МОТИВИ
към
присъда
№ 38/15.12.2010г. по н.ч.х.д. № 1496/2010г. по описа на ДРС
Производството
по делото е образувано по частна тъжба от Ю.И.И. срещу К.Х.А. с повдигнато
обвинение за извършенo
престъплениe по чл. 130 ал. 1 от НК за това, че на 03.07.2010г. около 23.00 часа в с. С., област Д. е причинил
на Ю.И.И. ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Срещу подсъдимия са предявени от частния
тъжител и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
против К.Х.А. в размер на 5 000 лева ведно с законната лихва от датата на
увреждането – 03.07.2010 г. до окончателното й изплащане, представляващ претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди – причинена лека телесна повреда,
придружена с физически болки и страдания от извършено спрямо същия деяние по
чл.130 ал.І от НК, както и граждански
иск против К.Х.А. в размер на 5 000 лева ведно с законната лихва от датата на
увреждането – 03.07.2010 г. до окончателното й изплащане, представляващ
претендирано обезщетение за причинени психически страдания – остра стресова
реакция, придружена с нарушен жизнен стереотип, безсъние, страхови изживявания,
психически дискомфорт от случилото се, в това число и от причиненото и
неотстранимо физическо и естетическо увреждане от извършено спрямо същия деяние
по чл.130 ал.І от НК.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение срещу К.Х.А. се
поддържа.
Повереникът
на частния тъжител пледира за постановяване на акт с осъдителен характер, с
който подсъдимият да бъде признат за виновен, както и за уважаване на
гражданските искове в пълен размер и присъждане на сторените по делото разноски.
Подсъдимият
не признава вината си, дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
В последната
си дума подсъдимият прави изявление – „Не съм виновен. Той ме напсува и затова
направих това нещо”
Съдът
като обсъди събраните по делото относими и допустими доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
1. ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
На
03.07.2010г. около 23.00 часа частният тъжител решил да отиде до магазина в
центъра на селото, за да си купи цигари. Продавачът в магазина му казал, че
цигарите са свършили и тъжителя излязъл от магазина. В непосредствена близост
до магазина се намирала дървена беседка, в която частният тъжител видял да
пушат и разговарят двама младежи от селото. Отишъл при тях, те го почерпили с
една цигара и той си тръгнал.
Пушейки
цигарата частният тъжител видял, че на улицата спира кола, от която слязъл
подсъдимия К.Х.А.. Последният тръгнал с бързи крачки към тъжителя, като
неочаквано го блъснал с ръце и тъжителят паднал на земята. Подсъдимият започнал
да удря тъжителя с юмруци по главата и в горната част на тялото. Частният тъжител
изпитал болка в областта на лявото ухо и от него започнало да тече кръв.
Ударите продължавали до момента, в който някакви хора се развикали, за да
прекратят свадата и издърпали подсъдимия.
Съобразно заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото
съдебно – психиатрична експертиза – тъжителят И. не страда от психично
заболяване в тесния клиничен смисъл. В резултат на претърпяната травма на
03.07.2010г. у него е настъпило: реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията. В отговор на силния соматичен и психичен стрес, първоначално
тъжителят е изпаднал в преходно психично разстройство със значителна тежест,
отговарящо на критериите на остра стресова реакция. В периода на адаптация към
последиците на сресогенното жизнено събитие довело до нарушаване на социалното
функциониране на тъжителя е настъпило състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, отговарящо на критериите на смесена тревожно –
депресивна реакция. Острата стресова реакция и смесената тревожно – депресивна
реакция могат да бъдат характеризирани като последица от нападението, което е
извършено. Разстройството в адаптацията, смесената тревожно - депресивна
реакция при И. се е характеризирала с депресивно настроение, тревожност,
безспокойство, нарушен сън, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията,
за планиране на бъдещето. И. първоначално бил склонен към драматично поведение.
Описаните симптоми били преодолени от тъжителя за около един месец. Според
вещото лице към времето на освидетелстване на тъжителя се установявали реакции
на страх като ефекти от преживяното стресогенно събитие на 03.07.2010г.,
уязвено чувство за защитеност.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото
съдебно – медицинска експертиза И. при инцидент на 03.07.2010г. е получил
травматично откъсване /отхапване/ на част от външен ръб на ушната мида на ляво
ухо на площ с размери около 2 квадратни сантиметра; ожулване в дясна челна
област; ожулвания по лактите на двете ръце и коленете на двата крака. Травматично
откъсване /отхапване/ на част от външен ръб на ушната мида на ляво ухо е
резултат от действието на твърди тъпи и ръбести предмети и е възможно да се
получи при отхапване със зъби. Останалите увреждания – ожулвания са резултат на
тангенциално действие на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат при
падане, търкаляне по земята и т.н. В своята съвкупност механичните увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според
вещото лице травматичното откъсване на част от външния ръб на лява ушна мида е
невъзможно да се възстанови по естествен път и в този смисъл представлява
известен естетически дефект, без практическо значение за функцията на ухото.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – от показанията на
свидетелите С.К.К., И.И. Х. и С.С.А.; писмените доказателства, както и
приложените по делото свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни
производства и справка съдържаща характеристични данни.
Съдът даде вяра и възприе показанията на свидетелите С.К.К.,
И.И. Х. и С.С.А., тъй като са последователни, логични и непротиворечиви.
Според
показанията на свидетеля С.К.К. „Ю. дойде,
по едно време влезе в магазина за цигари. Върна се, поиска една цигара, каза че
няма цигари в магазина и колегата го почерпа.
Ю. остана при нас да пуши. Видях, че К. удари Ю., от удара Ю. падна и
след това ги отървахме. К. беше долу върху Ю., удари го. Имаше кръв долу на
земята и по ризата на Ю.. Не можахме да разберем кой кого удари пръв, защото
беше тъмно и Ю. си тръгна. Познавам го от години, Ю.И. не е правил на никого
нищо...Видях само, че К. удари Ю. веднъж. Видях като
посягаше.”
В
подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля И.И. Х. „Като се върнах
видях сина си целия в кръв, ухото му имаше превръзка. Снахата го беше
превързала, но имаше кръв по тялото. Той каза, че К. /сочи подсъдимия/ го набил
и го ухапал за ухото. На следващия ден, след обяд го закарах в болницата в Д.. Ю.
не беше спокоен, пуши цигари, не беше спокоен и болен. Наложи се да го закарам
във В. на психиатър, дадоха му лекарства, пи ги. Ю. не е побойник, не е
агресивен, не е нападал никого. Нормално се държи с всички, няма побоища, няма
нищо.
В тази
насока са и показанията на свидетеля С.С.А. „След 11,00
часа беше, като си дойде. Беше целият в кръв, цялата му риза беше в кръв.
Уплаших се от гледката и лявото ухо му беше в кръв. Аз се уплаших и той ми
каза, К. ме наби. Аз след това го превързах. От ухото му постоянно течеше кръв
и по краката имаше, навсякъде имаше кръв. Заведохме го в болницата на следващия
ден – в Бърза помощ, там го прегледаха, раните му промиха, инжекция му удариха.
След този случай забелязах промяна в поведението на Ю.. Беше в стрес, не беше
спокоен. Всяка вечер пуши и посреднощ става, ядосва се, не е спокоен, уплашен
е, не иска да излиза сам. Ходихме на психиатър, предписаха му лекарствата,
взема си ги.”
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Р.Р.З., същите са в противовес с
останалия доказателствен материал и с показанията на разпитаните по делото
свидетели. Според свидетеля З. “К. беше отдолу, биеха се. Ю. нанасяше удари,
кръв имаше и по двамата. Аз не видях кой кого удари. К. беше пред магазина на
земята.”
Обясненията
на подсъдимия К.Х.А. са житейски и логично необосновани:
Подсъдимият категорично отрича извършването на вмененото му деяние,
но прави изявление, че е направил това „нещо”, защото тъжителят го напсувал. Предвид
изложеното съдът намира, че обясненията на
подсъдимия в процеса са единствено израз на защитната му позиция и не
отразяват обективната истина по производството.
Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия,
поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства,
доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в
изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА,
съдът намира следното:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира за доказано, че на 03.07.2010г. около 23.00 часа в с.
С., област Д. е причинил на Ю.И.И. ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота –
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От
обективна страна, съдът намери, че подсъдимия А., нанасяйки удари на тъжителя е
причинил телесно увреждане, обуславящо наличието на лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота –
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Съгласно Постановление № 3/1979 на Пленума на ВС разстройството на
здравето извън случаите на средна и тежка телесна повреда се квалифицира като
лека телесна повреда. Т.е. увреждания на организма довели до болестно
състояние, което не е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК е всяко кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите както и по-леки изменения във физиологическите
му функции извън болката и страданието. Следователно инкриминираните в тъжбата
и потвърдени в съдебно заседание с приложената и приета като доказателство по
делото СМЕ увреждания са съставомерни съобразно разпоредбата на чл. 130, ал. 1
от НК.
От
субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА
ПОДСЪДИМИЯ
При
определянето на наказанието, съдът съобрази, че е налице приложното поле на
разпоредбата на чл. 78а от НК и съдът следва да освободи дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по този ред. За прилагането
на чл. 78а ал. 1 от НК, т. е. за освобождаването на пълнолетно лице от
наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание
"глоба" в размер от 1 000 до 5 000 лева, законодателят изисква
кумулативното наличие на няколко предпоставки, която хипотеза е налице в
конкретния казус. Чл. 78а, ал. 1, б. "а" от НК изисква за
престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по – леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет
години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. За
процесното престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода"
до две години или пробация. Налице са и изискванията на б. "б" от ал.
1 на чл. 78а от НК - деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Досежно
предвиденото в б. "в" от ал. 1 на чл. 78а от НК възстановяване на
причинените от престъплението имуществени вреди, в хода на разследването не се
е установило такива да са причинени от престъплението.
Водим
от горното и след като съобрази, че е налице приложното поле на чл. 78а от НК,
съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи
предвиденото в чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание "глоба"
в минималния, предвиден от закона размер от 1 000 лв., при индивидуализацията
на което съобрази гореизложеното и прецени смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства.
4. ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Относно
предявените граждански искове, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл.
45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени
вреди, които са неизмерими с пари, и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят
на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения, общественото му положение. Обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията,
понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе
констатирана по несъмнен начин по-горе. За неимуществени вреди следва да бъде
обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял
такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по
делото.
С оглед на тези обстоятелства, предявените
граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на гореописаното престъпление, се явяват доказани по основание.
Съобразно установеното по делото, по
справедливост съдът присъди: сумата от 3 500.00 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 03.07.2010 г. до окончателното й изплащане,
представляващ претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди –
причинена лека телесна повреда, придружена с физически болки и страдания от
извършено спрямо същия деяние по чл. 130 ал. 1 от НК, като отхвърли гражданския
иск до предявения му размер – 5 000.00 лева, като неоснователен и недоказан;
сумата от 2 000.00 лева, ведно с законната лихва от датата на увреждането
– 03.07.2010 г. до окончателното й изплащане, представляващ претендирано
обезщетение за причинени психически страдания – остра стресова реакция,
придружена с нарушен жизнен стереотип, безсъние, страхови изживявания,
психически дискомфорт от случилото се, в това число и от причиненото и
неотстранимо физическо и естетическо увреждане от извършено спрямо същия деяние
по чл. 130 ал. 1 от НК, като за горницата до общо претендирания размер от 5
000.00 лева, искът се отхвърли, като неоснователен и недоказан в тази му част,
поради прекомерност на претенцията.
5.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Подсъдимият К.Х.А. следва да заплати
държавна такса по делото в размер на 220.00 лева, представляващи 4% върху
уважената част от сумата на гражданските искове.
Подсъдимият К.Х.А. следва да заплати на
Ю.И.И. сторените по делото разноски в размер на 372.00 лв.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/ М. Момчева/