Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 11.07.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д” въззивно
отделение, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14410 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 340837 от 16.02.2018 г. по
гр.д. № 58708/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Ю.И.Л., ЕГН **********, срещу М.НА П., гр. София, и Н.О.И., ТП София град, гр. София,
бул. *******№ ***, искове по чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 1, ал.1 ЗУТОССР, за установяване на трудов и
осигурителен стаж за периода 02.06.1999 г .-03.08.2000
г.
Недоволен от
постановеното решение, с което исковете с
правно основание чл.
124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 1, ал.1 ЗУТОССР за
установяване на трудов и осигурителен стаж за периода 02.06.1999 г .-03.08.2000
г. са отхвърлени, е останал ищецът, Ю.И.Л., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост, постановяването му в нарушение на
материалния закон и процесуалинте правила. Искането й към въззивната инстанция
е да отмени първоинстанционно решение и уважи предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна М.НА
П. не взема становище по въззивната жалба, не ангажира доказателства и
не представя писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В
отговора на исковата молба М.НА П. счита искът за недопустим по отношение на
него поради липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация. По същество го оспорва като неоснователен поради липсата на
претендираните от ищеца задължения за МП.
Въззиваемата страна Н.О.И., ТП София град, в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата по
подробно изложени съображения. Моли съда да обезсили обжалваното решение.
Софийски градски съд, действащ
като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно
относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно
разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната
жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и
въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на
ВКС- т. 2, обективирана в решение № 670/27.12.2010 г. по гр.
д. № 1728/2009 г. на ІІІГО на ВКС и решение №
196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г. на ІІТО на ВКС. В този
смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР № 1/2013 г. по т.д.
№ 1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени от Ю.И. П.срещу М.НА
П. /МП/ и Н.О.И./НОИ/- гр. София искове за установяването на трудов
и осигурителен стаж за периода 2.06.1999 г-
3.08.2000 г, през който по отношение на него била приложена мярка за неотклонение „задържане под стража", тъй
като в последствие бил оправдан.
В
обстоятелсвената част на исковата молба и молба уточнение от08.12.2016 г. се
излагат твърдения, че на 02.06.1999 г. по отношение на ищеца Ю. П.е била приложена мярка за
неотклонение „задържане под стража",
която била отменена на 03.08.2000 г, като воденото срещу него наказателно преследване приключило
с оправдателна присъда, поради
което и с предявяване на исковете по настоящото дело цели установяването на трудов и осигурителен стаж
„на основание чл.352, ал.8 КТ вр. чл.1, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР- в сила от 2011 г./ и чл.124, ал.1 ГПК" за посочения период от 1 година и 2 месеца, считано от 2.06.1999 г. до
3.08.2000 г. Според фактическите твърдения на ищеца същият е бил
в трудово правоотношение с „Бигла- III"
ООД-
гр. София, което е било прекратено на 31.05.1999 г, т.е. 1 ден преди датата
на задържането му под стража, като се
твърди и че работодателят е осигурявал ищеца до
м. май 1999 г. /вкл./.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на М.НА
П. /МП/ и Н.О.И./НОИ/- гр. София, че времето прекарано от ищеца Ю.И.Л. в следствените арести
на Г.М.Димитров в гр.София за периода
02.06.1999 г .- 03.08.2000 г., е трудов и осигурителен стаж, тъй като е оправдан
поповдигнатото му обвинение свлязла в сила присъда.
Разпоредбата на чл.352, ал.1, т. 8 от КТ предвижда, че за
трудов стаж се признава и времето по
трудово правоотношение, през което
работникът или служителят не е работил, през времето на отстраняване от работа
по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен
като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или
наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил
деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.За осигурителен стаж пък се зачита и времето, през което уволненият
поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат
на това, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното производство е
било прекратено поради това, че не е извършил деянието
или че извършеното деяние не съставлява престъпление- чл.10, ал.2, т.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/- в първоначалната му редакция /обн.
ДВ- бр.11О от 17.12.1999 г, в сила от 1.01.2000 г/, приложима за част от процесния период /1.01.2000 г- 3.08.2000
г/. Според ал.4 на чл.10 КСО за времето, зачетено за осигурителен стаж
по ал.2, т.4, 5, 6 и 7, се внасят осигурителни
вноски за целия период, признат за осигурителен стаж, определени върху
последното трудово възнаграждение преди уволнението; осигурителните вноски са в размера, определен във фонд
"Пенсии", като тези по ал.2, т.6 са за сметка на
републиканския бюджет.
Със Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /обн. ДВ- бр.26
от 29.03.2011 г/ е отменен Указ № 527 от 1961 г. за установяване на
трудов стаж по съдебен ред. Съгласно чл.1, ал.1 по реда на този закон- ЗУТОССР, може да се
установява трудов стаж, придобит след 31 декември
1999 г- т.1, осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване /КСО/-
т.2, и времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране /сега осигурителен стаж/, положен до
31 декември 1999 г, съгласно
действащите дотогава разпоредби- т.3.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред искът за установяване на
трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник -
само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. Съгласно
изложените по горе твърдения на ищеца в ИМ и молба уточнение негов работодател
е "Бигла-
III" ООД- гр. София, като липсват твърдения същият да е
прекратил дейността си и да няма правоприемник. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР изисква задължителна
съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на
трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР, т.
е. искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално
поделение на НОИ, а ако работодателя е прекратил дейността си и няма
правоприемник само срещу съответното териториално поделение на НОИ,
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 година по
тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителното другарство представлява частен случай на необходимо
другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за
неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу
всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява
абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото
производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална
легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е
задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса
на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е
постановено без неговото участие, порокът
на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното
производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен
въззив и забраната за
събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените
изключения. Ако задължителният необходим другар е ищец
/активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото участие.
Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва
да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор
по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Когато въззивният
съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на
задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния
необходимия другар. В разглеждания случай с оглед
твърденията на ищеца искът за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР следва да бъде
предявен срещу работодателя на ищеца - "Бигла- III"
ООД- гр. София, и съответното териториално поделение на НОИ. ИМ се явява нередовна по смисъла на чл.129 от ГПК и
първоинстонционният съд следва да даде съответните указания на ищеца за
конституирането по делото на всички задължителни другари в процеса, чието участие,
съобразно изложеното по-горе се явява предпоставка за допустимост на процеса. Първоинстанционният съд е бил длъжен да
приведе исковата молба в съответствие с изискванията за редовност, преди да разгледа иска по същество. С произнасянето по нередовна искова
молба и разглеждане на иска по същество е постановено процесуално
недопустимо решение от първостепенния съд. Изложеното налага да се обезсили решението на районния съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
При тези мотиви, Софийски градски съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК .