№ 645
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20211110213101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “Витоша Експрес” ЕООД против Наказателно постановление №
22-007570/02.09.2021 г., издадено от директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3
КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за нарушение
на чл. 62, ал. 3 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за маловажност на случая.
Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за
законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед № 180/10.06.2021 г. бил прекратен трудов договор, сключен между “Витоша
Експрес” ЕООД (работодател) и Елизабет Ангелова Асенова, ЕГН ********** (работник), считано
от 21.06.2021 г. Независимо от това, уведомление до НАП за прекратяването било изпратено, едва
на 19.08.2021 г.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля А.Н.; АУАН; НП; възражение; заповед за компетентност; длъжностни характеристики;
протокол за извършена проверка; трудов договор; заповед за прекратяване на трудово
правоотношение; предизвестие; декларация; справки за подадени уведомления до НАП;
идентификационна карта.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ не се налага. На практика, жалбоподателят не оспорва изложената в
НП фактическа обстановка, а има претенции по приложението на материалния закон, и по-
специално – по квалификацията на случая като маловажен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Касае се за деяние на просто извършване, изразяващо се в противоправно бездействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ, за работодателя е възникнало задължение в 7-дневен
срок от прекратяване на трудовото правоотношение да изпрати уведомление до съответната ТД на
НАП, а това е било сторено, едва след началото на проверката, от страна на контролните органи.
Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което и
обсъждане на субективна страна не е уместно.
Съдът намира, че не са налице условията за квалифициране на случая като маловажен,
тъй като разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ изрично изключва от възможността за прилагане на
привилегированата разпоредба за случаите на нарушения на чл. 62, ал. 3 КТ. В допълнение, в
резултат на инкриминираното бездействие, работникът е бил възпрепятстван да получава
обезщетение за безработица, което обстоятелство, ведно с данните и за други отклонения от
законовите изисквания, обективирани в протокола за проверка, е допълнителен аргумент за
немаловажност на случая.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. В настоящия случай, санкцията е била определена в близък до
минималния и под средния размер, който е изцяло съобразен с продължителността на забавата
(близо два месеца) и с обстоятелството, че противоправното състояние е отстранен, едва след
намесата на контролните органи.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и изрично отправена претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова,
следва да бъде потвърдено.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007570/02.09.2021 г., издадено от
директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на “Витоша Експрес” ЕООД
била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА “Витоша Експрес” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Главна инспекция по
труда сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4