№ 30906
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110110842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба, изпратена на 09.07.2024г. чрез ЕПЕП (което се
установява в ЕИСС от електронното досие на делото), на ответника „фирма“ ЕООД, с
която иска решението да бъде изменено в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати разноски в размер на 100лв. за държавна такса и 480лв. за адвокатско
възнаграждение. Изтъква, че е налице злоупотреба с право и не се дължат разноски.
Отрича да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., доколкото ищцата не
била материално затруднена.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок (изпратена
е чрез ЕПЕП на 09.07.2024г., когато изтича крайния срок), като в случая не е
необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се иска изменение на
присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което молбата е
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В мотивите на поставеното по делото решение съдът е изложил съображения
защо намира, че в случая се дължат разноски на ищеца и процесуалния му
представител, които не намира за необходимо да преповтаря. Упражняването на право
на иск в защита на едно накърнено субективно право не представлява злоупотреба с
право съгласно чл. 3 ГПК. По делото няма никакви твърдения и доказателства
ответното дружество извънсъдебно да е признало нищожността на клаузата за
неустойка от сключения договор за потребителски кредит и да е предложило на
ищцата да й върне платената без основание суми. Напротив, на съда му е служебно
известно, че същият многократно включва тази клауза в договорите, макар да му е
известна многобройната съдебна практика, в която тази клауза се приема за нищожна.
Упражняването на процесуални права при накърнени субективни материални права не
представлява злоупотреба, а защита, която се реализира по реда на исковия процес,
както е сторено в случая.
По отношение на материалната затрудненост, в решението изрично е обсъдено
1
защо съдът приема, че не са налице основания да не се присъди в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. Между тях е сключен договор за правна защита, в който е декларирано
материалното затруднение на ищцата. Обстоятелството, че ищцата евентуално
получава брутна заплата от около 2000лв. не обосновава извод за липса на материална
затрудненост, доколкото има значение и какви разходи има лицето – за издръжка
(своята и на други лица), за прехрана, за наеми, за кредити и т. н. Установява се, че
ищцата има такива задължения, поради което само по себе си получаването месечно
възнаграждение в сочения брутен размер не може да обоснове извод за липса на
материална затрудненост. При извършена служебна справка в отдалечения достъп на
имотния регистър, съдът установи, че ищцата не притежава имоти, от които да извлича
доходи. Ето защо, съдът намира, че не е опровергано наличието на материална
затрудненост.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за изменение на решението по
реда чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2