№ 1265
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501609 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.
№52457/27.06.2024г., подадена от И. Т. М., чрез адв. З.И. срещу решение
№1883/23.05.24г., постановено по гр.д.№16556/22г. на ВРС, с което са отхвърлени
осъдителни евентуално предявени искове с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД на въззивницата, конституирана като наследник на починалия в хода на
процеса първоначален ищец Т. Г. М..
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението. Оспорва извода на първоинстанционния съда за това, че договорът за
изплащане на дружествени дялове от 31.03.2014г. е нищожен поради противоречие с
императивна правна норма. Намира, че са налице валидни договорни отношения
между наследодателя и „Сима” ООД, като по силата на сключения договор от
31.03.2014г. дружество е изплащало дяловото участие на бившия съдружник в
рамките на 9 години. Счита, че изводите на съда не кореспондират на заключението на
изслушаната по делото експертиза относно стойността на дружествения дял. Настоява
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат предявените
искове.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Сима” ООД, чрез адв. М. Д.
депозира писмен отговор. Поддържа изразените пред първата инстанция доводи за
това, че процесният договор се явява нищожен поради противоречие със закона.
Извършеното с договора уреждане на имуществени последици от прекратеното
членствено правоотношение не съответства на императива на чл. 125, ал. 3 от ТЗ –
конкретно не е съобразен последния счетоводен баланс към края на месеца, през който
1
е настъпило прекратяването. Поддържа и доводи за нищожност на договора поради
невъзможен предмет. Счита, че относно последиците от прекратяване на членството не
може да се договоря поначало, тъй като тези последици настъпват по силата на закона.
В случай, че въззивният съд не сподели съображенията за нищожност и приема за
доказан иска, настоява за разглеждане на предявеното пред първата инстанция
възражение за прихващане.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Обжалваното решение е валидно по критериите възприемани в мотивите към ТР
№ 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от И. Т. М.,
конституирана като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец Т.
Г. М., срещу „Сима" ООД, ЕИК ********* за сумата от 9 736.75 лева, представляваща
остатък от неизплатена главница за дължимата вноска за 05.10.2022 г. по Договор за
изплащане на дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда –
16.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението и сумата от 194.74 лева,
представляваща обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, начислена
върху вземането за главница в размер на 9 736.75 лева за периода от 06.10.2022 г. до
16.12.2022 г. и предявените в условията на евентуалност искове за лихви за забава
върху частичното заплатени със забава суми.
Видно от сезирането ищецът е обусловил евентуално въведеното основание
само от начина отнасянето на заплатените със забава главници към дължимите отделни
вноски по погасителния план към договора. Тези евентуални твърдения, обаче не
могат обаче да обосноват допустим евентуален иск. С предявяване на евентуален иск
ищецът въвежда няколко различни, изключващи се основания, на претендираното от
него материално субективно право или основава исковете на едно основание, но при
различен петитум (например при главен иск за реално изпълнение на договор, а
евентуалният за връщане на даденото, ако се приеме договора за нищожен).
Различният начин, по който извършените в полза на ищеца плащания биха се отнесли
към погасяванията, за да се изведе по този начин размера на оставащия дълг, не
представлява самостоятелно основание на иск. В тази част постановеното решение е
недопустимо и следва да се обезсили от въззивната инстанция, а производството по
заявения евентуален иск следва да се прекрати като недопустимо.
По отношение на правилността на решението в допустимата част съдът е
ограничен до оплакванията в жалбата.
По делото не е било спорно, че ищецът Т. Г. М. се е намирал в членствено
правоотношение с ответника „Сима“ ООД, прекратено с напускането на съдружника.
По делото не е спорно, вкл. пред настоящата инстанция, че между ищеца,
заместен в хода на процеса от универсален правоприемник, и „Сима“ ООД на
31.03.2014 г. е сключен договор за изплащане на дружествен дял от капитала на
дружеството. Според чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10 и чл. 11 от споразумението,
дружеството се е задължило в срок от петнадесет години да заплати на наследодателя
2
на ищцата дружествен дял в общ размер на 3 072 880 лв. чрез равни тримесечни
вноски с падеж 1- во – 5-то число на съответния месец, съобразно подписан между
страните погасителен план - неразделна част от договора. В чл. 3 страните са приели,
че с размера на изплащания дружествен дял на съдружник ще са намали размера на
капитала на дружеството съгласно Решение на ОС на съдружниците, като правните
последици от намаляването на капитала ще възникнат с вписването на това
обстоятелство в ТР/чл. 4 от договора/. При забава, на съдружника се дължи лихва в
размер на законната върху стойността на неизплатената вноска за периода на забавата,
но не повече от 5% от стойността на неизплатената вноска- чл. 27 от договора.
Спорният по делото въпрос е относно, включително пред въззивна инстанция, е
относно валидността на договарянето, при което между напускащият съдружник в
дружество с ограничена отговорност, представлявано от другите двама съдружници в
това им качеството и като управители, е постигнато съгласие дружеството да изплати
на съдружника полагащия му се дружествен дял от имуществото на стойност, по-
голяма от установената с експертиза по делото балансова стойност на чистия актив
към датата на прекратяване на членството.
По този въпрос съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ предвижда, че стойността на дружествения
дял се определя въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. На осн.чл. 127 от ТЗ всеки съдружник има дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала, ако не е уговорено друго. В практиката е налице противоречие по въпроса
дали горната уредба има императивен характер.
В една част от практика се приема, че отношенията по прекратеното членство се
уреждат винаги от правилото на чл. 125, ал.3 от ТЗ, тоест при съобразяване чистия
актив към датата на прекратяване на членството- решение № 64 от 09.06.2009 г., по т.
д. № 504/2008 г. на II ТО; решение № 100 от 07.02.2013 г., по т. д. 665/2011 г. на I ТО;
решение № 466 от 30.06.2008 г., по т. д. № 112/2008 г. на II ТО и др. Тези решения са
постановени по искови претенции с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, поради
което и не е разглеждан въпроса за валидността на договарянето за имуществените
последици от прекратено членство. Върховният касационен съд е мотивирал
императивния начин на формиране на полагащия се на съдружника дружествен дял от
имуществото и императива по отношение на датата, към която се изчислява чистия
актив.
Според друга част от практиката разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, уреждаща
имуществените последици при прекратяване на членството не е императивна
- Решение № 405 от 25.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 144/2007 г., ТК и страните могат
да постигнат споразумение и за други имуществени права на напусналия във връзка с
уреждане на имуществените им отношения Решение № 126 от 5.10.2011 г. на ВКС по ч.
т. д. № 889/2010 г., II т. о., ТК.
Настоящият състав възприема второто становище, а именно, че правилото на
чл. 125, ал. 3 от ТЗ е диспозитивно и съдружниците могат да предвидят друг ред и
основания за определяне стойността на дружествения дял на съдружника. В
разпоредбата на чл. 127 от ТЗ изрично предвижда възможността за разкъсване на
връзката между стойността на вноската на съдружника от капитала и дружествения
дял, посредством уговаряне на нещо друго. Подобна договорена престация е по
съществото си е с предмет даване вместо изпълнение/ така К..А. „Търговски
3
дружества. Персонални дружества. Дружества с ограничена отговорност“, изд. „Сиби“
2014г., стр. 267.
Становището, според което е недопустимо да се уговаря различен от
предвидения в чл.125, ал. 3 от ТЗ ред за ликвидация на имуществените отношение
между дружеството и съдружника държи сметка, че посочената разпоредба е
създадена за закрила на кредиторите на дружеството, чийто интерес е поставен над
този на съдружниците.
В разглеждания по делото обаче договарянето на стойността на дружествения
дял не е съпроводено с накърнява интересите на кредиторите. Изплащането на дела на
съдружника е извършено след намаляване на капитала със стойност, равна на този дял/
чл. 3 от договора/. Видно от вписванията по партида на „Сима“ ООД в Търговски
регистър е вписано на 01.08.2014 г. ефективно намаляване на капитала на дружеството
с 3 072 880 лв. с цел разпределянето му в полза на напускащия съдружник.
Разпоредбата на чл. 153 от ТЗ изрично предвижда, че на съдружниците могат да се
правят изплащания поради намаляване на капитала, като са поставени изисквания
намаляването бъде вписано в търговския регистър и да е предоставена възможност на
кредиторите, изразили несъгласие с намаляването, да получат обезпечение или
плащане. В случая тези изисквания са изпълнени- решението за намаляване на
капитала е обявено в ТР на 24.04.2014 г., на осн. чл. 150 от ТЗ, с което е изпълнени
изискването за уведомяване на кредиторите за намаляването. С изтичането на 3
месечния преклузивен срок от това обявяване, правата на кредиторите да възразят
срещу намаляването се преклудират и възниква основание за вписване на
намаляването- 150, ал. 3 ТЗ. Ето защо интересите на кредиторите от въпросното
разпределение на дела се явяват охранени. Не е налице друг защитим интерес, извън
този на съдружниците, съгласили се със стойността на дела, и на кредиторите,
невъзразили срещу намаляването на капитала, който да бъде охранен.
Ето защо, не могат да се споделят възраженията на ответника, сега въззиваем,
за нищожност на договора поради противоречие със закона. По изложените вече
мотиви такова противоречие не е налице.
Макар ответникът е да квалифицирал останалите си възраженията си за
нищожност като такива „поради невъзможен предмет“ и „поради липса на основание“,
по делото практически не са наведени твърдения относими към такава квалификация.
Договорът е с невъзможен предмет, ако към момента на сключване на сделката
съответния обект не е съществувал фактически и не може да възникне занапред.
Основанието пък представлява типичната правна цел нa сделката, каквато цел не се
твърди да липсва.
С оглед на изложеното, и като съобрази, че процесният договор не страда от
наведените пороци, съдът намира, че искът е доказан по основание.
Следва да се отхвърлят възраженията срещу начисляването на мораторно
обезщетение по реда на чл. 27 от договора върху просрочената главница поради Ковид
ограниченията. Падежът на задълженията при всички случаи е след прекратяване на
извънредното положение на 13.05.2020г., въведено със Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13. 03. 2020г.
Относно размера на претенцията е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ,
от което става ясно, че уговорените вноски по погасителния план са изплащани със
забава. Ето защо вещото лице е предложило два варианта на експертиза. При първия
4
вариант с платените суми се погасява първо главницата, а след това дължимата
съгласно чл. 27 от договора лихва. При втория вариант с платените суми се погасява
първо лихвата за забава върху предходно издължена със забава вноска, а след това
главницата.
Двата варианта на експертизата са съобразно разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД.
Относно приложението на чл. 76 от ЗЗД е прието ТР 3/2019г. на ОСГТК на
ВКС, според което ако липсва уговорка между страните, която да определя други
условия и ред за прихващане на изпълнението се прилагат разпоредбите на чл. 76 от
ЗЗД. По реда на чл. 76, ал.1 ЗЗД се погасяват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. А условие за
прихващане на изпълнението по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според
поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви.
В случая съставът на съда намира, че задълженията за погасяване на
вземанията, макар и на вноски, произтичат от едно правоотношение- договор за
изплащане на дружествен дял, съответно не са налице различни задължения, всяко с
отделно основание. Налице е едно главно вземане, чието плащане е разсрочено на
вноски. Ето защо прихващане на изпълнението е по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, тоест
първо се погасява главницата, а след това останалите акцесорни задължения. При този
вариант втори на заключението, е видно, че размерът на главницата за вноска за
м.5.10.2022г. възлиза на 9749,22 лева, а този на лихвата за забава за период от
05.10.2022г. до 16.12.2022г. е в размер на 191,59 лева.
