№ 28589
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110168893 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 вр. с чл. 341 и следв. от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. А. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Е. Х., против С. К. Б., с ЕГН:
********** и П. И. И., с ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба на
следния недвижим имот:
Самостоятелен обект с идентификатор *** по Кадастралните карти
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, находящ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район „Лозенец“, ул. ***, с
предназначение: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда
със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ: 137,82 кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: ***.1; над
обекта: ***.3, заедно с прилежащи части: избено помещение № 4, при
граници и съседи: от юг и запад – двор, от север – Т. и Г.Ц., от изток – коридор,
заедно с таванско помещение № 4, при съседи според документ за
собственост: от юг Т. и Г.Ц., от запад и север – двор, от изток – стълбище и
коридор и 25/100 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***,
заедно с 25/100 ид.ч. от общите части от поземлен имот с идентификатор
*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Лозенец“,
***, с площ от 502 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за средно застрояване (от 10 до 15
м.), с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 293а от
квартал 103, парцел VI, при съседи: *** и според приложени документи по
делото: УПИ № VI-293a в кв. 103 по устройствен план на гр. София, м.
„Лозенец II-ра част“, с площ по нотариален акт: 310 кв.м., а по скица: 515
кв.м.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил 1/4 ид.ч. от
1
процесния недвижим имот чрез договор за гледане и издръжка през 2005 г. –
обективиран в нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело №
359/21.09.2005 г. на С.М..
От своя страна ответницата С. К. Б., е придобила по дарение 1/4 ид.ч. от
процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 100, том II, дело № 235/1985 г. на нотариус при СРС.
На следващо място се твърди, че ответниците С. К. Б. и П. И. И., са
придобили 1/4 от процесния недвижим имот в съпружеска имуществена
общност чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 27, том 30, дело №5183/1985 г. на нотариус
при СРС.
Останалата 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот ответницата С. К. Б. е
придобила по наследство от своя баща К.С.Б.. Последният от своя страна е
бил собственик на имота по силата на Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти №072, том В-1, рег. №907, дело №37 от 03.06.2002 г. на нот.
С.М. и по завещание от съпругата си А.Я.Г.-Б., вписано в СВп.-София с вх.
рег.№349859/12.04.2005 г.
Въз основа на гореизложеното ищецът счита, че процесният имот се
притежава в съсобственост от страните по делото при следните квоти: за
ищеца А. А. С. – 2/8 ид.ч. от процесния имот, за ответницата С. К. Б. – 5/8
ид.ч. от същия и за ответника ответника П. И. И. – 1/8 ид.ч. от същия.
Твърди се също така, че от 2019 г. към датата на предявяване на исковата
молба процесният недвижим имот се ползва изцяло и единствено от
ответницата С. К. Б., поради което с нотариална покана, връчена на същата от
01.12.2022 г. чрез ЧСИ У.Д. с рег. № 858 с район на действие СГС, ищецът е
поканил ответницата доброволно да поделят съсобствените недвижими
имоти, но последната е отказала да извърши доброволна делба на същите.
Предвид невъзможността наследниците да поделят същия доброволно се
иска допускането му до делба при следните квоти:
1. За А. А. С., с ЕГН: ********** – общо 2/8 ид.ч. (придобито чрез договор
за гледане и издръжка от 2005 г.);
2. За С. К. Б., с ЕГН: ********** – 5/8 идеални части;
3. За П. И. И., с ЕГН: ********** – 1/8 идеална част;
С тези аргументи молят искът да бъде уважен.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства:
нотариален акт № 200, том II, peг. № 1780, дело № 359 от 21.09.2005 г. на
С.М.; нотариален акт за собственост на недвижим имот №072, том B-I, peг.
№907, дело №37 от 03.06.2002 г. на С.М., акт № 184, том LLXXXVIII, дело
№35101/2005 г.; акт №88, том XLIX, дело №11183/2005 г.; удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх.№**********/07.12.2023 г„
издадено от СО, район Лозенец; схема на самостоятелен обект с
идентификатор *** в сграда № 15-1162705-01.11.2023 г„ издадена от СГКК-гр.
София; скица № 15-1162696-01.11.2023 г. на поземлен имот с идентификатор
***, издадена от СГКК- гр. София; покана с вх.№ 37754/30.11.2022 г., връчена
2
на ответницата С. К. Б. на 01.12.2022 г. и придружително писмо изх.№
27097/05.12.2022 г. и изх.№ 26828/30.11.2022 г. от ЧСИ У.Д. с рег. №858, с
район на действие СГС и 2 бр. справки по лице от Имотен регистър.
Моли се ответницата С. Б. да бъде задължена да представи, на осн.
чл.190 ГПК по делото следните документи: нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 100, том 2, дело №235/1985 г. на нотариус при Софийски
районен съд; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №27, том 30,
дело №5183/1985 г. на нотариус при Софийски районен съд; завещание от
А.Я.Г.-Б., вписано в СВ-София е вх.рег.№349859/12.04.2005 г.; удостоверение
за наследници на наследодателя й КК.Б.; удостоверение за семейното
положение на същата, както и доказателства, от които да е видно към датата
на придобиване чрез покупко-продажба на 1/4 идеална част от имота, предмет
на делба, с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №27, том 30, дело
№5183/1985 г. на нотариус при Софийски районен съд, била ли е в брак е
ответника П. И. И..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК: от страна на ответниците
по делото П. И. И., с ЕГН: ********** и С. К. Б., с ЕГН: **********, е
постъпил общ писмен отговор.
В същия искът се оспорва като недопустим, евентуално като
неоснователен. По отношение на недопустимостта на иска доводи не се
излагат. Досежно неговата основателност се твърди, че ищецът не е
съсобственик на процесният недвижим имот, а единствените съсобственици
са ответниците по делото.
В тази връзка ответниците оспорват договора за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело №
359/21.09.2005 г. на С.М., като нищожен поради противоречие на добрите
нрави и поради липса на съгласие. Излагат се твърдения, че А. С. се е
възползвал от добрите семейни взаимоотношения, гостоприемството на сем.
Б. и доверието, с което се е ползвал в отношенията и с доверителката С. Б. с
единствената цел – да придобие собственост в процесните имоти.
Поддържа се, че в периода 2005 г.-2016 г., т.е. от датата на сключване на
процесния договор до датата на смъртта на прехвърлителя, ищецът А. С. не е
полагал грижи от какъвто и да било характер спрямо КК.Б.. Твърди се, че
ищецът е посещавал процесния апартамент единствено на гости, без да
предоставя издръжка и без да гледа прехвърлителя на имота КК.Б., въпреки че
по договор е бил длъжен.
Посочва се, че през този период (2005 г. – 2016 г.) КК.Б. се е нуждаел от
грижи и издръжка, тъй като е бил болен (страдал е от напреднала фаза на
онкологично заболяване, с множество метастази, с остеопороза и редица
придружаващи заболявания на двигателния апарат), за което ищецът е знаел,
но единствените, които са полагали грижи за него, организирали болнични
посещения, лечения, закупували са всички необходими медикаменти, храни,
пособия и др., са били единствено С. Б., подпомагана понякога от нейните
деца. Също така посочва, че към датата на извършване на прехвърлителната
сделка – 21.09.2005 г., ищецът е бил запознат напълно със здравословното
3
състояние на КК.Б., знаел е, че последният страда от онкологично заболяване,
което е с предизвестен във времето летален изход, поради което твърдят, че
към датата на сключване на договора ищецът не е имал никакво желание за
предоставяне на уговорените по договора издръжка и гледане на КК.Б..
Ответниците твърдят, че близо 20 години откакто е изповядана
процесната сделка, ищецът нито един път не е поставял въпрос за
съсобственост включително и след смъртта на прехвърлителя КК.Б.. Така
ответниците узнали за договора за издръжка и гледане едва през 2022 г.
В условията на евентуалност, ответниците правят възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа на добросъвестно
владение на 1/4 идеална част, принадлежаща на ищеца, осъществявано от
01.08.2016 г. до настоящия момент – като поддържат, че придобивната
давност била пет години.
Посочва се, че ответницата С. Б. била добросъвестен владелец, тъй като
е придобила процесния недвижим имот на годно да прехвърли собствеността
основание – по наследство от баща си, без да знае, че праводателят й не е
собственик по отношение на спорната 1/4 ид.ч., принадлежаща на ищеца и
упражнявайки постоянна, непрекъсната, несъмнителна, спокойна и явна
фактическа власт върху идеалната част на ищеца от процесния имот.
Обръща се внимание, че ответницата Б. не е знаела за наличието на
процесната прехвърлителна сделка от 2005г. След смъртта на баща й и до
настоящия момент само ответницата и семейството обитавали имота.
Независимо от това ищецът действително имал ключ от имота поради
близостта си със семейството съответно достъп до същия.
Оспорва се доказателствената стойност на представени като
доказателства по делото нотариален акт № 200, том II, рег. 3 1782, дело №
359/2005 г., скица от АГКК и удостоверение за данъчна оценка от 07.12.2023 г.
по отношение на констатациите, че посоченият титуляр на правото на
собственост действително е собственик.
С тези аргументи се иска делото да бъде прекратено, евентуално искът
да бъде отхвърлен.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с
показанията на които да се установи, че С. Б. упражнява фактическа власт
върху имота от 2016 г. необезпокоявано, явно, спокойно, с ясното съзнание, че
свои за себе си придобитите по наследство 1/2 ид.ч. от процесния недвижим
имот, както и че нейният праводател КК.Б. упражнява фактическа власт върху
имота от 1985 г., както и че по отношение на ответницата С. Б. не е имало
претенции за предаване на владението върху имота от страна на ищеца по
делото.
Иска се допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с които
да установи, че единствено С. Б. и семейството й са полагали грижи за КК.Б. в
периода от есента на 2005 г. до неговата смърт.
Представени са следните документи: удостоверение за наследници изх.
№ 4228/23.08.2018 г.; препис-извлечение от кат за смърт на К.С.Б.; саморъчно
4
завещание на А.Я.Г.-Б.; нотариален акт за дарение на жилищен имот в полза
на изходяща №100, том II, дело №235 от 28.01.1985 г.; нотариален акт за
покупко-продажба на жилищен имот между съсобственици №27, том XXX,
дело №5183 от 15.11.1985 г.; експертно решение №3843 от 19.09.2003 г.;
протокол №175/24.03.2010 г. за освидетелстване; Амбулаторен лист №4977 от
16.12.2005 г.; 7 бр. листа рецепти и фактури; Амбулаторен лист
№614/07.02.2003 г.; анамнеза на КК.Б. ЦСМП 81973 от 29.07.2016 г., ЦСМП
82276 от 30.07.2016 г.; Епикриза от 29.06.2016 г.; Епикриза от 24.03.2016 г.;
направление за хоспитализация-13.06.2016 г.; Амбулаторен лист
№001976/13.06.16 г.; фиш за спешна медицинска помощ ЦСМП 68661;
консултация от СБАЛ; Резултати от хистопатологично изследване № И-
3017/16 от 17.06.2016 г. от „Болница Токуда“; Резултати от хистопатологично
изследване № Б-3017/16 от 11.02.2016 г. от „Болница Токуда“; протокол
№2216/16.02.2016 г.; анамнеза-фиш за спешна медицинска помощ № 49248;
фиш за спешна медицинска помощ № 64476; амбулаторен лист №
90/15.07.2015 г.; амбулаторен лист № 805/20.07.2015 г.; амбулаторен лист №
507/15.07.2015 г.; резултат от изследване „Цибалаб“ ИД № 3348264/01.12.2015
г.; амбулаторен лист № 08/19.01.2016 г.; резултати от изследвания МЦ
„Кардиохелп“; амбулаторен лист № 4/13.01.2016 г., документ на чужд език
„Patient identification” без превод.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Следва да бъдат приети приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба доказателства.
На ответника следва да бъде указано да представи превод на български
език на представен документ на чужд език, в противен случай последния ще
бъде изключен от доказателствата по делото.
Съдът намира, че не следва да допуска доказателственото искане на
ищеца по реда на чл. 190 ГПК, тъй като ответниците са представили като
доказателство към исковата молба копие от нотариален акт за дарение на
недвижим имот №100, том 2, дело №235/1985 г. на нотариус при Софийски
районен съд; нотариален акт за продажба на недвижим имот №27, том 30, дело
№5183/1985 г. на нотариус при Софийски районен съд; завещание от А.Я.Г.-Б.,
вписано в СВ-София, а останалите документи, искани от ищеца по реда на чл.
190 ГПК представляват официални удостоверителни документи, за които няма
доказателства, че ответницата разполага и които не следва да се изискват от
ответницата, а от институцията, в която се намират.
Съдът намира, че доказателственото искане за допускане на свидетели за
установяване на обстоятелството за осъществявано от ответницата владение
на ¼ идеална част от процесния имот на ищеца за относимо, необходимо и
допустимо. За посоченото обстоятелство обаче следва да се допусне един
свидетел.
Следва да се укаже на ответницата да уточни дали твърди, че е
придобила ¼ от имота по давност – която е упражнявала самостоятелство или
е придобила тази ¼ от имота по давност, упражнявана съвместно със съпруга
5
й – другият ответник по делото.
Съдът намира, че доказателственото искане за допускане на свидетели за
установяване на обстоятелството, че единствено ответницата и нейното
семейство са се грижили за КК.Б. за относимо, необходимо и допустимо, но на
този етап съдът следва да допусне само един от исканите свидетели.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът А. А. С. твърди, че заедно с ответниците са
съсобственици на недвижим имот при посочени квоти като не могат да
постигнат съгласие за подялбата му.
В случая обаче предвид доводите в исковата молба, правилното
посочване на квотите е както следва:
За А. А. С. – общо 1/4 ид.ч. (придобито чрез договор за гледане и
издръжка от 2005 г.);
За С. К. Б. – 2/4 идеални части;
За П. И. И. и С. К. Б. в режим на СИО – 1/4 ид.ч.
Ответниците оспорват иска за делба, доколкото оспорват
действителността на договор за гледане и издръжка от 2005 г., обективиран в
нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело № 359/21.09.2005 г. на С.М.,
от който ищецът черпи правата си – поради противоречие с добрите нрави и
липса на съгласие. Евентуално правят възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност от пет години – след смъртта на КК.Б..
- правна квалификация – предявеният иск за делба на процесния имот
е с правно основание по чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/ вр. с чл. 341 и
следв. от ГПК.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – между страните е безспорно, че С. К. Б. е придобила ¼ ид.ч. от
процесния недвижим имот с дарение през 1985 г. и ¼ ид.ч. – чрез покупко –
продажба в режим на СИО, заедно със съпруга й П. И., както и ¼ ид.ч. от
процесния недвижим имот – по наследство от КК.Б..
Спорно е дали договорът за прехвърляне на имот срещу гледане и
издръжка, с който се легитимира ищецът е действителен.
УКАЗВА на ответниците да уточнят в едноседмичен срок от
съобщението с препис от настоящото определение с писмена молба с препис
за насрещната страна дали твърдят, че процесната ¼ от имота е придобита по
давност чрез самостоятелно владение от ответницата С. Б. или е придобита по
6
давност чрез съвместно владение, упражнявано от двамата ответници.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска с правно основание по чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 и следв. от
ГПК:
По предявената искова претенция за делба на съсобствен недвижим
имот, в доказателствена тежест на всеки съделител е да установи, че правото
на собственост върху процесния имот е принадлежало на наследодателя, към
момента на неговата смърт и че участващите в производството лица имат
качеството наследници по закон, по завещание или че притежават право на
собственост върху идеална част от имота на друго правно основание, различно
от наследяването.
Всеки съделител носи доказателствената тежест да установи
осъществяването на наведените от него правопогасяващи и правоизключващи
възражения.
По възражението за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. III и ал. 2,
предл. II на договора за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №
200, том II, рег. № 1780, дело № 359/21.09.2005 г. на С.М. в тежест на
ответниците е да докажат твърдените основания за нищожност на договора –
противоречие на добрите нрави и липса на съгласие.
По възражението за давностно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС в тежест
на ответницата Стоянка Б. е да докаже, че е осъществявала явно, спокойно,
трайно и несъмнено владение на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот,
принадлежаща на ищеца с намерение за своене в продължение на 5 години,
което е доведено до знанието на ищеца, както и че е придобила фактическата
власт върху процесната ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот въз основа на
действителна и валидна прехвърлителна сделка, годна да прехвърли
собствеността върху идеалната част на ищеца, без да знае, че праводателят не
е собственик на процесната ¼ ид.ч. към датата на осъществяване на
придобивното основание /респ. че владението е упражнявано съвместно със
съпруга й ако твърди такова обстоятелство/.
При доказване на горното в тежест на ищеца е да обори презумпцията
по чл.70, ал.2 ЗС, като установи, че към датата на осъществяване на
придобивното основание ответницата С. Б. е знаела, че ищецът е собственик
на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот на посоченото основание или да
обори презумпцията по чл. 69 ЗС, като установи, че ответницата не е
осъществявала фактическа власт върху идеалната част от ищеца за себе си, а
за другиго или да докаже останалите си възражения и оспорвания срещу
твърденията на ответницата за давностно владение.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответниците не
сочат доказателства, че договор за гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален акт № 200, том II, рег. № 1780, дело № 359/21.09.2005 г. на С.М.
страда от посочените пороци основание за нищожност на същия – а именно
противоречие на добрите нрави и липса на съгласие.
7
Всяка от страните следва да докаже твърденията и възраженията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок да представят заверен
превод на представен на чужд език документ „Patient identification”, в
противен случай представеният документ ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците да ангажират гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване обстоятелството, че ответниците упражняват фактическа власт
върху имота от 2016 г. необезпокоявано, явно, спокойно, с ясното съзнание, че
го своят за себе си.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците да ангажират гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване обстоятелството, че единствено ответницата и нейното
семейство са се грижили за КК.Б..
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.11.2024 г. от
11.50 часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Обръща внимание на страните, че при постигане на спогодба ще
спестят съдебни разходи.
Обръща внимание на страните, че в случая не се оспорват
обстоятелства по делото като предвид предмета на същото постигането
на спогодба е в интерес и на двете страни.
8
При постигане на спогодба по време на процеса по възможност
същата да бъде предоставена на съда най-късно в съдебно заседание на
електронен носител, който позволява вписването й в съдебния протокол.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9