№ 1095
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100900569 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност и при
условията на евентуалност на основание свръхзадълженост.
Молителят „Я.Ф.“ ЕООД твърди, че има непогасени задължения към Националната
агенция за приходите и към дружества в общ размер на 65 746,81 лева. Посочва, че е спрял
плащанията, поради което е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално
свръхзадълженост. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се открие
производство по несъстоятелност на дружеството, да се обяви в несъстоятелност и да се
спре производството, с оглед липсата на средства.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.
1
608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена от длъжника „Я.Ф.“ ЕООД. От приложените доказателства се
установява, че дружеството има задължения към „Б.“ ООД за заплащане на възнаграждение
за извършен транспорт; към Националната агенция за приходите за заплащане на изискуеми
задължения за наложени имуществени санкции и за осигурителни вноски и към дружеството
GUNZ, Австрия. Следователно дружеството има изискуеми и неразплатени задължения по
търговски сделки и за публични задължения.
Молителят „Я.Ф.“ ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно
организационната си форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност на „Я.Ф.“ ЕООД трябва да
се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието
му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си.
От изисканата и приложена справка от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания
и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 20.04.2022 г. е видно, че на името на
дружеството не са налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания. Видно е от
писмо от НАП, ТД на НАП София, че по отношение на „Я.Ф.“ ЕООД има наложени
обезпечителни мерки върху имущество на дружеството по реда на ДОПК, издадени са 2 бр.
постановления за налагане на обезпечителни мерки от 31.01.2019 г. и 20.01.2022 г., като
няма започнати действия по принудително изпълнение срещу имущество на „Я.Ф.“ ЕООД .
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира
като обективна и компетентна изготвена, се установява, че през периода 2016 г. – 2018 г.
вкл. преобладаващата част от активите на „Я.Ф.“ ЕООД са били текущи /краткотрайни/
активи. Към края на 2016 г. и 2017 г. материалните запаси и вземанията са с приблизително
еднакви дялове в структурата на текущите активи и формират около 50% от общата им
балансова стойност, като останалата една втора е представлявала парични средства. През
2018 г. голяма част от краткосрочните вземания са събрани и относителният им дял
намалява до 2,50%, същевременно този на паричните средства се увеличава и достига до
73,75% от стойността на текущите активи към 31.12.2018 г.
Видно е, че към 31.12.2016 г. собственият капитал на дружеството е в размер на 51
хил. лв. и е съставлявал 28% от общата сума на пасивите на „Я.Ф.“ ЕООД. Формиран е
резултат на отчетена печалба за периода в размер на 40 хил. лв., която е компенсирала
натрупана загуба от минали години, както и от посочените в баланса резерви в размер на 28
хил. лв. Отчетената за 2017 г. загуба от 57 хил. лв. е довела до декапитализация на
дружеството, която през 2018 г. се е задълбочило, вследствие на още един отрицателен
текущ финансов резултат /-39 хил. лв./. В резултат на анализа на данните от оборотната
ведомост за 2019 г. се констатира, че финансовият резултат за периода е нулев, т.е.
състоянието на декапитализация не е променено и след 31.12.2019 г. Посочените в
счетоводните баланси през периода 2016 г. – 2018 г. задължения са преобладаващо
дългосрочни /над 1 година/, но през 2018 г. е отчетено съществено увеличение на размера на
текущите задължения /над три пъти/ и намаление с около 23% на нетекущите задължения
които от своя страна представляват задължения към финансови предприятия. През 2019 г.
тази тенденция се е затвърдила, при което и поради обявяване на предсрочна изискуемост
на задълженията по договори за кредит с „Р. /България/“ ЕАД, нетекущите задължения са
нараснали още два пъти, достигайки до 162 хил. лв. За 2020 г. в търговския регистър е
подадена декларация по чл. 38, ал. 2 ЗСч, съгласно която дружеството не извършва дейност.
От изчисленията на вещото лице, направени по данни от счетоводните баланси, се
установява, че до 31.12.2018 г. всички коефициенти ликвидност превишават горните
2
граници на референтните си стойности. Изключение прави коефициентът на обща
ликвидност към 31.12.2018 г., чиято стойност е пределно близка до минималната си
референтна такава. Следователно, през периода 31.12.2016 г. – 31.12.2018 г. „Я.Ф.“ ЕООД е
било в състояния да погасява своевременно изискуемите си задължения. През 2019 г.
изискуемите задължения на дружеството нарастват значително, което дава отражение върху
стойностите на показателите за ликвидност и същите се понижават около два пъти. Км
31.12.2019 г. стойностите на коефициентите на обща и на бърза ликвидност са значително
по-ниски от минимално допустимите, а тези на незабавна и абсолютна ликвидност попадат
в границите на референтните си стойности.
Установява се, че към 31.12.2016 г. стойностите на показателите за финансова
автономност на „Я.Ф.“ ЕООД са в допустими граници. През следващите три отчетни
периода дружеството е декапитализирано, а изчислените стойности на показателите за
финансова автономност не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, тъй като
същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, която в случая е висока –
освен към кредиторите, налице са задължения и към собственика на капитала.
От констатациите на вещото лице е видно, че публичните задължения, за които са
налице данни, че са налични, не са отразени в счетоводството на „Я.Ф.“ ЕООД. Съобразно
изготвения алтернативен вариант на изчисления на показателните за ликвидност, при който
е отчетено наличието на въпросните публични задължения, стойностите на коефициентите
на обща и бърза ликвидност към 31.12.2019 г. са значително по-ниски от минималните си
референтни стойности. Коефициентът на незабавна ликвидност е на препоръчителния
минимум и единствено коефициентът на абсолютна ликвидност е в допустими граници.
Установява се, че до края на 2017 г. „Я.Ф.“ ЕООД е било в състояние безпроблемно
да погасява своите изискуеми задължения. През следващия годишен отчетен период – 2018
г. възникват затруднения при обслужването на текущите задължения, показателен за което е
пониженият под минималната си референтна стойност коефициент на обща ликвидност,
изчислен по варианта, при който са взети предвид публичните задължения към НАП. През
2019 г. размерът на тези задължения се увеличава, като към тях се добавят и тези по
обявените за предсрочно изискуеми договори за кредит. Като се отчете и увеличеното на
задълженията към доставчици в сравнение с предходния период, в края на 2019 г. „Я.Ф.“
ЕООД не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с притежаваните
краткотрайни активи.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съдът приема, че е налице обективна невъзможност дружеството да покрие
задълженията си, свързани с търговската му дейност, което налага изводът, че „Я.Ф.“ ЕООД
е в състояние на неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл.
290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на
длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите,
като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента
на тяхната изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е изпаднал в
състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство по
несъстоятелност.
Доколкото основанието свръхзадълженост е предявено при условията на
евентуалност, съдът не дължи разглеждането му в настоящото производство.
При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят
всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд,
3
постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по
т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на
ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се
разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на молителя „Я.Ф.“ ЕООД следва да се приеме 31.12.2019 г., към
която дата, съгласно заключението на вещото лице, дружеството обективно не е било в
състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към двама или повече кредитори.
Предвид всичко изложено налице са всички предпоставки, които са визирани в
закона и спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност.
По делото са събрани доказателства, че молителят „Я.Ф.“ ЕООД не разполага с
парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните
разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са предплатени и в указания от
съда срок с протоколно определение от 26.09.2022 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на
26.09.2022 г. С оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът
намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК молителят ще бъде осъден с решението
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Я.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. *******, ап. ******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„Я.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. *******, ап. ******.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Я.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. *******, ап. ******.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Я.Ф.“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „Я.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. *******, ап.
******.
СПИРА производството по т.д. № 569/2022 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 3 000
4
лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните разноски в производството
по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на длъжника „Я.Ф.“ ЕООД, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632,
ал. 6 ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в търговския
регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „Я.Ф.“
ЕООД, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО, като се изпрати на ТП на НОИ,
София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се
изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК „Я.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. *******, ап.
******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5