване факти и обстоятелства въз
основа които се установява наличието на всички обективни признаци от състава на
престъплението, за което на подсъдимия К. е повдигнато обвинение. Приетото от
съда кореспондира изцяло на писмените доказателства и гласни доказателствени
средства по делото, като не се констатират противоречия между тях. В конкретния
случай спецификата на настоящия случай
предопределя водеща роля при доказването на писмените доказателства, касателно
авторството на деянието и хронологията на събитията, при които подсъдимия К. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпление. Важно значение за процеса относно изясняване на
въпроса свързан с авторството на деянието, обаче, имат показанията на свидетелката
– М.Х., която в качеството си на банков служител към датата на деянието се
явява основен и единствен свидетел по делото. Съдът намира показанията на
посочената свидетелка за последователни, вътрешно непротиворечиви и непротиворечащи
на другите събрани, проверени и приобщени по делото доказателства, а самата
свидетелка се явява незаинтересована от крайния изход на производството, поради
което показанията й следва да се кредитират изцяло като обективно и
безпристрастно дадени. По безспорен начин чрез показанията на свидетелката Х.
се установява установения механизъм на кандидатстване и отпускане на кредити в
„У.Б.“ АД, който е свързан с необходимите документи, които следва да бъдат
представени от желаещите кандидати да им бъде отпуснат желания кредит, както и
процедурата по приемането им, комуникацията с кандидатстващия от страна на
банковия служител и извършваните от същия проверки на така представените
писмени документи към задължителното за попълване искане. В конкретния случай
показанията на свидетелката Х. се отчитат като логични, безпристрастно и
обективно дадени и затова, защото тази свидетелка детайлно разказва за
принципния механизъм на подготовка и приемане на документи в процедурата по
отпускане, респективно рефинансиране на банков кредит, като изяснява, че няма
изискване целият пакет от документи да бъде представен в един и същ ден от
съответния кандидат. От показанията на свидетелката Х. се установява, че
искането за кредит депозирано от името на едно юридическо лице, трябва да бъде
придружено от нарочен набор от документи, сред които са: ОПР, баланси,
декларации, както и удостоверения за наличие или липса на задължения по чл. 87,
ал. 6 ДОПК, както за физическото лице - управител, така и за дружеството –
кредитоискател, като непредставянето на същите има за последица стопиране на
процедурата по отпускането на кредит. В тази връзка свидетелката уточнява, че
няма регламентиран срок, в който кандидатстващият следва да представи
изискуемите се документи, но абсолютно условие, за да се премине на следващият
етап от процедурата, а именно– разглеждане на искането за отпусне на кредит, е
всички необходими посочени по-горе документи да бъдат налични, в това число и
процесните удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Касателно процедурата по
приемане на документи, свидетелката сочи, че същите се приемат лично от нея,
спазвайки правилата за проверка на легитимацията на кредитоискателя (чрез
изискване от същия на лична карта), независимо, че политиката на портфейлния
мениджмънт и дългогодишната й практика на банков служител, работещ регулярно с
постоянни клиенти е наложила същата да познава не само визуално клиентите си,
но дори и техните подписи. Свидетелката посочва, че след проверка на
самоличността на явилото се лице и на представените от него документи,
последните се завеждат в системата на банката, като преди това клиентът полага
лично пред банковият служител своя подпис под искането за кредит, който от своя
страна заверява това обстоятелство чрез служебния си печат, като поставя дата и
се подписва, а заведената преписка подлежи на по нататъшни проверки. От
съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна са и
направените от свидетелката Х. разяснения, касателно посочените като
представени в искането за кредит документи. Същата посочва, че искането се
попълва предварително от клиента, който желае да получи кредит, като отбелязва
какви документи същия следва да приложи и представи, но в действителност
проверката на тези документи се извършва по отделен списък, в който банковия служител
приемащ необходимите документ посочва дали са представени всички необходими
документи. Установи се от показанията на свидетелката Х., че на практика може
да се стигне до положение, при което даден документ да бъде отбелязан като
представен заедно с искането за кредит, но всъщност при проверката на
документите от банковият служител да се установени, че такъв не е приложен или
приложения документ да е различен от необходимия, поради което е допустимо
клиентът да представи допълнително документ, с който не е разполагал към
момента на завеждане на искането за отпускане на кредит, като за тази цел не е
необходимо, кредитоискателят лично да се яви и предаде документа, а е допустимо
и възможно това да бъде сторено и чрез трето лице. Установи се от показанията
на свидетелката Х., че всеки служител може да приеме допълнително такъв
документ, като отново завери получаването му, поставяйки щемпел „Подписите
заверени“ и на свой ред подписвайки се, доколкото служебната им компетентност
допуска взаимна заменяемост при упражняване на непосредствените си задължения.
