Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в
публичното заседание на
четиринадесети октомври
две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия КОМИТОВА търг. д. № 2018 по описа за 2019
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕН
Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ОТ ЗЗД
Ищецът „С.И.Т.- МО“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Х. Б.Г., чрез адв. М.С., със съдебен адрес:***,
офис 10, с искова молба от
02.10.2019 г. и с молба – уточнение от 11.10.2019 г., твърди, че за периода
от 07.07.2011 г. - 05.08.2011 г. „С.И.Т.- МО" ЕООД е провело тръжна
процедура за продажба на техническо имущество, излишно за Българската армия.
Техническото имущество в складов район Борово на регионален логистичен център Разград е обособено в отделни лотове. С Протокол на
тръжна комисия от 05.08.2011 г.,
ответникът
„Д.Ю.Б.“ ООД е класиран на първо място за
закупуването на имущества за позиции (Лотове) с №№ 1, 2, 3 и 7 от обявените в
сайта на дружеството списък за продажба на техническо имущество.
Техническото
имущество в складов район Борово на Регионален център Разград е обособено в
отделни лотове и при проведената процедура Д.Ю.Б. ЕООД е спечелило лотове,
както следва: Лот 1-Двигател В-54 В-55, В-155 и резервни части за механизмите и
системите за двигателя - общо 453 позиции, Лот 2 - Трансмисия - главни
фрикциони, скоростни кутии, редуктори, странични предавания и резервни части за
възлите и агрегатите
от
трансмисията на Т-54, Т-55 - общо 750 позиции, Лот 3 - Ходова част, окачване;
корпус и купол-резервни части за агрегатите и възлите от ходовата част, окачването,
корпуса и купола на Т- 54, Т-55 - общо 485 позиции; Лот 7 - Т-34 – агрегати,
възли и резервни части за танк Т-34 - общо 249 позиции;
На 12.08.2011 г. между Министерството на отбраната и „Снабдяване и търговия-
МО" ЕООД е сключен комисионен
договор N УД-07-343/12.08.2011
г., като в спецификацията
към него са включени всички описани по-горе лотове.
С писмо изх. № Т -1241/13.09.2011 г. (към per. инд 11-00 466/13.09.2011 г.) до заместник-министъра на отбраната
г-н В.Р.и копие до управителя на „Снабдяване и тьрговия-MO", управителят на „Д.Ю.Б. ЕООД е предложил предаването на
имуществото да стане последователно във времето по лотове, след заплащане на
100 % от сумата по съответния Лот
Управителят на
„Снабдяване и търтовия-МО" I ЕООД с писмо per. Инд. №11-00-466/04.10.2011г.
е уведомил дирекция ..Финанси“ на МО, че „няма основание заплащането на
имуществото да се извърши на част (по Лот-ове), каквото е предложението на „Д.Ю.Б.“
ЕООД, тьй като това противоречи на вътрешно-
нормативната уредба на Министерството на отбраната. Съгласно заповеди на министъра
на отбраната № ОС-60З/25.08.2008 г. и № ОС- 252/21.07.2007г., условие за предаване на имуществото е “фирмата - купувач
авансово и изцяло да заплати имуществото, предмет на договора'“, както и
че „идентичен запис се съдържа в чл. 18
от Вътрешните правила за търговска реализация на взривни вещества, огнестрелни
оръжия, боеприпаси и изделия с двойна употреба. Управителят на ,Д.Ю.Б."
ЕООД се е запознал с тези Вътрешни правила и при участието си в тръжната
процедура писмено е декларирал, че приема разпоредбите им, за което на
05.08.2011 г. е подписал Декларация.
В последствие между
МО и „СТ-МО” ЕООД е подписано Споразумение
№ УД- 07-27/17.02.2012 г. за прекратяване на комисионен договор № УД-07-
343/12.08.2011 г. На същата дата -
17.02.2012 г. са подписани нови 4 комисионни договори на основание резолюцията
на министъра на отбраната върху докладна записка рег.инд. 11-00-466/17.01.2012 г.
от постоянния секретар на отбраната и положителната резолюция на министъра на
отбраната върху докладна записка рег.инд. 11-00-466/17.02.2012 г. на постоянния
секретар на отбраната, както следва: №
УД-07-28/17.02.2012 г. за Лот 1; № УД-07- 29/17.02.2012 г. за Лот 2; №
УД-07-30/17.02.2012 г. за Лот 3; № УД-07- 31/17.02.2012 г. за Лот 7.
Комисионни договори
№№ УД-07-30/17.02.2012 г. за продажба на Лот 3 и УД-07- 31/17.02.2012 г. за
продажба на Лот 7 са изпълнени още през 2012 г. като на 17.03.2012 г.
Министерството на отбраната е изплатило комисионно възнаграждение на „С.и т.”
ЕООД по изпълнението на комисионен договор № УД-07-31/17.02.2012г., а на
14.08.2012 г. е преведена сумата по изпълнението на комисионен договор № УД-07-
30/17.02.2012 г.
Не е изпълнен в срок обаче Комисионен договор № УД-07-
28/17.02.2012 г. за продажбата на Лот
1 и КД № УД-07-29/17.02.2012г. за продажба на Лот 2. Въпреки спечелването
на търга, още през 2011 г. поради финансови
затруднения и липса на складови площи, „Д.Ю.Б." ООД не е подписало с ищеца
своевременно договорите за закупуване на имуществото
по Лот 1 и 2, а започнало да прави опити за предоговаряне на сроковете за плащане и получавате на стоките, включително
чрез директна комуникация с Министерство на отбраната (МО). За този факт
свидетелства следната кореспонденция между МО и „СТ-МО" ЕООД: Становище с вх
№ към 11- 00-466/08.11 2011 г., от Дирекция Финанси на МО; Докладна
11-00-59/17.07.2013 г. от Дирекция Финанси, констатираща изпълнението на
договорите по Лот 3 и 7 и несключване на договорите по Лот 1 и 2; Доклад изх. №
1016/29.07.2013 г. от СТ- МО ЕООД относно желанието на „Д.Ю.Б.“ ООД за
включване на клауза за разсрочено плащане в договорите; Писмо с JBG1451/10.04.2014 г. от .Д.Ю.Б.“ ООД до МО за отсрочване на плащане;
Писмо от МО с per. № 11-00-59/23.04.2014 г. относно натиск
на .Д.Ю.Б.“ ООД за разсрочване на плащаното по Лотове 1 и 2.
За да защити
интересите, както на дружеството, така и на Министерство на отбраната, ищецът
изпратил и Нотариална покана до ответника, с която дал на “Д.Ю.Б.“ ООД последна
възможност да сключи договорите за Лот 1 и 2. На 07.04.2014 г. на основание чл.
47 от ГПК е поставено уведомление до адреса на управление на ответника, който в
двуседмичен срок не е потърсил поканата. Така на 22.04.2014 г. е съставен
Констативен протокол от Нотариус И.П..
С Протоколно решение
от 19.05.2014 г. „Д.Ю.Б.“ ООД поело ангажимент до 16.06.2014 да подпише
договора за ЛОТ 1, а до 16.07.2014 г.
договора за Лот 2, като се съгласило внесеният депозит да
бъде задържан при неизпълнение.
Така след почти три
години, на 16.06.2014 г., е сключен процесният Договор № 29/06/2014 г., за стоките по Лот
1, а за Лот 2 така и не е дописан договор. Въпреки сключването на договора за
Лот 1, купувачът не извършил плащане, позовавайки се на затварянето на К.Т.Б.
(КТБ), като изпратил Писмо с изх. № JBG1545/20.06.2014 г. поискал
отлагане на плащането до отварянето на КТБ. В последствие е подписано и
допълнително споразумение към Договор № 29/06/2014 г., с което страните
уточнили начина на заплащане на сумата по договора, както и прихващането на
внесения от ответника депозит.
Междувременно
купувачът, служителите и клиентите му многокрагно посещавали складов район
Борово, където се съхраняват стоките, за огледи и получаване на имущество по
други договори, без да изразят каквито и да е констатации, опасения или
оплаквания, че няма да се справят с изнасянето на стоките съгласно уговореното
в чл. 3.1. от Договор № 29/06/2014 г. За това са издадени разрешения за
посещение - Разрешение за посещение
23-04-1/03.07.2014 г.; Разрешение за посещение 2449/08.10.2014 г.
С Писмо с изх. № 1В01798/14.11.2014 г. ответникът отново поискал отсрочване на заплащането на
остатъка от дължимата сума по Договор 29/06/2014 г. за Лот 1 и обещал заплащане
до 21.11.2014 г. А с Писмо с изх. № ДВ01817/28.11.2014 г. заявил, че не може да
спази посочения в предходното писмо срок и отново ще има забавяне на плащането,
като е посочено, че до 10.12.2014 г. ще се издължи по договора към ищеца.
Купувачът не е извършил плащане на последната вноска по
Договор № 29/06/2014 г. и до 10.12.2014 г„ което принудило ищеца да го предупреди
с Протоколно решение от 15.12.2014
г., че ще развали договор 29/06/2014 и ще задържи депозита и неустойките по
него. В резултат на поставения ултиматум, финалното плащане е извършено на
поставения краен срок -15.12.2014 г. Но още на следващия ден ответникът
изпратил ултимативно писмо вх. №
3137/16.12.2014 г., с което уведомил продавача, че внезапно е открил, че
няма необходимите условия за изтегляне на имуществото и не може сам да го
натовари и извози. Заплашил да търси отговорност от Продавача, в случай че не
успее да извози имуществото.
Извършената на 22.12.2014 г. проверка относно
достъпността на стоките в складов район Борово и техническата
експертиза, която е изготвена по т.д. 5766/2015 г. по описа на показат, че
оплакванията на ответника за липса на достъпност на складовете са напълно
голословни. Нещо повече, видно от Протокол
1532/21.06.2012 г. ответникът е получавал стоки от същия складов район в Борово по Договор
31/20.02.2012 за бронетанково имущество.
По силата на Договор
№29/06/2014 от 16.06.2014 г. ответникът като купувач е поел ангажимент да заплати
и получи стоки от складовете на продавача по вид, количества и цена съгласно
Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 10.1. от Договора страните са
уговорили срок на изпълнение на договора - 3 /три/ месеца считано от
подписването на договора. В случай, че ответникът по настоящото дело не изпълни
задължението си да изтегли стоката в рамките на срока на
изпълнение на настоящия договор, т.е. в рамките на три месечния срок, то
последният ще следва да заплати на ищеца предвидената неустойка в чл. 10.3.1., която е в размер на 3% от
стойността на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец,
в срок от 7 (седем) работни дни след началната дата на забавата. За предвидения
срок за изтегляне на стоките от 16.06.2014 г. - 16.09.2014 г. ответникът не
предприел никакви действия, за да изтегли закупената стока. Така към 16.09.2014
г. при обща стойност на договора 1 394 400 лв c ДДС
останали неизтеглени всички стоки по него. Кьм дата 16.09.2014 г. стойността
на неизтегленото количество боеприпаси възлиза на 1 394 400 лв. Следователно, месечната
неустойка възлиза на 3% от тази сума или 41 832 лв. за всеки просрочен
месец от договора или за исковия период (за изтеклите 14
месеца) от 18.02.2017 г. до 03.04.2018 г. общо възлиза на 585 648 лв. с ДДС Дължимата
неустойка за посочения исков период не е заплатена от ответника и до днес.
С писмо № 23-04/15.04.2015 г. Доверителят по
комисионния договор МО, ги е уведомил, че има претенция за неустойка към,
„СТ-МО" ЕООД заради забавянето на плащането от страна на купувача.
Задължил го да събере дьлжимата от купувача неустойка за забавата да освободи
складовете след 16.09.2014 г.
От изявленията на
самия ответник става ясно, че липсата на складови помещения е причината, поради
която не изпъпнява задължението си по договора. Но тази причина не може да лиши
изправната страна по договора, каквато в случая се явява „СТ-МО” ЕООД, от
правото на неустойка за неизпълнението на поетите задължения за изтегляне на
закупеното имущество „Д.Ю.Б." ООД е било запознато с количеството на
стоките, които е закупило, вече е изтегляло количества стоки от същия складов
район (стоките по Лот 3 и Лот 7), като е имало възможност за изтеглянето и на
стоките по Договор 29/06/2014г. (тези по Лот 1), като единствената причина за
забавата е фактът, че ответното дружество не е предвидило място за съхранението
на последните. Липсата на складови помещения на ответника не може да освободи
последния от изпълнение на договорни задължения и по-специално на заплащането
на неустойка за това, че вещите стоят на склад, за което се използва „личен
състав, материален и финансов ресурс” на Министерство на отбраната.
Съгласно чл. 200, ал.
1 от ЗЗД „Купувачът в длъжен да ппати цената и ДА ПОЛУЧИ ВЕЩТА“. В конкретния казус е
налице хипотеза, в която купувачът отказва да получи закупените вещи, поради
което и съгласно уговореното между страните последният дължи неустойка, за
всеки започнат просрочен месец, в който стоките, които е закупил не са
изтеглени от складовете на продавача.
С
писмо изх. № JBG2006/26.03.2015 г. ответникът е поискал издаване на разрешително за посещение. В отговор на това с писмо с изх. № ф602/09.04.2015 г. ищецът е уведомил
ответника, че всички срокове по Договор № 29/06/2014 г. са изтекли и че за удължаване на
срока ответникът следва да заплати предвидената в договора неустойка С писмо вх. № JBG2064/15.04.2015 г, ответникът е отказал
заплащането на неустойката.
На 20.01.2016 г. е проведена среща между ищеца и ответника в опит да
се постигне споразумение между страните, но до такова така и не се стигнало. За срещата е съставен протокол.
С Предложение вх. № 11-00-109/08.03.2016 г, ответникът направил
изявление, че едностранно
разваля договора и желае връщане на
„безспорна сума“ която не посочва по основание и
размер
Въпреки че е неизправна страна по договора, ответникът с Писмо № JBG2821/17.06.2016 г. посочил като причина
за разваляне на договора липсата на условия за изнасяне на стоката. Това не
отговаря на истината и на фактическата обстановка по казуса. С това свое писмо
ответната страна, която е неизправната страна по договора, се опитва да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
По данни от имотния
регистър ответникът усилено се освобождава от активи и възнамерява да продъпжи
дейността си чрез друго дружество.
Поради неизпълнение
на задълженията към „СТ-МО” ЕООД с Протокол
№8 на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на
доставките от заседание, проведено на 18.09.2019 г. е взето решение по т.
27 за отнемане на лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и
заличаване на регистрацията за трансфер и брокерска дейност на продукти,
свързани с отбраната на „Д.Ю.Б.ООД, поради незаплащане на задълженията към „СТ-МО”
ЕООД.
