Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 116

гр. Габрово, 24.01.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети януари ................. през две хиляди двадесет и четвърта година  в състав :  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

 ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

                      ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря  …….ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора .......ТИХОМИР ПЕТКОВ........ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №166 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

            С Решение №131/19.10.2023г. по НАХД№285/2023г. Севлиевски районен съд е потвърдил НП №**********/07.10.2022г. на Зам. Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от санкционирания Ц.И.Х. ***. В жалбата се твърди, че решението на СРС било незаконосъобразно, тъй като потвърждавало НП при което неправилно бил приложен материалния закон и допуснати процесуални нарушения.

Според жалбоподателя съдът не бил обсъдил възраженията му против НП и процеса на издаването му. Твърди се, че НП било издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН. Не било обсъдено в преписката по издаване на АУАН какво съдържа като постъпили количества дървесина втория предходен превозен билет 6948/00139/18032022/101048-4А3СА6В от 18.03.2023г. Цитираната като нарушена Заповед №1019/17.11.2021г. на изп. директор на ИАГ не била от актовете въз основа на които може да се търси административно- наказателна отговорност. В тази насока жалбоподателят излага подробни мотиви, като твърди че не следва да му се търси административно наказателна отговорност. Заявява се искане за отмяна на обжалваното Решение и отмяна на оспореното наказателно постановление, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, като не се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат. В представено по делото писмено становище излага идентични доводи с тези в касационната жалба, като се поддържа и искането по същество за отмяна на обжалваното Решение и НП.

Зам. директор на РДГ В. Търново не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд. Претендират се разноски.

           Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.       

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

             Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

             На Ц.И.Х. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, описано в АУАН и НП за това, че в периода 19.03.2022г.- 22.03.2022г. Ц.х. издава 4 броя последващи превозни билети №6948/00153/19032022/171127- В6В8F09 от 19.03.2022г. за транспортиране на 1, 80 пространствени куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, №6948/00157/20032022/141832- А49Е77Х от 20.03.2022г. за транспортиране на 1 пространствен куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, №6948/00164/22032022/150652- D4BPF47 от 22.03.2022г. за транспортиране на 1, 90 пространствени куб. м. дърва за горене от дървесен вид акация и цер /060 пр.куб.м. акация и 1, 30 пр.куб.м. цер/, №6948/00166/22032022/162227- 5419F99 от 22.03.2022г. за транспортиране на 1, 83 пространствени куб. м. дърва за горене от дървесен вид цер, общо за транспортиране 5, 93 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид цер и 0, 60 пр.куб.м. от дървесен вид акация, издадени на основание превозен билет №6948/00142/18032022/134314- F60FЕ33 от 18.03.2022г. за транспортиране на 0, 50 пространствени куб. м. дърва за горене от дървесен вид благун и 4 пр. куб.м.дърва за горене от дървесен вид цер, общо 4, 50пр.куб.м. дърва за горене, като по този начин издадените последващи превозни билети надвишават с 1, 93 пр. куб.м. количеството дървесина, посочено в първоначално издадения превозен билет, като с това си деяние Х. е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед №1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София.

            В НП е посочено мястото на извършване на нарушението.

            За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

            Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка е установено, че Ц.Х. е издал първоначално посочения превозен билет с отразено в него количество дървесина от цитираните видове дървесина. Впоследствие не се оспорва факта, че са налице четири броя последващи превозни билети от Ц.Х. с отразено в тях количество и вид дървесина.

            При така установената фактическа обстановка правилно състава на РС Севлиево е приел от правна страна, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед №1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София.

Безспорно е, че жалбоподателят е имал качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд.

Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Такъв документ представляват и посочените в АУАН и НП превозни билети, издадени от Ц.Х.. В Заповед № 1019/17.11.2021 г. за определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина на Изпълнителен директор на ИАГ София, в т. 11.7.1 от същата, е посочено, че се забранява издаването на последващ превозен билет за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходни превозни билети, въз основа на които се издава. Жалбоподателят твърди чрез процесуалния си представител, както пред първоинстанционния съд, така и в касационната си жалба, че посочената като нарушена Заповед № 1019 от 17.11.2021 година на изпълнителния директор на ИАГ има съдържание на нормативен акт, но няма форма на такъв, поради което било недопустимо същата да бъде прилагана, още повече да служи за основание за търсене на административно - наказателна отговорност.

