РЕШЕНИЕ
№87
09.12.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 12.11.2019г. при участие
на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията Димитър
Ковачев търговско дело № 41 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Банка Пиреос България“АД, гр. София с ЕИК *********
срещу „Мундус груп“ЕООД с ЕИК ********* /предишно наименование „Каламарис
груп“/ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите от
43193,90 лева- неоснователно получена по договор за строително ремонтни
дейности ведно със законна лихва върху тази сума от 26.07.2018г. до плащане на
главницата; сумата от 1127,44 лева - неустойка за забава в изпълнението на част
от СМР-та за периода от 02.10.2018г. до 04.12.2018г. ведно със законна лихва от
02.10.2018г. до плащане на неустойката.
Ищецът твърди, че с договор от 14.06.2017г. е възложил
на ответника „Мундус Груп“ЕООД /предишно наименование „Каламарис груп“ЕООД/
извършването на определени в количествено-стойностна сметка строително монтажни
работи в имот собственост на ищеца. След издадена от ответника проформа фактура
платил авансово сума в размер на 141 106,42 лева с ДДС.
Впоследствие се оказало, че видовете необходими СМР,
количеството и тяхната реална стойност били на по-ниска сума, а именно на
стойност от 97912,71 лева, поради което ответника следва да му възстанови
сумата от 43193,90 лева, тъй като при договор за изработка се дължи възнаграждение
само за реално извършени СМР.
Твърди, че част от договорените СМР, а именно по
позиция 506 от КСС и протокол 1 от 25.07.2018г. за реално извършени работи, не
била извършена към деня на протокола и с него бил даден нов срок до
01.10.2018г. за завършване на работата по тази позиция (полагане на каменна
настилка в двор).
Ответника не спазил срока за тази позиция, а я е
завършил и предал на ищеца едва на 04.12.2018г. с нарочен протокол 2 от същата
дата.
В договора била предвидена неустойка за забава в
размер на 0,2 % на ден от стойността на извършеното по съответната позиция, която
също се претендира по делото и била в размер на 1127,44 лева за периода от
02.10.2018г. до 04.12.2018г.
Ответника не е депозирал отговор на исковата молба и
не се е явявал в съдебни заседания
По делото са представени и приети като писмени доказателства
(договор за СМР, проформа фактура, протокол за извършени СМР от 25.07.2018г,;
Протокол за извършени СМР от 04.12.2018г.; Акт за приемане и плащане на
извършена работа от 14.01.2019г.; Констативни протоколи подписани от страните
по договора-девет броя; нотариална покана-два броя), като не са оспорени от
ответника.
Изслушана е по искане на ищеца и СЧЕ.
ПОС след
преценка на твърденията на ищеца с оглед на събраните по делото писмени
доказателства и експертиза намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 55,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и ПОС ги намира за
допустими.
Във
връзка с допустимостта ПОС счита, че следва да се отбележи следното:
След
извършени служебни справки в търговски регистър по повод на постъпилата по
делото писмена защита ПОС установява, че след последното по делото съдебно
заседание, когато е приключено съдебното дирене и е даден ход на устни
състезания, а именно 12.11.2019г. (което
заседание е приключило в 15,20 часа) в търговския регистър по партидата на
ищеца в 15,52 часа е извършено вписване на преобразуване на банката под
формата на вливане в друг правен субект, а имено вливане в „Юробанк България“АД
и съответно е вписано заличаване на „Банка Пиреос България“АД.
Въпреки това
съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 2, изр. 2 от ГПК този факт може да
бъде съобразяван едва след постановяване на решението по делото, поради което
настоящото решение следва да се постанови по отношение на “Банка Пиреос България“АД (в този смисъл и
Решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5563/2014 г., IV г. о., ГК).
По иска с
правно основание чл. 55 ПОС, въз основа на писмените доказателства по делото
двустранно подписани и СЧЕ, намира иска за основателен. Установява се от Договора, че ищецът е възложил на
ответника извършване на определени видове СМР в свой собствен имот. От
приложения подписан и от двете страни Протокол 1 от 25.07.2018г. се установява
какви са били видовете и количествата на реално извършени СМР от ответника и
каква е била тяхната стойност при подписване на договора (тоест прогнозно) и в
действителност.