На следващо място свидетелката Х. посочва, че представените документи се
сверяват с оригиналните такива и се заверяват съответно с „Вярно с оригинала“,
а документите, които следва да бъдат приложени в оригинал, каквото изискване
съществува именно по отношение на удостоверенията по чл. 87, ал. 6 ДОПК, не се
заверяват. В този ред на мисли, свидетелката Х. уточнява, че в случаите на
по-късно представяне на документ, след приемането му, същият се сканира и качва
в компютърната система на банката, която фиксира датата, на която е извършено
това действие. Вярно е в случая, че свидетелката Х. заявява липса на спомен за
подсъдимия К., който да е свързан с представянето на инкриминираното
Удостоверение, но тази липса на спомен е абсолютно обяснима предвид изминалия
период от време от датата на депозиране на необходимите документи пред
свидетелката Х. от страна на подсъдимия К. до датата на провеждане на нейния
разпит пред съда, т.к. в случая следва да бъде отчетено обстоятелството, че
всеки човек с оглед своите възможности и необходимост селектира необходимата му
интересуваща го информация и би могъл да възпроизведе спомен единствено за
факти и обстоятелства, които са от съществено значение за неговата личност. Ето
защо в случая и отчитайки обстоятелството, че свидетелката Х. в качеството й на
банков служител ежедневно се е срещала с неопределен брой лица във връзка с
изпълнение на служебните си задължения, то е абсолютно обяснима и липсата на
спомен конкретно за подсъдимия К., както и липсата на спомен свързан с детайли
около депозираното от него искане, което е част от предмета на настоящото дело
свързващо се с необходимостта към него да се приложи и процесното Удостоверение
издадено от НАП по реда на чл.87, ал.6 ДОПК. Действително при разпита си в хода
на съдебното следствие, свидетелката Х. заявява, че разпознава в лицето на
подсъдимия дългогодишен клиент на банката, който определя като коректен платец,
но няма спомени за процесния случай и в частност дали изискуемите документи, в
това число и Удостоверенията по чл. 87, ал. 6 ДОПК са представени лично от
подсъдимия или от трето лице. От друга страна в показанията си свидетелката Х.
посочва, че е допустимо в практиката на банката необходимите допълнително
изискани документи да бъдат представяни и от трети лица, а не от лицето което е
депозирало искането за кредит. Тук отново следва да се посочи обективното за
свидетелката Х. обстоятелство, което не е трудно за обяснение, предвид
многообразието на случаите в извършваната от нея работа, т.к. е логично в
период от почти две години след датата на деянието, свидетелката да няма пълен
спомен за събитията, които интересуват процеса. В този смисъл показанията на
свидетелката не могат да бъдат отчетени като заинтересовани от изхода на
делото, както и като такива които подкрепят обвинителната теза или като такива,
които подкрепят доводите на защитата. В тази насока следва да бъдат посочени и
свидетелските й показания дадени при предявяване на процесните документи по
реда на чл.284 НПК, а именно: Искане за
кредит на микро и малко предприятие от 27.06.2017г., с вх. №0236-58-039973, в
раздел V, т. 1, на което е
отбелязано, че кредитоискателят, в случая „К.К.“ ООД няма задължения към банки,
държавата или други лица, както и приложенията към него (л.25.5-25.9 от
досъдебното производство), в което същата разпозна свой подпис, поставен върху
служебният печат на банката, с посочена дата 27.06.2017 г., като потвърждава,
че подписът на посочения в същото клиент е бил заверен от нея, спазвайки
процедурните правила на банката, поради което и свидетелката заявява, че същият
следва да е положен лично от подсъдимия – К., в нейно присъствие. В подкрепа на
показанията на свидетелка Х. е и заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие по делото
графическа експертиза, според което подписът след имената „А.К.“ в графа
„Кредитоискател“ в Искане за кредит на микро и малко предприятие по „У.Б.“ АД с
вх.№ 0236-58-039973 от 27.06.2017 г. е положен от подсъдимия А.Е.К.. При това
положение, съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че процесното Искането
за кредит за микро и малко предприятие, ведно с посочените приложения,
включително процесното удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.
87, ал. 6 ДОПК, издадено на името на дружеството „К.К.“ ООД, в което е
посочено, че това дружество няма задължения, са представени лично от подсъдимия
К. пред свидетелката Х., както и че това се е случило на посочената дата
поставена от свидетелката Х. върху искането с нейния печат - 27.06.2017 г.
Действително, както отбелязва и защитникът на подсъдимото лице, напълно възможно
е документите приложени към процесното Искането за кредит на микро и малко
предприятие да не съответстват на отметнатото в искането, но в конкретния
случай се установи несъмнено, че същите са регистрирани в системата на банката
на 28.06.2017 г. или така, както посочи и свидетелката Х.. Това е така, защото в
своите показания свидетелката Х. сочи, че когато бъдат представени допълнителни
документи, то същите се сканират и качват в компютърната система на банката,
която съответно фиксира и датата на качването им, поради което ако процесните
документи са били представени в различни дни, както твърди защитата, то това
обстоятелство задължително щеше да бъде отразено в системата на банката, чрез
отбелязване на точната дата на качване на всеки един от документите, т.е.
същите щяха да носят различна дата. Дори да се приеме, че процесното Искане за
кредит е представено в банката на инкриминираната дата 27.06.2017 г., а отделни
документи, в това число и инкриминираното удостоверение са представени и
приложени по-късно, то в случая се налага логичния извод, че единствената
възможност това да се е случило, е на следващия ден - 28.06.2017 г., т.к. видно
и от приобщеното в хода на съдебното следствие писмо от „У.Б.“ АД с изх.№
0911-16-002300/11.06.2019 г. е, че искането, заедно с посочените в същото приложения,
включително удостоверения за наличие или липса на задължения издадени по реда
на чл. 87, ал. 6 ДОПК за процесното търговско дружество и за неговия управител
като физическо лице са качени в системата на банката именно от банковия служител
- свидетелката Х., поради с оглед показанията на тази свидетелката е
необективно да се претендира, че евентуално трето лице е представило посоченото
удостоверение в банката. В случая важно за изясняване на обективната истина по
делото е и установеното обстоятелство, че единствено подсъдимият е участвал в
преговорите с банката по рефинансиране на отпуснатия кредит, т.к. не се
установи да са представяни документи от името на дружеството от страна на трети
лица или дори да са били в течение на тези преддоговорни отношения трети лица,
поради което съдът намира за неоснователно твърдението на защитата, че трето
лице е представило документи, между
които и инкриминираното удостоверение с невярно съдържание пред свидетелката Х.
от името на подсъдимия К. и за сметка на търговското дружество, което той
управлява и представлява. Това на свой ред е така и защото свидетелката Х.
посочва, че тя е приела процесното искане, подсъдимият го е подписал пред нея и
в същото е отбелязано в раздел V, т. 1, че „К.К.“ ООД няма задължения към банки,
държавата или други лица.
Съдът не споделя доводите на защитата за наличие на
непълнота на доказателствения материал, т.к. намира същите за неоснователни.
Съдът намира за неоснователно твърдението на защитата, че в доказателствената
съвкупност липсват доказателства относно задълженията на дружеството към
инкриминирания период, защото същото категорично противоречи на събраните и
приобщени в хода на съдебното производство доказателствени материали и се опровергава
категорично от приетото като писмено доказателство писмо с изх.№
58-00-2470/30.10.2018 г. на зам.-директор на НАП – София (л.77 от досъдебното
производство), т.к. от същото се установява, че към 19.06.2017 г. търговското
дружество „ К.К.“ ООД има данъчно - осигурителни задължения. Следователно, по
безспорен и категоричен начин по надлежния ред се установява факта, че към
инкриминираният период дружеството – кредитоискател е имало непогасени
задължения към фиска, независимо, че не е посочен точен паричен размер.
Съдът не намери основание да изключи от доказателствената
съвкупност събраните и приобщени по реда на чл.283 НПК писмени материали
изхождащи от компетентен да ги издаде орган НАП, в кръга на неговата
компетентност и на служителите, които са
ги съставили и подписали, както и тези приобщени в хода на съдебното следствие,
като намира същите за безпротиворечиви и
относими към предмета на доказване по делото. При
служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри основания да
се съмнява в достоверността им, противно на доводите на защитата, които да
обосновават изключването им от доказателствения обем по делото, с оглед на
което ги кредитира с доверие. Същите изхождат от компетентен държавен орган, а
възражението, че са подписани със запетая пред качеството на служителя, не
променя изводите на съда за доказателствената стойност на същите. Само за
пълнота на изложението, съда намира за необходимо да посочи някои от тях, а
именно: Писмо на ТД на НАП – гр. София с изх.№ 10-36-00-69/20.10.2017г., видно
от което след извършена проверка е установено, че на дружеството „К.К.“ ООД,
ЕИК ******не е издавано
Удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. № 2202017000105227/19.06.2017г. по искане с
вх.№220171100113968/12.06.2017 г.; Писмо с изх. №92-00-21661/02.01.2018г. издадено
от НАП и подписано от лицето Г.З., главен секретар на НАП до 01 РУ-СДВР, от
което се установява, че в системата на НАП не фигурира служител с имена С. В.; Писмо
на ТД на НАП-гр. София с изх. №58-00-247/30.10.2018 г., от което е видно, че
дружеството „К.К.“ООД, с ЕИК ******, към 19.06.2017 г. има данъчно-осигурителни
задължения. Според същото, по искане с вх. №220161700583558/12.06.2017 г., което
е подадено лично от подсъдимия К. е издадено удостоверение с изх. №220201700193945/16.06.2017
г. на името на подсъдимия А.К., в качеството му на физическо лице, същото е
връчено лично на подсъдимия на 19.06.2017 г., към която дата е отразено, че
няма задължения.
Съдът се довери изцяло
на заключението по изготвената съдебно графическа експертиза по Протокол №ГрЕ -
2/2018 от 07.01.2018 г. графическа експертиза, което е изготвено от вещото лице
Л.Г., като намира същото за обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
т.к. експерта в кръга на своите знания, умения и професионален опит в
заключението си е дал отговор на поставените му въпроси посчвайки, че подписа след
имената „А.К.“ в графа „Кредитоискател“ в Искане за кредит на микро и малко
предприятие до „У.Б.“АД с вх. № 0236-58-039973 от 27.06.2017 г. е положен от А.Е.К..
Отделно от това експерта добросъвестно е посочил, че подписа за „ОРГАН ПО
ПРИХОДИТЕ“ в Удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх. №220201700105227/19.06.17
г. на НАП-ТД София не е положен от А.Е.К. или М.И.Х.. Експертното заключение на
свой ред изцяло кореспондира, както с поакзанията на свидетелката Х., така и
със събрания и приобщен по делото писмен доказателствен материал, при което не
се наблюдават противоречия в доказателствената съвкупност проверена и приобщена
по реда на чл.283 НПК чрез средствата и способите предвидени за това в
НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че
подсъдимият А.Е.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.248а, ал.3, вр.
ал.1 НК.
Обект на защита с материално правната норма на
чл.248а, ал.1 НК са обществените отношения свързани с нормалното функциониране
на паричната и кредитната система, като инкриминираното деяние касае
неправомерно дезинформиране на кредитните институции с конкретна користна цел.
Изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състои в представяне на неверни сведения, с цел получаване на
кредит. Законът не поставя изисквания по отношение на лицето, пред което се
предоставят тези сведения, достатъчно е същото по задължение и в кръга на
своите служебни задължения да изпълнява същите в институция предоставяща
кредити, каквато в случая несъмнено е „У.Б.“ АД. От гледна точка на материалното
право и с оглед доказване на престъплението, обаче е необходимо тези неверни
сведения да са отразени на съответен материален носител и то по начин несъмнено
установяващ причинната връзка между възможността за предоставяне на кредита и
даването на неверните сведения. Също така е необходимо предоставената
информация да не отговаря на действителното състояние на фактите отразени в
официален документ, който следва да ги удостовери – следователно тя трябва да е
невярна. Престъплението е формално, на просто извършване, т.к. за довършеността
му не е необходимо да се е стигнало до предоставяне и усвояване на желания
кредит като резултат от неправомерните действия на подсъдимото лице, а само да
са предоставени неверните сведения пред служител представляващ институция,
която е легитимирана да разгледа представените сведения, с цел получаване на желания размер на съответния
кредит. Законодателят е поставил
специално изискване към субекта на престъпление касателно квалификацията на
престъплението свързваща се с това по чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, като
изисква деянието да е извършено от лице, което управлява и представлява
юридическо лице или търговец. В настоящия случай се установи, че подсъдимият К.
има специалното качество, което се изисква за съставомерността на
престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 1 НК от обективна страна, т.к. безспорно
по делото се доказа, че на инкриминираната дата 27.06.2017 г. и място филиал
„София Царевец“ на банка „У.Б.“ АД, находящ се в гр.София, ул.“******като управляващ
и представляващ търговско дружество „К.К.“ ООД, представил пред М.Х. – мениджър
„Бизнес клиенти“ към „У.Б.“ АД неверни сведения, а именно, че „К.К.“ ООД няма
задължения към държавата, като посочил липсата на задължения в раздел V, т.1 от Искането за кредит на микро и малко предприятие заведено с вх. №
0236-58-039973 и в уверение на това приложил неистинско Удостоверение за
наличие или липса на задължения съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. № 220201700105227/19.06.2017
г., в което било отразено, че представляваното от него дружество няма задължения
по чл. 87 ал. 6 ДОПК, за да получи банков кредит /рефинансиране на отпуснат
кредит/. Установи се, че в процеса на преговори между страните – банката и
кредитоискателя – подсъдимия К., същият си е послужил с неверни сведения с цел
да повлияе на решението на банката за отпускане на исканите парични средства.
Установи се по делото, че подсъдимия К. е знаел, че представляваното от него
дружество е имало към процесната дата непогасени данъчно осигурителни
задължения Подсъдимият е бил запознат с условията и реда за рефинансиране на
отпуснатия му кредит, като му е било известно, че едно от изискванията за
кандидатстване е липсата на изискуеми публични задължения към държава. В
качеството си на представляващ и управляващ дружеството „К.К.“ ООД е знаел, че
същото има данъчни задължения, които не са погасени, както и че това ще бъде
отчетено като неблагоприятно обстоятелство при разглеждане на искането за
кредит. В конкретния случай е доказана и
специалната цел за подсъдимият, който е целял да получи кредит чрез
представеното Удостоверение за наличие
или липса на задължения издадено съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх.№
220201700105227/19.06.2017 г., в което били вписани неверни сведения, като част
от изискващите се документи към Искане
за кредит на микро и малко предприятие заведено с вх. № 0236-58-039973
отбелязвайки в раздел V, т.1 от същото,
че управляваното и представлявано от него дружество няма задължения към
държавата.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл от подсъдимия К.. Същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпване на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал, че в качеството си на управител на юридическото лице,
представя неверни сведения, за да получи кредит, предвиждал е, че по този начин
банката ще разреши рефинансирането на същият и е целял това. В случая е ирелевантно за обективната съставомерност
на деянието обстоятелството, че се касае до документ, представен във връзка с
искане за рефинансиране на вече сключен договор между страните, тъй като и
рефинасирането е форма на кредитиране, което е същественото обстоятелство,
значимо за отговорността на дееца.