Правилно състава на РС Севлиево не е възприел това становище. Двете посочени като нарушени правни норми – 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 9а от Наредбата, са бланкетни и не съдържат конкретно правило за поведение, което следва да се изведе от евентуално издадени заповеди, предвидени в посочените нормативни актове. Така цитираните в АУАН и НП разпоредби не съдържат самостоятелен състав на административно нарушение, което да подлежи на санкциониране с предвидената в чл. 257, ал. 1 от ЗГ санкция. За да е налице нарушение следва да има издадена заповед, която да посочва какво съдържание следва да има издаденият последващ превозен билет, както и да задължава лицензираният лесовъд да го попълва вярно, доколкото именно такова поведение АНО е санкционирал. В случая единствено се извежда задължението на лице, упражняващо лесовъдска практика при попълване на документи по реда на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му да спазва предвидения ред, условия и правила за това, които обаче следва да са определени в заповедите за съответните образци. Посочването в АУАН и НП на конкретна заповед е условие за законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, което е сторено съобразно предписаната процедура от административния орган.

 Съгласно разпоредбата на чл. 14в, ал. 4, т. 2 от Наредбата дървата за огрев в превозните билети следва задължително да бъдат вписвани в пространствен куб. метър, а съгласно ал. 3 на 5 същия текст в плътен куб. метър е допустимо, но не задължително да бъдат вписвани останалите видове асортименти, вкл. и дървата за огрев. В случая както в първичния, така и в последващите билети дървесината е посочена в пространствени куб. метра, както и в плътни такива, поради което е следва да се приеме, че е неприложима разпоредбата на чл. 14в, ал. 6 от Наредбата и не следва да се извършва превръщане на дървесината от плътни в пространствени куб. метра, съгласно Приложение № 7 към Наредбата, където са дадени коефициентите за това за различните видове дървесина. В случая при това положение е без значение дали дървесината е била нарязана и нацепена, тъй като разпоредбата на т. 11.7.1 от заповедта на изпълнителния директор на ИАГ забранява на частния лесовъд да издава последващи превозни билети за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходните превозни билети, въз основа на които се издава. Такова надвишаване е констатирано от проверяващите, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че деянието на жалбоподателя е доказано по един безспорен и несъмнен начин.

На практика санкционирания не отрича извършеното нарушение. Твърдението е единствено, че това разминаване се дължи на факта че дървата отразени като количество в издадените последващи билети са нарязани и нацепени. Този довод на жалбоподателя се опровергава от посочените по- горе мотиви, намиращи опора в разпоредбите на Наредба №1/2012г. и приложение №7 към същата.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в нарушение на изричната забрана, визирана в Заповед № 1019 от 17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ, жалбоподателят Х. е издал въз основа на превозен билет № 6948/00142/18032022/134314-F60FE33 от 18.03.2022 година четири броя последващи превозни билета за общо количество дърва за горене от дървесен вид цер, което надвишава с 1,93 пространствени куб. метра количеството дърва цер по първичния превозен билет, посочен по – горе.

При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Посочената разпоредба предвижда глоба в размер от 300 до 5000 лв. В случая наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на наказанието, е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300,00 лева.

В съдебното решение състава на РС Севлиево е коментирал и приложението на чл. 28 от ЗАНН, като изложените мотиви за неприложимост на посочената разпоредба се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Не са налице смекчаващи обстоятелства, нито факти, които налагат процесното деяние да се отличи от останалите от същия вид.

При проведеното административно наказателно производство не се констатират нарушения на процесуални правила, които да са съществени и да дават основание за отмяна или изменение на наказателното постановление.

Правилно РС Севлиево въз основа на изложените мотиви е стигнал до извод, че оспореното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав на ГАС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Севлиево. Не са налице твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед на МЗХ. При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което правилно е потвърдено.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Доводите, които се изтъкват пред настоящата съдебна инстанция са били представени и пред районния съд, който е дал мотивиран и изчерпателен отговор на всички поставени с жалбата проблеми и който се споделя напълно от касационната инстанция. Пред АС Габрово не се излагат доводи или представят нови писмени доказателства които да очертават нова фактическа обстановка или да сочат за допуснати нарушения, налагащи отмяна на оспореното решение и НП.

При този изход на делото, а именно отхвърляне на оспорването на Ц.И.Х. против посоченото по- горе съдебно решение основателно се явява искането на пр. представител за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите представляващи възнаграждение за юрисконсулт не са заявени в конкретен размер поради което съдът определя възнаграждението в минимален размер от 100 лева предвиден в Наредба на заплащането на правната помощ за подобен вид дела, като разноските следва да бъдат понесени от Ц.Х. - жалбоподател в настоящото производство.

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131 от 19.10.2023 година на Районен съд Севлиево, постановено по АНД №285 по описа за 2023 година.

            ОСЪЖДА Ц.И.Х. *** ЕГН********** за заплати на РДГ В. Търново сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

              Решението е окончателно.

 

                          

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.