Уважаването на предявената претенция сбъдва вътрешно процесуалното условие
за разглеждане на предявено от ответника възражение за прихващане със сумата от
12 660,00 лева, представляваща продажна цена на стоки, подробно описани в справка
за получени и неплатени стоки от Т. Г. М. /л. 41-43 от първоинстанционното дело/ или
евентуално като дължима по реда на чл. 59 от ЗЗД.
За установяване договорно правоотношение за доставка на стоки по делото е
представено извлечение от складовата програма на ответника, което не носи подписа
на ищеца, както и са събрани показанията на един свидетел относно предоставянето на
стоките. Свидетелските показанията за установяване на продажбено правоотношение
на стойност над 5000 лева, обаче са недопустими на осн. чл. 164,ал.1, т. 3 от ГПК и не
следва да се вземат предвид. Дори и при разглеждане на евентуално въведеното
основание по реда на чл. 59 от ЗЗД, то отново по делото липсват доказателства, извън
съставената едностранно от ответника справка за стоките, за това, че именно тези
конкретни стоки са предадени на съдружника М.. Ето защото претенцията на
ответника, с която претендира прихващане се явява неоснователна.
В заключение обжалваното решение следва да се обезсили в частта по
разгледания евентуален иск, да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска за
главницата за вноска с падеж 05.10.2022г. по договора за изплащане на дружествен дял
от капитала на дружеството, както и в частта, в която се претендира лихва в размер на
191,59 лева за периода 05.10.2022г. до 16.12.2022г. в частта, в което е отхвърлена
претенцията за лихва за сумата над 191,59 лева до 194,74 лева следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника
следва да се присъдят разноски за двете инстанции в частта по уважените искове в
5
размер 2241,91 лева.
На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника се следва възнаграждение за
процесуално представителство за производството пред двете инстанции по
прекратения евентуален иск в размер общо на 2640 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1883/23.05.24г., постановено по гр.д.№16556/22г. на ВРС
в частта, в която са отхвърлени предявените от И. Т. М., ЕГН **********,
конституирана по реда на чл. 227 от ГПК като универсален правоприемник на
първоначалния ищец Т. Г. М., ЕГН **********, починал в хода на процеса , срещу
„СИМА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Цар Освободител“ № 261 първоначално обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правни квалификации по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 125, ал. 2 вр.
ал. 3 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 9 736.75 лева, представляваща остатък от неизплатена главница за дължимата
вноска за 05.10.2022 г. по Договор за изплащане на дружествен дял, сключен между
страните на 31.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда –16.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението и
сумата над 191,59 лева до претендираните 194,74 лева, представляваща обезщетението
за забава измеримо със законната лихва, начислена върху вземането за главница в
размер на 9 736.75 лева за периода от 06.10.2022 г. до 16.12.2022 г. както и в частта за
разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СИМА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 261 ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. М., ЕГН **********,
конституирана по реда на чл. 227 от ГПК като универсален правоприемник на
първоначалния ищец Т. Г. М., ЕГН **********, починал в хода на процеса сумата от 9
736.75 лева, представляваща остатък от неизплатена главница за дължимата вноска за
05.10.2022 г. по Договор за изплащане на дружествен дял от капитала на „Сима“ ООД
от 31.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на искова
молба в съда –16.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението и сумата от
191,59 лева, представляваща обезщетението за забава измеримо със законната лихва,
начислена върху вземането за главница в размер на 9 736.75 лева за периода от
06.10.2022 г. до 16.12.2022 г., на осн. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен иска за мораторна
лихва за сумата над присъдените 191,59 лева до претендираните 194,74 лева върху
главницата от 9 736.75 лева за периода от 06.10.2022 г. до 16.12.2022 г.
ОБЕЗСИЛВА решение №1883/23.05.24г., постановено по гр.д.№16556/22г. на
ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения от И. Т. М., ЕГН **********,
конституирана по реда на чл. 227 от ГПК като универсален правоприемник на
първоначалния ищец Т. Г. М., ЕГН **********, починал в хода на процеса , срещу
„СИМА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Цар Освободител“ № 261 осъдителен иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумите, както следва: 1. Сумата в размер на 39.17 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 3 000 лв. /частично плащане по вноската дължима на
05.04.2020 г./, за периода 06.04.2020 г. - 22.05.2020 г. по Договор за изплащане на
6
дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г. 2. Сумата в размер на 366.44
лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 16 000 лв. /частично плащане по
вноската, дължима на 05.04.2020 г./, за периода 06.04.2020 г. - 26.06.2020 г. по Договор
за изплащане на дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г. 3. Сумата в
размер на 1 089.13 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 30 873 лв.
/окончателното плащане за вноската, дължима на 05.04.2020 г./ за периода 06.04.2020 г.
- 10.08.2020 г. по Договор за изплащане на дружествен дял, сключен между страните
на 31.03.2014 г. 4. Сумата в размер на 562.22 лева, представляваща лихва за забава
върху сумата от 22 000 лв. /частично плащане по вноската за 05.07.2020г./ за периода
06.07.2020 г. - 05.10.2020 г. по Договор за изплащане на дружествен дял, сключен
между страните на 31.03.2014 г. 5. Сумата в размер на 627.78 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 20 000 лв. /частично плащане по вноската за
05.07.2020г./ за периода 06.07.2020 г. - 26.10.2020 г. по Договор за изплащане на
дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г. 6. Сумата в размер на 468.43
лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 12 873 лв. /частично плащане по
вноската за 05.07.2020г./ за периода 06.07.2020 г. - 13.11.2020 г. по Договор за
изплащане на дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г. 7. Сумата в
размер на 460.83 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 21 000 лв.
/частично плащане по вноската за 05.10.2020г./ за периода 06.10.2020 г. - 23.12.2020 г.
по Договор за изплащане на дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г.
8. Сумата в размер на 856.24 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 33
873 лв. /частично плащане по вноската за 05.10.2020г./ за периода 06.10.2020 г. -
04.01.2021 г. по Договор за изплащане на дружествен дял, сключен между страните на
31.03.2014 г. 9. Сумата в размер на 1 387.07 лева, представляваща лихва за забава
върху сумата от 54 873 лв. за периода 06.01.2021 г. - 06.04.2021 г. за забавената вноска,
дължима на 05.01.2021 г. по Договор за изплащане на дружествен дял, сключен между
страните на 31.03.2014 г. 10. Сумата в размер на 1 387.07 лева, представляваща лихва
за забава върху сумата от 54 873 лв. за периода 06.04.2021 г. - 05.07.2021 г. за
забавената вноска, дължима на 05.04.2021 г. по Договор за изплащане на дружествен
дял, сключен между страните на 31.03.2014 г. 11. Сумата в размер на 899.31 лева,
представляваща лихва за забава върху сумата от 54 873 лв. за периода 06.07.2021 г. -
02.09.2021 г. за забавената вноска на 05.07.2021 г. по Договор за изплащане на
дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г. 12. Сумата в размер на
228.00 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 54 873 лв. за периода
06.01.2022 г. - 07.02.2022 г. за забавената вноска за 05.01.2022 г. по Договор за
изплащане на дружествен дял, сключен между страните на 31.03.2014 г., като
недопустимо, на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по иска, на
осн. чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА „СИМА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 261 ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. М., ЕГН **********,
сумата от 2241,91 лева, представляваща разноски за двете инстанции за държавни
такси, адвокатски възнаграждения и експертизи, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „СИМА" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №
261 сумата от 2640 лева, представляваща разноски по прекратения иск пред двете
инстанции, на осн. чл.78,ал. 4 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн.чл.
280,ал. 3, т. 1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8