При така установеното от обективна и субективна
страна, съдът намира, че в конкретния случай приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото конкретното деяние, макар и формално
да осъществява признаците на престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 1 НК,
поради своята малозначителност, то същото е с незначителната обществена
опасност предвид явно незначителната му степен на опасност. Това е така, защото
всяко деяние, независимо от обществените отношения, които са предмет на защита
с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на
престъплението, което да прави обществено оправдано третирането на съответното
поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на
наказателната принуда обществено приемливи. Характерът на обществената опасност
на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на
деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това
определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е
обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга
обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Наказателната репресия е оправдана само
тогава, когато представлява реакция срещу засягането на обществени интереси
така, че именно от гледна точка на последните е нужно нейното използване. Малозначителността
на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред обстоятелствата,
които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението.
Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено
престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от
правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от
състава на престъплението, но само привидно - без действително да е
общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните
условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са
негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези
са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което
макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. При
преценка – дали деянието е малозначително, следва да се имат предвид в
съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености,
характеризиращи извършването на конкретното деяние, и като способстващи
формирането на дължимата преценка – данните за степента на обществена опасност
на самия деец. Законодателят логично не е въвел никакви ограничения, касаещи
приложението на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на определен вид престъпления.
Всеки случай подлежи на конкретна преценка, като законът не изключва априори
оценката на даден случай като малозначителен на основание правната му
квалификация. Следователно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е принципно
приложима по отношение на всички състави в особената част на НК, в това число и
по отношение на формалните престъпления, каквото е престъплението по чл.248а,
ал.3, вр. ал.1 НК, предмет на разглеждане по настоящето производство.
В процесния случай съвкупната оценка на всички
релевантни обстоятелства сочи на очевидни данни за явна незначителност на
конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща
приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, респ. оправдаването на подсъдимия на
посоченото основание. Този извод следва от обстоятелството, че макар и в конкретния
случай да е безспорно, че подсъдимият е представил неверни сведения, с цел
получаване на кредит, то не без значение е и факта, че това се е случило в
процедура по водене на преговори във връзка с искане за рефинансиране на вече
отпуснат кредит, който е бил редовно обслужван от подсъдимият, а към настоящия
момент същият е погасен. Не без значение е и обстоятелството, че въпреки
стореното от подсъдимият, до сключване на договор, съответно до отпускане на
желания кредит не се е стигнало, което сочи и липса на вредни последици,
респективно ненастъпването на щети за банковата институция, макар и такива да
не са предвидени в състава на коментираното престъпление. Поради това и
засягането на обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на
паричната и кредитната система, е несъществено. Засягането на обществените
отношения с конкретното инкриминирано деяние е явно незначително и с оглед
личността на подсъдимия К., който не е осъждан, с добри характеристични данни,
има добро процесуално поведение и изразява критично отношение към стореното, а
инкриминираното деяние се явява изолирана проява в живота му. С положителна
тежест за подсъдимия е и репутацията му на изряден търговец, който видно от
представените по делото справки от страна на „У.Б.“ АД редовно погасява свой
предходен кредит, както и са налични дългогодишни безпроблемни отношения с
банката по повод други кредити,което обстоятелство се установи не само от
показанията на свидетелката Х., но и от страна на „У.Б.“ АД, чрез представените
писмени данни в тази насока. Тези обстоятелства недвусмислено сочат, че се
касае само за формално осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл. 248а, ал. 3 във връзка с, ал. 1 НК, като конкретното деяние се явява
малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност /Решение № 407/2015г. по н.д.№1176/2015г. на
І н.о. на ВКС /. В случая не е налице основание и за преквалифициране на
извършеното от подсъдимия К. и като престъпление по чл.316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, защото същото се поглъща от престъплението по чл. 248а, ал. 1 НК, т.к.
престъпното ползване на документа губи своето самостоятелно значение предвид
липсата изискване за формата на „неверните сведения“, в който смисъл бяха
изложени и мотиви по-горе.
Ето защо така изложеното мотивира съдът да приеме,
че по отношение на подсъдимия А.К. е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК
(деянието поради своята малозначителност не е престъпно), поради което и на
основание чл. 304 НПК съдът призна подсъдимия К. за невинен и го оправда по
повдигнатото му обвинение по чл. 248а, ал.3, вр. ал. 1 от НК.
По
разноските:
При този изход на делото, направените по делото
разноски на основание чл. 190, ал. 1 НПК следва да останат в тежест на
държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: