РЕШЕНИЕ
№ 56 /
11.3.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 19.02.20120., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИМИТЪР В.
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1060/2018г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца ***срещу ответника К.Н.В.
искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а
именно:
-
сумата 500 лв, представляваща непогасена главница по Договор за кредит №***от
10.08.2015г., сключен между ***и К.Н.В. вр. с Договор за гаранция от
10.08.2015г., сключен между ***и К.Н.В.
-
сумата 59,95 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.09.2015 г. до 06.02.2016 г.
,
-
сумата 100 лв., представляваща
административна такса за събиране на вземането,
- сумата 295,05 лв., представляваща такса за
гаранция
Ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по
чл.410 ГПК -29.05.2018г., до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира
се и за осъждане на ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
В
исковата си молба ищецът „***„ ООД, ЕИК ***, твърди, че на 10.08.2015г. между ***,
като Заемодател и К.Н.В., ЕГН **********, като Заемател е сключен договор за
кредит № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за задълженията и договорите Закона за
електронния документ и електронния подпис. Редът и условията, при които
Заемодателят е отпуснал заема се уреждат от Договора и Общите условия за
предоставяне на финансови услуги от разстояние на ***. Съгласно сключения
договор ответника е декларирал, че приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финасова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 ЗПФУР, както и тези, посочени в ОУ. Със сключване на договора
кредитополучателят удостоверява, че е
получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор, тарифата на ***в случаите, когато същата е приложима,
както и с ОУ, неразделна част от същия.По силата на сключения договор за кредит
№ ***/10.08.2015 г. на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 500
лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 59,95 лева, за срок от 180 дни. Поради наложената
законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът следвало да оцени
кредитоспособността на кредитополучателя, който, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това вероятността да бъде одобрен кредитът от ***предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - ***което дружество било одобрено от
Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка на 10.08.2015 г. между
ответника и ***бил сключен Договор за гаранция с № ***, по силата на който
гарантът се задължавал в полза на кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя, като се задължавал солидарно с последния.
Съгласно чл.5.8 от ОУ, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
дружеството-кредитор имало право да предяви претенциите си директно към
Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от ОУ, които се прилагали към договора за
гаранция, кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция била 295,05 лв. Ответникът не изпълнила
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант ***Вследствие
на това дружеството-гарант погасило дължимата сума в пълен размер към ***с
което встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възниквал правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Датата на последна вноска по кредита била на 06.06.2016 г., след която
вземането било изискуемо в пълен размер. В изпълнение разпоредбата на чл.10 от
ОУ, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от
дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия
се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай
към настоящия момент била в размер на 100 лв. и представлявала административна
такса за събиране на вземането. На 01.12.2017 г. бил сключен Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12.2017 г. между ***и ***(цедент), по силата на който
вземането било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. По договора за кредит ответникът не е извършвал плащания,
поради което към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК дългът бил в
общ размер 978,16 лв., от които главница: 500 лв. договорна лихва: 59,95 лв. за
периода от датата на първа вноска-09.09.2015 г. до 06.02.2016 г. -датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв.
такса за гаранция: 295,05 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
23,16 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно от
07.02.2016 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, за която сума
от 23,16 лв мораторна лихва от 06.05.2016 г. до 17.05.2018 г.е извършено оттегляне
на иска по реда на чл. 232 ГПК, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.Претендира и присъждане на деловодните разноски за двете производства.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е депозирала отговор на исковата молба
чрез назначения от съда особен представител на ответника, в който излага, че не
е надлежно уведомена за така извършената цесия .
Трето
лице помагач на страната на ищеца***чрез писмена молба изразява становище за основателност на иска.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение по
ССЕ.
Съдът
намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в производството
по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
Разгледани
по същество съдът намира така предявените искове с основание чл.422 ГПК за
неоснователни.
По
делото са представени заверени копия от договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***с *** и договор за гаранция / поръчителство/ с ***сключени
с ответника по делото съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2
ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто е настоящия договор
№ ***за предоставяне на
потребителски паричен кредит, доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задължението си за предоставянето
на преддоговорна информация на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключването на договора. Няма представено доказателство,
удостоверяващо извършването от ответника на електронно потвърждение, за да се
приеме, че ответникът е дал съгласие за сключване на договор за заем с
описаните в исковата молба параметри. Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното
изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под
контрола на автора. В тази връзка липсват доказателства, че електронно
изявление в насока сключване на процесния договор за кредит и договор за
гаранция с ***е изпратено съгласно чл. 9 ЗЕДЕП, както и че е изпратено именно
на ответника по делото. Липсват и сигурни доказателства за получаване на
заемната сума от заемодателя – ответник в производството, доколкото така представената разписка от***не
носи подписа на ответника. От ангажираните по делото доказателства също не може да се направи и категоричен извод, че поръчителят***е
изплатило задълженията на ответника към ***за да може съответно да се суброгира
в правата на удовлетворения кредитор. По делото за установяване на това
обстоятелство е представено само производно доказателство – потвърждение от ***че
поръчителят***е изплатило задълженията на ответника към ***Същото представлява
частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за издателя си факти
и няма задължителна за съда доказателствена сила. Така и вещото лице в своето
заключение – точка 4 –а , сочи, че първичен счетоводен документ /банково
извлечение, платежно нареждане или друг документ / не му е било представено и в
тази връзка не може да се отговори на въпроса, кога е осъществено плащането от
гаранта. В случаите, когато един факт може да бъде установен чрез първични
доказателства /в конкретния случай посредством представянето на първичен
счетоводен документ/, е недопустимо този факт да се доказва чрез производни
такива. При това положение след като не се установи, че цедента ***има вземания
срещу ответника по договор за кредит ***от 10.08.2015г. не се установява и че
ищецът „***„ ООД, в качеството цесионер е придобил вземания по този договор.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и подлежат на отхвърляне.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***„ ООД, ЕИК ***,
срещу К.Н.В., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за признаване на установено
в отношенията между страните, че К.Н.В.,
ЕГН **********,, дължи на ищеца „***„ ООД, ЕИК ***, сумата от 500 лв. /петстотин
лева/ - главница до погасяване на кредит №***от 10.08.2015г., с кредитор ***вр.
с договор за гаранция от 10.08.2015г., сключен между ***и К.Н.В., вземанията по
който са цедирани, сумата от 59,95 лева / петдесет и девет лева и 95 стотинки/,
представляваща договорна лихва за период 09.09.2015г. – 06.02.2016г., сумата от
100 лв. /сто лева/ - административна
такса за събиране на вземането, сумата от 295,05 лв. /двеста деветдесет и пет
лева и 05 стотинки/ - такса за гаранция по кредитната сделка – договор за
гаранция от 10.08.2015г. с кредитор ***ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.05.2018
г., до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №325 от
29.05.2018г. по частно гр. дело 566/2018г по описа на РС Девня, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца ***
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................