Ищецът моли съда да
ги призове на съд, в който, след като се убеди в основателността на предявения
иск, да осъди ответника да му заплати сумата от 585 648 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за изтегляне на
закупеното от него имущество за периода 18.02.2017 г. - 03.04.2018г. Моли съда, след като
уважи исковата претенция, да му присъди исковата сума, ведно със законната лихва до момента на окончателното й събиране, както
и направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства по опис.
БАНКОВА СМЕТКА ***:
ТИТУЛЯР: „С.И.Т.- МО” ЕООД, БАНКА: „Ю.БЪЛГАРИЯ’АД, IBAN: ***, BIC: ***.
С молба
от 11.10.2019 г., подадена във връзка с Разпореждане от 04.10.2019 г., с което
исковата молба е оставено без движение, ищецът уточнява, че претенцията му е за
заплащане на сума в размер на 585 648 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение - неустойка по чл. 10.3. от Договор
29/06/2014 от 16.06.2014 г., дължима поради забавено изпълнение на задължението по чл.
10.2. от договора за изтегляне на закупените стоки в уговорения срок, начислена
за периода на забавата от 18.02.2017 г. -03.04.2018 г.
Ответникът
.Д.Ю.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.********,
представлявано от управителя Б.Б.М., чрез адв. П.Х.,
със съдебен адрес:***, с отговор на искова молба от 27.11.2019 г. счита, че предявеният
от ищцовото дружество иск е допустим, но по същество е изцяло неоснователен. Не
оспорва обстоятелството, че на 07.07. 2011
г СT-МО
ЕООД е публикувало тръжна процедура зв закупуваме на военно имущество в складов
район „Борово“, град Разград. На 05.08.2011г., Д.Ю.Б.ООД е внесло депозит
за участие е тръжната процедура който депозит е размер на 296 700 лв. С
Протокол на тръжната ковмисия от
същата дата, дружеството е класирано на гтьрво
място за закупуването на имущество по Лот No 1,
№ 2.№ 3 и № 7. Безспорно
между страните е сключен и Договор No 29/06/2014
г от 16.06.2014 г за покупко-продажба на
стока по вид, количество и цена, подробно описани в Приложение 1, представляващо
неразделна част от договора. Стоките представляват двигатели за танкове и резервни части за механизмите
и системи на двигатели. От внесения депозит за участие в тръжната процедура - 116 000 лева
са прихванати
като първоначапно плащане по процесния договор, като останалата част от 1 278
400 пева, е платена на части: на 23.06.2014 г - 800 000 лева; на 27.06.2014 г -
120 000 лева и на 15.12.2014 г - 358 400 лева;
Безспорно е и от твърденията на
самия ищец в исковата молба че процесният
договор е развален с едностранно волеизявление от страна на „Д.Ю.Б.“ ООД на
08.03.2016 г., последвано от повторно изявление за разваляне от 17.06.2016 г.
от негова страна както и изявление за разваляне от страна на ищеца от 22.03.2018 г. С
отправеното предложение изх-JBG2669/08.03.2016 г. са поставени конкретни предложения и условия включително и
да бъде върната
продажната цена, посочена в предложението в 1- седмичен срок.
Едновременно с това е заявено и че се разваля
процесният договор. Отправено е и повторно изявление за разваляне на договора обективирано
в
Предложение изх № JBG2821/17.06.2016 г. Със същото е заявено
отново, че ако в 2-седмичен срок не се
възстанови платената цена по договора договорът се смята за развален, което
представлява повторно изявление от негова страна Отбелязано е също така, че при
липса на деиствия от страна на ищеца във връзка с възстановяване на цената или
неизразяване на каквото и да е становище, се приема, че предложенията,
обективирани в писмото за доброволно
уреждане на взаимоотношенията не се приемат от ищеца, съответно изявлението за
разваляне на договора ще породи деиствие Отделно от това, налице
е
изрично
изявление за разваляне на договора и от страна на ищеца по делото. Видно от Покана
изх. № И- 183/22.03.2018 г, със същата ответникът
е поканен да изпълни
обективираните в Поканата условия, като при неизпълнение изрично е отбелязано
"считайте настоящата покана за изявление на продавача за разваляне на договора.
В дадения в поканата срок не са изпълнили поставените условия, което безспорно
води до пораждане на действие на изявлението за разваляне на договора от страна
на ищеца. В случай, че последният оспорва това твърдение и твърди, че договорът
е действащ, то същият носи тежестта на доказване на този факт. На последно
място, въпросната покана е доказателство, че
договорът между страните е развален, като в същата изрично се съдържа признание
на този факт.
С оглед
горепосочените факти, направеното искане от страна на ищеца, с което
дружеството претендира плащане на неустойка в размер на 585 648
лева, на базата на клауза от развален договор - арг от чл. 88, изр
1 от ЗЗД е напълно неоснователно. В този смисъл е и константната
съдебна практика, в частност Тълкувателно
решение № 7/201 Зг. от 13 11.2014г. ОСГТК, според което не се дължи неустойка
за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение
(както е в настоящия случай), е развален поради виновното неизпълнение на
длъжника. При липса на изпълнение се оказва лишено от смисъл търсенето на
неустойка за забава при развален договор, без ограничение във времето, тъй като е
невъзможно да се определи до кой момент продължава състоянието на забава.
Потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за
продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си, като с
обратна сила заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага
всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея. С оглед на
горното и поради изявленията за разваляне на процесния договор и на двете
страни по същия, искането за неустойка за процесния период, който е следващ развалянето
на двустранния договор, се явява изцяло неоснователно.
Да се
приеме обратното, а именно че договорът между страните е все още действащ и че
по същия се дължи неустойка е абсурдно по няколко причини: налице са изявления
за разваляне на същия както от продавача, така и от купувача, като е без
значение кое от двете изявления ще се приеме, че е породило първо действието
си, т.к развалянето на двустранен договор (който не е за продължително или
периодично изпълнение) има обратно действие. На следващо място, продавачът е
получил напълно продажната цена, същата не е върната към настоящия момент,
стоките, предмет на договора вече са продадени на трето лице. за което
продавачът е получил повторно цената на същите и претендираните и по настоящото
дело неустойки биха довели до неоснователно обогатяване в полза на ищеца. Обратното
би довело до безконечното действие на процесния договор, който не само че вече е развален и по него не
може да се търси изпълнение (неустойка), но и същото към настоящия момент е
обективно невъзможно, т.к стоките, предмет на процесния договор, вече са
продадени на трето лице, което се потвърждава и от отправеното с поканата от
22.03.2018 г. предупреждение, че “след разваляне на договора МО ще стартира
процедура по нова продажба на стоките”. Още едно потвърждение, че договорът е развален
е и фактът, че в Поканата от 22.03.2018 г. изрично е отбелязано, че "след
разваляне на договора" ще стартира процедура по нова продажба на стоките. След като стоките са
препродадени на трето лице, т.е. е стартирана процедура по нова продажба на същите, то
следва да се приеме, че договорът е бил развален преди стоките да се
препродадат, т. к. в противен случай, ако
договорът е бил действащ, ще се стигне до продажба на чужда вещ.
С оглед на горното,
ответникът търпи непрекъснати вреди от процесния договор, изразяващи се във
факта, че е заплатил изцяло продажната цена, не е получил насрещната престария
по нея, цената към настоящия момент не е възстановена, а
същевременно ищецът претендира заплащане на неустойки не само по конкретното
дело, но и по други дела между страните. Неоснователни са претенциите на последния, т.к. не може да се търси изпълнение
на основание клауза от развален договор - арг. от чл. 88, изр. 1 от ЗЗД, а още по-малко
неустойка за забава отново от развален договор - арг. от Тълкувателно решение №
7/2013 г. от 13.11.2014 г., ОСГТК.
