В Районен съд – Дупница е внесен обвинителен акт по досъдебно производство №
875/2016г., вх. № 2403/2016г. по описа на Районна прокуратура –
Дупница, ДП № 687/2016г. по описа на РУ на МВР-Дупница срещу К. Василев Д., който е обвинен в това, че на 17.09.2016г., около
06:30 часа в гр. Сапарева баня, пред ПУ - Сапарева баня, чрез нанасяне на
юмручни удари в областта на устата е причинил средна телесна повреда на Н.И.Ц. ***,
изразяваща се в избиване на първи горен ляв /21/ зъб и фрактура под нивото на
венеца на трети горен ляв зъб /23/, приравняваща се на пълното му избиване,
водещи до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление
по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира престъплението
за безспорно установено. Счита, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, което да бъде отложено за срок от 3 год. би било справедливо с оглед
начина на извършване на престъплението.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец – адв. Н. намира
престъплението за доказано. Моли за уважаване на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д. пледира за
невиновност на подсъдимия, като счита, че не е установено авторството на
деянието. Моли за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият К. Василев Д. се присъединява към становището на защитника си.
В последната си дума моли за правилно решение на съда.
От фактическа страна:
Подсъдимият К. Василев Д. е роден на *** ***, българин, с българско
гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********.
Вечерта на 16.09.2016г. подсъдимият, заедно с Н.Ц. и М.Р. ***, където
играли на игралните машини. На следващия ден – 17.09.2016г., сутринта около
06:30 часа подс. Д. и свид.
Ц. си тръгнали от казиното. Докато пътували в колата на подсъдимия, двамата се
скарали, като Д. заявил на Ц., че ще подаде жалба срещу нея в полицията, за да
спре да му досажда. Пред полицейския участък в гр. Сапарева баня двамата отново
се сдърпали като подсъдимият започнал да дърпа, удря и скубе Ц.. Двамата
излезли от автомобила, след което подсъдимият и нанесъл нови удари в областта
на устата. В резултат на ударите на пострадалата й били избити първи горен ляв
/21/ зъб и фрактура под нивото на венеца на трети горен ляв зъб /23/.
Впоследствие подсъдимият убедил пострадалата да се качи отново в колата,
след което двамата се отправили към дома на Ц., където се намирала сестра й П.А..
След като последвал нов скандал, Ц. отказала да върне ключовете за автомобила
на К.Д., които му били върнати вечерта със съдействието на полицейските
служители И.Д. и Б.Д..
По доказателствата:
По делото не е налице спор като е
налице съвпадение във фактическата обстановка, пресъздадена от подсъдимия Д. и
пострадалата Ц. по отношение на обстоятелството, че вечерта на 16.09.2016г. двамата,
заедно с М.Р. ***, където играли на игралните машини, както и че на следващия
ден – 17.09.2016г., сутринта около 06:30 часа подсъдимият Д. и свид. Ц. си тръгнали от казиното. Докато пътували в колата
на подсъдимия, двамата се скарали, като Д. заявил на Ц., че ще подаде жалба
срещу нея в полицията, за да спре да му досажда. Пред полицията двамата се дърпали
в колата, тъй като свид. Ц. не искала да слезе от
колата.
В посочената част
обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата се потвърждават
частично и от показанията на свид. Р., който също
заявява тримата да са били в казиното в Сапарева баня, преди Д. и Ц. да си
тръгнат. Въпреки, че Р. не е очевидец на случилото се след тръгването на подс. Д. и свид. Ц., същият
заявява да е узнал от К., че след тръгването им двамата са ходили до полицията,
където К. се опитал да я свали от колата. Съдът не кредитира показанията на свид. Р. в частта относно времето, в което твърди да са се
развили събитията, доколкото същият твърди Ц. и Д. да са си тръгнали от
казиното около 22:30 часа, а самият той - малко след полунощ, което
обстоятелство е в противоречие с всички останали гласни доказателствени
средства – обясненията на подс. Д., показанията на свид. Ц. и А..
По делото не се оспорва и
това, че пострадалата е претърпяла уврежданията, описани в обвинителния акт на първи
горен ляв /21/ зъб и на трети горен ляв зъб /23/, за които данни има във всички
събрани доказателства по делото (обяснения на подс. Д.,
показания на свид. Ц., А., Р., съдебно-медицинска
експертиза).
За разлика от свид. Р., който комуникирал с пострадалата и подсъдимия
преди увреждането, свид. А. макар да не е присъствала
при осъществяване на повредата, непосредствено е възприела състоянието на
сестра си Ц. след пристигането й заедно с подс. Д. от
полицейския участък. Същата сама се е убедила в това, че Н. е с „изкъртени
зъби“ и има „кръв по устата“. Първа е чула и версиите за увреждането: тази на Н.,
че са се сбили с К. пред полицейския участък и тази на К. – че Н. е луда и сама
си вади зъбите.
Съществените противоречия
в доказателствата по делото се отнасят до това дали посочените увреждания са
причинени именно от подсъдимия при описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. От една страна са показанията на свид. Ц.,
която твърди увреждането да е причинено чрез нанасяне на удари от страна на
подсъдимия. От друга страна са обясненията на подсъдимия, който макар да не оспорва
уврежданията отрича да е нанасял удари, с които да е причинил повреда на
пострадалата Ц. като заявява, че същата сама си изваждала зъбите.
Съдът кредитира и намира
за достоверни показанията на свид. Ц., които в тази
им част са напълно логични. От една страна няма спор, че увреждането е станало
именно в периода след напускане на казиното от Д. и Ц. до пристигането им в
дома на А.. В посочения период по делото не се оспорва да е имало конфликт
между двамата, при който пострадалата първоначално да не е искала да излезе от
колата на подс. Д., което е прераснало в спречкване.
Скоро след като двамата се появили при свид. А., пострадалата
заявила, че К. й е „изкъртил зъбите“, като конфликтът между двамата продължил и
пред дома на Ц. и А.. Същата версия (че зъбите й са счупени от подс. Д. ***) свид. Р. твърди да
е разказана и на него (макар последният
да изразява съмнение в достоверността й).
Допълнителен аргумент в
подкрепа на това, че именно подсъдимият е нанесъл ударите причинили счупването
на зъбите на пострадалата е и обстоятелството, че самият той е изразил опасения
пред свид. Р., че „колата може да е в кръв“, като
след връщането на ключовете двамата огледали колата дали същата има следи от
кръв.
По делото не са налице
каквито и да било други доказателства, които да разколебават извода, че
уврежданията са причинени именно по описания в обвинителния акт начин,
пресъздаден и от пострадалата Ц.. Алтернативен механизъм се поддържа единствено
в обясненията на подсъдимия (частично възпроизведен и в показанията на свид. Р.), който съдът намира за необоснован и невъзможен.
От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, която съдът възприема като пълна, обективна и
вярна, по несъмнен и убедителен начин се установява механизмът на причиняване
на инкриминираните увреждания - избиване на първи горен ляв /21/ зъб и фрактура
под нивото на венеца на трети горен ляв зъб /23/, приравняваща се на пълното му
избиване, водещи до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето. Еднозначно се приема, че причина за счупването е травма (удар) в
тази област като преди увреждането същите зъби са изпълнявали функциите си.
Подробно са описани и аргументите за достигане на този извод, основан на анализ
на медицинската документация и снимки на зъбите, както и изследване
дълбочината, разкъсаността и вкостеняването на авеолата (като по този начин са отграничени
причините за увреждане на зъби 21 и 23 от зъб 22, чиято давност е по-дълга,
предвид вкостеняването на алвеолата). Отхвърлено е категорично липсата на 21 и
23 зъб да се дължи на „самостоятелно падане“.
По изложените съображения
съдът съдът намира за установено, че единствената
възможна причина за избиване на 21 и 23 зъб в периода от тръгването на Ц. и Д.
от казиното до пристигането им в дома на А. е именно описаната от пострадалата
– нанесени удари от подсъдимия в областта на лицето й, като категорично следва
да се отхвърли версията за самостоятелно падане на зъбите.
Този извод не се
опровергава от показанията на двамата полицейски служители – свид. Д. и свид. Д.. Двамата не
са възприели непосредствено случилото се сутринта на 17.09.2016г., но лично са
се убедили в конфликта между Ц. и подсъдимия продължил и вечерта същия ден.
Действително двамата заявяват, че не са забелязали следи от наранявания по Ц.,
както и че тя не се е оплакала за нанесен побой от Д., но в същото време не потвърждават
и поддържаната от подсъдимия версия, че пострадалата сама си е вадила зъбите. Двамата
полицаи добросъвестно заявяват, че не са се задълбочавали в случая, а
единствено са съдействали за връщане ключовете на подсъдимия, без да са
разследвали причините за влошаване отношенията между страните.
Не се споделя и поддържаната
от защитата теза за отхвърляне показанията на пострадалата Ц. като
недостоверни, тъй като същата била заинтересована от изхода на делото. Процесуалният
закон не изключва изначално достоверността на тези показания като същите
изрично са предвидени като допустимо доказателствено
средство (чл. 118, ал. 1, т. 2 от НПК). В същото време заинтересоваността на
пострадалата послужи като основание за завишена критичност при кредитиране на
показанията й, поради което същите бяха съпоставени и с останалите
доказателства по делото в извършения по-горе доказателствен
анализ. Последното се отнася и до изтъкнатото в пледоарията на защитника
противоречие по отношение на датата на деянието, за която въпреки
разминаванията в показанията на пострадалата бе несъмнено установена от
показанията на останалите свидетели по делото, а и от самата нея след прочитане
на показанията й от предишните разпити.
Горните изводи не се
опровергават и от непоследователността в изложението на пострадалата досежно извършените от нея действия по снабдяване с
медицинско удостоверение за нанесената й повреда. От приложеното на л. 10 от ДП
медицинско свидетелство е видно, че Н.Ц. в крайна сметка се е явила на преглед
на 19.09.2016г., с което се поставя яснота кога същата е успяла да посети
специалист. Същественото в случая е, че
този документ (в т.ч. датата, на която е съставен) е съобразен от вещите лица по
приетата от настоящия състав съдебно-медицинска експертиза, които категорично
са заключили, че е възможно описаните увреждания да са причинени при описаните
от пострадалата дата и начин. При това положение е ирелевантно
дали преди прегледа на 19.09.2016г. пострадалата е опитвала да се снабди с
такъв документ от друг лекар. Недоказано и без значение е обстоятелството дали
д-р К. е вадил зъби на пострадалата, доколкото релевантни за делото са единствено
21 и 23 зъб, чийто механизъм на увреждане е установен по несъмнен начин от
приетата съдебно-медицинска експертиза.
По изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт се явява несъмнено доказана, поради което и въз
основа на нея формира и своите правни изводи.
От правна страна:
Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Посочената ал. 1 на чл. 129 от НК
предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно
лице, което причини другиму средна телесна повреда, а съгласно ал. 2 на същия
чл. 129 от НПК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване
на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на
крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване
на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които
се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други
части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които
проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
В настоящия случай, от установената по-горе фактическа обстановка е видно,
че подсъдимият Д. с поведението си е осъществил от обективна страна състава на
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК като на 17.09.2016г.,
около 06:30 часа в гр. Сапарева баня, пред ПУ – Сапарева баня, чрез нанасяне на
юмручни удари в областта на устата е причинил средна телесна повреда на Н.И.Ц. ***,
изразяваща се в избиване на първи горен ляв /21/ зъб и фрактура под нивото на
венеца на трети горен ляв зъб /23/, приравняваща се на пълното му избиване,
водещи до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
както и последиците от неговото осъществяване. Този извод се налага от обективираното от самия подсъдим поведение, който е съзнавал,
че нанасянето на юмручни удари в областта на главата, където са разположени
множество сетивни органи е от естество да доведе до увреждане на пострадалата.
Ето защо съдът намери, че подсъдимият с поведението си е осъществил състава
на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По вида и размера на
наказанието:
За престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия и чистото му
съдебно минало към датата на деянието, като не са налице отегчаващи
обстоятелства.
Ето защо съдът прецени, че наказанието следва да се наложи при условия на
чл. 54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства, които прие, че не са
такива или до такава степен, че да обосноват приложение на чл. 55 от НК. В
същото време съдът отчете обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и първоначалното намерение на подсъдимия да уреди отношенията си с пострадалата
чрез намеса на компетентните държавни органи, което обстоятелство служи като
основание да се приеме, че инкриминираното деяние не следва да се възприема
като установена престъпна нагласа у подсъдимия, а е повлияно и от особеностите
в характера на пострадалата (която според показанията й и тези на сестра й – свид. А., а и от обясненията на подсъдимия постоянно
досаждала на подсъдимия) и характерстиките на
обстановката.
Мотивиран от горното, съдът счете, че наказание лишаване от свобода за срок
от 9 месеца в пълна степен ще способства за поправително-превъзпитателното
действие върху подсъдимия, като в същото време ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото и ще способства в
максимална степен за постигане целите по чл. 36 от НК.
Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не е налице
условието по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК, с оглед предвиденото в наказание.
В допълнение на горното, съдът прие, че са налице и предпоставките по чл.
66 НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание. Съдът отчете, че
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за срок по-кратък от три години,
както и че към момента на деянието подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е
осъждан за престъпление от общ характер. Не са налице данни по делото, от които
да се направи извод, че подсъдимият не е състояние да се поправи без да
настаняването му в местата за лишаване от свобода. Определеният от съда
изпитателен срок от три години, ще спомогне на подсъдимия да полага повече
старание, за да приведе поведението си с установения в страната правен ред,
като по-този начин съдът прие, че в по-пълна степен ще се постигне
поправително-превъзпитателното действие върху подсъдимия, като в същото време
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Съдът прецени, че на подсъдимия не е необходимо да бъдат налагани
възпитателни грижи при условията на чл. 67 от НК.
След определяне на наказанието, съдът се занима и с въпросите по чл. 301, ал.
1, т. 3 от НПК вр. чл. 23-25 НК, като съобрази, че по
НОХД № 390/2017г. по описа на РС-Дупница по отношение на подсъдимия има
наложено и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца.
Престъпленията по настоящото НОХД № 130/2017г. и по НОХД № 390/2017г., двете по
описа на РС-Дупница, са в съотношение на съвкупност, доколкото всяко от
деянията е извършено преди да е налице влязла в сила присъда, за което и да е
от тях, поради което наложените наказания подлежат на кумулиране.
На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК съдът определи едно
общо наказание измежду наложените му наказания като му наложи най-тежкото от
тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
9 /девет/ месеца. По аналогични на изложените по-горе съображения, съдът
прецени, че понастоящем не е необходимо определеното общо наказание да бъде
ефективно изтърпяно, поради което на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, отложи така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. Съдът прецени още че за постигане
целите на наказанието не е необходимо увеличаване на определеното общо
наказание при условията на чл. 24 от НК. На основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал. 2 от НК, към определеното общо наказание е
присъединено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
/една/ година и 4 /четири/ месеца, считано от 05.03.2017г., наложено му по НОХД
№ 390/2017г. по описа на РС-Дупница.
По гражданския иск:
С протоколно определение на съда от 25.10.2017г. е приет за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалата срещу подсъдимия К.Д. граждански иск за
сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Така заявена гражданската претенция намира своето правно основание в чл. 45
вр. чл. 52 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е предпоставена
от установяване на следните елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: деяние; противоправност на деянието;
вреда; причинна връзка между деянието и вредата; вина.
От възприетата по-горе фактическа обстановка по категоричен начин се
установява, че подсъдимият е осъществил деяние, имащо характер на престъпление,
тъй като е извършено противоправно и виновно. По
категоричен начин е установено и наличието на вредоносен резултат, както и
причинна връзка между него и поведението на подсъдимия. При това положение
следва да се приеме, че са налице предоставките за
ангажиране на отговорността на подсъдимите за обезвреда
на причинените неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението следва да се извърши при условията
на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
във всеки отделен случай. В конкретния случай съдът отчита вида, характера и
тежестта на телесните увреждания, а именно избиване на първи горен ляв /21/ зъб
и фрактура под нивото на венеца на трети горен ляв зъб /23/, приравняваща се на
пълното му избиване, водещи до избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето. Настоящият състав на съда отчете и обстоятелството, че
увреждането е осъществено чрез удари с ръце в областта на главата, където са
разположени множество сетивни органи. Съобрази се и обстоятелството, че причинените
страдания са довели и до нарушаване на дъвкателната
функция във фазата на отхапването, както и в лека степен говора.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав на съда счете, че
размерът на справедливото обезщетение се равнява на 2500,00 лева като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7000,00 лева предявеният
иск подлежи на отхвърляне.
Разноски по делото:
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР –
Кюстендил и сторените на досъдебното производство разноски в размер на 180,00
лева.
Подсъдимият е осъден да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Дупница и сумата от 40,00 лева, представляваща сторените разноски
в съдебното производство, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Дупница, сумата от 100,00 лева, представляваща дължимата държавна такса
за разглеждане на гражданския иск.
Съдът не се произнесе изрично по въпроса за веществените доказателства, тъй
като по делото не са приложени такива.
По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: