№ 7009
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503372 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
решение от 15.12.2023 г. по гр.д. №39051/2023 г. на Софийски районен съд, 156 състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Столична община иск с правно
основание чл.410 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 555,00 лв.,
представляваща представляващи заплатено застрахователно обезщетение и обичайни
ликвидационни разходи по застрахователна преписка /именувана „щета“/
№440107122222040 за ПТП, настъпило на 09.08.2022 г. в гр. София, като лек автомобил
„Порше“, модел „Taycan S”, рег. №******* се движи по бул. „Св. Климент Охридски“ с
посока от ул. „Околовръстен път“ към Център, като МПС попада в изрязан участък в
пътното платено, като в следствие на това се уврежда лява гума, като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че от
събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин настъпване на
процесното ПТП и неговият механизъм. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане със срок, покриващ твърдяната дата на настъпване на вредите по делото, е
установено от представената застрахователна полица №44012121341730 от 09.12.2021 г.
По делото е представено уведомление за щета от 03.05.2023 г. за настъпване на
застрахователно събитие по описаната по-горе полица за събитие увреждане на задна лява
гума в резултат на преминаване през изрязан участък на пътното платно, при което се забива
остър камък в гумата, който участък е находящ се на бул. „Климент Охридски“, изходяща от
Б.Т.Б., в която деклараторът сочи, че на 09.08.2022 г. в гр. София, л.а. „Порше Тайкан“,
управлявано от С.Н.К., при движение от ул. „Околовръстен път“ към центъра по бул.
„Климент Охридски“, преминава през изрязан участък на пътното платно, при което се
забива остър камък в гумата. Представената от ищеца декларация е частен свидетелстващ
документ, който представлява доказателство единствено за авторството на изявлението.
Ценена в светлината на доказателствената и стойност тези декларация сама по себе си не
дава възможност на съда да приеме за установено наличието на описания в исковата молба
механизъм на ПТП, респ. причинно-следствената връзка между претендираните вреди и
твърдяното произшествие.
От показанията на свид. С.К. се установява, че в гр. София, кв. „Кръстова вада“, при
МОЛ „Парадайс“ при ремонт на пътната мрежа е имало наличието на стърчащи елементи,
които са се забили в гумата на автомобила, която гума се е спукала.
От приетото по делото заключение по САТЕ се установява, че щетите, нанесени на
процесното МПС, се намират в причинно-следствена връзка с твърдения механизъм на ПТП.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства
не се установява механизма на настъпването на процесното застрахователно събитие, респ.
наличието на дупка на пътното платно на сочения в исковата молба пътен участък, като
причина за настъпване на твърдените вреди по процесния лек автомобил.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно не е допуснал уточнение на мястото, където е настъпило процесното ПТП.
Описанието на застрахователното събитие с неговите обективни признаци /дата и място на
настъпването, и неговия механизъм/ са част от основанието на предявения регресен иск с
правно основание чл.410 КЗ и затова при посочване на друг механизъм, друго място или
друга дата, различни от първоначално заявените в исковата молба, се касае за изменение на
основанието на предявения иск по смисъла на чл.214 ал.1 изр.1 ГПК, както правилно е приел
и първоинстанционният съд.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че по делото не се установи настъпването на процесното ПТП, респ. същото
да е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
2
ответникът, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно на сочения пътен участък.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието на останалите
елементи от фактическия състав на съдебно-предявените права.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 15.12.2023 г., постановено по гр.д.
№39051/2023 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ******* да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул.
*******, на основание 78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на
ответника „ГБС – Инфраструктурно строителство” АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3