От СЧЕ се установява, че по издадена проформа фактура,
ищецът е платил авансово сумата от 141 106,42 лева с ДДС. От Протокол 1 се
установява, че реално дължимото по договора възнаграждение за ответника е
по-малка сума. Тоест налице е разлика, която се явява получена на неосъществено
основание, доколкото основанието за нейното получаване е прогнозата между
страните преди започване на СМР за техния вид, количество и стойност, която се
констатира с протокол 1 между тях, че била погрешна тоест реално не са се
осъществили част от видовете, количествата СМР и стойността им (чието очаквано
от страните осъществяване е било основанието за получаване на сумата) и след
като няма как да се осъществи задържането от ответника на разликата между
авансово получената сума и крайната действителна стойност на СМР-тата е на
неосъществило се основание и подлежи на връщане.
Стойността на разликата е посочената в исковата молба
сума, потвърдена и от СЧЕ.
Следва да се отбележи, че ПОС не споделя извода на
вещото лице, че сумата платена авансово не е платена на ответника, а на друго
лице. Този извод се базира на установения от вещото лице факт, че сумата по
проформа фактурата е платена по банкова сметка, която сметка е открита на името
на дружество, което не е страна по договора.
От издадената проформа фактура, приета по делото се
установява, че в нея е посочена банкова сметка по която възложителя като
получател на фактурата да плати.
Вещото лице е установило и наличие на превод на сумата
по посочената сметка.
След като самият ответник и издател на фактурата е
посочил сметка по която да се плати, то извършеното по посочената сметка
плащане е валидно като е без значение, за валидността на плащането дали
сметката е на издателя на фактурата, който е страната по договора или на друго
лице. По волята на страната по договора сумата е платена по тази сметка и следва
да се приеме, че плащане има в полза на самият ответник, а по какви причини той
е посочил във фактурата чужда банкова сметка е без значение за отношенията му с
ищеца.
Иска за заплащане на лихва за забава за връщане на
сумата е основателен само за периода от 28.04.2019г. до датата на исковата
молба 20.05.2019г. съгласно пощенското клеймо
Задължението за връщане на даденото поради
неосъществено основание е безсрочно такова (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД) и за изпадане
в забава на длъжника по него е необходимо той да бъде поканен. Покана за
плащане на сумата подлежаща на връщане е обективирана едва в Нотариалната
покана от 29.03.2019г. връчена по реда на чл. 50, ал 2 от ГПК на 25.04.2019г с
даден в нея тридневен срок за плащане, който изтича на 28.04.2019г., когато
ответника е изпаднал в забава. Изчислена от съда с помощта на софтуерна
програма за изчисляване на лихви АПИС дължимата лихва за забава в плащането на
сумата от 43193,90 лева за периода 28.04.2019г. до 20.05.2019г. е в размер на
275,96 лева. За останалия период от началната дата посочена в петитума
(26.07.2018г.) до 27.04.2019г. иска е неоснователен. Според СЧЕ лихвата за
периода от 26.07.2018г. до датата на исковата молба е 3599,49 лева.
Следователно за разликата над 275,96 лева до 3599,49 лева и за периода
26.07.2018-28.04.2019г. иска следва да се отхвърли като неоснователен
Искът за
неустойка също е основателен. Неустоечната
клауза е уредена в чл. 5 от договора. От протокол 1 се установява, че реалната
стойност на позиция 506 е в размер на 7456,63 лева без ДДС и че към деня на
Протокол 1 тази позиция не е изпълнена (отбелязано е в „забележки“) като е
даден срок до 01.10.2018г.
От протокол 2 се установява, че позиция 506 е изпълнена
от ответника на 04.12.2018г. Налице е забава за периода
02.10.2018-04.12.2018г., която е 63 дни. Изложеното от вещото лице по СЧЕ по
въпросите от кога и докога била налице забава и съответно се дължи неустойка
ПОС не взема предвид, тъй като се касае за правни въпроси, които вещото лице не
може да коментира. Това, че в покана
връчена на 23.11.2018г. е даван допълнителен срок не заличава забавата
след като в същата покана е поискана неустойка за забавата. Кредитора може да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, както е постъпил с поканата
на л. 85-87 вкл. Уговорена в договора база за изчисляване на неустойката е
стойността на неизпълнените СМР. В случая според протокол 1 тя е 7456,63 лева
без ДДС или с ДДС основата за изчисляване на неустойка е в размер на 8947,96
лева. За 63 дни забава по 0,2 % на ден размера на дължимата неустойка на ден е
17,90 лева и за целия период се равнява на 1127,44 лева. Вещо лице също е посочило тази
сума при разпита си в съдебно заседание и по тази причина ПОС не коментира
сумите посочени в писменото заключение, доколкото те са за периоди по - големи
от исковия период за неустойка, който е от 02.10.2018г. до 04.12.2018г. и
следователно иска за неустойка е основателен в пълен размер.
Вещото лице е посочило, че върху неустойката не следва
да се начислява ДДС, но според ПОС такова начисляване няма от страна на ищеца.
Вярно е, че в основата за изчисляване на неустойката се включва и платеното от
ищеца ДДС върху стойността на СМР-тата по забавената позиция, но това само по
себе си не означава, че е начислено и се претендира и ДДС върху самата
неустойка. Простата сметка показва, че ако ищецът претендираше неустойка с ДДС
върху нея сумата на иска би била 1352,93 лева.
Искането за присъждане на законна лихва за забава в плащането
на устойката от 02.10.2018г. до плащането на неустойката ПОС намира за частично
основателно. Длъжникът е изпаднал в забава да плати неустойка с изтичането на
срока предоставен му в поканата връчена му на 23.11.2018г. до тогава
задължението е без срок и длъжникът не е в забава щом не е поканен. Според
поканата срока е три дни след подписване на протокол 2, който е бил подписан на
04.12.2018г. и следователно длъжника е в забава от 08.12.2018г.. За периода от
08.12.2018г до датата на исковата молба дължимата законна лихва за забава в
плащането на неустойката е в размер на 51,36 лева изчислен от съда с помощта на
софтуерна програма за изчисляване на лихви АПИС. За периода 02.10.2018г. до
07.12.2018г. иска е неоснователен.
Върху неустойката се дължи и лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските: при този изход на делото се дължат
направените от ищеца разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатски хонорар
съобразно уважената част от исковете, която е 93 % (в размера на исковете се
включват и исковете за изтекли преди исковата молба лихви върху неустойката и сумата
за връщане, по които ПОС е събрал и държавната такса). Общо дължимите разноски
са в размер на 4141,13 лева.
Предвид гореизложеното ПОС:
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Мундус груп“ЕООД с ЕИК ********* и
вписан в ТР адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 101 на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка Пиреос България“АД с ЕИК
********* и последен адрес в ТР към АВ: гр. София, ул. „Околовръстен път“260 сумата от 43193,90 лева - получена на
неосъществено основание-разлика между авансово заплатени СМР по Договор от 14.06.2017г.
между страните и реалната стойност на извършените и приети СМР по договора,
ведно със законна лихва върху сумата от 43193,90 лева от 20.05.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от
275,96 лева лихва за забава върху сумата за периода 28.04.2019г. до 20.05.2019г., , като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
лихва за забава за периода 26.07.2018-28.04.2019г. и за сумата от 3323,53 лева.
ОСЪЖДА
„Мундус груп“ЕООД с ЕИК ********* и
вписан в ТР адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 101 на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка Пиреос България“АД с ЕИК
********* и последен адрес в ТР към АВ: гр. София, ул. „Околовръстен път“260 сумата от 1127,44 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на СМР
по позиция 506 от количествена сметка към договора, дължима за периода 02.10.2018г. до 04.12.2018г.,
ведно със законна лихва от 20.05.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 51,36 лева лихва за
забава в плащането на неустойката за периода 08.12.2018г. до 20.05.2019г.
ОСЪЖДА
„Мундус груп“ЕООД с ЕИК ********* и
вписан в ТР адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 101 на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка Пиреос България“АД с ЕИК
********* и последен адрес в ТР към АВ: гр. София, ул. „Околовръстен път“260 сумата от 4141,13 лева – разноски по
делото за държавна такса, вещо лице и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: