РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 26.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-B въззивен състав,
в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
ГЕОРГИ СТОЕВ
при
секретаря Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги
Стоев в.гр.д. № 12394 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № I-46-151/19.07.2012 г., постановено по гр.д. № 40378/2009 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 46 с-в, са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 106 ЗЕЕЕ(отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Г.В.Г., ЕГН **********.
Признато е за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 5 347,05 лева, представляваща цена за доставена
топлина енергия за периода от 02.2003г. до 09.2007г., ведно със законната
лихва, считано от 05.09.2008г. до окончателното погасяване и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 398,16 лева, представляващо обезщетение за
забава за периода от 01.04.2003г. до 15.02.2008г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Решението е постановено при
участието на трето лице помагач „Т.“ ООД.
Производството е
образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът
навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради
нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на
релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал. Твърди, че не му
е връчена заповедта за изпълнение, че не му е предоставена исковата молба с
всички приложения, че възражението за погасителна давност не се преклудира с
изтичането на срока за отговор на исковата молба, като го релевира с въззивната
жалба. Прави доказателствено искане да бъде назначена СТЕ и ССчЕ, които да
използват данните от водомерите за процесния период и да установят размера на
потребената топлинна енергия. Навежда правни доводи, че не е потребител на
топлинна енергия, както и че в имота не е доставена топлинна енергия в
претендираните от ищеца размери..
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД, с който изразява
становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в
отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени направените съдебни разноски.
Третото лице помагач „Т.“
ООД не е изразило становище по жалбата и не е извършвало процесуални действия
по настоящето дело.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно
чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Във въззивната жалба се
навеждат твърдения за неправилност на решението, поради допуснати процесуални
нарушения на съда свързани с преценката и анализа на събрания доказателствен
материал, водещи до неправилни фактически изводи, както и поради противоречие с
материалния закон.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността:
Решението е правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предявени са искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 106
ЗЕЕЕ(отм.), а за периода след 13.12. 2003г. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5 347.05 лева, представляваща цена за доставена топлина
енергия за периода от 02.2003г. до 09.2007г., ведно със законната лихва,
считано от 05.09.2008г. до окончателното погасяване и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 1 398, 16 лева, представляващо обезщетение за забава за
периода от 01.04.2003г. до 15.02.2008г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Правилен е извода на
първоинстанционният съд, че срокът за отговор на исковата молба е преклузивен с
оглед възможността ответника да релевира възражение за погасяване на вземането
по давност. Такова възражение е направено от ответника, но едва в първото
съдебно заседание, поради което съдът не го е обсъдил по същество с крайния
съдебен акт. Твърденията, че исковата молба не е била връчена с всички
приложения към нея не са доказани от ответника, който носи доказателствената
тежест за установяването на тези факти с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приложеното по делото съобщение е установено, че исковата молба заедно с
приложенията към нея е връчена лично на ответника на 18.01.2010г., като
последния е положил подписа си, удостоверявайки, че получава съобщението. С
оглед на това, че е спазен процесуалния ред за уведомяване предвиден в ГПК,
съответно ответникът е имал възможност да се запознае с претенцията на ищеца и
да формира своята защитна теза, която да обективира с отговора на исковата
молба в предвидения от закона преклузивен срок, но не го е направил, то
по-късно направеното възражение следва не следва да бъде разглеждано по
същество.
От събраните
доказателства е установено, че между главните страни е възникнало облигационно
отношение, тъй като ответникът е собственик на апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ж.к. ******, а ищецът през процесния период е осигурявал за посочения
апартамент топлоенергия за битови нужди. По делото е приобщено копие от
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 111 от 15.09.1994г., с който
ответника и съпругата му придобиват собствеността върху процесния топлоснабден
имот. Това обстоятелство е определено като безспорно с изготвения от съда
доклад по делото, който страните са приели без възражения. Съпрузите отговарят
солидарно за задължения възникнали във връзка със задоволяването на текущи
нужди на семейството – аргумент от чл. 36, ал. 1 СК и чл. 25, ал. 2 СК(отм.)
вр. § 4, ал. 1 ПЗР СК, съответно е налице надлежна процесуална и материална
легитимация на ответника в настоящето производство.
За да се уважи иска по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕЕЕ(отм.) и ЗЕ вр. с Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването и действащите преди това
Наредба за топлоснабдяване от 2004г. и Наредба за топлоснабдяването от 2002г.
Съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ, който съответства по съдържание на чл. 106а ЗЕЕЕ(отм.), продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят
изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно чл.142, ал.2 от
ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от
ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от
ЗЕ всички титуляри на вещно право на собственост или на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
В
хода на съдебното дирене пред първа инстанция са приети заключенията на вещите
лица по назначените съдебно-техническа експертиза, допълнителна
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които не са
оспорени от страните. При всестранен анализ на събрания доказателствен материал
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ответника дължи общо сумата от 5 347,05 лева, която сума
представлява сбор от 1) сумата за
топлина енергия за отопление в размер на 2 607,36 лева, 2) сумата за топлина енергия за БГВ в размер на 1 998,33 лева,
3) сумата от 520,52 лева,
представляваща такса мощност и 4)
сумата от 220,84 лева, представляваща корекция от изравнителни сметки.
В хода на въззивното
производство беше допусната поисканата от въззивника на основание чл. 266, ал.
3 ГПК съдебно-техническа експертиза, заключението по която се прие в открито
съдебно заседание с участие на страните, проведено на 28.11.23 г. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи следното, 1) Вещото
лице е изготвило заключението, съобразявайки нормативните правила на Наредбата
от 2004 г. и на Наредбата от 2007г., като е преценило периода за който са били
приложими; 2) Общият размер на задължението за част от процесния период за
начислената топлина енергия за подгряване на вода за БГВ е в размер на 1 159,82
лева. Вещото лице е имало за задача да посочи количеството на потребената
топлинна енергия за подгряване на топла вода за процесния период, като използва
показанията на водомерите в имота. За целта съдът в проведеното открито съдебно
заседание на 14.10.2021г. е издал съдебно удостоверение на въззивника, с което
да получи необходимата информация от „Софийска вода“ АД във връзка с показанията
на водомерите за потребената топла вода за процесния период. Въззивникът е
получил отрицателен отговор от дружеството, което не разполагало с поисканата
информация, поради което съдът е задължил в проведеното открито съдебно
заседание на 10.03.2022г. въззиваемата страна и третото лице помагач да
представят данни във връзка с показанията на водомерите. При изготвянето на техническата
експертиза допълнителната информация, освен събрана пред СРС, не е била налична,
респективно приобщена към доказателствения материал. Следователно изготвената в
хода на въззивното производство съдебно-техническа експертиза е използвала
същите изходни данни, които са използвани за изготвянето на експертизите пред
първа инстанция, но вещото лице не е съобразило периода, за който следва да
бъде изготвена, като е изчислил сумата за периода от 03.2003г. до 07.2007г., а
поставената задача е била за периода от 02.2003г. до 09.2007г. С оглед на
казаното съдът не кредитира като обективна и изчерпателна изготвената в хода на
въззивното производство съдебно-техническа експертиза. Непредставянето от
третото лице помагач на данни във връзка с показанията на водомерите не е
основание да се приложи чл. 161 ГПК, тъй като още пред СРС са представени
протоколите за отчет.
По делото са приобщени
като доказателства представените от третото лице помагач протоколи,
удостоверяващи изразходването количество енергия, като то тях е видно, че след
определена дата сметките са формирани на базата на двама потребители, а не на
показанията на водомерите. Същите са подписани от ответника и не са оспорени в
хода на първоинстанционното производство. По своята правна същност
представляват частен удостоверителен документ, съдържащ неблагоприятни за
подписалото се лице факти, а именно размера, респективно стойността на
изразходваната топлинна енергия. Същите документи са използвани при изготвянето
на приетите от първоинстанционният съд съдебно-техническа, допълнителна
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като
правилни, пълни и обективни. От съвкупния анализ на събрания доказателствен
материал съдът приема за установено по делото , че в имота е доставена топлинна
енергия за процесния период на стойност от общо 5 266,45 лева. Тази сума е изчислена от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза като е съобразило разпоредбите на Наредбите за
топлоснабдяване , данните по протоколите за отчет за показания на
разпределители и на водомер, данните по общия топромер, обем на имота и на
сградата. Съдът изцяло кредитира извода на вещото лице като резултат от
самостоятелните му изчисления, неопровергано от събраните по делото
доказателства. В случая протоколите за отчет на уредите носят подпис на потребител на топлинната енергия и
установяват, че в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване и
за отопление, че уреди са отчетени реално, като стойността на топлината
енергия за БГВ следва да се определя на база двама потребители, а не на
показанията на водомерите. Съдът не кредитира сумата по СЧЕ в частта, с която е
изчислена сумата от 220,84 лева, представляваща корекция по изравнителни сметки,
тъй като е за период по-голям от процесния. Поради което съдът кредитира
изготвеното заключение по СТЕ, като съобразено с процесния период, като вещото
лице е посочила, че сумата за изравняване е в размер на 140,24 лв. Въз основа
на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено за
разликата.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността
на иска за главницата обуславя и основателност на иска за акцесорното вземане
за обезщетение за забава. Първоинстанционният съд е определил размера на
дължимата лихва съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Настоящият състав, счита че размерът следва да остане непроменен, тъй като при
изчисляването му вещото лице не е взело предвид сумата от 220 лева, дължима по
изравнителна сметка, а е опрделил дължимата лихва върху сумата от 5126,26 лева,
а именно цената за употребената топлинна енергия, без да се вземат предвид
изравнителните сметки.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото
отговорността за разноски е на двете страни. Въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт и
съответно претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на
правна помощ определя такова в размер на 100 лева. Тъй като въззивната жалба е
частично основателна, то размерът на юрисконсултското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде пропорционално намален до 98,42 лева. Въззивникът е сторил
разноски в размер на 284,90 лева, от които 134,90 лева за държавна такса и 150
лева за възнаграждение за вещо лице. Съгласно уважената част от въззивната
жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивникът се дължи сумата от 4,20 лева. Тъй като исковете
претенции не са уважени изцяло, то ответникът не дължи на основание 78, ал. 1
ГПК сумата от 15,5 лева, разноски
сторени в първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски за първоинстанционното производство, но същият
не е представил доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № I-46-151/19.07.2012 г., постановено по
гр.д. № 40378/2009 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 46 с-в, в частите, с които са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, кумулативно обективно съединени искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 106
ЗЕЕЕ(отм.), а за периода след 13.12. 2003г. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, срещу Г.В.Г., ЕГН **********, за
горницата над 5 266,45 лева до 5 347,05 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия
за имот - апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ******, за
периода от 02.2003г. до 09.2007г., ведно със законната лихва, считано от
05.09.2008г. до окончателното погасяване, както и за сумата от 15,5 лв., представляваща съдебни разноски в полза на
ищеца в първоинстанционното производство съразмерно отхвърлената част от иска, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, кумулативно обективно съединени искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 106
ЗЕЕЕ(отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Г.В.Г., ЕГН **********, за горницата над 5 266,45 лева до
5 347,05 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
имот - апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ******, за периода от
02.2003г. до 09.2007г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2008г. до
окончателното погасяване , за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
I-46-151/19.07.2012 г., постановено по гр.д. № 40378/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 46 с-в, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Г.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 98,42 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4,20 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено
при участието на „Т.“ ООД в качеството на трето лице помагач.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от уведомяването пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.