Клаузата за неустойка
в договора е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, с оглед
претендирания размер, обстоятелството, че същата е начислявана без краен предел
и че уговореното обезщетение поради конкретните си характеристики излиза извън
обичайните обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката. Клаузата за
неустойка по процесния договор следва да се обяви за нищожна, тъй като
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като на първо място, кредиторът не е
претърпял вреди от невдигането на стоките, напротив - получил е цялата продажна
цена. Въпросната продажна цена не е възстановена на доверителя му, като стоките
предмет на договора са препродадени на трето за спора лице и ищецът повторно е
получил цена за продажба на същите, като заявените с настоящия иск претенции за
неустойка биха довели до неоснователно обогатяване за последния.
Също така, при
съобразяване на предмета на процесния договор и предвидената поредност на
задълженията на страните по него, единственият възможен регулативен потенциал
на клаузата на чл. 10.1 от договора, с която се предвижда срока на действието
му, се изразява в регламентиране на основание за разваляне на договора по право
(възможността на страните отнапред да уговорят основания, при които договорът
се разваля, произтича от общото правило на чл. 9 ЗЗД, но и от изричния текст на
чл. 20, ал. 2 от ЗЗД), а именно неизпълнение на предмета на договора
(прехвърлянето на собствеността върху процесиите стоки с изтеглянето им от
складовете на ищеца) в уговорения с клаузата тримесечен срок.
Не са ангажирани
доказателства от ищеца, че „Д.Ю.Б.“ ООД е упражнило правото си на продължаване на
срока на действие на процесния договор с едностранно изявление. При изложените
съображения и при положение, че предметът на договора не е осъществен, поради
неизтеглянето на стоките от ответника и оттам непрехвърлянето на собствеността
върху тях се предпоставя, че с изтичането на предвидения в чл. 10.1 от договора срок същият се счита
развален, което от своя страна означава, че не са настъпили основанията по чл
10.3 и 10 4 от договора за плащане на предвидените в клаузите неустойки, тоест
предявеният от ищеца иск е неоснователен. Отделно от това, както доверителят
му, така и ищецът по делото изрично са направили изявления за разваляне на
договора с писмо от 08.03.2016г., респ. с такова от 22.03.2018 г.
Досежно твърдението
на ищеца, че не е била налице пречка за изтегляне на процесиите стоки от
складовите помещения. В Раздел VIІ от процесния договор, озаглавен „Специални
мерки за сигурност", в поредица от текстове са описани подробно
специалните изисквания на режима за влизане и престой в складовете Специалният
пропускателен режим е свързан с получаване на одобрение от Военна полиция за
лицата, които са пряко ангажирани с изпълнението на договора, като за тях се
дава предварителна и подробна информация относно всяко посещение и лице, и
съответно се получава отделно разрешение. С писмо № Т-1546/27.06.2014 г.,
ответното дружество е дало необходимата информация и е бил поискан достъп за
дните 02.07.2014 г. - 04.07 2014 г., през които да бъде посетен складът с
клиенти от Виетнам. Достъп е разрешен с писмо №23-04-01/02.07.2014 г. на
главния директор на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, получено от
представляваното от него дружество на 03.07.2014 г. Невъзможно е да се направи
оглед на складовете в рамките на оставащия 1 ден и за това с писмо Т - 1553/03.07.2014
г. е поискано удължаване на срока. Отговор така и не е получен. След искания,
направени с писма Ns 1719 и 1720 от 29.09.2014 г. и №
1724/01.10.2014 г., е издадено второ разрешение за посещаване на складовите
помещения на .Д.Ю.Б.“ ООД на 08.10.2014 г. с писмо №23-04-01/07.10.2014 г. При
посещения в складовете доверителят му установил, че закупената от дружеството
стока е разпръсната в няколко различни склада в района, като голяма част от
същите са недостъпни поради претрупването им с друго имущество и е практически
невъзможно без съдействието на продавача да бъде вдигната закупената от
дружеството стока. На „Д.Ю.Б.“ ООД не е оказано никакво съдействие относно
получаването на ппатената стока, тъй като процесиите двигатели, намиращи се в
складовете на ищеца, били консервирани и опаковани в сандъци, с тегло около
тон, габарити и размери, непозволяващи вдигането им на ръка, а достъпът до тях
бил почти невъзможен предвид задръстването на складовите помещения с различни вещи.
Невъзможно е било и преместването на стоката с обикновена техника -
автокранове, тъй като самите автомобили не са могли да влязат в складовете, в
които се съхраняват двигателите. Единственият начин да се премести процесното
имущество е било, като се използват електротелфери, с които складът е бил
оборудван, но които нито са били изправни, нито е имало електричество в
помещенията, което да ги захрани. Целият складов район е оборудван с
електротелфери и електрокари, но тъй като за Министерството на отбраната районът е с отпаднала необходимост за нуждите на армията, никаква част от складовата техника не работи и не
е в изправност. Спряно е електрическото
захранване, което прави невъзможно ползването на електрическите телфери,
кранове и приспособления. Спряна
е и водата, което прави цялата противопожарна
система неработеща. Всяка дейност във военен обект е забранена, ако не е осигурена пожарната му безопасност, защото изначално всеки
военен склад е пожароопасен. В конкретния случай значителна част от процесните
стоки са били в дървени сандъци,
консервирани с леснозапалимите грес и смазка. Представляваното от него
дружество е получило уверение от ищеца, че проблемите в складовете ще бъдат
отстранени и че ще може да бъде вдигнато закупеното имущество. С оглед това
обещание, последната
част
от продажната цена от 358 400 лева е платена на 15.12.2014 г. Ден по-късно
става ясно, че нищо не се е променило в складовете и
невъзможността да се вдигнат стоките остава същата. Д.Ю.Б. отправя писмо №
Т-1856/16.12.2014 г, в което се описват
устните договорености със спужителите в района и се отправя
предупреждение, че ако до края на месец март 2015 г. дружеството не успее да си
получи закупеното имущество ще развали договора, поради отпаднал интерес На
26.03.2015г. представляваното от него дружество е отправило писмо № 2006/26.03.2015
г., с което е поискан достъп до складовете за двама представители, които да се
уверят, че условия за товарене са налице. В отговор е получено писмо №
602/09.04.2015 г., с което ответникът е информиран, че всички срокове по
договора са изтекли, същият ще бъде прекратен и че ще се дължат неустойки. С
писмо № 2064/15.04.2015 г., Д.Ю.Б. ООД информира ищеца, че същият е в забава и следва
незабавно да осигури необходимите условия за товарене на стоките или
дружеството ще развали договора.
При условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
претендираната неустойка на основание, чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
С оглед на
гореизложеното, моли съда да остави без уважение предявения иск като изцяпо
неоснователен и недоказан. Претендира да му бъдат присъдени и всички извършени
съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, като моли настоящото изявление да
се счита като такова по смисъла на чл. 80 ГПК. Прилага писмени доказателства по
опис.
Ищецът „С.И.Т.- МО“ ЕООД, с ЕИК ********, с допълнителна
искова молба от 06.12.2019г., с която поддържайки първоначално
заявеното, дава разяснения, уточнения и допълнения към същото.
Ответникът .Д.Ю.Б.“ ООД, ЕИК ********,
със, с отговор на
допълнителната искова молба от 22.
01.2020 г. изразява становище по заявеното от ищеца. Ангажира доказатества.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 07.07.2011 г. "С.И.Т.МО"
ЕООД (CTMО) е публикувал тръжна процедура за закупуване на военно имущество от складов район „Борово",
Разград. На 05.08.2011 г. „Д.Ю.Б.“ ООД е внесъл депозит за участие в размер на 296 700 лв. В хода на процедурата -
поръчката е била разделена на части (лотове), а ищецът е класиран на първо място за лот 1, 2, 3 и
7.
С Писма 1451/10.04.2014 до МО, съответно Писмо1476/08.05.2014г. до СТМО, от страна на „Д.Ю.Б.“ ООД е
поискано отсрочване на плащане, респективно отлагане подписване и изпълнение на
договор за продажба на техническо имущество от складов район Борово (лот 1 и
лот 2)
С Протокол от 13.05.2014г. на комисия, едностранно назначена
от СМТО и във връзка с искане на купувача е прието предложение за отлагане на
подписването на договорите за 19.. 05.2014 г.;
С факс изх.№ на СТМО1133/14.05.2014г. до „Д.Ю.ООД е
отправена покана за сключване на договор за продажба на техническо имущество от
складов район Борово (лот 1 и лот 2). Определената дата е 19.05.2014г.
Съгласно Протокол от 19.05.2014г., „Д.Ю.Б.“ ООД е
поел ангажимент до 16.06.2014г. да подпише договора за Лот 1, а до 16.07.2014
г.- договор за Лот 2, като се е съгласил при неизпълнение внесеният депозит да
бъде задържан;
На 16.06.2014 г. е сключен процесният договор 29/6/2014, за стоките по Лот 1.
Видно от същия е, че ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да
продаде и предаде, а ответникът, в качеството му на купувач – да заплати и
получи стоки по вид , количество и единични цени, описани в приложение към
договора, което е неразделна част от него. Според клаузите на т.2.1 – т.2.6
общата стойност на стоките е определена на 1 394 400 лв. с включен ДДС, като
след приспадане на внесения за участие в търга депозит /гаранция/ от 116 000
лв. остава да бъде заплатена сума в размер на 1 278 400 лв. с падеж петия ден
от подписването на договора / 21.06.2014г./. В същия момент - със заплащането
на цената, страните са предвидили собствеността върху стоката и рискът от
нейното погиване да преминат върху купувача /т.4.1/, но в случай, че последният
не изтегли стоката в определения срок - да загуби платената от него гаранция
/т.2.5/. С т.10.1 и т.10.2 се определя срок на действие на договора – 3 месеца
от подписването му, в който срок купувачът следва да изпълни и задължението си
за изтегляне на стоката, в противен случай същият дължи на продавача неустойка
в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества за всеки просрочен
започнат месец в срок от 7 работни дни след датата на забавата /т.10.3.1/ и
стойността на обичайните разходи за ползване на склада и за съхранение на
стоката /т.10.3.2 вр. т.4.3/, като предходно с клаузата на т.4.2 е предвидено,
че за времето от заплащането на цената до изтичането на тримесечния срок по
т.10.1 продавачът съхранява стоката безвъзмездно. Със следващата т.10.4 е
предвидена възможност еднократно срокът на договора да бъде продължен преди
изтичането му с още 3 месеца /или повече при наличие на решение на органите на
МО/, в които купувачът дължи на продавача сумите по т.т.10.3.1 и 10.3.2, а след
изтичането на първоначалния 3-месечен срок /по т.10.1/ или на продължения /по
т.10.4/ и при неизпълнение на задължението на купувача за получаване на стоката
е прието договорът да се прекрати поради негово виновно поведение /т.10.5/. В
последния случай, според т.10.5.1, за продавача възниква правото да продаде
стоката по пазарни цени или на публичен търг, като уведоми за това купувача,
върху когото се възлага рискът от новата продажба, а с получената цена
продавачът получава правото да удовлетвори вземанията си, като изплати на
купувача само остатъка от нея. Неразделна
част от процесния договор е и Спецификация – Приложение 1 на продаденото
имущество ( представена по делото).
С допълнително споразумение № 1/20.06.2014 г. към процесния
договор страните се съгласили цената на закупената стока да бъде заплатена в
срок до 5 работни дни след възобновяване работата на „К.Т.Б.“ АД (н).
Представени са 3 бр. платежни нареждания за кредитен превод за плащане с дати
23.06.2014г.; 27.06.2014г. и 15.12.2014г. за сумите съответно – 800 000лв; 120
000 лв. и 358 400 лв. с посочено основание договор от 29/06.2014г.
С писмо изх.№ JBG—1546/27.06.2014 г., ответникът,
предоставяйки необходимата
информация, е поискал от ищеца достъп до
складов район - Борово за дните 02.07.2014 г. — 04.07.2014г., с цел оглед на
имуществото от негови потенциални чуждестранни клиенти от Виетнам Германия.
Достъпът е разрешен с писмо № 23—04-01/02.07.2014 г.
на главния директор на Главна дирекция „Инфраструктура на
отбраната".
С ново писмо JBG —1553/03.07.2014 г. е поискано удължаване на срока на достъп до
имуществото в склад район Борово.
Искане за достъп до
складов район Борово, ЛОТ 1 във връзка с Договор от 29/06.2014г. от
16.06.2014г. , ответникът е поискал и с
последващи свои писма №№ 1719/29.09.2014г. и 1720/29.09.2014 г., последното
допълненено с писмо 1724/01.10.2014 г.
Разрешение за посещение е дадено
на 08.10.2014г. с писмо 23—04— 01/07.10.2014
г.
Съгласно Протокол от 16.07.2014 г. „Д.Ю.Б.“ ООД е поел
задължение до 21.08.2014г. да подпише договора за Лот 2 и се е съгласил депозитът му да бъде задържан
при неизпълнение на горното.
В Протокол с дата 21.08.2014 г., е материализирано
отправеното от купувача искане удължаване на срока за подписване на договор за
ЛОТ 2 с три месеца, в които да могат да огледат и това имущество. В протокола е
записано, че внесеният от ответника депозит по ЛОТ 2 в размер на 141 00000 лв.,
представляващ част от първоначално внесения депозит от 296 700 лв., не е усвоен
от „С.И.Т.МО" ЕООД, постигнатото от страните Споразумение е да бъде
отложено подписването на договор за покупко-продажба на техническо имущество
(резервни части за БТТ), съхранявано в сладов район Борово, включено в ЛОТ 2 до
получаване на отговор от МО, отнасящ се към удължаване на посочения в договора
срок, но не по-късно от 23.09.2014г.
С Прокол от 25.09.2014г. в комисия на СТМО, след като
едностранно е прието, че тъй като на 23.09.2014г. не е подписан договор за покупко-продажба на техническо
имущество (резервни части за БТТ), съхранявано в сладов район Борово, включено
в ЛОТ 2, е обективирано предложение да бъде прекатена процедурата за подажба на
имуществото във връзка с ЛОТ 2 и да бъде усвоен депозита за участие, внесен от
купувача в размер на 141 000 лв.;
С писмо 2468/31.10.2014 г., управителят на „С.И.Т.- МО" ЕООД е
заявил пред купувача, че процедурата по ЛОТ 2 е прекратена и внесеният от ищеца
депозит е усвоен, поради негов отказ да подпише договор.
В писмо, вх. на СМТО №
3137/16.12.2014 г. купувачът е уведомил продавача, че цената на стоката по
сключения договор за покупко-продажба № 29/06/2014 е изцяло заплатена,
поради което следвало последният да осигури непрекъснато електрозахранване,
вода за противопожарни цели, постоянен достъп и да обезпечи работата на
крановете и другата товарна техника в течение на поне 3 месеца, считано от
15.01.2015 г. с цел безопасно извозване на закупените изделия.
В Протокол № 3186/22.12.2014 г. на нарочно съставена
комисия продавачът е обективирал резултатите от извършена проверка на складов
район Борово, съгласно които в района било налице електрозахранване,
съществувал достъп до складовете с кран, стоките в складовете били правилно
подредени и съществувала възможност за извозването им.
С Писмо № 2669/08.03.2016 г., Д.Ю.Б. ООД е изложил пред СМТО
неговото предложение за частично споразумение по спорните въпроси. Направил е и
изявление за разваляне на договор № 29/06/2014 г. в случай и за частта за която
страните не могат да постигнат споразумение.
До МО и СТМО с ново писмо № 2821/17.06.2016г., ответникът е поискал да му бъде
върната част от недължимо платените суми и повторил изявлението
си за разваляне на договора.
Уведомление за
разваляне на договора е отправено и от страна на ищеца с Покана изх. N И-183/22.03.2018г.;
В производството са събрани и гласни доказатества, чрез
показанията на свидетел, посочен от ищцовата страна в
процеса.
В показанията си СвидетеляВ.заявява, че близо 20 години
работи
в Изпълнителна агенция „Управление частна държавна собственост” на Министерство
на отбраната от 2001 г., след това преименувано в търговско дружество. Заемната
от него дъжност е като „Началник група регионална складова база - Разград към „СНАБДЯВАНЕ
И ТЪРГОВИЯ“ ООД. Досега не са имали проблеми с изпълнението на никакви договори.
Складов район Борово, които е към складова база Разград е бивше поделение
предназначено, конструирано и проектирано единствено да бъде склад, и то
конкретно склад за бронетанково имущество, което ищецът е наследил и продължава
да изпълнява пак същите дейности. Свидетелят заявява, че лично пред него не е
правено възражение от представители на ответника, затова че нямат достъп до
някои от закупените стоки, както и че не е чувал двете страни да имат проблеми.
Най-едрогабаритните съхранявани детайли са танкови двигатели с тегло около 1
тон приблизително. Всички са подредени на стелажи, взимат се с мотокар или с
транспортна количка и се транспортират до превозното средство със сили и
средства на купувача. По отношение двигателите по процесния
договор,В.е заявил, че се намират в складов район Борово, като към настоящия
момент 60 % от тях са продадени или дарени, т.е. са реализирани.
По въпроси, поставени и от двете страни, в производството е
допусната, изслушана и приета СТЕ, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно
дадено се възприема от съда. Според експертното заключение на територията на
склада в район Борово - обл. Разград няма непреодолими пречки за натоварване на
имуществото по ЛОТ 1 и 2 от стандартни подемно-транспортна техника —
електрокари, мотокари и камиони. Материалите, предмет на Договор № 29/06/2014
г., са съхранявани в следните складове: а/ склад № 2; б/ склад № 10; в/ склад №
13; г/ склад; № 16 д/ склад № 18; е/ склад № 20; ж/ склад № 30; Достъпът до
складовете с авто-техника, способна да изнесе имуществото по договора е
възможен, като е налице свободен достъп до процесното имуществото и вътре в
самите складове, позволяващ натоварването му. Не е задължително използването на
електрически телфери, кранове и приспособления за изтеглянето на закупеното
имущество по Договор №29.06.2014г. Процесните стоките е възможно да бъдат
натоварени на камиони с електро и мотокари, като бъдат подпомагани от подемни
колички.
От експертизата е
видно още, че помещенията, в които се съхраняват вещите разполагат с
изискващите се противопожарни средства и от гледна точка на пожарната
безопасност са налице необходимите условия за вдигане на закупените стоки чрез
използване на общодостъпна техника (мотокар, електрокар и т.н.). Сградите
отговарят на най-високите изисквания за пожарна безопасност, което означава, че
за елементите който са вложени при построяването им е изключена възможността за
възникване на взрив или пожар.
Експертът сочи също
така, че няма ограничение относно вида на товаро-подемната и транспортна
техника, която може да работи в процесиите складове, като процесът на товарене
на имуществото и естеството на имуществото не създава предпоставка за
изключителна пожарна опасност от възникване на взрив и или пожар, която да не
може да бъде преодоляна с наличните противопожарни средства. Самите стоките са
разпределени, опаковани и подредени по подходящ начин, позволяващ тяхното
изнасяне.
В резултат на извършената
проверка, вещото лице е установило, че във складовете на ищеца се намират
процесните стоки, предмет на договора, със изключение на стоките изтеглени през
периода 2014- 2019 г. от ответника и съгласно подадената информация от „С и Т“-
МО в справка №121/28.09.2020г. Посочено е, че
по данни на П.Б.П.- МОЛ при складов район
Борово - обл. Разград, част от голямо габаритните вещи /танкови двигатели/
които са били предмет на Договор №29.06.2014г. са продадени на трето лице. Не е
извършвано бракуване или унищожаване на процесии стоки по Приложение №1 от
Договор №29.06.2014г. през периода от сключване на договора до настоящият
момент.
Приобщени към материалите по делото са и: Протокол от 05.08.11г.; Становище към 11-00-466/08.11.2011г.;
Вътрешни правила за търговска релизация на продукти, свързани с отбраната и на
изделия и технолигии с двойна употреба ( ПСОУТДУ) и Декларация от 05.08.2011 г. на управителя на Д.Ю.Б.ЕООД,
съдържаща изявление за запознаване и приемане на същите; Комисионен договор УД
28/17.02.2012 г.;.Доклад изх.№ 1018/29.07.2013 г. на СТМО до МО; Нотариална покана, ведно с
Констативен протокол акт №58, том І,рег.№1949/22.04.2014 г.; Писмо рег.№ 11-00-59/23.04.2014г; Платежно
нареждане от 25.02.2015 г. – с което сумата по депозита от 141 000 лв. е била
преведа по сметка на МО; Писмо изх.№ МО
23-04/15.04.2015 г. до СТМО ЕООД,
съдържащо покана за превод на сумата от
27 600 без ДДС в изпълнение на комисионен договор № УД-07-28/17.02.2012 г; Писмо с изх. № JBG 1545/20.06.2014
г.; Писмо с изх. №
JBG1798/14.11.2014 г.; Писмо с изх. №
JBG1817/28.11.2014 г.; Протоколно решение от 15.12.2014 г.; Писмо с изх. N
JBG2006/26.03.2015 r. от Д.Ю.Б. ООД; Писмо
с изх. N 602/09.04.2015 г. от „СТ-МО“ ЕООД; Писмо с изх. N JBG2064/
15.04.2015 г. от „Д.Ю.Б.“ ООД; Протокол от работна среща
от 20.01.201 6г.;
Протокол № 2 от 27.02.2019 г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия
и сигурност на доставките; Учредителен акт на .Д.Ю.” ЕООД, което ще работи
под фирмата; „ДД.Б.“
ЕООД; Протокол №8 на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките от
заседание, проведено на 18.09.2019 г.; Протокол 1532/21.06.2012 г. по Договор
31/20.02.2012 г. и Договор 31/20.02.2012 г.;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с
искане за присъждане на сумата в размер на 585 648 лв. с ДДС, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
изтегляне на закупено имущество за периода 18.02.2017 г. - 03.04.2018 г., ведно
със законната лихва до окончателното плащане.
Неустойката е форма
на договорната отговорност. По своята същност тя обезпечава изпълнението на
конкретно задължение и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват, т.е. тя засяга правната сфера на неизправната
страна. Разгледана като съглашение неустойката установява предварително размера
на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на
неизпълнение, но в никакъв случай не го ограничава и лишава от възможността да
търси и обезщетение за вреди над тези, които неустойката покрива. Отговорността за заплащане на договорна
неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от
сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на
договорното задължение. При уважаването следва да липсват и предпоставки,
изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Както бе установено
при изясняване на делото от фактическа страна, със сключването на процесния
договор от 16.06.2014 г. за ответника, като купувач на стоките, обект на
продажбата, е възникнало задължението да заплати цената в срок до 21.06.2014 г.
По силата на взаимните уговорките, за
същият е налице и задължение да изтегли закупената от него стока от складовете
на Продавача в тримесечен срок от подписването на договора, който според
първоначално уговореното е до 16.09.2014 г. При неизпълнение на задължението,
купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на
неизтеглените количества за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 работни
дни след датата на забавата (т.10.3.1) и стойността на обичайните разходи за
ползване на склада и за съхранение на стоката (т.10.3.2 вр. т.4.3).
Безспорно е обстоятелството,
че изтегляне на закупената стока от складовете на Продавача не е настъпило в
уговорените срокове.
Спорен е обаче
въпросът относно възможността да се ангажира отговорността на купувача по реда
на т.10.3.1от процесния договор, като в тази връзка ответникът е въвел правоизключващите възражения в посока нищожност на клаузата
за неустойка поради противоречието й с добрите нрави; липсата на договорно
правоотношение, предвид прекъсването му в условията на чл. 87 от ЗЗД, съответно
– прекратяване на обигационната връзка поради изтекъл срок. Наведени са още и
твърдения за наличие на предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за
неустойка, като срещу дължимостта на исковата претенция е направено и
възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение заявената нищожност на клаузата по т.10.3.1 от
процесния договор съдът намира следното:
Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави се прави към
момента на сключване на договора с оглед естеството й на предварително уговорено по размер
обезщетение за вредите от неизпълнението на един договор, при съобразяване на
присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Продавачът по процесния договор има интерес да предаде стоката, за
която прави разноски за съхранение, охрана и опазване целостта Предвид
естеството на обезпеченото задължение (изтегляне на стоките, заедно с
преминаване на риска, арг. чл.4.1. от договора) и
размерът на неустойката, определен като процентно съотношение от неизтеглената
част от вещите и функционално обвързан само с поведението на купувача и
времето, в което продължава неизпълнението, мотивира съда да приеме, че в конкретния случай неустойката (преценена
към момента на сключване на договора) съответства на присъщите й функции - обезпечителна
и обезщетителна.
По въпроса, касаещ прекъсване на облигационната връзка между
страните, съдът приема следното:
Основен принцип на
законодателството е, че договорите имат силата на закон между страните и трябва
да се изпълняват, като в нормалния случай тяхното пълно изпълнение е обичайното
основание за прекратяването им. Наред с това обаче са налице и други основания
за прекратяването им, свързано с обстоятелства, с настъпването на които се
преустановява тяхното действие – прекратяване по взаимно съгласие на страните,
прекратяване с едностранно волеизявление с или без предизвестие, прекратяване
без това да е свързано с неизпълнение на договорни задължения или прекратяване
поради неизпълнение на договорни задължения. Преценката за основанието, на
което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на
доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди,
че са настъпили правните последици на прекратяването.
Както прекратяването,
така и развалянето на договора прекъсва създадената облигационна връзка между
страните. Прекратяването винаги действа
занапред, правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а
резултатите от действието на договора се запазват. До разваляне се стига
при неизпълнение на задължения по договора, като интерес от това действие има
страната, която изпълнява своите задължения, но спрямо нея насрещната страна не
изпълнява и поради това първата има интерес да прекъсне облигационната връзка и
да потърси обезщетение за вредите. За разваляне законът установява задължителни
предпоставки, които трябва да се осъществят кумулативно, за да се постигне
неговият ефект. Развалянето на договора
има обратно действие, което означава, че обвързването на страните отпада от датата
на сключването му и ако страните са дали нещо една на друга, те следва да го
върнат, тъй като основанието, на което са го получили, е вече отпаднало. Разпоредбата
на чл. 87 ал.1, установява общите предпоставки
на едностранно разваляне на договор при виновно неизпълнение, като с оглед
диспозитивния й характер страните могат да уговорят и други условия и начин за
разваляне.
В рамките на
настоящото дело по отношение прекъсването на облигационната обвързаност на
страните по отношение на процесния догово р са
развити няколко тези. Не се оспорва наличието на изявления в посока разваляне
на договора, направени от всяка от страните,
като според ответника, доколкото изявления има и от двете страни, правно
значим е не въпросът за виновното поведение, а наличието на взаимна воля за
това. В защитната си позиция, ответникът е заявил и неоснователност на
претенцията по чл. 92 от ЗЗД, предвид настъпило прекратяване на договора далеч
преди исковия период. Отричайки валидността на изявлението от страна на
ответника, според ищеца, процесното
задължение има характер на продължително и периодично такова, поради което
собственото му изявление, в съответствие с разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД
няма обратно действие.
Съдът намира
следното:
Наличието на
изявления за прекъсване на облигационната връзка от всяка една от страните
(подробно описани по-горе при изясняване на фактическата страна не спора) не
обосновава извод за наличие на взаимно съгласие за разваляне на договора. Касае
се за самостоятелни изявления, доколкото във всяко едно от тях е обективирано
твърдение за наличие на предпоставки, изведени от виновно неизпълнение на
насрещно задължение на противната страна.
Не могат да бъдат
споделени и изявленията на ищцовата страна относно приложимост на изключението
с оглед разпоредбата на чл. 88, ал.1 от ЗЗД, тъй като определящ за характера на
договора е неговия предмет.
За
основателността на исковата претенция, в
случая от значение е резултата от изследването на въпроса относно наличето
на облигационна връзка към заявения исков период, както валидността на всяко от
уведомленията за разваляне на договора и пораждането на съответните правни
последици. Правното действие на волеизявление за разваляне на договора може да
настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на
правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на
кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да
е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото
право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.1
и ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на
неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за
разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на
допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след
изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени
хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане
за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за
разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на
изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е
уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Формата на
разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с
договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежат на
извънсъдебно разваляне.
Сключеният в
границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон,
съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите
задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД – точно и добросъвестно,
без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия
начин. Виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения
съставлява основание за носене на договорна отговорност, а развалянето е
предвидено като крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните
правоотношение.
В конкретния случай,
със сключването на процесния договор от 16.06.2014 г. за ответника, в
качеството му на купувач на стоките, е възникнало задължение да заплати
продажната цената в срок до 21.06.2014 г., както и да изтегли закупената от
него стока от складовете на Продавача в тримесечен срок от подписването на
договора, който според първоначално уговореното е до 16.09.2014 г. Предвид
характера на процесния договор, следва да бъде отбелязано, че срещу изпълнение
на задължението за заплащане на уговорената цена за продавача е налице
задължение за прехвърляне собствеността върху вещите, предмет на
прехвърлителната сделка.
Анализът на договора досежно постигнатите взаимни
договорки налага извод, че при изтегляне на закупеното имущество, възможност за
търсене съдействие от страна на продавача е налице по отношение достъпа до
складовете, в които са съхранявани вещите. Това е така, тъй като стоките
представляват военно имущество, съхраняват се при строго определени условия
като за достъп до тях е установен специален пропусквателен
режим– в този см. е раздел VII на договора относно специални мерки за сигурност синтезирано
като условия, изискващи предварително
получаване одобрение от военна полиция на лицата, които са пряко ангажирани с изпълнението на договора, даването на предварителна и подробна информация
за всяко лице и всяко посещение, съответно – получаването на отделно
разрешение. Доказателства за поискан, но
отказан достъп в рамките на 3-месечния срок за изпълнение на задължението за
получаване на закупените вещи, в процеса не са събрани. При анализа на договорните разпоредби не се
установява наличие на други уговорки, вменяващи задължение за съдействие от
страна на продавача.
Не могат да споделени
твърденията на ответника като купувач по договора, че не са му били осигурени,
съответно, че липсват достъп и условия да вдигане на закупеното имущество с
договор 29/16.06.2014 г. В този смисъл
са категоричните изводи на приетата по делото СТЕ - неоспорена в процеса СТЕ,
която съдът кредитира, съотнесена и към събраните в хода на делото гласни доказатества. Извод
в обратен смисъл не може да бъде изведен единствено на база изходящата от
ответната страна кореспонденция, която представлява негови изявления, които
предвид характера на документите, досежно изложените в тях обстоятелства, които
се явяват благоприятни за страната, доколкото за достоверността на сочените със
същата факти, подлежат на установяване и доказване. Поради това съдът приема,
че осигуряването на необходимата техника за осъществяване на товарните
операции, е изцяло в тежест на купувача, като дължимо, респективно неоказано
съдействие от страна на ищеца от естество, препястващо
изпълнението на дейностите, не е налице. При това положение изпадането в забава
за изтегляне закупената от стока от складовете на Продавача в уговорените
срокове е последица от собственото поведение на ответника, което го прави неизправна
страна по договора. Последното, от своя
страна го лишава от възможността за валидно упражняване на правото по чл. 87 от ЗЗД.
От своя
страна ищецът е поискал разваляне на договора, като се позовава на писмо изх. N И-183/22.03.2018 г. Макар че не
се констатира неизпълнение на поети от него задължения във връзка с договора, съдът
намира, че изявлението за разваляне с посоченото не е произвело валидно правно
действие. Мотивите в тази посок произтичат от това, че
прекъсването на договорната връзка между страните реално е осъществено на друго
основание, настъпило далеч преди датата на размените от страните уведомления по
реда на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл,
съдът съобрази следното:
Както бе посочено,
със сключването на процесния договор от 16.06.2014 г. за ответника, като
купувач на стоките, обект на продажбата, е възникнало задължението да заплати
цената в срок до 21.06.2014 г. По силата на взаимните уговорките, за същият е
налице и задължение да изтегли закупената от него стока от складовете на
Продавача в тримесечен срок от подписването на договора, който според
първоначално уговореното е до 16.09.2014 г. С Допълнително Споразумение от
20.06.2014 г., страните са променили падежа на задължението, касаещо заплащане
на продажната цена, като са уговорили друг срок, а именно: 5 дни след отваряне
на КТБ АД. Конкретното условие не е настъпило, но доказателствата и позицията
на страните сочи, че без възражения в посока забава окончателно уговореният размер на цената е
заплатен от страна купувача на 15.12.2014 г.
Доколкото окончателното плащане на цената е условие за прехвърляне на
собствеността (т.4.1), а в тази връзка - за възникване правото на купувача да
получи владението, правно и логическо обосновано се явявя съждението, че
тримесечният срок за изнасяне на вещите, е
започнал да тече едва на 16.12.2014 г., като съответно и за двете
задължения на купувача изтича на 16.03.2015
г.
Видно от договорките,
обективирани в текста на чл. 10.1 и 10.5 от договора, страните са постигнали
съгласие прекъсването на облигационната връзка помежду им да настъпи при
наличие на следните предпоставки: а именно: по право, с изтичане на договорения срок (10.1) или поради виновно поведение на купувача
(10.5); По делото липсват данни и твърдения страните по договора да са се
възползвали от възможността за продължаване срока на действие в съответствие с
клаузата на т.10.4 с още три месеца след 16.03.2015 г. Предвид това, с изтичането на срока
по т.10.1 по право се прекратява действието на целия договор, а в тази връзка -
правата и задълженията на страните по него, в това число задължението на
ответника за изтегляне на стоките от складовете на ищеца. В тази връзка, последиците от забавата на купувача за получаване на стоката са обвързани с
правото на продавачът да продаде за сметка и на риск на купувача вещите по
пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му
съобщи времето и мястото на продажбата или на търга; Възможността е правно
установена с оглед нормативната й регламентираност в разредбата на ал.1, т.2 и
ал.2 чл. 328 от ТЗ, аналогично възпроиведена и в текста на т. 10.5 от процесния
договор.
В продължение на горното, е необходимо да бъде отбелязано, че
доколкото в случая не се твърди, а и не се установява продължаване действието
на договора в условията на т.10.4, следва да се приеме, че не са налице
предпоставките за възникване на вземането за неустойка по т.10.3.1. Това е така предвид фактът, че с прекратяване
на договорното съглашение, отпада главното задължение на ответника, и
по-конкретно това за изтегляне на стоките след изтичане на предвидения срок на
действие на договора. Тъй като страната може да бъде в забава само когато и докато
съществува реално възможност да изпълни задължението си, то липсвата на главен дълг, обуславя несъществуване на вземане
за мораторна неустойка за неизпълнение на това задължение. Предвид посоченото и при анализ уговорките на страните по
т.10.3., както и от систематичното място на нормата, съдът намира, че
процесната неустойчна клауза е относима единствено в хипотезата, при която
срокът на договора е продължен по реда, предвиден в договора. Да се приеме противното
би създало условия за неоснователно обогатяване за страната, в полза на която е
предвидена неустоечната клауза за забава, и то след
като срокът на договора е изтекъл. Това на практика ще означава, че ответната
страна е лишена от правна възможност да изпълни, но същевременно е обременена с
трупането на неустойки е принудена да търпи негативи за целия период, през
който по собствена воля продавачът ще предприеме действия и реализира
последваща продажба, освобождавайки се от фактическата власт върху чуждите вещи.
С оглед
изложеното съдът намира предявеният иск
с правно основание чл.92 ЗЗД за неоснователен,
поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора,
неоснователна и недоказана се явява и акцесорната
претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед разпоредбата на
чл. 78 от ГПК всяка от страните има право на сторените от нея разноски,
съразмерно с уважената, съответно - отхвърлената част на исковете.
Предвид горното,
съобразно своевременно отправените искания на страните, представените списъци
по реда на чл. 80 ГПК, и приложените плетежни документи, съдът намира, че в полза на „Д.Ю.Б.“
ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 13 440, 00 (тринадесет хиляди
четиристотин и четиридесет) лева, от които: 1. Възнаграждение за процесуално
представителство – 13 240 лв; 2. Депозит за СТЕ – в
размер на 200 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.И.Т.— МО” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х. Б.Г. против „Д.Ю.Б.“
ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата 585
648 (петстотин осемдесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и осем) лева с
ДДС, представляваща неустойка по чл. 10.3. от Договор 29/06/2014
от 16.06.2014 г., дължима поради забавено изпълнение на задължението
по чл. 10.2. от договора за
изтегляне на закупените стоки в уговорения срок за периода 18.02.2017 г. - 03.04.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предяване на исковата молба до окончателното плащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С.И.Т.—
МО” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х. Б.Г. да заплати на „Д.Ю.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 от ГПК сумата 13 440 лв. (тринадесет хиляди
четиристотин и четиридесет лева), представляваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: