№ 10018
гр. София, 02.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110147075 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 363,17
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017г. до м.
04.2019г. , ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането
; 61,30 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 29.12.2020 г.; 20,03 лв., представляваща цена на такса за
услуга дялово разпределение за периода от м. 12.2017г. до м.04.2019 г.,ведно със законна
лихва от 26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането , както и 2,74 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово
разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 29.12.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
4572/2021 г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
при следните квоти: по отношение на ЕК. С. Т. - 4/6, а именно : 242,11 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. , ведно със
законна лихва от 26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането ; 40,87 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 29.12.2020 г.; 13,35 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово
разпределение за периода от м. 12.2017г. до м.04.2019 г.,ведно със законна лихва от
26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането , както и 2,74 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за
периода от 31.01.2018 г. до 29.12.2020 г. ; по отношение на СТ. С. Т. -2/6 , а именно : 121,06
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2017г. до м.
04.2019г. , ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането
; 20,43 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 29.12.2020 г.; 6,68 лв., представляваща цена на такса за услуга
дялово разпределение за периода от м. 12.2017г. до м.04.2019 г.,ведно със законна лихва от
26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането , както и 1,37 лв., представляваща
1
лихва за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за
периода от 31.01.2018 г. до 29.12.2020 г.
Ищецът ФИРМА твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, АДРЕС , аб.№ 333963, като купувачите не са изпълнили насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на такса за услуга дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача, а съгласно тези от 2016 г., в сила от
10.07.2016 г., в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон, което ответникът не е сторил, поради което претендира същите. Твърди,
че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава
върху всяка от главниците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТ. С. Т. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Твърди , че е подал в ищцовото дружество още през
2014г. заявление за закриване на неползвана партида по образец на ищеца с рег. № Г
5955/09.05.14г. , с което е изразено желание за прекратяване на правоотношенията с ищеца,
като заявление за откриване на партида не е подавано.Поддържа, че след извършени
справки се установило, че ищецът не е издавал фактури за процесния период . Оспорва
пасивната си процесуална легитимация по делото с твърдение , че имотът технически не е
присъединен към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение , поради което
няма качеството на клиент.Поддържа, че услугите в имота на ответника са прекъснати още
през 1995г., поради което няма как при демонтирани в имота отоплителни тела, при липса
на доставяне на топлинна енергия и при липса на средства за търговско измерване ,
ответниците да са клиенти на ищеца. Поддържа, че поради липсата на отоплителни тела в
имота топлинна енергия за битови нужди не е постъпвала и не е използвана от ответниците.
Твърди се липсата на представени от ищеца писмени доказателства, че сградата е
присъединена към топлопреносната мрежа.Твърди се, че правната уредба на понятието
„потребител на топлинна енергия“ е нищожна, поради което оспорват да имат това качество.
Навежда довод за противоречие между ЗЕ и ЗЗП, като счита, че последният се прилага с
предимство. Оспорва сключването на писмен договор с ищеца, като в тази връзка се
позовава на практика на СЕС. Счита, че липсва конкретизация на предоставената услуга.
2
Поддържа, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е нищожна поради противоречието
с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото е издадена при липса на
компетентност и неиндивидуализация по основание и размер на вземането, предмет на
същата. Като допълнително основание за нейната нищожност посочва липсата на изрично
разпореждане за издаване на заповедта за изпълнение. Оспорва действието на общите
условия за продажба на топлинна енергия, тъй като не са ги приели под формата на писмен
документ, както и да са ги подписали. По отношение на претенцията за цена на услуга
дялово разпределение заявява, че се касае за предявяване на чуждо задължение, а именно
към фирмата за дялово разпределение, а не към ищеца. В тази връзка се позовава на
нарушение на КРБ, Директива № 2011/83/ЕС, инкорпорирана в ЗЗП, и Директива
1993/13/ЕОИ. Счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не
отговарят на реалното потребление. Оспорва претендираните от ищеца разноски като
недължими и прекомерни. Навежда довод за неравноправност в клаузите на общите
условия. Счита, че се касае за непоискана услуга. Оспорва да е доказано осъществяването на
продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество.
Оспорва се и основанието за начисляване на услуга сградна инсталация. Оспорва
доказателствената сила на представените извлечения от сметки. Оспорва да е доказано
пускането в експлоатация на абонатната станция. Счита за нищожно начисляването на
лихви върху прогнозни сметки. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски. Отправя искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съд на ЕС-Люксембург за отговор на посочените в отговора на исковата
молба въпроси.Прави искане за откриване по реда на чл. 193 ГПК на процедура за
установяване неистинност на всички , представени с исковата молба писмени
доказателства.Прави искане за спиране на производството по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
Доколкото ответницата ЕК. С. Т. е депозирала отговор след срока по чл. 131 ГПК /
препис от исковата молба й е връчен на 06.10.21г. , като отговор на исковата молба е
депозиран от нея на дата 08.11.2021г. /, съдът следва да приеме, че липсва отговор на
исковата молба от ответницата ЕК. С. Т., а е налице писмено становище по делото. Със
същото се оспорват предявените искове по основание и размер по съображенията и
доводите , изложени в отговора на ответника С.Т..
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
1) По искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало насрещно задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
2) По искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
3
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изпадане на ответниците в забава.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „ФИРМА като трето
лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като по
тяхната относимост и годността им да установят релевантните за спора факти съдът ще се
произнесе по същество на спора с крайния съдебен акт. Искането на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде
уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за
топла вода. Ето защо искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено. Следва да
бъде уважено и искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с
поставените в исковата молба задачи, с изключение на задача № 1, тъй като ответниците не
твърдят да са извършвали плащания. Исканията на ответниците по реда на чл. 190 ГПК
следва да бъдат уважени единствено по отношение на изравнителните сметки и фактурите
за процесния период. В останалата част исканията им следва да се оставят без уважение, тъй
като или касаят документи, за които няма данни да са намират у ищеца, или касаят
обстоятелства, които ще бъдат предмет на изследване от допуснатите експертизи, или следва
да бъдат представени от третото лице – помагач.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 4572/2021 г. по описа на
СРС, 69 състав.
Искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение,
като съображенията за това са следните: съгласно чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за
функциониране на ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или
валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване
на заведеното пред него дело. В случая, никоя от посочените хипотези не е налице, тъй като
искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба от правото на Европейския
съюз или за валидността на акт на органите на Европейския съюз. Нещо повече,
преюдициалното заключение, а оттам и преюдициалното запитване трябва да имат пряко
отношение към предмета на делото, а в случая такова не е налице, тъй като не става въпрос
за искане за тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от националното
такова. В допълнение следва да се отбележи, че настоящата инстанция не е последна
инстанция по същество, поради което в случай на необходимост и преценка, че поставените
4
от страните въпроси са от значение за правилното решаване на спора, такова запитване
следва да извърши последната инстанция по съществото на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С.Т. за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС, за откриване на производство по чл. 193 ГПК, доколкото
съдът е обявил на страните , че по тяхната относимост и годността им да установят
релевантните за спора факти съдът ще се произнесе по същество на спора с крайния съдебен
акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С.Т. за спиране на
производството по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК , доколкото съдът намира, че не са налице
предпоставките за това.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „ФИРМА, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, като трето лице-помагач.
ПРИЕМА приложените към исковата молба доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в срок до първото по
делото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер аб.
№ 333963, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице инж. Н.Д.М. специалност „Промишлена топлотехника“.
УКАЗВА на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че следва да изготви
заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и че при
отговор на въпрос № 4 следва да съобрази изравнителните сметки, но само за месеците,
включени в процесния период.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба, с изключение на задача № 1, тъй като е неотносима.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В.В., специалност „Счетоводство и контрол“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводната
експертиза в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от съобщението
5
да представи фактури и изравнителни сметки, касаещи процесния период, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците в останалата част.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 4572/2021 г. по описа на СРС, 69
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2022 г. от
09:30 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, отговора на
исковата молба и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
Вещите лица да се призоват с указания да работят след представяне на доказателства
за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6